Предателят - Силва Даниъл 6 стр.

— Както виждаш, Григорий доброволно се качи в онази кола. Не прояви никакво колебание, никакъв признак на безпокойство или страх.

— Той е професионалист, Греъм. Обучен е никога да не показва страх, дори и да е уплашен до смърт.

— Той определено беше професионалист. Заблуди ни всичките. Даже успя да излъже и теб, Габриел. А от това, което съм чувал, ти имаш набито око за фалшификатите.

Алон не се хвана на въдицата.

— Успяхте ли да проследите пътя на колата със системата за видеонаблюдение?

— Завила е наляво по Еджуеър Роуд, после надясно по Сейнт Джонс Уд Роуд. Накрая е влязла в един подземен паркинг в Примроуз Хил, където е останала петдесет и седем минути. Когато е излязла отново, отделението за пасажери изглежда празно.

— Няма ли камери в паркинга?

Сиймор поклати отрицателно глава.

— Някакви други превозни средства да са го напускали преди мерцедеса?

— Четири седана и един ван „Форд Транзит“. Според обозначенията на вана той принадлежи на ателие за пране на килими със седалище в Батърси. Собственикът му каза, че онази вечер не е имал заявка в онзи район. Нещо повече, регистрационният номер не съвпадал с нито един от наетите от фирмата му.

— Значи Григорий е напуснал паркинга с форда?

— Това е работната ни хипотеза. След като е напуснал гаража, той се е насочил на североизток към Брентуд — предградие отвъд магистрала М-25. Там ванът е излязъл извън системата за видеонаблюдение и е изчезнал на юг.

— А какво е станало с мерцедеса?

— Насочил се е на югоизток. Изгубен е от поглед близо до Шутърс Хил. На следващия ден до устието на Темза, източно от Грейвзенд, бе намерена изгоряла кола. Който и да я е подпалил, не си е направил труда да заличи серийните номера. Те съвпадат с номерата на автомобил, закупен две седмици по-рано от човек с руско име и неясен адрес. Излишно е да ти казвам, че всичките ни опити да открием това лице се провалиха.

— Вратата на колата определено се отвори отвътре. На мен ми се видя, че на задната седалка имаше поне един човек.

— Всъщност са били двама.

Сиймор включи плейъра и даде колата в близък план. Макар че изображението бе зърнисто и доста тъмно, то показа наличието на две фигури на задната седалка. Габриел бе заинтригуван най-вече от тази, която бе по-близо до прозореца откъм страната на шофьора. Беше на жена.

— Предполагам, че не сте успели да ги заснемете, преди да се качат в колата?

— За съжаление е така. Руснаците нарочно са минали през един участък без камери на три километра от летище Хийтроу. Не сме видели никой да се качва или слиза от нея. Сякаш са се изпарили във въздуха, точно като Григорий.

Алон продължи да гледа втренчено картината още минута.

— Това е доста подготовка за нещо, което е можело да се направи далеч по-просто. Ако Булганов е планирал да дезертира повторно, защо не са му доставили тайно паспорт, самолетен билет и дегизировка? Можел е да напусне Лондон на сутринта и да се върне у дома навреме за своя борш и пиле по киевски.

Греъм имаше готов отговор:

— Руснаците са предположили, че наблюдаваме Григорий. От тяхна гледна точка, те е трябвало да подготвят сценарий, който ще изглежда напълно невинен за системата за видеонаблюдение. — Посочи с дългата си бледа длан към вече тъмния екран. — Видя сам, Габриел. Той съвсем очевидно се оглеждаше дали е следен. Когато се увери, че няма опашка, явно е дал някакъв знак. После старите му другари го прибраха.

— Московските правила?

— Точно така.

— Предполагам, че сте проверили маршрута на Григорий за тебеширена маркировка, лепенки или други признаци за безлична комуникация.

— Направихме го.

— И?

— Не открихме нищо. Обаче като професионален разузнавач, знаеш, че има много начини да изпратиш сигнал. С шапка, без шапка. С цигара, без цигара. Часовник на лявата ръка или на дясната.

