Поредица от щраквания я стреснаха, последвани от предупредително бръмчене. Като се подпря на кокалчета на песъчливия под, тя се извърна.
Контролният панел на андроида светеше системата правеше рутина диагностика. Всеки момент щеше да се включи.
Синдер стана и започна да изтупва праха от ръцете си, когато от говорителите на андроида се чу спокоен женски глас, който като че ли продължаваше някаква реч, прекъсната рязко по средата.
дозира, че мъж на име Логан Танер, лунитянски лекар, работил при управлението на кралица Чанари, донася на Земята принцеса Селена приблизително четири месеца след предполагаемата й смърт.
Синдер замръзна. Принцеса Селена?
Уви, на 8-ми май 125 от д.е. Танер е приет в психиатричната клиника Ксу Минг, а на 17-ти януари 126 от д.е. извършва биоелектрическо самоубийство. Макар че според някои източници принцеса Селена е предадена в ръцете на нов пазител години преди смъртта на Танер, досега самоличността на въпросния пазител не е потвърдена. Сред заподозрените лица е и бивш военен пилот от Европейската федерация, подполковник Мишел Беноа, който
Спри извика Синдер. Спри да говориш.
Гласът замлъкна. Главата на андроида се завъртя на 180 градуса. Сензорът светна в яркосиньо, докато сканираше Синдер. Вътре контролният панел потъмня. Вентилаторът в торса й се завъртя.
Вие коя сте? попита андроидът. Моята глобална система за позициониране ми показва, че се намираме в 76-ти сектор на Нов Пекин. Аз не помня да съм напускала двореца.
Синдер възседна стола и отпусна ръце над облегалката.
Добре дошла в палата на механика на Нов Пекин. Принц Каи ме нае да те поправя.
Силното бръмчене в тялото на андроида стихна до едва различим шум в тихата стая.
Заоблената глава се въртеше напредназад и сканираше непознатата обстановка. После отново се насочи към Синдер.
Календарът ми казва, че не съм била в съзнание в продължение на дванайсет дни и петнайсет часа. Смятате ли, че съм претърпяла срив в системата?
Не точно отвърна Синдер и погледна през рамо към нетскрийна. Той все така повтаряше същите думи, без да може да осъществи връзката. Изглежда някой е инсталирал чип, който не е паснал добре на твоя софтуер.
Бях преинсталирана и сега разполагам с възможности за видео и текстови съобщения. Нов чип би бил излишен.
Този е за директна връзка. Синдер положи брадичка върху китката си. Знаеш ли дали не е бил принц Каи? Ако е искал да се свързва с теб, без да използва мрежата, да речем?
Не съм забелязала никакъв чип за директна връзка в моя софтуер.
Синдер взе да дъвче устни. Ясно беше, че чипът е предизвикал неочакваната неизправност в системата на андроида, но защо? И ако той не беше инсталиран от Каи, тогава от кого?
Когато се събуди преди малко продума Синдер, ти говореше за разполагаш с информация за наследника на Луна.
Това е класифицирана информация. Не бива да я чувате.
Знам. Но според мен си я предавала на някого, когато си била извадена от строя. Синдер се молеше това да е бил Каи или някой от доверените му хора. Кралица Левана едва ли щеше да се зарадва особено да научи, че бъдещият император издирва законния наследник на трона.
Стой мирно каза тя и се пресегна за отвертката. Ще завия панела ти и ще те отнеса обратно в двореца. В това време можеш да свалиш новинарските емисии от последните няколко дни. Доста неща се случиха, докато си била в безсъзнание.
Глава двайсет и втора
Синдер чуваше в ушите си предупреждението на доктор Ърланд, което отекваше като повреден аудио файл през целия дванайсеткилометров път до двореца.
Кралица Левана няма да се спре пред нищо, за да подсигури властта си, да прекърши всяка съпротива. А това означава да избие онези, които могат да се опълчат срещу й хората като вас. Ако ви зърне, тя ще ви погуби.
