— Какво представлява третият живот? — попита Ендър.
— Онзи дар, който Пипо запази за себе си — отвърна Мандачува. След което забърза и настигна останалите прасенца.
— Виждаш ли някакъв смисъл в това? — попита Ендър Уанда.
— Още не мога да свикна с начина, по който им задаваш директни въпроси.
— Но не ме бива много по отговорите, нали?
— Мандачува е ядосан, това — първо. И, второ, ядосан е на Пипо. Третият живот — дар, който Пипо е запазил за себе си. Това твърдение ще придобие смисъл.
— Кога?
— След двайсет години. Или двайсет минути. Ето защо е толкова забавна ксенологията.
Ела опипваше дърветата, вглеждаше се от време на време в храстите.
— Един и същ вид дървета. И храсти. И лианите, които се вият по повечето дървета. Виждала ли си някакви други растителни видове в гората, Уанда?
— Поне не съм забелязала. Никога не съм се вглеждала обаче. Лозата се нарича мердона. С нея се хранят масиосите, а прасенцата се хранят с масиоси. Ние научихме прасенцата как да направят ядливи корените на мердоната. Преди амаранта. Тъй че сега се хранят с видове от по-ниското равнище на хранителната верига.
— Погледнете — рече Ендър.
Всички прасенца се бяха спрели гърбом към хората, с лице към някаква просека. След миг Ендър, Уанда и Ела се изравниха с тях и надникнаха над главите им към обляната от лунна светлина долчинка. Бе доста обширно място, а земята беше съвсем гола. Няколко дървени къщи обрамчваха просеката, ала центърът й беше празен, ако се изключи едно-единствено дърво, най-голямото, което бяха виждали в гората.
Дънерът му сякаш се движеше.
— Гъмжи от масиоси — рече Уанда.
— Не са масиоси — каза Човек.
— Триста и двайсет — каза Мандачува.
— Малки братя — намеси се Ароу.
— И малки майки — добави Къпе.
— Ако им навредите — каза Лийф-ийтър, — ще ви убием, без да ви посаждаме, и ще съборим дървото ви.
— Няма да им навредим — каза Ендър. Прасенцата не направиха и крачка да излязат на просеката. Чакаха и чакаха, докато най-сетне се видя раздвижване до най-голямата къща почти право пред тях. Беше някакво прасенце. Но по-голямо от всички, които бяха виждали досега.
— Съпруга — прошепна Мандачува.
— Как се казва? — попита Ендър.
Прасенцата се извърнаха и го погледнаха:
— Те не ни казват имената си — отвърна Лийф-ийтър.
— Ако изобщо имат имена — додаде Къпс.
Човек дойде и придърпа Ендър надолу, за да може да му шепне на ухото:
— Винаги я наричаме Шаутър (Викачката). Ала не и така, че някоя от тях да ни чуе.
Женската ги огледа, сетне изпя — нямаше как иначе да се окачестви медният поток, който се лееше от устата й — няколко изречения на женския език.
— Каза да отидеш — преведе Мандачува. — Ти, Говорителю. Ти.
— Сам ли? — попита Ендър. — Бих искал Уанда и Ела да ме придружат.
Мандачува заговори високо на женския език; думите му прозвучаха като гаргара в сравнение с красотата на женския глас. Шаутър отвърна пак с песен, но много кратка.
— Каза, че и те, разбира се, може да дойдат — отвърна Мандачува. — Казва, че са женски, нали? Не е много наясно с различията между хората и „малките“.
— Още нещо — рече Ендър. — Да дойде поне един от вас за преводач. Или тя говори Старк?
Мандачува предаде молбата на Ендър. Отговорът беше кратък и на Мандачува не му се понрави. Отказа да го преведе. Обясни им Човек:
— Каза, че можете да вземете който преводач си харесвате, стига това да съм аз.
— Тогава бихме искали да бъдеш наш преводач — каза Ендър.
— Трябва да влезеш пръв в родилното — каза Човек. — Ти си поканеният тук.
Ендър излезе на открито и закрачи под лунната светлина. Чу, че Ела и Уанда го последваха, а Човек подтичваше с тях. Сега вече забеляза, че Шаутър не беше единствената женска там. Виждаха се по няколко лица на всяка врата.
— Колко са там? — попита Ендър.
