Синдер - Марисса Мейер 15 стр.

 Кога?

 Очакват да пристигне днес.

 Днес?

Тя подскочи. Не беше си помисляла, че доктор Ърланд може да вика така. Той й обърна гръб, като дращеше по шапката и мислеше.

 Добре ли сте?

Той махна с ръка.

 Сигурно само това е чакала.  Той свали шапката. Отдолу се откри плешиво петно, обградено от рядка, чорлава коса. Той неколкократно прокара пръсти през нея, загледан със святкащи очи в пода.  Надява се да скопчи Каи. Младостта му, неопитността му.  Той въздъхна яростно и нахлупи шапката.

Синдер разпери пръсти върху коленете си.

 Какво искате да кажете с това да го скопчи?

Той пак се обърна към нея. Лицето му беше напрегнато, очите  тревожни. Пронизващият му поглед накара Синдер да се свие.

 Не бива да се тревожите за принца, госпожице Лин.

 Не бива?

 Днес ли пристига? Това ли ви каза той?

Тя кимна.

 Тогава трябва да си тръгнете. Незабавно. Кралицата не бива да ви сварва тук, когато пристигне.

Той я изпъди от масата. Синдер скочи на земята, но не се помръдна оттам.

 Това какво общо има с мен?

 Имаме кръвните проби, ДНКто ви. Засега можем да минем и без вас. Само стойте далеч от двореца, докато тя си замине, разбирате ли ме?

Синдер не се поместваше.

 Не.

Докторът отмести поглед към екрана, който още показваше данните й. Изглеждаше объркан. Стар. Изтощен.

 Екран, покажи последните новини.

Данните на Синдер изчезнаха, а на тяхно място се появи говорител. Над него заглавията съобщаваха за смъртта на императора.след минути Негово Височество ще даде изявление за смъртта на Негово Императорско Величество и предстоящата коронация. Ще предаваме на живо

 Изключи звука.

Синдер скръсти ръце.

 Докторе?

Той извърна към нея умоляващи очи.

 Госпожице Лин, трябва да слушате много внимателно.

 Ще включа докрай силата на звуковия интерфейс.  Тя се облегна на шкафа, разочарована, че доктор Ърланд почти не реагира на саркастичната й забележка.

Вместо това той въздъхна сърдито.

 Не знам как да ви го кажа. Мислех, че ще имам повече време.  Той потърка ръце. Направи няколко крачки към вратата. Изправи рамене и погледна Синдер в лицето.  Били сте на единайсет, когато са ви направили операцията, нали така?

Не такъв въпрос беше очаквала.

 Да

 И нищо не помните отпреди това?

 Нищо. Това какво общо има с

 Ами осиновителите ви? Те не може да не са ви разказали малко за вашето детство. За миналото ви.

Дясната й длан започна да се поти.

 Вторият ми баща почина малко след злополуката, а Адри, ако изобщо знае нещо, не обича да говори за това. Осиновяването ми не е било нейна идея.

 Знаете ли нещо за биологичните си родители?

Синдер поклати глава.

 Само имената им, рождените им дати информацията във файла.

 Файловете на чипа.

 А  обзе я силен гняв.  Какво се опитвате да кажете?

Погледът на доктор Ърланд се смекчи, опита се да я успокои, но това още повече я уплаши.

 Госпожице Лин, от кръвните проби заключих, че вие всъщност сте лунитянка.

Думата я подмина като че й говореше на непознат език. Машината в главата й продължаваше да работи, но безрезултатно, сякаш изправена пред нерешимо уравнение.

 Лунитянка?  думата се изпари от езика й, все едно не съществуваше.

 Да.

 Лунитянка?

 Точно така.

Тя се отдръпна. Спря поглед върху стените, масата за прегледи, немия говорител.

 Аз не притежавам магия  тя скръсти ръце предизвикателно.

 Да, но не всички лунитяни са родени с тази дарба. Тях наричат щитове, което има малко пренебрежително значение на Луна, затова е, биоелектрически изостанали не звучи много по-добре, нали?  той се засмя тромаво.

