Погледът на кралица Левана се смекчи, а Каи едва преглътна следващите си думи: и това няма да сте вие.
Добре съгласи се Левана, обърна се и се настани до чародейката си. Един лунен цикъл след коронацията ви ще очаквам да ми я доставите на Луна, заедно с всеки друг беглец в страната ви.
Добре съгласи се Каи, като се надяваше дотогава Левана да е забравила този разговор. Лунитяни в Нов Пекин по абсурдно нещо не беше чувал в живота си.
По лицето на Левана не остана и следа от доскорошния й гняв и изтеклите минути приличаха на сън. Тя кръстоса крака така, че цепката на фината й рокля разкри ивица млечнобяла кожа. Каи стисна челюсти и погледна през прозореца. Не знаеше дали му се повдига, или е на път да се изчерви.
Като стана дума за коронацията ви подхвана кралицата, донесох ви подарък.
Колко мило с престорена сериозност изрече той.
Да. Колебаех се дали да не го оставя за големия ден, но реших, че може да създаде грешно впечатление, ако го задържа.
Каи изгледа кралицата, без да може да скрие любопитството си.
Така ли?
Тя сведе глава и по гърдите й се спусна каскада от кестеняви къдрици. Протегна пръсти към своя втори чародей, мъжът в червената дреха. От ръкава си той измъкна шишенце, не по-голямо от малкото пръстче на Каи, и го сложи в дланта на Левана.
Искам да знаете пророни Левана, че живо се интересувам от благополучието на Републиката. Да наблюдавам вашата битка с летумозиса за мен беше жестоко.
Каи заби нокти в дланите си.
Вие сигурно не знаете, но аз разполагам с екип от учени, които вече от няколко години са се посветили на изучаването на болестта, и изглежда, че най-сетне откриха лекарство.
В главата на Каи нахлу кръв.
Какво?
Левана хвана шишенцето с два пръста и му го подаде.
Това ще стигне за лечението на един възрастен мъж изрече тя и цъкна с език Ужасно късно, нали?
Светът се завъртя. Пръстите на Каи изгаряха от непреодолимо желание да се протегнат и да я стиснат за гушата, докато накрая ръцете му не почнаха цели да се тресат.
Хайде рече Левана с настойчива нежност в погледа. Вземете го.
Каи сграбчи шишенцето от нея.
От кога разполагате с лекарството?
Кралицата повдигна вежди.
Едва няколко часа преди отпътуването ми беше потвърдено, че лекарството наистина действа.
Тя лъжеше. Дори не се опитваше да скрие факта, че лъже.
Вещица.
Ваше Височество произнесе с тих глас Торин и стисна с твърдата си ръка рамото на Каи. Отначало нежно, после по-силно предупредително. Пулсът на Каи започна да прецежда мислите за убийство. Но не съвсем.
Левана скръсти ръце в скута си.
Това шишенце е вашият подарък. Надявам се, млади ми принце, че то ще ви е от помощ. Мисля, че е в интерес и на двама ни да избавим планетата ви от болестта. До края на месеца моите учени могат да приготвят хиляди от тези дози. Но такова начинание, наред с работата и ресурсите вложени в него в продължение на шест години, постави страната ми пред сериозно изпитание и затова съм сигурна, че ще разберете нуждата от компенсация. Това изисква по-нататъшни преговори.
Гърдите на Каи се свиха.
Вие бихте задържали лекарството? И то когато толкова много хора умират?
Въпросът беше глупав. Тя вече беше го задържала достатъчно дълго. Какво значение имаше за нея, ако междувременно все повече земляни заболяват?
Имате много да учите за политиката. Мисля, че скоро ще откриете скъпи принце, че всичко опира до това да взимаш, но и да даваш.
Слепоочията му пулсираха тежко. Знаеше, че лицето му е станало червено, че яростта му помагаше на нея в играта й, но пет пари не даваше. Как смее да използва лекарството като разменна монета в политическия пазарлък? Как смее?
Ненадейно Сибил се изправи.
Имаме посетител.