Човек не отговори. Ендър се обърна към него:
— Колко съпруги има там? — повтори Ендър.
Човек обаче пак не отговори. Не и докато Шаутьр не запя отново, този път по-силно и по-властно. Чак тогава Човек преведе:
— Това е родилното, Говорителю, тук говориш само когато жената ти зададе въпрос.
Ендър кимна тържествено, сетне се върна там, където останалите мъжкари чакаха досами просеката. Уанда и Ела го последваха. Чу, че Шаутър запя отново зад гърба му и едва сега разбра защо мъжките я наричаха така — гласът й бе достатъчно силен, за да разтърси дърветата. Човек настигна Ендър и го дръпна за дрехата.
— Тя пита защо се върна, без да си получил разрешение. Говорителю, това е много лошо нещо, тя е много ядосана.
— Кажи й, че не съм дошъл нито да давам заповеди, нито да изпълнявам заповеди. Ако не се отнася с мен като с равен, и аз няма да се отнасям с нея като с равна.
— Не мога да й го кажа — рече Човек.
— Тогава тя ще се чуди защо си тръгнах, нали?
— Това е голяма чест — да бъдеш извикан при съпругите!
— Също така голяма чест е и Говорителя на мъртвите да им дойде на посещение.
Човек остана няколко секунди неподвижен, вцепенен от безпокойство. Сетне се обърна и заговори на Шаутър.
Тя на свой ред замлъкна. В долчинката не се чуваше никакъв звук.
— Надявам се, че знаеш какво правиш, Говорителю — прошепна Уанда.
— Импровизирам — отвърна Ендър. — Как смяташ, че върви?
Тя не отговори.
Шаутър се завърна в голямата къща. Ендър се обърна и отново пое към гората. Гласът на Шаутър се изви почти мигновено.
— Тя ти заповядва да почакаш — каза Човек. Ендър не спря и след малко беше вече от другата страна на мъжките прасенца.
— Ако ме помоли да се върна, може и да се върна. Но трябва да й кажеш, че не съм дошъл нито да командвам, нито да ме командват.
— Не мога да го кажа — рече Човек.
— Защо?
— Чакай аз да опитам — рече Уанда. — Човек, ти искаше да кажеш, че се страхуваш, или че няма думи за това?
— Няма думи. Не може един брат да говори на съпруга за командване от негова страна и за молба от нейна, тези думи не могат да бъдат изречени в такъв смисъл.
Уанда се усмихна на Ендър.
— Тук не става въпрос за рангове, Говорителю. А за език.
— Не разбират ли вашия език, Човек? — попита Ендър.
— Не може да се говори на мъжки език в родилното място — отвърна Човек.
— Кажи й, че моите думи не могат да бъдат изречени на женския език, а само на мъжкия, кажи й също, че аз… я моля… да ти разреши да превеждаш думите ми на мъжки език.
— Ти си голяма беля, Говорителю — рече Човек.
Обърна се и заговори отново на Шаутър.
Изведнъж долчинката се изпълни от звуците на женския език, десетина най-различни песни я огласиха, досущ като хор, който се разпява.
— Говорителю — рече Уанда, — ти току-що наруши почти всички правила на обичайната антропологична практика.
— И кое пропуснах да наруша?
— Единственото, за което се сещам, е, че още не си убил някое от тях.
— Онова, което пропускаш — рече Ендър, — е, че аз не съм тук като учен, който да ги изследва. Тук съм като посланик, който да сключи с тях договор.
Съпругите спряха да пеят също тъй внезапно, както и бяха започнали. Шаутьр излезе от къщата си и отиде в средата на просеката, за да застане съвсем близо до огромното централно дърво. Запя.
Човек й отвърна — на езика на братята. Уанда му прошепна грубия превод.
— Той й предава онова, което му каза — за това, че си дошъл като равен.
Съпругите отново изригнаха в какофонична песен.
— Как ти се струва, какъв ще е отговорът им? — попита Ела.
— Откъде да знам? — отвърна Уанда. — И аз съм тук толкова отдавна, колкото и ти.
— Мисля, че ще разберат и ще приемат условията — каза Ендър.
— Защо смяташ така? — попита Уанда.
— Защото дойдох от небето. Защото съм Говорител на мъртвите.