Синдер стисна металната си ръка. За миг й се прииска да притежава някаква магия, за да разцепи главата му с мълнии.

 Не съм лунитянка.  Тя изтръгна рязко ръкавицата и размаха ръка пред лицето му.  Аз съм киборг. Не мислите, че това е достатъчни лошо, а?

 Лунитяните могат да бъдат киборги, точно както и хората. Рядко се случва, разбира се, като се има предвид, че отхвърлят кибернетиката и мозъчно машинния интерфейс

Синдер ахна престорено:

 Не може да бъде! Та кой би се противил на това?

 Но двете не се изключват взаимно. А и не е никаква изненада, че са ви довели тук. След утвърждаването на убийството на ненадарените деца  щитове при управлението на кралица Чанари, много родители се опитват да спасят децата си, като ги доведат на земята. Повечето от тях умират, разбира се, и биват екзекутирани за опита, но въпреки това мисля, че такава е била и вашата история. Говоря за спасението, не за екзекутирането.

Оранжевата светлинка примигна в крайчеца на окото й. Синдер присви очи.

 Лъжете.

 Не лъжа, госпожице Лин.

Тя отвори уста, готова да спори, но срещу кое точно? Кое от казаното от него беше задействало детектора на лъжата?

Докторът продължи да говори, а светлинната угасна.

 Това също обяснява и имунитета ви. В действителност, когато вчера надвихте патогените, първото предположение, което ми хрумна, е, че сте лунитянка, но не исках да казвам нищо, преди да съм се уверил докрай.

Синдер притисна с длани очи и спря ярката светлина от флуоресцентите.

 Това какво общо има с имунитета ми?

 Лунитяните, разбира се, имат имунитет срещу болестта.

 И откъде се разбира? Това не е всеизвестен факт. Тя сключи ръце върху опашката си.

 О. Ами всъщност, ако познавате историята, това е очевидно. Той закърши ръце.  Но тя предполагам не е известна на повечето хора.

Синдер скри лице и изпъшка. Може би човекът просто не беше с всичкия си и нямаше нужда да вярва на думите му.

 Вижте  започна доктор Ърланд,  лунитяните са първите преносители на летумозиса. Тяхното преселвано в малките градчета на земята предимно по време на управлението на кралица Чанари, за първи път поставя хората в контакт с болестта. Ако обърнем поглед към историята, ще видим, че това е нещо обичайно. Плъховете донасят бубонната чума в Европа, конквистадорите донасят едрата шарка на местното население в Америка. Това се е случило толкова отдавна  още през втората ера, че днес земляните приемат имунитета си за даденост, но с миграцията на лунитяните, така де имунната система на хората просто не е била подготвена. Щом веднъж шепа лунитяни пристигнат на Земята и донасят болестта, тя пламва като огън.

 Мислех, че не съм заразна.

 Сега не сте, защото тялото ви си е изградило способи да се пребори с болестта, но е възможно в някакъв минал момент да сте били. Освен това подозирам, че лунитяните имат различни нива на имунитет  едни могат да се преборят изцяло с болестта, а други, без да развият някакви външни симптоми, я пренасят навсякъде, където отидат, и дори не подозират какво бедствие причиняват.

Синдер размаха ръце пред него.

 Не! Грешите! Има друго обяснение. Не може да съм

 Разбирам, че това не е никак малко за преглъщане. Но трябва да разберете защо не може да останете тук, когато Нейно Величество пристигне. Прекалено опасно е.

 Не, вие не разбирате! Аз не съм една от тях!

Не само киборг, ами и лунитянка. Едното стигаше да направи от нея мутант, изгнаник, а двете? Тя потрепери. Лунитяните бяха жестоки, свирепи хора. Те избиваха своите деца  щитове. Те лъжеха, мамеха и промиваха един на друг мозъците си, само защото можеха да го правят. Не се интересуваха кого нараняват, щом това им носеше облаги. Тя не беше една от тях.

 Госпожице Лин, трябва да ме чуете. Не са ви довели тук без причина.

 И каква е тя? Да ви помогна да откриете лекарство? Мислете, че това е ироничен дар от съдбата?