Като изпусна затаен дъх, Каи проследи погледа на Сибил към вратата, щастлив да откъсне поглед от кралицата и ахна:
Нанси!
Сензорът на Нанси светна.
Ваше Височество, простете за прекъсването.
Каи поклати глава и се опита да се отърси от изненадата си.
Как Кога?
Съзнанието ми беше възстановено преди един час и четиридесет и седем минути отвърна андроидът. И сега се явявам на служба. Позволете да изкажа съболезнованията си за преждевременната загуба на император Рикан. Новината разби сърцето ми.
Каи чу как кралицата изпръхтя насмешливо зад гърба му.
Мисълта, че купчина метал може да има чувства, е направо обидна. Отпратете това чудовище.
Каи нацупи устни пред себе си имаше голям избор от думи, с които да определи нейната безчувственост, но вместо това се обърна към Торин:
Наистина, нека освободя Нейно Величество от присъствието на това чудовище и да се погрижа то да се върне към активното си състояние.
Той вече очакваше укор от Торин заради жалкия план за бягство, но Торин беше твърде облекчен, че спорът е приключил. Каи забеляза, че е пребледнял и се запита колко усилия ли беше коствало на него самия да овладее гнева си.
Разбира се. Нейно Величество може би желае да направи една обиколка на градините?
Каи погледна с омраза кралица Левана и удари петите си една в друга.
Благодаря за милия подарък рече той с кратък поклон.
Удоволствието е изцяло мое, ваше височество.
Каи напусна стаята с Нанси до себе си. Когато стигнаха главния коридор, от гърлото на Каи се изтръгна вик и той удари с юмрук близката стена, после се отпусна върху й, притиснал чело към нея.
Когато укроти дишането си, той се обърна и неочаквано му се прииска да заплаче от гняв, от отчаяние, от облекчение. Нанси се беше завърнала.
Не можеш да си представиш колко се радвам да те видя.
Да, така изглежда, Ваше Височество.
Каи затвори очи.
Дори не знаеш. Изминалите дни. Бях сигурен, че издирването ни е изгубено.
Всички записи са непокътнати, Ваше Височество.
Добре. Трябва незабавно да продължим работата си сега повече от всякога това е от съдбовно значение.
Той се мъчеше да не даде израз на паниката, която го дереше с нокти отвътре. До коронацията оставаха девет дни. Кралица Левана беше пристигнала на Земята преди по-малко от денонощие и вече беше обърнала преговорите с главата надолу. Какви ли тайни щеше да разкрие още преди коронацията му, когато ролята да пази страната си наистина щеше да се стовари върху него?
Главата му пулсираше от болка. Ненавиждаше я заради това, което е, заради това, което бе сторила, заради начина, по който беше превърнала страданието на Земята в политическа игра.
Но сметките й бяха криви, като очакваше от него да се превърне в нейна марионетка. Докато можеше, той нямаше да й се подчинява по всички възможни начини. Ще намери принцеса Селена. Доктор Ърланд ще направи същото лекарство. Дори няма да танцува с Левана на глупавия бал стига да може: да върви по дяволите дипломацията.
Щом си спомни бала, буреносните облаци внезапно се разнесоха от мислите на Каи. Той отвори едно око и надзърна надолу към андроида.
Защо механикът не е с теб?
С мен е отвърна Нанси. Оставих я да чака вън пред двореца. Не я допуснаха да влезе без официален пропуск.
Пред двореца ли? Още ли е там?
Предполагам, че да, Ваше Височество.
Каи стисна шишенцето в джоба си.
Сигурно нищо не е споменала за бала? Дали не е променила решението си, да речем?
Никакъв бал не спомена.
Да. Така. Той преглътна, извади ръка от джоба и я отри в панталона си. Изведнъж осъзна колко много се бе разгорещил заради потискания си гняв. Много се надявам все пак да го е споменала.
Глава двайсет и четвърта
Синдер приклекна с гръб до стената, която опасваше двореца и тениската й пое прохладата от камъните. Тълпата се бе разотишла и единствено отъпканите плакати напомняха за нея. Дори стражите бяха напуснали двора, при все че железните порти все така стояха заключени. Два каменни чилина бяха кацнали над главата на Синдер и от време на време изпращаха електромагнитни импулси, които бучаха в ушите й.
