Синдер се сепна от простичката дума хубав, но нито Каи, нито доктор Ърланд погледна към нея. Като се поклащаше на пети, тя огледа стаята. Прозорец висок от пода до тавана улавяше красива гледка към тучните градини на двореца и града зад тях. На етажерките имаше познати, но и необикновени предмети, нови и старинни. Купчина книги тежки, от хартия, а не портскрийнове. Буркани пълни с треви и сухи цветя, буркани с грижливо надписани течности, буркани с животни и формалдехид. Една редица с камъни, метали и руди всичките грижливо надписани.
Това беше кабинет, колкото на признат кралски учен, толкова и на магьосник.
Не, не, трябва им само малко поддръжка, за да са в добро състояние лъжеше пак така спокойно доктор Ърланд, както и предишния ден. Нищо тревожно, пък и няма да ми е приятно да се налага да програмирам новите модели. А ако не бяха неизправните андроиди, нямаше да имаме извинение да каним госпожица Лин в двореца от време на време.
Засрамена, Синдер зяпна доктора, но на лицето на Каи започна да изгрява усмивка.
Докторе каза той, говори се, че сте направили пробив през изминалите няколко дни. Вярно ли е?
Доктор Ърланд извади очилата от джоба си и се захвана да ги чисти с крайчеца на престилката.
Принце, не би трябвало да разпитвате за такива слухове. Не искам да ви давам напразни надежди, преди да знам нещо със сигурност. Но когато разполагам със сигурна информация, вие ще сте първият, който ще прочете доклада. Той надяна очилата на носа си.
Видимо доволен, Каи пъхна ръце в джобовете.
Добре. В такъв случай, оставям ви на мира и се надявам съвсем скоро да видя доклада на бюрото си.
Това може да се окаже трудно, Ваше Височество, като знаем, че вие нямате бюро.
Каи сви рамене и се обърна към Синдер. Очите му леко се смекчиха и той кимна учтиво.
Надявам се пътищата ни пак да се пресекат.
Така ли? В такъв случай, ще продължа да ви следя. За миг тя се разкая за шегата, но тогава Каи се засмя. Истински. В гърдите на Синдер се разля топлина.
Принцът взе ръката й, изкуствената й ръка.
Синдер се изопна, ужасена, че той ще усети твърдостта на метала дори през ръкавиците, но още повече се уплаши да издърпа ръката си, за да не събуди съмнението му. Мислено пришпори механичната ръка да стане по-нежна, по-гъвкава, по-човешка, докато с поглед следеше Каи, който вдигна ръката й и я целуна. Развълнувана и смутена, тя затаи дъх.
Принцът пусна ръката, поклони се, косата отново падна в очите му и излезе от стаята.
Синдер стоеше вцепенена. Електрическата й система бръмчеше.
Чу как доктор Ърланд изсумтя с любопитство, но тъкмо когато беше затворена, вратата отново се отвори.
Боже измърмори докторът, когато Каи влезе отново.
Простете, но може ли да разменя още една дума с Лин-мей?
Доктор Ърланд махна с ръка към нея.
Разбира се.
Все още на вратата, Каи се извърна към нея.
Знам, че моментът не е никак подходящ, но повярвай ми мотивите ми се продиктувани от нуждата за самосъхранение. Той пое остро дъх. Ще приемеш ли да си мой личен гост на бала?
Подът под Синдер се разтопи. Умът й беше объркан. Най-вероятно не беше чула добре.
Но той стоеше търпелив и след дълга пауза подканващо вдигна вежди.
Извинете?
Каи се покашля. Изпъна се още повече.
Предполагам, че ще ходиш на бала?
Н-не знам. Искам да кажа не. Не, съжалявам няма да ходя на бала.
Объркан, Каи се отдръпна.
О. Ами но може би ще промениш намерението си?
Защото аз съм нали знаеш кой.
Принцът.
Не се перча побърза да каже той. Просто факт.
Знам. Тя преглътна. Бала. Принц Каи я канеше на бала.
