Новото момче изглеждаше леко нервно и пребледняло, но имаше симпатична усмивка и не приличаше на социопат. Тъкмо се чудех защо Неферет ни е търсила, за да ни го представи лично, когато тя обясни:
— Джак се занимава с писане на поезия, така че Лорън Блейк ще му бъде ментор и ще живее с Ерик Найт. Както знаете, двамата ще отсъстват до утре, така че ще съм ви благодарна, ако го разведете наоколо и му помогнете да се почувства като у дома си.
— Разбира се, ще ни бъде много приятно — казах без грам колебание. Никак не е забавно да си новопристигнал.
— Деймиън, нали можеш да покажеш на Джак стаята му?
— Разбира се, няма проблем — отвърна той.
— Знаех си, че мога да разчитам на приятелите на Зоуи. — Неферет ни дари с невероятната си усмивка, с която сякаш озари цялата зала. — И не забравяй, ако се нуждаеш от нещо, непременно ми кажи. О, щях да забравя. Понеже утре е първият ти ритуал, поръчах в кухнята да приготвят специално меню. Ще се получи чудесно празненство, Зоуи.
Бях изумена от нейната загриженост и не можех да не я сравня с майка ми, която се отнасяше с мен студено и безразлично. По дяволите, истината е, че майка ми не се вълнува особено от мен. Видях я само веднъж през последния месец и след глупавата сцена, която загубеният й мъж направи, най-вероятно няма да я видя повече. А дали ми пукаше? Не. Не и докато имах на своя страна добри приятели и ментор като Неферет.
— Наистина оценявам това много високо, Неферет — казах и с усилие преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми.
— За мен е удоволствие, а това е най-малкото, което мога да направя за своето момиче по случай нейния първи ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»
Тя ме прегърна набързо, после кимна към останалите, които я поздравиха с уважение, и напусна залата.
— Наистина е невероятна — каза Джак.
— Без съмнение — отвърнах аз и се усмихнах на приятелите си. — Готови ли сте да се залавяме за работа?
Забелязах, че горкият Джак гледаше неразбиращо.
— Деймиън, защо не обясниш накратко на Джак за ритуалите, за да не се чувства толкова объркан.
Тръгнах към кухнята, а зад гърба ми Деймиън започна да обяснява за Ритуала на пълнолунието.
— Хей, Зоуи! Може ли да помогнем с нещо?
Погледнах през рамо и видях Дрю Партейн — набито момче, което познавах от часовете по фехтовка (много е добър, поне колкото Деймиън), да стои до прозореца заедно с група момчета. Той ми се усмихна, но забелязах, че гледа към Стиви Рей.
— Има много неща да се правят. Знам, защото с момчетата помагахме на Афродита да подготвя залата — каза той.
— Брей — измърмори Шоуни.
Преди Ерин да е успяла да добави нещо саркастично, аз изрекох.
— Да, ще се радваме да ни помогнете. — А после добавих: — Макар че моят ритуал ще е по-различен. Деймиън ще ви обясни какво имам предвид.
Очаквах презрителни погледи и подигравки по посока на Деймиън, но Дрю само сви рамене и каза:
— Добре. Просто кажете какво да правим. — Той се ухили и намигна на Стиви Рей, а тя се изкикоти и се изчерви.
— Деймиън, твои са — казах.
— Сигурен към, че някъде там налъмите се късат да цъфтят — прошепна той, а после добави на висок глас: — Така, значи първото нещо, което Зоуи не харесва, е, че тук прилича на морга с тези конзоли и компютри, избутани до стените и покрити с пердета. Да видим дали можем да ги преместим в кухнята или в хола.
Момчетата започнаха да местят, а Деймиън се върна към «урока» си с Джак.
— Махнете свещите и издърпайте масата ето тук — казах на момчетата и махнах на Близначките и Стиви Рей да ме последват.
— Деймиън е умрял и е попаднал в рая на гейовете — засмя се Шоуни веднага щом се отдалечихме малко.
— Хей, време е тези момчета да спрат да се държат като селски грубияни и да проявят малко здрав разум — казах.
— Тя нямаше предвид това, въпреки че сме съгласни с теб — обясни Ерин. — Визираше малкия господин Джак, «сладкия гей» Туист.