Ръката й най-сетне беше спряла да трепери. Предупрежденията пред очите й най-сетне се бяха скрили. Но объркването беше останало все така непроменено.
Тя беше лунитянка. Добре.
Тя беше рядък вид лунитянка, щит, който не може да изкривява мислите и чувствата на другите и самият той е имунизиран срещу вмешателства.
Добре.
Но тогава защо обаянието на Левана беше въздействало и върху нея и всички останали?
Доктор Ърланд или грешеше или мамеше. Може би изобщо не беше лунитянка, а той е направил грешка. Може би имаше друга причина за имунитета й.
Тя издаде стон на униние. Никога любопитството й да узнае миналото, историята си не е било толкова силно. Искаше да научи истината.
Сепна я характерния шум на портите по техните заровени релси. Синдер вдигна глава и видя по калдъръма към нея да се носи чисто бял андроид.
Лин Синдер? той подаде напред един скенер.
Тя премигна и като се подпря на стената за опора, с мъка се изправи на крака.
Да? рече тя и протегна китката си.
Скенерът изписука и андроидът, без да спира, се обърна кръгом и затрополи обратно към двореца.
Последвайте ме.
Чакайте какво? погледът й боязливо се стрелна напред към балкона, на който беше стояла лунната кралица.
Негово императорско височество пожела да размени няколко думи с вас.
Синдер оправи ръкавиците си и хвърли поглед към пътя, който щеше да я отведе далеч от двореца, обратно към безопасното съществуване на невидимо момиче в един огромен град. Като изпусна бавна въздишка, тя се обърна и последва андроида.
Изящните врати на двореца бяха високи колкото два етажа. Позлатата им беше ослепителна на слънцето, отразено в блясъка им, когато се отвориха. Зад тях вестибюлът беше блажено прохладен и осеян с внушителни скулптори от нефрит, екзотични цветя, гласове и гласовете и стъпките на дузина забързани дипломати и правителствени чиновници, на които пригласяше спокойната песен на бълбукаща вода.
Но Синдер не забеляза нищо от това. Изпълваше я страх да не се намери лице в лице с кралица Левана, но се намери лице в лице с принц Каи.
Той чакаше, подпрян на една каменна колона.
Когато я видя, той се изправи и се усмихна леко, но това не беше една от неговите ослепителни, безгрижни усмивки.
Всъщност той изглеждаше изтощен.
Синдер сведе глава в поклон.
Ваше Височество.
Лин-мей. Нанси ми каза, че чакаш.
Не пускаха хора в двореца. Просто исках да се уверя, че е стигнала до вас. Тя сложи ръце зад гърба си. Надявам се, че проблемът за националната сигурност скоро ще бъде решен.
Синдер се опита да придаде безгрижност на гласа си, но лицето на Каи като че трепна.
Той сведе поглед към андроида и каза:
Това е всичко, и зачака, докато андроидът се скри в една ниша близо до входа. После продължи. Съжалявам, че ти губя времето, но исках лично да ти благодаря, затова че я поправи.
Тя вдигна рамене.
За мен беше чест. Надявам се надявам се, че ще откриете онова, което търсите.
Каи присви очи подозрително и погледна през рамо, когато край тях минаха две елегантно облечени жени. Едната говореше оживено, а другата кимаше в съгласие, но нито една от тях не обърна внимание на Синдер и Каи. Когато отминаха, Каи въздъхна и се обърна отново към нея.
Изскочи нещо ново. Трябва да говоря с доктор Ърланд.
Синдер кимна с разбиране, но може би твърде енергично.
Разбира се отвърна тя и отстъпи към красивите врати. Сега, когато Нанси се върна, аз ще
Тя спря на средата.
Извинете?
Ще ми разкажеш какво си открила. Каква беше повредата.