 Не говоря за съдбата и превратностите й. Говоря за оцеляване. Не бива да позволявате на кралицата да ви вижда.

Синдер се сви до шкафа, все по-разстроена с всяка изминала минута.

 Че защо? Какво я интересувам аз?

Той се поколеба, а небесносините му очи гледаха диво в паника.

 Тя тя ненавижда лунитяните  щитове, разбирате ли? Щитовете са неуязвими за обаянието на лунитяните.  Той изви ръце във въздуха в търсене на думата.  Тоест срещу промиването на мозъци. Кралица Левана не може да контролира щитовете и поради тази причина продължава да ги изтребва.  Устните му се ожесточиха.  Кралица Левана не би се спряла пред нищо, за да подсигури властта си, да прекърши всяка съпротива. А това означава да избие онези, които могат да й се опълчат  хора като вас. Разбирате ли ме, госпожице Лин? Ако ви види, тя ще ви погуби.

Синдер преглътна с усилие и притисна палец към лявата си китка. Не можа да напипа чипа си, но знаеше, че е там.

Изваден от някой мъртвец.

Ако доктор Ърланд казваше истината, тогава всичко, което знаеше за себе си, за детството, за родителите си беше измислица. Скалъпена история. Скалъпено момиче.

Мнението, че лунитяните бяха бегълци, вече не изглеждаше толкова необичайно.

Тя се обърна към нетскрийна. Там сега беше Каи в залата за пресконференции, и говореше от трибуната.

 Госпожице Лин, някой е преминал през безброй опасности, за да ви доведе до тук. Грози ви смъртна опасност. Нямате право да излагате себе си на риск.

Тя слушаше разсеяно и гледаше екрана, когато в долния му край започна да се изписва съобщение.

 Госпожице Лин? Чувате ли ме?

 Да  отвърна тя.  Чух ви. Смъртна опасност.

Глава двайсета

Корабът на лунитяните не се отличаваше по нищо от земните кораби, освен че корпусът му трептеше, сякаш беше инкрустиран с диаманти, и една непрекъсната линия от златни руни го обграждаше от край до край. Той светеше ослепително ярко под лъчите на следобедното слънце и Каи трябваше да присвие очи. Той не знаеше дали руните бяха магически, или умишлено бяха направени да изглеждат такива. Не знаеше дали корабът беше изработен от някакъв скъп, бляскав материал, или просто беше боядисан така. Но знаеше, че беше болезнено да го гледа.

Корабът беше по-голям от личната совалка, с която главната чародейка на кралицата беше пристигнала на Земята, при все това беше относително малък за високопоставената личност, която превозваше: по-малък от повечето пътнически кораби и от всички товарни кораби, които Каи беше виждал. Това беше частен кораб само за кралицата и антуража й.

Той се приземи плавно. Жарки вълни се надигнаха от бетона. Ризата от фина коприна беше полепнала по гърба на Каи, а по врата му беше тръгнала тънка струйка пот. Тази вечер каменните стени на двореца щяха да приютят площадката за посрещане, но сега тя беше изложена на щурма на късното августовско слънце.

Всички чакаха.

Застанал до Каи, Торин не помръдваше. Лицето му беше невъзмутимо, очакващо. Това негово спокойствие още повече разтревожи Каи.

От другата му страна, в официалната си бяла дреха с избродирани рунически символи, подобни на тези на кораба, стоеше Сибил Мира. Материята изглеждаше тънка, но от брадичката дрехата стигаше чак до пръстите на ръцете й, а разкроените краища висяха доста под коляното. Сигурно изнемогваше от горещина, въпреки това тя стоеше напълно спокойна.

На няколко крачки зад нея, сключил ръце зад гърба си, беше застанал русият й охранител.

От всяка страна на платформата стоеше по един от кралската стража на Каи.

Други хора нямаше. Левана беше настояла да няма други посрещачи на площадката.

Каи заби нокти в дланите си, за да не се усмихне с презрение, и продължи да чака, докато от горещината перчемът залепна на челото му.

Най-сетне, когато кралицата сякаш се отегчи да ги измъчва, подвижната стълба на кораба се спусна и оттам се показаха сребърни стъпала.