Но това беше нощта на тяхното бягството с Ико стига да успее да поправи колата навреме. Нощта на бягството й.
А и всъщност той не знаеше кого, какво кани. Ако научеше истината колко ли засрамен ще се чувства, ако някой разбере?
Каи пристъпи от крак на крак и погледна напрегнато доктора.
С-съжалявам заекна тя. Благодаря ви, аз Благодаря ви, Ваше Височество. Но с цялото си уважение, трябва да ви откажа.
Той примигна. Когато осмисли отговора й, сведе очи. Сетне вдигна брадичка и опита да се усмихне с най-мъчително огорчената усмивка.
Няма нищо. Разбирам.
Доктор Ърланд се подпря на бюрото си.
Искрените ми съболезнования, Ваше Височество. В повече от едно отношение.
Синдер му хвърли леден поглед, но той отново захвана да почиства очилата си.
Каи се почеса по врата.
Радвам се, че ви видях отново, Лин-мей.
Тя трепна от официалното обръщение. Понечи да отговори, но гласът й се запъна и принцът така и не дочака извиненията, обясненията. Вратата вече се затваряше зад него.
Тя затвори уста. В главата мислите й даваха на късо.
Доктор Ърланд цъкна с език, а Синдер се приготви да се нахвърли върху него с напъпилите обяснения, но преди да смогне, той й обърна гръб и тръгна към стола зад бюрото.
Колко жалко, че не можете да се изчервявате, госпожице Лин.
Глава деветнайсета
С две ръце доктор Ърланд посочи стола от другата страна на бюрото.
Моля, седнете. Само да довърша тук няколко бележки и ще ви кажа едно-две неща, които научих от вчера следобед насам.
Синдер седна, доволна, че ще даде почивка на отмалелите си крака.
Принцът току-що
Знам. Стоях, ей точно, тук. Доктор Ърланд седна на своя стол и докосна екрана на бюрото си.
Синдер се облегна назад и стисна облегалките на стола, за да овладее треперенето. Умът й повтаряше разговора, а ретина скенерът я информира, че тялото й произвежда огромни количества ендорфин и трябва да се успокои.
Според вас, какво искаше да каже принцът с това, че мотивите му са продиктувани от нуждата за самосъхранение?
Вероятно не иска да бъде разкъсан от младите дами на бала тази година. Знаете, преди две години балът почти се превърна в родео.
Синдер прехапа устни. От всички момичета в града беше
Най-удобна.
Тя накара думите да отекнат, да останат в съзнанието й. Тя му беше под ръка, изглеждаше нормална и нямаше никакъв риск да я покани на бала. Това обясняваше всичко.
Освен това принцът беше в траур. Не разсъждаваше трезво.
Император Рикан е мъртъв изрече тя, уловила се за първата мисъл, която да отклони вниманието й.
Така е. Сигурно знаете, принц Каи беше близък с баща си.
Тя сведе поглед към екрана, над който се беше превил доктор Ърланд. Виждаше се само малка диаграма на човешки торс, около който имаше карета сбит текст. Торсът не приличаше на нейния.
Бих излъгал продължи докторът, ако кажа, че не таях скрити надежди да открия навреме лекарство и да спася Негово Величество, макар да знаех от мига, в който беше поставена диагнозата, че това е почти невъзможно. Въпреки всичко ние трябва да продължим с работата си.
Тя кимна в знак на съгласие и си помисли за малката ръчица на Пеони, която стискаше нейната.
Докторе, вие защо не казахте на принца за мен? Нима не искате той да научи, че сте открили някой с имунитет? Нима това не е важно?
Той стисна устни, но не вдигна поглед към нея.
Може би трябва да му кажа. Но тогава негов дълг ще бъде да съобщи новината пред цялата страна, а аз мисля, че не сме готови да привлечем внимание към случая. Когато се сдобием с неопровержими доказателства, че вие сте толкова ценна, колкото аз се надявам, тогава ще съобщим и на принца. И на света.
Тя взе един стилус за портскрийн, който лежеше безстопанствен на бюрото и започна да го изучава като някоя научна загадка. Завъртя го между пръстите си като хартиена въртележка и измърмори:
Освен това не му казахте, че съм киборг.