— А защо, по дяволите, смятате, че е гей? — попита Стиви Рей.
— Момиче, трябва да си разшириш кръгозора малко — скастри я Шоуни.
— Добре, и за мен се отнася същото. Защо смятате, че Джак е гей? — недоумявах аз.
Шоуни и Ерин си размениха многострадални погледи, след което Ерин обясни:
— Джак Туист е героят на Джейк Гиленхал в «Планината Броуддек» и е абсолютен гей.
— И моля ви се! Който си избира такова име и изглежда по този начин, сто процента е от отбора на Деймиън.
— Хм.
— Аз пък не съм гледала този филм — въздъхна Стиви Рей. — Така и не го пуснаха в нашето кино.
— Стига, бе! — възмути се Шоуни. — Не мога да повярвам.
— В такъв случай, Стиви Рей, време е за една домашна прожекция на този невероятен хит.
— Ама има ли целувки между момчета?
— Върховни! — увериха я Ерин и Шоуни едновременно.
Опитах се, но не успях да скрия усмивката си, като видях гримасата на отвращение на Стиви Рей.
Петнадесета глава
Почти бяхме приключили с подреждането на залата, когато някой включи единствения телевизор, който бяхме оставили. И петимата се загледахме, за да видим дали ще кажат нещо за бомбата, поставена от «Джихад за природа» Знаех, че обаждането ми не може да бъде проследено, а и видях как Деймиън смачка телефона, но въпреки това затаих дъх, когато водещата започна да обяснява, че за момента полицията не е открила следите на терористичната организация.
В друга новина по телевизията, свързана с река Арканзас, съобщиха, че този следобед Самюъл Джонсън, капитан на товарен кораб, е получил сърдечен удар, докато е управлявал кораба. Имал е голям късмет, че в този момент на мястото е имало медицински екипи заради бомбената заплаха, както и че мостът е бил затворен. Животът му е спасен и няма никакви щети, нанесени на моста или на кораба.
— Ето това е! — възкликна Деймиън. — Получил е сърдечен удар и е блъснал кораба в моста.
Кимнах.
— А това доказва, че виденията на Афродита са истински.
— Не че това е добра новина — добави Стиви Рей.
— Аз мисля, че е. Докато тя ни държи в течение на виденията си, можем да ги приемаме насериозно.
Деймиън поклати глава:
— Все трябва да има някаква причина Неферет да смята, че Никс й е обърнала гръб. Жалко, че не можем да й разкажем за това. Сигурно щеше да ни обясни всичко и дори е възможно да си промени мнението за Афродита.
— Не, дала съм дума. Не мога да издам нищо.
— Ако Афродита наистина се променяше в не толкова гадна кучка, сама би отишла при Неферет — каза Шоуни.
— Може би трябва да говориш с нея? — предложи Ерин.
Стиви Рей изръмжа, а аз тъкмо се канех да й кажа нещо, когато забелязах, че Дрю се приближава усмихнат, а тя вече е прекалено заета да се изчервява, за да ми обърне внимание.
— Така как ти се струва, Зоуи? — попита ме той, без да сваля очи от Стиви Рей.
Струва ми се, че си хвърлил око на съквартирантката ми. Разбира се, не го казах — той все пак изглеждаше готин, а тенът на Стиви Рей красноречиво показваше, че и тя е на същото мнение. Реших да не се заяждам:
— Добре изглежда.
— И на мен ми се струва добре — обади се Шоуни и хвърли изпитателен поглед на Дрю.
— И на мен — добави Ерин.
Но Дрю не забеляза никоя от Близначките. Май не забелязваше нищо друго, освен Стиви Рей.
— Умирам от глад — изтърси той.
— Аз също — изчурулика тя.
— Какво ще кажеш да си вземем нещо за ядене? — предложи Дрю.
— Добре — съгласи се Стиви Рей, а после се опомни, че всички сме там и я гледаме. Лицето й стана още по-червено. — Божке, то било време за вечеря! Най-добре всички да отидем да хапнем. — Нервно прекара ръка през късите си къдрици и помаха на Деймиън, който беше погълнат от разговора с Джак. (От това, което подочувах, вече обсъждаха коя от книгите за Хари Потър е най-добра. Определено си бяха лика-прилика.) — Деймиън, ние ще ходим да хапнем. Вие с Джак искате ли да дойдете?