При все това, ако по пътя до двореца нещо се случеше с андроида, който разполагаше с автентична информация за изчезналата лунна принцеса, Синдер никога нямаше да си го прости. Отговорността да върне андроида невредим на Каи падаше върху нейните плещи.
Да не говорим, че дворецът беше огромен. Едва ли имаше голям шанс да се натъкне на лунната кралица, която и без това надали възнамеряваше да прекара времето си в дружески разговор с гражданите.
Нанси беше доста по-бърза от Ико и Синдер трябваше да ускори крачка, за да не изостава. Но скоро откриха, че те не бяха единствените граждани, тръгнали към двореца в този следобед, и трябваше да намалят крачка. В подножието на скалите, там, където главният път излизаше от града и преминаваше в частната алея към двореца, засенчена от усукани иглолистни дървета и сведени върби, виещият се път беше блокиран от пешеходци, които бавно пъплеха нагоре по хълма. Някои вървяха сами, други бяха на големи групи. Думите им стигнаха до Синдер, яростни и решителни, съпроводени от гневни жестове. Не я искаме тук. Какво си мисли Негово Височество? Нарастващият рев на тълпата отекваше надолу по пътя. Стотици, а може би хиляди разлютени гласове крещяха като един.
Лунната кралица вън! Лунната кралица вън! Лунната кралица вън!
Като зави зад последния ъгъл Синдер видя тълпата, която изпълваше двора пред кафявите порти на двореца и се разливаше надолу по улицата. Редицата от смутени стражи едва успяваше да я удържи.
Над главите им подскачаха плакати. По-добре война пред робство! Искаме императрица, не диктатор! Не на съюза със злото! На много от тях се виждаше забуленият образ на кралицата зачеркнат с червени линии.
В небето кръжаха дузина репортерски кораби, които снимаха протеста, за да го излъчат по света.
Синдер тръгна по края на множеството и като държеше пред себе си тялото на Нанси като щит, си проправи път към главния вход. Когато стигна портала обаче, откри, че е затворен и пред него рамо до рамо стояха на стража хора и андроиди.
Извинете обърна се тя към най-близкия от стражите. Трябва да вляза в двореца.
Мъжът протегна ръка и я бутна една крачка назад.
Днес граждани не се допускат.
Но аз не съм с тях. Тя сложи ръце на главата на Нанси. Този андроид е собственост на Негово Императорско Височество. Бях наета да го поправя и сега го връщам. Много е важно.
Стражът погледна над носа си надолу към андроида.
Имате ли пропуск от Негово Императорско Височество?
Ами, не, но
Андроидът носи ли си номера?
Да. Нанси извъртя тяло и показа на стража идентификационния си код.
Той кимна.
Може да влезете.
Вратите бяха открехнати едва и тълпата в миг се юрна напред. Синдер изкрещя от гневните гласове, които тътнеха в ушите й, и от внезапния напор на телата, който я запрати в стража. Без да се поколебае, Нанси се плъзна през вратата, но когато Синдер понечи да се мушне зад нея, мъжът препречи пътя й с ръка, удържайки с трудност тълпата.
Само андроидът.
Но ние сме заедно! изкрещя тя над скандиранията.
Без пропуск няма достъп.
Но аз я поправих! Трябва да я доставя. Трябва да да си взема парите. Скимтенето в гласа й се стори противно на самата нея.
Изпратете фактура до хазната, както правят всички останали отвърна мъжът. Никой няма да бъде допуснат без издаден пропуск.
Линмей изрече Нанси от другата страна на желязната порта. Ще предам на принц Каи, че желаете да срещнете с него. Сигурна съм, че той ще може да ви изпрати официален пропуск.
И тогава Синдер почувства тежестта на собствената си глупост. Съвсем не се налагаше да се срещне с принца. А и тъй или иначе нямаше да му изпрати сметка за работата си. Но преди да възрази, Нанси се извърна и тръгна напред към главния вход на двореца, докато Синдер се мъчеше да измисли смислено извинение защо беше толкова наложително да види Каи нещо по-умно от глупавата, детинска причина, която първо й дойде на ум. Тя просто искаше да го види.
Изведнъж скандирането секна и това накара Синдер да подскочи.