Тя взе да кърши ръце, без да знае дали кожата й тръпнеше от удоволствие или по-скоро от ужас. Неизбежната мисъл за присъствието на кралицата не я напускаше. При все това не можа да потисне глуповата си усмивка.
Да. Разбира се.
Каи сякаш изпита облекчение и посочи с глава един широк коридор.
Е Каква беше повредата? попита той, докато двамата прекосяваха величествения вестибюл.
Един от чиповете рече тя. Мисля, че чипът за директна връзка е прекъснал връзката й със захранването. Достатъчно беше да го извадя, за да се събуди.
Чип за директна връзка?
Синдер огледа хората, които се мотаеха наоколо. Никой не проявяваше интерес към принца. Но тя все пак сниши глас, когато заговори.
Точно така. ДИР КОМ-а. Нали вие сте го инсталирали?
Той поклати глава.
Не. В двореца използваме ДИР КОМ за международните конференции, но като махнем това настрана, не мисля, че някога съм виждал такъв чип. Защо някой би го сложил на андроид?
Синдер стисна устни и си помисли за нещата, които Нанси беше захванала да говори, щом се събуди. Вероятно именно тях беше започнала да предава, когато е изгубила съзнание по всяка вероятност по време на директната връзка.
Но кой беше получателят?
Синдер?
Тя подръпна крайчеца на ръкавицата си. Искаше да му каже, че знае за разследванията му, че и друг някой също беше научил, но не можеше да промълви и дума в средата на претъпкания коридор на двореца.
Някой е имал достъп до нея, точно преди да се повреди. Целта му е била да инсталира чипа.
И защо му е на някой да й инсталира дефектен чип?
Не мисля, че е дефектен. Изглежда, че част от информацията е била изпратена, преди Нанси да спре работа.
Какво Каи се поколеба. Синдер забеляза изопнатата стойка, неспокойството в очите му. Той склони глава по-близо до нея и едва забележимо забави крачка. Каква информация може да бъде изпращана по директните връзки?
Каквато може да се изпраща и по мрежата.
Но ако някой е имал достъп до нея от разстояние, той не е могъл да тоест, тя би трябвало сама да му даде достъп до информацията, която е получил, нали така?
Синдер отвори уста, поколеба се и я затвори.
Не знам. Не съм сигурна как би работила директната връзка на андроид особено, ако той не е бил снабден с нея първоначално. Но съществува възможност, че онзи, който е поставил чипа на Нанси, се е надявал да получи информация. Вероятно точно определена информация.
Как да открия кой е поставил чипа на Нанси и какво е успял да научи?
Синдер преглътна.
Аз опитах да се свържа, но изглежда връзката е била прекъсната. Ще продължа да опитвам, но засега няма как да науча кой е бил от другата страна. Колкото до това какво е научил
Уловил намека в гласа й, Каи спря ход и се обърна към нея с горящи очи.
Синдер зашепна, като говореше трескаво.
Знам какво търсите. Чух част от информацията, която е открила Нанси.
Аз все още не знам какво е открила.
Тя кимна.
Ами интересно е.
Погледът му светна и, проточил врат, той се приближи към нея.
Тя е жива, нали? Нанси знае къде се намира?
Синдер поклати глава, а страхът започна да я дере с ноктите си Левана беше някъде сред тези стени.
Не бива да говорим за това тук. А и Нанси сигурно знае повече от мен.
Каи се смръщи и отстъпи назад, но беше видно, че мислите му продължаваха да го вълнуват, докато стигна до асансьорите и даде указания на андроида там.
Значи каза той и скръсти ръце, докато чакаха според теб Нанси знае някаква важна информация, но някой друг също може да се е добрал до нея.
Страхувам се, че е така отвърна Синдер. А и самият чип беше необичаен. Нито силиконов, нито карбонов. Досега не съм виждала такъв чип.
Каи я погледна със свъсени вежди.
Как така?
Синдер вдигна пръсти като че ли държеше в тях четка пред очите си.
На големина и форма прилича на всеки друг чип. Но този блещукаше. Като малък скъпоценен камък. С перлен отблясък.
Цветът изчезна от лицето на Каи. Той стисна очи с разкривени черти.