Този път докторът я погледна, а мрежичките край очите му се нагънаха.
А. Нима това най-много ви безпокои?
Преди тя да успее да потвърди или да отрече, доктор Ърланд махна с ръка, сякаш да прогони защитното й поведение.
Вие какво мислите трябва ли да му кажа, че сте киборг? Ако желаете, ще го сторя. Но ако трябва да съм честен, не мисля, че това изобщо му влиза в работата.
Стилусът падна в скута й.
Не, не му влиза аз просто
Доктор Ърланд изпръхтя с открита насмешка.
Синдер се намуси ядно и се загледа през прозореца. Под утринното слънце градът светеше ослепително бял.
И без това няма значение. Той все някога ще научи.
Да, вероятно ще научи. Особено ако продължи да проявява интерес към вас. Докторът бутна стола назад. Така. Генетичната секвенция е готова. Хайде да се преместим в лабораторията.
Тя излезе след него в стерилния коридор. Лабораторията беше съвсем наблизо, но този път влязоха в стая 11D, която беше досущ като 4D: нетскрийн, вградени шкафове, една маса за преглед. Без огледало.
Без да чака да й кажат, Синдер седна на масата за прегледи.
Днес ходих в изолатора да видя сестра ми.
Докторът спря, ръката му стоеше върху копчето на нетскрийна.
Било е рисковано. Нали разбирате, че веднъж влезли, хората не може просто така да си тръгват?
Знам. Но трябваше да я видя. Тя заклати крака и заудря с тях по крака на масата. Един от мед-дроидите ми направи тест, преди да си тръгна и бях чиста.
Докторът човъркаше по управлението на нетскрийна.
Да.
Реших, че трябва да знаете, в случай че се окаже важно.
Не е важно. Той подаде език от единия край на устата си.
Миг след това екранът светна. Ръцете му се плъзнаха по него и отвориха досието на Синдер. Днес то беше по-сложно, пълно с информация, която дори тя самата не знаеше за себе си.
И видях нещо обади се тя.
Докторът измърмори нещо неясно, изцяло вглъбен в екрана.
Един от мед-дроидите свали чипа на една от жертвите. След като беше умряла. Мед-дроидът обясни, че бил програмиран да взима чиповете. Имаше над десет.
Доктор Ърланд се обърна към нея, а на лицето му се четеше слаб интерес. Той сякаш се замисли над думите й, но след миг лицето му бавно се отпусна.
Добре.
Какво добре? Защо го правят?
Докторът се почеса по загрубялото лице, където беше набола тънка брада.
Това е обичайна практика в провинциалните части на света, където летумозисът много по-отдавна отнема живота на хората, отколкото в градовете. Чиповете се изваждат от починалите и се продават. Незаконно, разбира се, но доколкото знам, продават се на доста добра цена.
Защо някой би си купил чужд чип?
Защото без чип е трудно да си изкарваш прехраната разплащателни сметки, издръжки, разрешителни за всички тях ти трябва самоличност. Той скъси вежди. Всъщност това повдига един интересен въпрос. През последните години летумозисът взе толкова много жертви, та човек би си помислил, че пазарът е наводнен с ненужни чипове. Любопитно е, че все още се търсят.
Разбирам, но като си имаш чип тя млъкна, докато думите проникнаха в съзнанието й. Нима наистина беше толкова лесно да откраднеш нечия самоличност?
Освен ако не пожелаеш да станеш някой друг каза той, прочитайки мислите й. Крадци. Бегълци от закона. Докторът се почеса по главата през шапката. Необикновените лунитяни. Да започнем оттам, че те естествено нямат чипове.
На земята няма лунитяни. Тоест, освен посланиците.
Погледът на доктор Ърланд се изпълни със снизхождение, сякаш Синдер беше наивно дете.
