Ако се замислеше сериозно, тя беше тази, която трябваше да се страхува. Поемата беше за един тип, който беше стеснителен с жените и в частност с авторитарното си гадже. Хората, които ги познаваха, можеха да си помислят, че Ванеса е истински питбул. Но последният стих беше толкова нежен и секси, че в интерес на истината нямаше право да се оплаква.
Грижи се за мен. Вземи ме. Грижи се. Вземи ме.
Докато го четеше, изпита желание да хвърли дрехите си и да му скочи. Нежно, разбира се.
Точно тогава Дан се появи на черната врата на „Ривърсайд Преп“ и прекъсна мислите й. Размаха смачкания екземпляр на Ню Йоркър и се затича към нея с износените си маратонки „Пума“ с морскосини връзки.
— Това е най-прекрасният ден в живота ми! — извика той. — Обичам те!
— Няма нужда да ставаш сантиментален, за да си легнем отново — Ванеса се изхили и го целуна. — На твое разположение съм. Между другото, и аз те обичам.
— Супер — Дан се усмихна глупаво.
Ванеса не можеше да повярва, че това е същият Дан. Все още беше блед, слаб и презареден с кофеин, но кафявите му очи блестяха и имаше трапчинки от смях на бузите. Чакай малко. Откога можеше да види очите му?
— У ау, подстригал си се — забеляза тя и го заобиколи да го разгледа.
Дан каза на бръснаря да го подстриже късо и да му остави дълги бакенбарди. Мислеше си, че така няма да прилича на всички останали глупаци в класа. Прокара ръка по главата си. Беше странно усещане, някак по-чисто отпреди, по… хомогенно. Точно това искаше — да го забелязват с работата му, а не с косата.
Както кажеш, Бакенбард.
Ванеса пъхна ръце в джобовете на палтото си. Прическата му имаше някакъв странен замисъл и не беше случайна. Косата му придаваше отнесен, безгрижен вид.
— Различна е — промълви тя замислено и вече й домъчня за предишната му рошава коса. — Ще й свикна.
Група осмокласници зад тях излязоха през вратата, пеейки с пълна сила „Hello Dolly“. Тъкмо излизаха от час по музика и бяха прекадено млади и невинни, за да си дадат сметка, че звучат а’ла гей.
Дан бръкна в черната си чанта за пакета „Кемъл“ без филтър и извади една цигара. Ръцете му трепереха ужасно, докато я запали. Добре, това поне не се беше променило. Той предложи на Ванеса.
— Една цигара?
Ванеса го зяпна и се изхили в недоумение.
— Откога пуша?
Дан издиша дима над главата й и я погледна.
— Извинявай. Не знам защо го казах — прибра пакета в чантата си и хвана замръзналата ръка на Ванеса. — Ела. Хайде да се разходим. Имам да ти казвам нещо важно.
Тъкмо тръгваха и Зеке Фрийдман излезе от училището с една неоновосиня баскетболна топка. Зеке беше голям и тежък, но това не му пречеше да е баскетболната звезда на „Ривърсайд Преп“. Къдравата му черна коса стигаше до раменете и носеше ново сиво-синьо яке за сноуборд. Бяха най-добри приятели с Дан от втори клас, но от няколко месеца не се виждаха — Дан го вълнуваха други неща.
А именно — жени и поезия.
Дан си даде сметка, че дори не знаеше къде е кандидатствал Зеке. Беше главният виновник за отчуждението между тях и се чувстваше гадно.
— Здрасти, Зеке — извика.
Зеке се спря. Изглеждаше още по-огромен с новото си яке.
— Здрасти, Дан — той се усмихна мнително, подхвърляйки синята топка върху замръзналия тротоар. — Здрасти, Ванеса.
— Харесва ли ти новата прическа на Дан? — попита Ванеса с ядовита усмивка. — Това е част от новия му имидж на Господин Публикуван Поет.
— Така ли? — Зеке май нямаше никаква представа за какво говори Ванеса. Погледна надолу по улицата, удари силно топката и им махна с ръка. — Доскоро.
— Доскоро — извика Дан, наблюдавайки го как дриблира с топката до края на улицата.
— Е, каква е голямата новина? — попита Ванеса, когато тръгнаха на запад по 78-ма улица.