Те се спогледаха, а после Деймиън отвърна:
— Да, идваме.
— Добре — каза весело Стиви Рей, без да откъсва очи от Дрю. — Явно всички сме гладни.
Шоуни въздъхна и се запъти към вратата.
— Моля ви се. От толкова хормони и флуиди направо ме заболя главата.
— Сестра ми, чакай ме.
— Близначките защо са толкова цинични на тема «Любов»? — попитах Деймиън.
— Не са. Просто са раздразнени от факта, че последните няколко момчета, с които излизаха, се оказаха скучни и досадни.
Всички заедно излязохме навън в студената ноемврийска вечер. Снежинките вече бяха по-дребни, но все още прехвърчаха, а покритата със сняг сграда на училището изглеждаше още повече като стар замък.
— Да, на Близначките не им върви с момчетата — намеси се Стиви Рей. — Явно ги надценяват.
Направи ми впечатление, че вървеше много близо до Дрю и от време на време ръцете им се докосваха.
Чух одобрителни възгласи от момчетата и си помислих колко трудно би било за някого да излезе на среща с Близначките.
— Помниш ли, когато Тор покани Ерин на среща? — попита един от приятелите на Дрю, който май се казваше Кийт.
— Да. Тя го нарекла лемур. Сещаш ли се, като онези идиотски лемури във филма на «Дисни» — разказа Стиви Рей през смях.
— А Уолтър излезе с Шоуни на общо две срещи и половина. По средата на третата среща тя го нарекла Пентиум тройка — разказа Деймиън.
Погледнах го с недоумение.
— Зи, Пентиум тройка е много бавен компютърен процесор — обясни ми търпеливо той.
— О!
— Ерин още го нарича сър Бавни, като го срещне. — Явно ще трябва да се намерят две много специални момчета, за да излязат с Близначките.
— Според мен за всеки има по един човек — обади се изведнъж Джак.
Всички се обърнахме към него и той се изчерви. Преди някое от момчетата да му се е присмяло, аз се намесих:
— Съгласна съм с Джак. — После добавих тихо на себе си: — Но трудното е да познаеш кой е точно твоят човек.
— Точно! — каза Стиви Рей с типичната си наперена интонация.
— Абсолютно — добави и Деймиън и ми намигна.
Аз му се ухилих в отговор.
— Хей, за какво си говорите? — Шоуни се спря да ни изчака.
— За несъществуващия ти интимен живот — отвърна Деймиън весело.
— Сериозно?
— Абсолютно.
— А защо вместо това не обсъждате например колко ти е студено и мокро?
— Хм, може би защото не ми е?
Ерин се появи иззад едно дърво със снежна топка в ръка.
— Но всеки момент ще ти стане! — извика тя и удари Деймън с топката точно в гърдите.
Естествено, започнахме война със снежни топки. Всички се втурнаха да правят топки и да ги мятат по Близначките. Започнах бавно да отстъпвам назад.
— Казах ти, че снегът е супер — радваше се Стиви Рей.
— Тогава да се надяваме на снежна буря — извика Деймиън, като се целеше в Ерин. — Вятър и сняг — перфектно за битка със снежни топки.
Той метна топката, но Ерин беше много бърза и се наведе, за да избегне идеално премерен удар в главата.
— Къде отиваш, Зи? — извика ми Стиви Рей.
Забелязах, че Дрю е точно зад нея и мята топки по Шоуни.
— До библиотеката. Трябва да науча заклинанията си за утре. Ще си взема нещо за ядене на връщане към общежитието. — Продължих да отстъпвам назад, ускорявайки крачка. — Не ми се иска да изпусна цялата веселба, но…
Шмугнах се във входа и затворих вратата по най-бързия начин — и тъкмо навреме — защото чух туп, туп, туп от трите снежни топки, които бяха метнали по мен.
Не си търсех извинение да се измъкна от войната в снега. Така или иначе планирах да пропусна вечерята и да прекарам няколко часа в библиотеката. Утре щях да водя ритуал, който може би е древен колкото самата Луна.
И не знаех какво, по дяволите, да правя.
Миналия месец бяхме направили кръг с приятелите ми и призовах елементите просто като експеримент — за да проверя дали наистина имам дарба, или си въобразявам. Усетих силата на земята, въздуха, огъня, водата и духа със същата сила както преди. Да имаш толкова голяма сила е и плашещо обаче. Животът ми не беше филм за някой супер герой.