Тишината на тълпата създаде на улицата вакуум, копнеж, който трябваше да бъде запълнен от дъх, от звук, от нещо. Синдер се огледа наоколо и видя заслепени лица, извърнати нагоре към двореца, и свлечени плакати в омекналите пръсти. Като лек полъх страх погали гърба й.
Тя проследи втренчения поглед на тълпата до един от балконите, който се издаваше от най-високите етажи на двореца.
С една ръка подпряна на хълбок, а другата на перилата на балкона, там стоеше лунната кралица. Изражението й беше сурово, безмилостно, но този поглед не можеше да прогони тайнствената й красота. Дори отдалеч Синдер виждаше бледото сияние на кожата й, рубинено обагрените й устни. Черните й очи оглеждаха притихналата тълпа. Синдер се отдръпна от портата в желанието си да изчезне зад безизразните лица.
Но страхът и ужасът й не траяха дълго. Тази жена не беше ужасяваща, не беше опасна.
Тя беше приветлива. Сърдечна. Щедра. Тя ще стане тяхна кралица. Ще ги управлява, ще ги ръководи, ще ги защитава
Ретина дисплеят на Синдер показа предупреждение. Недоволна, че я разсейват, тя опита напразно да го отпъди с примигване. Искаше вечно да гледа кралицата. Искаше да чуе думите й. Да чуе обещанието й за мир, спокойствие, богатство и охолство.
Оранжевата светлинка грейна в ъгъла. На Синдер й трябваше секунда да разбере какво става, какво означава това. Знаеше, че това не беше редно, че не беше логично.
Лъжи.
Тя стисна очи. Когато отново погледна нагоре, илюзията на добротата беше изчезнала. Нежната усмивка на кралицата беше станала надменна и властна. Стомахът на Синдер се сви.
Тя промиваше мозъците им.
Беше промила и нейния.
Синдер направи несигурна крачка назад и се блъсна в един зашеметен мъж на средна възраст.
Погледът на кралицата скочи върху тях и се фокусира върху Синдер. На лицето й светна изненада. После омраза. Отвращение.
Синдер потрепери искаше да се скрие. Ледени пръсти сграбчиха сърцето й. Усети непреодолимо желание да побегне, но краката под нея бяха омекнали. Ретина дисплеят чертаеше объркани линии пред погледа й като че ли не можеше да понесе и миг повече да гледа обаянието на кралицата.
Синдер се почувства гола и уязвима, сам-сама сред оглупялата тълпа. Беше сигурна, че земята под краката й ще се разтвори и ще я погълне цяла. Беше сигурна, че погледът на кралицата ще я превърне в купчина пепел върху калдъръма.
Той потъмня от гняв дотолкова, че Синдер със или без слъзни канали почувства, че ще избухне в сълзи.
Тогава кралицата се обърна кръгом и влетя шумно обратно в двореца.
Когато се скри, Синдер очакваше тълпата да възобнови протеста си, дори по-настървено от преди, задето кралицата се бе осмелила да се покаже. Но нищо такова не се случи. Бавно, като в просъница, хората започнаха да се разотиват. Тези, които носеха плакати, ги оставяха да паднат на земята, където биваха стъпкани и забравени. Синдер се долепи до стената край двореца, докато множеството се влачеше едва пред нея.
Значи такова беше обаянието на лунитяните, чарът им, който пленяваше, мамеше, обръщаше сърцата към тях и срещу враговете им. И сред всички тези хора, които презираха лунната кралица, Синдер единствена беше устояла.
Но не съвсем. Не първоначално. Ръцете й настръхнаха. Болеше я там, където кожата се сливаше с метала.
Тя не беше напълно защитена срещу обаянието, както се очакваше от щитовете.
Но по-лошото беше, че кралицата я беше видяла и беше разбрала.
Глава двайсет и трета
Каи заби нокти в колената си, когато скандирането на протестиращите замря. Торин се обърна към него. Израженията и на двамата отразяваха изненадата им, но Торин пръв смогна да я прикрие. Кралицата успя да усмири тълпата твърде лесно, а Каи се беше надявал на поне мъничко съпротива от гражданите.