О, да, има. За ужас на кралица Левана, не всички лунитяни се поддават с такава лекота на внушения, докато изпаднат в глуповато доволство, и мнозина са рискували живота си да избягат от Луна и да се преместят тук. Почти невъзможно е да напуснеш луната и, съм сигурен, че повече са умрели при опита и много по-малко са успели да се спасят, особено с новите ограничения, наложени на портовете, но не се съмнявам, това продължава да се случва.
Но това е незаконно. Изобщо не им е тук мястото. Защо не сме ги спрели?
За миг докторът сякаш щеше да се разсмее.
Бягството от Луна е трудно. Идването на Земята е лесно. Лунитяните имат своите начини да маскират космическите си кораби и да навлязат в атмосферата на Земята, без да бъдат разкрити.
Магия. Синдер се размърда.
От вашите уста звучи, като че ли бягат от затвор.
Доктор Ърланд повдигна и двете вежди.
Да. Като че ли е точно така.
Синдер ритна крака на масата с ботушите. Стомахът й се беше свил на топка от мисълта, че кралица Левана пристига в Нов Пекин, а като си помисли, че десетки, а може би дори стотици лунитяни живееха на земята, откраднали самоличността на земляците, беше на път да се втурне към мивката. Тези диваци с програмирани идентификационни чипове и способност да промиват мозъците на хората. Можеха да бъдат, който си поискат, можеха да станат, който си поискат.
А земляците така и никога нямаше да научат, че са манипулирани.
Не се плашете толкова, госпожице Лин. Лунитяните обикновено живеят в малките градове, където присъствието им остава незабелязано. Вероятността някога да срещнете някой от тях е доста малка. Без да отлепя устни, той се усмихна с тънка усмивчица.
Синдер се изправи на масата.
Вие очевидно знаете доста за тях.
Аз съм стар човек, госпожице Лин. Знам доста неща.
Добре. Имам един въпрос. Каква е тази работа с лунитяните и огледалата? Винаги съм смятала, че това е само мит и те не се страхуват от тях, но Е, вярно ли е?
Докторът сключи вежди.
Има известна доза истина. Нали знаете как използват своето обаяние?
Не съвсем.
А. Разбирам рече той и се заклати назад на пети. Така дарбата на лунитяните не е нищо повече от способност да манипулират биоелектрическата енергия енергия, естествено създавана от всички живи същества. Например, това е същата енергия, която акулите използват да откриват плячката си.
Звучи точно като нещо, което лунитяните биха направили.
Браздите около устата на доктора се нагънаха.
Лунитяните имат изключителната способност не просто да откриват биоелектричеството у другите, но и да го контролират. Могат да го манипулират така, че хората да виждат онова, което те искат да видят, и дори да изпитват това, което лунитяните поискат от тях да изпитат. Илюзията за себе си, която проектират в съзнанието на другите, е това, което те наричат обаяние.
Като да накараш хората да те мислят за по-красива, отколкото си в действителност?
Именно. Или Той посочи ръцете на Синдер. Да накараш някого да види кожа там, където има метал.
Синдер смутено потърка изкуствената си ръка през ръкавицата.
Затова кралица Левана е толкова поразителна. Някои даровити лунитяни като кралицата поддържат обаянието си през цялото време. Но както не може да излъже нетскрийна, така не може да излъже и огледалото.
Значи не обичат огледалата, защото не искат да се виждат в тях?
Суетата не е маловажна, но всичко опира до контрола. Много по-лесно е да излъжеш другите, че си красива, ако можеш да убедиш себе си в това. Но огледалата притежават тайнствената мощ да казват истината. Доктор Ърланд се взря в нея като че развеселен. А сега един въпрос към вас, госпожице Лин. Откъде този неочакван интерес към лунитяните?
Синдер сведе глава и проумя, че все още държи в ръцете си стилуса, откраднат от бюрото му.
Каи спомена нещо.
Негово Височество?
Тя кимна.
Каза ми, че кралица Левана пристига в Нов Пекин.
Докторът направи крачка назад. Гледаше я с отворена уста, а рунтавите му вежди почти докосваха ръба на шапката. Той се подпря на шкафа. За първи път този ден вниманието му беше изцяло съсредоточено върху нея.