Както и предполагах, библиотеката беше празна. Нормално за събота вечер. Само най-загубените зубрачки прекарват съботните си вечери в библиотеката. Да, знаех, че сама се превръщам в такава. Но вече знаех откъде да започна търсенето си. Отворих файла с каталога на книгите и потърсих древни заклинания и ритуали, като прескачах резултатите с наскоро издадени книги. Привлече ме заглавието «Мистични обреди за Пълнолуние» от Фиона. Разпознах смътно името на една от най-добрите вампирски поетеси от началото на деветнайсети век (на стената в общежитието ни имаше нейна много готина картина). Погледнах за каталожния номер на книгата и я намерих на една тъмна лавица, потънала в прах. Стори ми се добър знак, че е с кожена подвързия. Исках да заложа на основите и традициите и под моето ръководство «Дъщерите на мрака» да научат нещо повече от твърде модерното (и гадно) театралничене на Афродита.
Отворих бележника си и извадих любимата си химикалка. Това ми напомни за Лорън и неговото предпочитание да пише поезията си на ръка, отколкото на компютър… което ме накара да се замисля за него… да си спомня начина, по който докосваше лицето ми… а после и гърба ми… за връзката, която се зароди между нас. Усмихнах се и усетих, че бузите ми се изчервяват. И тогава осъзнах, че съм седнала сама в библиотеката, усмихвам се и се изчервявам като олигофрен, и то заради мъж, който е твърде възрастен за мен, а освен това е и вампир. Последните мисли определено ме поизнервиха (и с право). Той беше възхитителен, но пък беше на двайсет и нещо. Истински възрастен вампир, който знае всички тайни за Жаждата и въобще за страстта. Което само го правеше още по-привлекателен, особено след кратката ми, но много перверзна сцена с пиенето на кръвта на Хийт.
Добре, последния месец се целувах и натисках малко с Ерик. Да, харесвах го. Но не сме стигали много далече. Една от причините е, че въпреки неоспоримите доказателства за обратното, аз обикновено не се държа като уличница. Друга причина е, че все още си спомням как видях Афродита на колене пред Ерик да се опитва да му направи свирка и не исках да има каквото и да било объркване от негова страна, че мога да се държа като нея. (Игнорирах спомена за сцената с Хийт и как опипвах слабините му.) Така, бях силно привлечена от Ерик, когото всички смятаха за мое официално гадже, въпреки че не сме правили кой знае какво в резултат на това привличане.
Мисълта ми се прехвърли на Лорън. Навън в нощта, под лунната светлина, заголила рамо пред него, се почувствах като истинска жена. Не като онова неопитно и нервно момиче, което бях с Ерик. Когато видях желанието в очите на Лорън, се почувствах силна, красива и много, много секси. И трябва да си призная, че това чувство ми хареса.
А как, по дяволите, се намеси Хийт в цялата тази работа? Към него изпитвам нещо съвсем различно. С него се познаваме отдавна, още от деца, и излизаме заедно от години. Винаги съм била привлечена от него и се е случвало много сериозно да се разгорещим, но никога не ме беше карал да се чувствам като последния път, когато се поряза, за да пия от кръвта му.
Потръпнах и несъзнателно облизах устни. Самата мисъл ме караше да се чувствам едновременно засрамена и въодушевена. Определено исках да го видя отново. Но дали защото все още го обичам, или заради неудържимата ми Жажда да пия от кръвта му?
Нямах представа.
Вярно е, че харесвах Хийт от години. Малко е отнесен понякога, по един такъв симпатичен начин. Отнасяше се с мен добре и ми беше приятно да излизаме. Или поне беше така, преди да започне да пие и да пуши трева. Тогава типичната му отнесеност се превърна в тъпота и вече му нямах доверие. Но той се бе отказал от тези неща. Дали това означаваше, че се превръща отново в момчето, което толкова харесвах? И ако беше така, как, по дяволите, ще разреша всичките си проблеми?
Първо — Ерик. Второ — Лорън. Трето — пих от кръвта на Хийт, което е категорично против правилата на «Дома на нощта» Четвърто — определено смятам да го направя отново.