— Не си въобразявай, че си великия бял бог — каза Уанда. — Това обикновено не върши добра работа.
— Но не съм и Писаро23 — отвърна й Ендър.
Джейн прошепна в ухото му:
— Започвам да схващам донякъде женския език. В бележките на Пипо и Либо се съдържаха основните правила на мъжкия език. Преводите на Човек са много полезни. Женският език е много близък до мъжкия, само че ми се струва по-архаичен — по-близък до корените, с повече стари словоформи, — а всички словоформи в посока женска-мъжки са в императивен тон, докато в обратна посока тонът е умолителен. Женската дума за братята изглежда свързана с мъжката дума за масио, дървесния червей. Ако това е езикът на любовта, много чудно че изобщо успяват да се размножават.
Ендър се усмихна. Харесваше му Джейн да му говори отново, добре беше да знае, че може да разчита на помощта й.
Разбра, че Мандачува бе попитал нещо Уанда, защото чу прошепнатия й отговор.
— Той слуша бижуто в ухото си.
— Царицата на кошера ли е? — попита Мандачува.
— Не — отвърна Уанда. — Това е… — опитваше се да намери думата — това е компютър. Машина, която може да говори.
— Мога ли и аз да имам такава? — попита Мандачува.
— Някой ден — отвърна Ендър и така спести на Уанда грижата да търси отговор.
Жените замлъкнаха, прозвуча отново само гласът на Шаутър. Мъжките веднага се развълнуваха, запристъпваха на палци.
Джейн прошепна в ухото му:
— Сега самата тя говори на мъжкия език.
— Велик ден — каза тихо Ароу. — Жените да говорят на мъжкия език на това място. Никога досега не се е случвало.
— Тя те кани да дойдеш — каза Човек. — Кани те като сестра брата.
Ендър веднага излезе на просеката и закрачи право към нея. Макар и да бе по-едра от мъжките, пак беше с около петдесет сантиметра по-ниска от Ендър, затова той веднага коленичи. Сега лицата им бяха на едно равнище.
— Благодарен съм за любезността към мен — рече Ендър.
— Това мога да го кажа и на женския език — каза Човек.
— Кажи го все пак на своя език — рече Ендър. Така и стана. Шаутър посегна и докосна гладката кожа на челото му, поникналата четина на брадата му; натисна с пръст устната му, а той затвори очи, но не потрепна, когато постави нежно пръст върху клепача му. Тя заговори:
— Ти ли си светият Говорител? — преведе Човек.
Джейн поправи превода му:
— Той добави думата свят. Ендър погледна Човек в очите:
— Не съм свят — рече.
Човек се стегна.
— Кажи й го.
В първия миг беше объркан; сетне явно реши, че Ендър бе по-малко опасен от двамата.
— Тя не каза „свят“.
— Превеждай ми какво казва, колкото можеш по-точно — рече Ендър.
— Ако не си свят, тогава как разбра какво точно е казала?
— Моля те — каза Ендър, — бъди точен в превода си.
— Към теб ще бъда точен — рече Човек. — Ала когато говоря на нея, тя чува моя глас, който изрича думите ти. Трябва да ги произнасям… внимателно.
— Бъди точен — каза Ендър. — Не се страхувай. Важно е тя да чуе точно онова, което казвам. Кажи й го. Кажи й, че я моля да ти прости, че й говориш грубо, но аз съм един груб фрамлинг — може да й го кажеш точно така.
Човек обели очи, ала се обърна към Шаутър и заговори.
Тя отвърна кратко. Човек преведе:
— Казва, че главата й не е издялана от корен на мердона. Казва, че, естествено, разбира това.
— Кажи й, че ние, хората, никога не сме виждали такова голямо дърво. Помоли я да ни обясни какво тя и останалите съпруги правят с него.
Щом Човек преведе думите му, Шаутър мигновено отиде до дървото, докосна го и запя.
Сега вече, сбрани близо до дървото, можеха да видят масата от създания, които се виеха в кората му. Повечето от тях бяха не по-дълги от четири-пет сантиметра. Изглеждаха като ембриони, макар розовите им телца да бяха покрити с тънък слой тъмна козина. Очите им бяха отворени. Катереха се едно връз друго, бореха се да си извоюват място до петното от изсъхващо тесто, което покриваше кората.
— Каша от амарант — рече Уанда.