Той преглътна и върна хладнокръвието на лицето си.
Това е доста полезна хитрост изрече Сибил, която седеше на ръба на кушетката край холографския огън. Особено срещу непокорните граждани, каквито на Луна никога не търпим.
Казвали са ми, че когато гражданите са непокорни, за това обикновено има причина отвърна Каи. Торин му хвърли предупредителен поглед, но той продължи. А внушението не изглежда съвсем като най-правилното решение.
Сибил изискано скръсти ръце в скута си.
Правилно е толкова субективно понятие. Решение е ефективно и срещу това едва ли можете да възразите.
Левана връхлетя обратно в салона със стиснати юмруци. Пулсът на Каи се ускори, когато свирепият й поглед падна върху му. Присъствието й го караше да се чувства, като че ли стои в затворена стая, в която кислородът бързо се изчерпва.
Изглежда изрече тя, като изговаряше внимателно всяка дума, че престъпвате член 17 от Междупланетното споразумение от 54г. д.е.
Каи положи всички усилия да остане спокоен пред обвиненията й, но не можа да спре потрепването, което се появи над дясното му око.
Боя се, че не помня наизуст цялото Междупланетно споразумение. Вероятно вие бихте ми припомнили въпросната точка?
Тя пое бавно дъх през разперените ноздри. И дори тогава въпреки цялата омраза и гняв, които разкривяваха чертите й, тя беше поразително красива.
В член 17 се посочва, че нито една от страните по споразумението не бива съзнателно да приютява или защитава бегълци от Луна.
Бегълци от Луна? Каи хвърли поглед към Торин, но лицето на съветника стоеше безизразно. Какво ви кара да мислите, че приютяваме бегълци от Луна?
Това, че току-що видях един на двора сред онези безочливи протестиращи. Това не бива да се допуска.
Каи се изправи и скръсти ръце на гърди.
За първи път чувам, че в страната ми пребивават лунитяни. Разбира се, изключвам тук присъстващите.
Което ме навежда на мисълта, че също като баща ви и вие си затваряте очите пред проблема.
Как бих могъл да си затварям очите пред нещо, за което дори не съм чувал?
Торин се покашля.
С цялото си уважение, Ваше Величество, мога да ви уверя, че ние осъществяваме контрол над всички космически кораби, които пристигат или напускат Републиката. Макар да не отричаме възможността известен брой лунитяни да са влезли незаконно, без да са били засечени от радарите, имате думата ми, че правим всичко, което е по силите ни, да спазваме Междупланетното споразумение. Освен това, дори някой беглец от Луна да се е заселил в Републиката, изглежда невероятно той да рискува да бъде открит, като участва в протест, знаейки, че и вие ще сте тук. Може би сте се подвели.
Очите на кралицата светнаха със стаен гняв.
Веднага познавам, когато видя някой от моите и точно сега зад стените на града има един. Тя посочи с пръст към балкона. Искам да я откриете и да ми я предадете.
Аха отвърна Каи, в град от два милиона и половина души, това ще е нищо и никаква работа. Само да намеря къде съм си оставил специалния детектор за лунитяни и веднага се залавям на работа.
Левана вдигна нагоре глава и макар той да беше по-висок от нея, погледна над носа си надолу към Каи.
Млади ми принце, нали не искате да изпитате търпението ми с вашия сарказъм?
Той стисна зъби.
Ако вие не сте в състояние да я заловите, тогава ще изпратя един отряд от моите стражи на Земята. Те ще я намерят.
Няма да се наложи намеси се Торин. Извиняваме се, че се усъмнихме във вас, Ваше Величество. Твърдо сме решени да изпълним своята част от споразумението. Моля дайте ни време да се подготвим за коронацията и фестивала, а щом възможностите ни позволят, ще започнем незабавно издирване на бегълците.
Левана присви очи към Каи.
И занапред ли смятате да позволявате на съветника ви да взима решения вместо вас?
Не отвърна Каи със студена усмивка. Рано или късно ще имам жена, която да се грижи за това.