Студеният вятър разнасяше облаците в сивкавото небе. Зад ъгъла, през голите клони на дърветата в Сентръл Парк, Дан забеляза Хъдсън.
— Ами — започна той загадъчно, — тази сутрин великата литературна агентка Ръста Клайн ми се обади и ми остави едно крейзи съобщение. Счита, че съм новият Кийтс и че трябва да се възползвам от момента сега, когато хората са ме забелязали.
— Уау. Дори аз съм чувала за нея! — отвърна Ванеса впечатлена. — Какво точно означава това?
Дан издиша кълбо дим.
— Според мене иска да ме представлява.
Ванеса спря на едно място. И без това не знаеше накъде отиват.
— Но ти си написал само една поема. Какво ще прави тя? Не искам да те разочаровам Дан, но трябва да внимаваш с тези хора. Сигурно иска да се възползва от теб.
Дан също спря. Повдигна яката на черното си вълнено военноморско палто и отново я смъкна. Защо Ванеса беше такава песимистка? Всичко това бе напълно неочаквано, но и ужасно готино. А и само защото има агент, не означаваше, че ще почне да продава и да пише евтини рекламни клишета — ако това беше, което я притесняваше.
— Не знам. Може да ми помогне с кариерата. Мога да напиша книга и тя да ми помогне да я публикувам.
Ванеса подуха в ръцете си и разтърка студените си замръзнали уши.
— Може ли да отидем у вас? Умирам от студ. А и трябва да работим над филма.
Дан изхвърли цигарата на земята.
— Ами, всъщност мислех да се върна и да прегледам бележките си. Да намеря връзка между поемите. Нещо, с което да ги свържа в книга.
Ванеса мислеше да предложи услугите си на читател, но Дан не изглеждаше да има нужда от помощта й.
— Окей — каза тя студено. — Обади се, ако имаш нужда от нещо.
Дан вдигна отново яката си и запали още една цигара, наслаждавайки се на новия си имидж.
— Чакай малко. Исках да те питам нещо. Ръсти Клайн ме покани на онова събиране, наречено „Повече от голи“. Шоуто „Повече от голи“. Така го нарече. Имаш ли представа дали това е състав?
Повече от голи беше модната тенденция срещу модата, за която Руби, по-голямата сестра на Ванеса харчеше всичките си пари. По-голяма част от дрехите им изглеждаха като стари дрипи от магазини за втора употреба, стъпкани от уличните миялни машини, което беше напълно умишлено. Много комерсиална мода в стил „по дяволите тенденциите“.
— В петък започва седмицата на модата — обясни Ванеса. — Изглежда те е поканила на дефилето „Повече от голи“. Чувала съм за него от Руби — луда е по дрехите им и го следи по „Метро“-канала. Не ми е ясно защо Ръсти Клайн е решила, че ще искаш да идеш. Какво разбираш от дрехи? Ще бъде пълно с позьори и търсачи на най-доброто — всичко тривиално на модната сцена.
Дан погледна замислено, докато дърпаше от цигарата си.
— Мисля, че ще се отбия. — Нямаше да е много различно, ако Ръсти Клайн го беше поканила на боксов мач. Ставаше въпрос за кариерата му на писател.
Да снима Дан на шоуто „Повече от голи“ би било перфектен материал за нейния филм, но Ванеса не искаше да попречи на важната му среща с Ръсти Клайн.
— Окей, Господин Гений. Не забравяй старите си приятели, когато се возиш в лимузина и пиеш шампанско с голи модели — тя се протегна и разбърка късата му коса. — Поздравления.
Дан й се ухили широко.
— Наистина е страхотно — съгласи се щастливо. После, след една последна сладка целувка, той се обърна и тръгна към вкъщи по „Ривърсайд Драйв“ — сребристият надпис „Пума“ проблясваше на петите му, докато вървеше.
Ванеса се засмя вътрешно, наблюдавайки бодрата му походка.
— До после, алигатор.
С намира точно това, което търси
— Търся някое от онези нови фънки якета в светлозелено или жълто — каза Серена на продавачката от бутик „Ле Бест“ във вторник след училище. Същия ден в часа по френски Серена си спомни за новото яке „Ле Бест“ от последния брой на списание W и реши, че това е прекрасен подарък за Арън. Никога не й омръзваше да прави подаръци на Арън. Толкова добре му стояха. Беше като да обличаш кукла — нейната собствена обожавана жива кукла с дълги коси, свиреща на китара и приета в „Харвард“.