— Григорий е десничар. И носеше часовника си, както винаги, на лявата ръка. Освен това часовникът му бе различен от този, който носеше в Русия миналата есен.

— Наистина имаш набито око.

— Така е. И като гледам снимките от системата за видеонаблюдение, виждам нещо различно. Виждам мъж, който е уплашен от нещо и се старае дяволски много да не го показва. Нещо накара Григорий внезапно да спре. Нещо го накара да се качи в онази кола. Това не е повторно дезертиране, Греъм. Това е отвличане. Руснаците са го откраднали под носа ви.

— В Темс Хаус не смятат така. Нито колегите ни от другата страна на реката. Колкото до Даунинг Стрийт и Външно министерство, те са склонни да приемат нашите констатации. Министър-председателят не е в настроение за нова рискована конфронтация с руснаците. Не и след скандала с Литвиненко. Не и с предстоящата среща на върха на Г-8.

Изправени пред световната финансова криза, лидерите от групата на осемте най-развити индустриални държави току-що се бяха договорили да проведат спешни разговори през февруари, за да координират политиките си за фискално и парично стимулиране. За голям ужас на многото бюрократи и репортери, които също щяха да присъстват, срещата на върха щеше да се проведе в Москва. Габриел не го беше грижа за предстоящата среща на върха. Той мислеше за Александър Литвиненко, бившия служител на ФСБ, който бе отровен с доза радиоактивен полоний-210.

— Вашето поведение след убийството на Литвиненко вероятно е убедило руснаците, че могат да вършат подобни неща и да им се разминава. В крайна сметка руснаците извършиха насред Лондон нещо, равносилно на акт на ядрен тероризъм, и вие им отговорихте с дипломатическо пляскане през пръстите.

Сиймор притисна замислено показалеца си до устните.

— Това е интересна теория. Но се боя, че отговорът на убийството на Литвиненко, колкото и немощен да е според теб, няма никаква връзка със случая на Григорий.

Габриел знаеше, че е безсмислено да спори по въпроса. Греъм Сиймор бе надежден партньор и съюзник в този случай, но винаги на първо място щеше да е верен на службата и на страната си. Същото важеше и за Алон. Такива бяха правилата на играта.

— Трябва ли да ти напомням, че Григорий помогна на вас и американците да откриете ракетите на Иван? Ако не беше той, в един ден щяха да бъдат взривени в небето няколко пътнически самолета.

— Всъщност цялата информация, която ни бе нужна, се съдържаше в документите, които ти и Елена откраднахте от офиса на Иван. В действителност трябваше да убеждаваме министър-председателя да се даде убежище и британски паспорт на Булганов. Лондон е вече дом на няколко видни руски дисиденти, в това число и на шепа милиардери, които са влезли в конфликт с режима. На него не му се искаше да навира още един пръст в очите на Москва.

— Какво промени мнението му?

— Казахме му, че това е правилното нещо, което трябва да се направи. В крайна сметка американците се бяха съгласили да вземат Елена и децата. Смятахме, че трябва и ние да дадем своя дял. Григорий обеща да бъде добро момче и да си кротува. Което и стори… — Греъм направи пауза и добави: — … за кратко.

— Докато не стана дисидент знаменитост.

Сиймор кимна утвърдително.

— Трябваше да го заключите в някоя малка къща някъде в провинцията и да изхвърлите ключа.

— Булганов настоя да остане в Лондон. Руснаците обичат Лондон.

— Така че нещата са се развили по-скоро добре за вас. Вие никога не сте искали Григорий и сега руснаците бяха достатъчно любезни да ви отърват от него.

— Ние не смятаме така.

— А какво смятате?

Греъм си даде вид, че обмисля отговора.

— Както вероятно се досещаш, мотивите на Булганов сега са предмет на доста напрегнати спорове. Както също може би се досещаш, мненията са разделени. Има такива, които смятат, че той е имал лоши намерения още от самото начало. Има други, които мислят, че просто е променил решението си.

— Променил е решението си?