Първи слязоха двама мъже  високи и мускулести. Единият беше светъл с буйна, рунтава оранжева коса и носеше същата воинска броня и оръжия, каквито имаше и охранителят на Сибил. Другият беше черен като нощното небе, без коса, и беше облечен в дреха като тази на Сибил, със същите издути ръкави и бродерия. Цветът й обаче беше пурпурен, което означаваше, че е подчинен на Сибил  чародей втори ранг.

Каи се радваше, че знае достатъчно за двора на лунитяните и може поне това да разпознае.

Той не откъсна поглед от двамата мъже, докато те със стоически лица огледаха площадката, околните стени и събраната групичка, преди да застанат от двете страни на стълбите.

Сибил се прокрадна напред. Каи пое глътка от душния въздух.

В горния край на стълбите се появи кралица Левана. Тя все още носеше дългия воал, ослепително бял под неумолимото слънце. Бялата рокля шепнеше край хълбоците й, докато тя се спусна по стъпалата и прие ръката на Сибил.

Сибил застана на едно коляно и докосна с чело ръката на своята кралица.

 Разлялата ни беше непоносима. Щастлива съм отново да бъда на вашите услуги, кралице моя.  Тя се изправи и с едно изящно движение отметна воала от лицето на Левана.

Горещият въздух заседна в гърлото на Каи и го задави. Кралицата спря, сякаш за да даде време на очите си да привикнат към ярката дневна светлина на Земята, но Каи подозираше, че тя просто искаше да му даде време да я види.

Наистина беше красива  като че някой учен беше изчислил точните пропорции на съвършенството, а сетне по тях беше излял един идеален модел. Лицето й едва забележимо напомняше формата на сърце, с високи скули, леко зачервени. Кестенявата й коса се спускаше на копринени букли до кръста, а чистата й кожа с цвят на слонова кост блестеше като седеф на слънцето. Устните й бяха алено червени, кървавочервени, сякаш тъкмо беше изпила чаша кръв.

Хлад разтърси Каи отвътре навън. Имаше нещо неестествено у нея.

Той се осмели да хвърли поглед към Торин, който гледаше Левана в очите без видимо вълнение. Като видя твърдостта на своя съветник, вълна на решимост премина през Каи. Той си напомни, че това е само илюзия, и си наложи отново да погледне кралицата.

Ониксовите й очи светнаха, когато се стрелнаха към него.

 Ваше Величество  изрече Каи и сви юмрук до сърцето си,  за мен е чест да ви приветствам в моята страна и на моята планета.

Устните й се извиха. Приветливост озари лицето й  невинност като у дете. Това го разтревожи. Кралицата не се поклони, дори не кимна. Вместо това протегна ръка.

Вгледан в бледата, прозрачна кожа, Каи се поколеба. Питаше се дали едно докосване стигаше да помете ума на човек.

Принцът се взе в ръце, пое ръката й и леко докосна с устни пръстите й. Нищо не последва.

 Ваше Височество  изрече тя с бодро гласче, което отекна ниско по гърба на Каи.  За мен е чест да бъда посрещната по този подобаващ начин. Позволете ми отново да изкажа най-искрените си съболезнования за загубата на баща ви, великият император Рикан.

Каи знаеше, че тя никак не съжалява за смъртта на баща му, но нито изражението, нито тонът й издаваха това.

 Благодаря ви  отвърна той.  Надявам се всичко по време на визитата ви да отговори на вашите очаквания.

 С нетърпение очаквам прочутото гостоприемство на Източната Република.

Сибил направи крачка напред, а очите й почтително останаха извърнати встрани от кралица Левана.

 Прегледах щателно покоите ви, кралице моя. Не са на същото ниво като нашите на Луна, но мисля, че са задоволителни.

Левана пренебрегна чародейката, а погледът й се смекчи и светът стана друг. Каи почувства как земята под краката му се наклони. Въздухът беше изсмукан от атмосферата на земята. Слънцето беше станало черно, а ефирната кралица остана единственият източник на светлина в галактиката.