Бутикът се намираше на Западна 14-та улица в квартала за производство на месо, където улиците миришеха на мърша и тор от старите месни фабрики. Кой друг, освен Ле Бест, създател на най-красивите дрехи в света за свободното време, би могъл да намери за привлекателен грубия пейзаж на квартала и да построи там магазина си. Магазинът беше огромен и облицован в бял муселин, вътре имаше единични бройки тенис рокли в светли цветове и якета, окачени на огромни стоманени закачалки на стените. Идеята беше, че ако не познавате достатъчно дрехите, за да искате да ги видите, няма смисъл да пазарувате там.
— Страхувам се, че нямаме повече якета за голф — отговори изрусената продавачка с английски акцент. Тя също беше облечена в бяло. Дори маратонките й бяха от бяла кожа. — Шефът ми задигна последното за себе си.
Серена разглеждаше една разкошна копринена рокля за тенис на бели и червени ивици.
— По дяволите — измърмори под носа си. — Все още виждам това яке в списанията и мисля, че е перфектно. — Ле Бест беше любимият й нов дизайнер, но от друга страна, може би дрехите му бяха прекадено изискани за Арън. Той се обличаше повече като скейтмен. Тя метна на рамо кожената си чанта „Лонгчемп“. — Благодаря за помощта — каза с надеждата да хване „Екс Лардж“, преди да затворят — спортен магазин на улица „Лафайет“.
— Чакай! — извика някой.
Серена спря на изхода и се обърна. На нея ли говореха?
Един загорял тип с изрусена коса и облечен със същото светлозелено яке, което тя се надяваше да купи за Арън, държеше отворена вратата в задната част на магазина.
— Надявам се, че не те притеснявам — той повдигна глава и изгледа Серена. — Лес ме помоли да потърся „истинско момиче“ за шоуто в Брайънт Парк в петък. Мернах те за малко, когато си тръгваше, но съм сигурен, че си перфектна. Виждал съм твои снимки в светската хроника. Ти си Серена, нали?
Серена кимна хладнокръвно. Свикнала беше да я разпознават от снимките в клюкарските статии. Имаше дори една снимка на безименна част от тялото й, направена през октомври от известните братя Реми. Нюйоркското транспортно управление я хареса и снимката й се озова на обиколка из целия град.
— Интересува ли те? — попита той и повдигна обнадеждено изрусените си вежди. — Търсим някой точно като теб.
Серена си играеше с връзките на бялата кашмирена шапка. Имаха планове с Арън този петък да изкарат цялата вечер заедно, да се наливат в „Соуп“ на Долен Ийст Сайд, да гледат телевизия до късно в спалнята й и… да бъдат заедно.
Каквото и да означава това.
Да, интересува ме, помисли Серена. Двамата с Арън можеха да бъдат заедно по всяко време. Остатъкът от живота им беше на тяхно разположение! Да получиш покана за шоуто на Ле Бест по време на Нюйоркската модна седмица беше неповторим шанс. Не че искаше да прави кариера като модел или нещо такова, но това беше възможност да покаже на Ле Бест колко много ценеше дрехите му. Освен това щеше да е забавно. Арън ще я разбере. Всъщност той беше толкова чудесно гадже, може би дори ще я насърчи да отиде.
— С удоволствие — отговори Серена. Присви перфектните си устни и се засмя на собствената си дързост. — При условие, че ми дадеш якето си. Търся абсолютно същото за моя приятел и една птичка ми каза, че си взел последното.
— О, Боже мой, веднага. — Русият тип свали якето си и го сгъна професионално. Опакова го с черна хартия за подаръци и го сложи в бяла торбичка „Ле Бест“.
— Заповядай, скъпа. — Подаде торбичката на Серена. — Носил съм го само един час. И е подарък, гратис. Значи ще се видим в палатката на Лес в Брайънт Парк в петък, точно в четири следобед, нали? Ще те включим в списъка, можеш да поканиш четирима приятели. Ще потърсиш момичетата с бележници и слушалки. Те ще те упътят точно накъде да вървиш.
Серена взе чантата. Супер!
— Не трябва ли да имам специални умения или да мога да дефилирам? — попита тя, като покри ушите си с бялата кашмирена шапка.