— Нещо като онзи Юрченко, който избяга при американците през осемдесетте години. Помниш ли Виталий Юрченко? Няколко месеца след бягството вечерял в страхотен малък френски ресторант в Джорджтаун, когато казал на своя надзорник от ЦРУ, че ще излезе да се поразходи. Така и не се върнал.

— Григорий да е изпитвал носталгия? — Габриел поклати глава. — Той изгаряше от нетърпение да напусне Русия. Няма начин доброволно да се е върнал.

— Собствените му думи предполагат друго. — Греъм извади от дипломатическото куфарче обикновен светлобежов плик и го вдигна високо с два пръста. — Може би ще искаш да чуеш това, преди да закичиш със звезда човек като Григорий. Не е точно от хората, с които би искал да се сродиш.

11. Мейда Вейл, Лондон

Писмото бе от дванадесети януари и бе адресирано до кодовото име на надзорника му от МИ5. Текстът беше кратък, само от пет изречения, и бе написан на английски, който Булганов говореше доста добре — достатъчно добре, спомни си Габриел, за да проведе един доста ужасяващ разпит в килията на Лубянка. Греъм Сиймор прочете писмото на глас. После го подаде на Алон, който го прочете наум.

— Изпратено е от Цюрих до пощенска кутия на МИ5 в Камдън Таун. Този адрес е известен само на шепа висши служители, на надзорника на Григорий и на самия него. Да продължавам ли?

— Да, ако обичаш.

— Нашите експерти свързаха оригиналния лист А4 с немска компания за производство на хартия със седалище в Хамбург. Странното е, че пликът е изработен от същата компания, но в малко по-различен стил. Наши експерти също така убедително определиха, че почеркът и няколкото пръстови отпечатъка, открити върху листа, са на Григорий Булганов.

— Почеркът може да бъде подправен, Греъм. Също като картините.

— А какво ще кажеш за пръстовите отпечатъци?

Габриел хвана китката на Сиймор и постави дланта му върху листа.

— Говорим за руснаци, Греъм. Те не играят по правилата на маркиз Куинсбъри9.

Сиймор освободи китката си от ръката на Алон.

— Писмото показва ясно, че Григорий е сътрудничел. Адресирано е до правилното кодово име на надзорника му и е изпратено на точния адрес.

— Вероятно са го измъчвали. Или може би мъченията не са били необходими, защото Булганов е знаел много добре какво ще се случи, ако откаже да сътрудничи. Той е бил един от тях, Греъм. Познава методите им. Самият той ги е използвал от време на време. Аз добре знам това. Видях го в стихията му.

— Ако са отвлекли Григорий, защо да си правят труда за тази пародия с писмото?

— Руснаците са извършили сериозно престъпление на ваша територия. Напълно естествено е да се помъчат да прикрият следите си с подобен трик. Няма отвличане — няма престъпление.

Сиймор изгледа втренчено Алон със сивите си като гранит очи. Подобно на ръкостискането му, те бяха скрито оръжие.

— Двама мъже стоят пред абстрактна картина. Единият вижда облаци над житно поле, а другият — двойка чифтосващи се сини китове. Кой от тях е прав? И има ли значение? Разбираш ли какво имам предвид, Габриел?

— Полагам големи усилия, Греъм.

— Твоят дезертьор си отиде. И каквото и да кажем сега, то няма да промени това.

— Моят дезертьор?

— Ти го доведе тук.

— И вие се съгласихте да го защитите. От Даунинг Стрийт е трябвало да връчат протестна нота на руския посланик един час след като Григорий е пропуснал първата си регистрация.

— Протестна нота? — Сиймор бавно поклати глава. — Вероятно нямаш представа, че Обединеното кралство има много повече инвестиции в Русия, отколкото всяка друга западна страна. Министър-председателят няма намерение да застрашава тези инвестиции, като започне нов скандал с Кремъл.

— „Капиталистите са готови да ни продадат и въжето, на което ще ги обесим“.

— Ленин, нали? И този приятел е имал право. Капитализмът е най-голямата сила, но и най-голямата слабост на Запада.