— Бебета — каза Ела.
— Не са бебета — отговори им Човек. — Вече са почти толкова големи, че да могат да вървят.
Ендър пристъпи към дървото и протегна ръка. Шаутър мигновено прекрати песента си. Ала Ендър не се отдръпна. Докосна с пръсти кората до едно малко прасенце. То го достигна при катеренето си, изкачи се на ръката му и се залепи за нея.
— Знаем ли как се казва това? — попита Ендър.
Изплашен, Човек преведе бързешком. И подаде отговора на Ендър:
— Това е мой брат. Но няма да получи име, преди да може да ходи на два крака. Баща му е Рутър.
— А майка му? — попита Ендър.
— О, малките майки никога нямат имена — отговори Човек.
— Попитай я.
Човек я попита, И тя отговори.
— Казва, че майка му е била много силна и много смела. Надебеляла достатъчно, за да изхрани и петте си малки. — Човек докосна челото си. — Пет деца е много добър брой. И е била достатъчно дебела, за да ги изхрани всичките.
— Майките ли донасят кашата, с която ги хранят?
Човек бе ужасен:
— Говорителю, не мога да изрека това. На никакъв език.
— Защо не?
— Казах ти вече. Била е достатъчно дебела, за да изхрани всичките си пет малки. Върни малкия брат на мястото му и остави жената да пее на дървото.
Ендър отново опря ръка о дървото и малкият брат се спусна от нея. Шаутър продължи песента си. Уанда изгледа свирепо Ендър заради необмисленото му прибързваме. Ала Ела беше много възбудена.
— Не разбираш ли? Новородените се хранят от телата на майките си.
Ендър се отдръпна отвратен.
— Как можа да кажеш такова нещо? — попита Уанда.
— Виж ги как се вият по дърветата, досущ като масиоси. Те и масиосите би трябвало да са съперници. — Ела посочи част от дървото, неоцапано от амарантовата каша. — Дървото изпуска сок. Ето тук, в пукнатините. Преди Десколадата навярно е имало насекоми, които са се хранили от този сок, а малките прасенца са се състезавали с масиосите за него. Ето защо прасенцата са били в състояние да смесят генетичните си молекули с тези на дърветата. Не само младенците са живеели тук, но и възрастните непрекъснато е трябвало да се катерят по дървото, за да държат масиосите настрани. Дори когато е имало множество други източници на храна, те са били свързани с дърветата чрез жизнения си цикъл. Далеч преди изобщо да станат дървета.
— Ние изучаваме общността на прасенцата — рече нетърпеливо Уанда. — А не далечното минало на еволюцията.
— Аз водя деликатни преговори — рече Ендър. — Затова, моля ви, замълчете и се учете, без да провеждате семинар.
Песента стигна кулминацията си; в дървото се появи пукнатина.
— Те няма да съборят това дърво заради нас, нали? — попита ужасена Уанда.
— Тя моли дървото да разтвори сърцето си. — Човек докосна челото си. — Това е дървото-майка и е единственото в нашата гора. Това дърво не може да пострада, иначе всичките ни деца ще дойдат от други дървета, а бащите ни ще умрат.
Сега вече всички съпруги се присъединиха към Шаутър и скоро в дървото-майка се появи процеп. Ендър веднага пристъпи, за да застане пред него. Вътре беше твърде тъмно, за да види нещо.
Ела откачи фенерчето си от колана и му го подаде. Ръката на Уанда се стрелна и сграбчи Ела за китката.
— Машина! — рече тя. — Не можеш да я носиш тук.
Ендър внимателно взе фенерчето от ръката на Ела.
— Оградата падна — каза той — и сега може да се заемем с всички Съмнителни дейности.
Той насочи фенерчето към земята, включи го, сетне намали силата и разшири обсега на лъча. Съпругите изроптаха, а Шаутър докосна Човек по корема.
— Казах им, че можете да правите малки луни през нощта — каза той. — Казах им, че си ги носите с вас.
— Ще навредя ли с нещо, ако насоча тази светлина към сърцето на дървото-майка?
Човек попита Шаутър и тя протегна ръка към фенера. Сетне запя тихо, с трепереща ръка го наклони леко и сребристата светлина проникна през дупката. Почти веднага се отдръпна и насочи фенерчето в друга посока.