Типът я погледна укорително в стил не бъди глупачка.
— Скъпа, ти си естествена. Вярвай ми, каквото и да правиш, ще изглеждаш добре. Подаде й визитна картичка. На нея беше написано: Гай Рийд, Главен организатор, Висша мода „Ле Бест“ — Обади ми се, ако искаш да знаеш нещо. Целуна я бързо по бузата. — Хей, какъв е този парфюм?
Серена се усмихна. И на това беше свикнала — хората да я питат за парфюма й.
— Сама го измислих — отговори с пълното съзнание, че думите й са точно толкова мистериозни, колкото и миризмата.
Гай затвори очи и вдиша дълбоко.
— Ммм, страхотно — отвори очи отново. — Ще трябва да кажа на Лес и за това. Той търсеше нов парфюм — подаде ръка и подръпна връзките на шапката й със загорели пръсти. — До петък, красавице. Остани във форма. И не забравяй, купонът след партито е по-добър от шоуто!
Серена му изпрати въздушна целувка и излезе навън на студа. Нямаше търпение да даде на Арън подаръка и да му разкаже. Можеше да отиде на шоуто с якето и после да бъдат заедно на купона след партито.
Навън й трябваше само да повдигне ръка с кашмирената ръкавица и четири таксита от Западна 14-та улица набиха спирачки.
Виждаш ли колко е трудно да си така красива?
В се усъмнява в това, което казват другите
Руби беше на поредния купон на Марта Стюарт и изкусителната миризма на току-що изпечени сладки нахлу в спалнята на Ванеса, докато сортираше писмата до Ранкор, ученическо списание за изкуствата на „Констънс Билард“, на което беше главен редактор. От парещите радиатори излизаше топлина и през прозорците нахлуваше шумът от сирените на линейки и клаксоните на коли. Дървеният под беше покрит с писма до Ранкор: двадесет черно-бели снимки на облаци, крака, очи или кучета, три кратки истории как да се научим да караме и да се чувстваме независими въпреки уважението ни към родителите и седем стихотворения за значението на приятелството.
Скучно.
След третия кратък разказ Ванеса извади от спалнята коламаската на Руби. Това беше естествен и „съвсем безболезнен“ начин за премахване на космите по краката. Намазваш краката си с лепкавата кафява смес, слагаш отгоре парче марля и после го отлепяш от крака си заедно с космите.
Безболезнено? Даа, съвсем.
Ванеса изрита черните си чорапи на пода, постла една черна хавлия върху черно-сивата покривка на леглото и седна отгоре. Намаза бледите си здрави прасци с лепкавата смес, чувствайки се като огромен глазиран донът. Обикновено изобщо не се поддържаше, но ако Дан имаше нещо общо със супермодели, агенти и модни дизайнери, можеше да положи усилия поне за космите по краката си. Освен това пролетта наближаваше. Можеше дори да пощурее и да пробва къса пола.
— По дяволите! — извика тя, когато махна първата лента. На кого му бе хрумнала идеята, че жените трябва да бъдат гладки и без нито един косъм, като бебетата? Какво, по дяволите, пречеха малко косми? Повечето мъже имаха в изобилие.
Тя отдели втора лента.
— Господи! — Окей, това беше пълна лудост. Кожата й бе така раздразнена и зачервена, нямаше да се учуди, ако бликне кръв от корените на космите.
Телефонът й звънна, тя го сграбчи и изръмжа в него:
— Дан, ако си ти, искам да знаеш, че тъкмо си скубя космите с голи ръце и го правя за теб, което е адски поетично, ако искаш да знаеш!
— Ало? Ванеса Ейбрамс? Обажда се Кен Могул, филмов режисьор. Изпратихте ми преди няколко седмици документалния филм за Ню Йорк. Срещнахме се в парка на Нова година.
Ванеса се стегна и намести телефона на ухото си. Кен Могул бе чисто и просто един от най-известните алтернативни режисьори. На Коледа се натъкна случайно на работите на Ванеса в интернет и беше толкова впечатлен, че прелетя целия път от Калифорния, за да я види. Проблемът беше, че се появи точно в навечерието на Нова година и точно в момента, когато Дан й даваше дълга новогодишна целувка. Не е нужно да споменаваме, че Ванеса не му обърна никакво внимание, макар и да си направи труда да му изпрати готовия документален филм за Ню Йорк.