Алон остави писмото на масичката и смени темата:

— Доколкото си спомням, Григорий пишеше книга.

Сиймор му подаде купчина листове. Беше дебела около три сантиметра и бе хваната с чифт черни метални щипки. Габриел погледна първата страница: УБИЕЦ В КРЕМЪЛ от Григорий Булганов.

— Мислех, че ще е по-скоро развлекателна — каза Греъм.

— Съмнявам се, че руснаците биха се съгласили с теб. Предполагам, че си я чел.

Сиймор кимна утвърдително.

— Григорий е доста безпардонен по отношение на Кремъл и не е никак мил към старата си служба. Обвинява ФСБ във всички възможни грехове, в това число убийства, изнудване и връзки с организираната престъпност и олигарсите. Привежда също така много убедителни аргументи, че ФСБ е замесена в бомбените атентати в жилищните блокове в Москва, които руският президент използва като оправдание за повторното изпращане на Червената армия в Чечня. Булганов твърди, че лично познава офицери, участвали в операцията, и назовава двама от тях.

— А мен споменава ли ме?

— В книгата има глава за аферата Харков, но не е съвсем точна. Според Григорий, той е този, който е проследил ракетите, продадени от Иван на Ал Кайда. В ръкописа не се споменава за теб, нито за израелската връзка.

— А в ръкописните му бележки или компютърните файлове?

— Прегледахме ги всичките. Според Григорий, ти не съществуваш.

Габриел запрелиства страниците на ръкописа. На шеста страница в полето имаше бележка, написана на английски. Той я прочете и погледна въпросително към Сиймор.

— Тя е от редакторката на Булганов в „Бъкли енд Хобс“. Предполагам, в някакъв момент ще трябва да им кажем, че скоро няма да получат книгата.

— Прочетохте ли бележките й?

— Прочетохме всичко.

Алон прелисти още няколко страници, после отново спря, за да проучи друга бележка в полето. За разлика от първата, тя бе написана на руски.

— Трябва да е написана от Григорий — обади се Сиймор.

— Не прилича на почерка от писмото.

— Писмото е написано на латиница, а бележката — на кирилица.

— Повярвай ми, Греъм. Те не са написани от един и същи човек.

Габриел прелисти набързо останалите страници и откри още няколко бележки, написани от същата ръка. Когато отново вдигна поглед, Сиймор изваждаше диска от DVD-то. Той го прибра обратно в пластмасовата кутийка и го подаде на Алон. Съобщението беше ясно. Краткият разговор бе приключил. Ако все още имаше някакво съмнение относно намерението на Греъм, то бе разпръснато от изпълнения с досада поглед, хвърлен към ръчния му часовник. Габриел отправи една последна молба. Поиска да разгледа останалата част от къщата. Сиймор бавно се изправи на крака.

— Обаче няма да откъртваме дъски от пода и да отлепваме тапети — каза той. — Имам среща за вечеря. А вече съм закъснял с десет минути.

12. Мейда Вейл, Лондон

Габриел последва Сиймор по тясното стълбище към спалнята на горния етаж. На нощното шкафче от дясната страна на двойното легло имаше пепелник, пълен със смачкани фасове. Всички бяха от една и съща марка: „Собрание Уайт Рашън“, която Григорий бе пушил по време на разпита на Алон на Лубянка и при бягството им от Русия. Под месинговата настолна лампа имаше купчина книги от Толстой, Достоевски, Агата Кристи, П. Д. Джеймс.

— Той харесваше английските мистерии — обади се Греъм. — Мислеше, че четенето на П. Д. Джеймс ще му помогне да заприлича повече на нас, макар че не разбирам защо някой ще иска да прилича повече на нас.

В долния край на леглото имаше бяла кутия с логото на ателие за химическо чистене и пране, намиращо се на авеню „Елджин“. Като повдигна капака, Габриел видя половин дузина изгладени ризи, старателно сгънати и обвити в хартия. Върху ризите имаше касова бележка. Тя бе издадена на датата, на която Булганов бе изчезнал. Времето на плащане бе 15,42 ч.