Значи е лунен.
Какво? Сигурен ли сте?
Корабите им са изработени от същия материал. И аз не знам точно какъв е, но Той изруга, като разтриваше с палец слепоочията си. Сигурно е била Сибил или стражът й. Те пристигнаха няколко дни, преди Нанси да се развали.
Сибил?
Чародейката на Левана. Кученцето, което върши всичката й мръсна работа.
Сякаш менгеме стисна Синдер за гушата. Ако информацията беше стигнала до тази Сибил, тя почти сигурно беше стигнала и до кралицата.
Асансьор В за негово императорско височество обяви андроидът, щом вратите на втория асансьор се отвориха. Синдер се качи след Каи и не се въздържа, а погледна нагоре към камерата на тавана. Ако лунитяните бяха проникнали в един от кралските андроиди, тогава можеха да проникнат навсякъде.
Подтиквана да се държи естествено от чувството на параноя, тя отметна един кичур коса зад ухото си. Вратите се затвориха.
Да разбирам ли, че нещата с кралицата не вървят съвсем добре?
Каи изкриви лице, като че ли това беше най-болезнената тема на света, и се отпусна на стената. Сърцето на Синдер се трогна да види как поведението на императора се свлече от него. Тя погледна върха на ботушите си.
Не съм вярвал, че човек може да мрази някого толкова силно, колкото аз я мразя. Тя е зла.
Синдер трепна.
Мислите ли, че е безопасно да ако тя е сложила онзи чип в андроида ви
По лицето на Каи пробягна разбиране. Той погледна към камерата, после сви рамене.
Пукната пара не давам. Тя знае, че я мразя. Повярвай ми изобщо не се старае да промени това.
Синдер облиза устни.
Видях какво причини на протестиращите.
Каи кимна.
Не трябваше да й позволим да се показва. Веднъж да тръгне по нетскрийноветв новината колко бързо е установила контрол над тях в града ще настъпи хаос. Той скръсти ръце и се сгуши в раменете си. На всичко отгоре сега си мисли, че нарочно укриваме бегълци от луната.
Сърцето й подскочи.
Така ли?
Знам, че е абсурдно. Последното нещо, което ми трябва, е из страната да никнат като гъби жадни за власт лунитяни. Защо ми е на мен? Ехх. Така ме е яд.
Синдер потърка ръце, станала изведнъж неспокойна. Заради нея Левана вярваше, че Каи укрива лунитяни. Изобщо не беше помислила, че ако кралицата я забележи, това ще изложи на риск и него.
Каи се умълча и тя се осмели да го погледне. Той се взираше в ръцете й. Синдер ги долепи до гърдите си, като провери ръкавиците, но всичко беше наред.
Винаги ли ходиш с ръкавици? попита той.
Да.
Каи наклони глава и се вгледа в нея като че можеше да проникне с поглед чак до металната пластинка в главата й. Настойчивостта на погледа му не отслабна.
Мисля, че трябва да дойдеш с мен на бала.
Тя стисна пръсти. Изражението му беше прекалено искрено, прекалено самоуверено. Нервите й изтръпнаха и тя измърмори:
О, звезди! Нали вече ми зададохте този въпрос?
Този път се надявам на по-благосклонен отговор. А с всяка минута все повече се отчайвам.
Колко мило!
Устните на Каи трепнаха.
Моля те?
Защо?
А защо не?
Питам защо точно мен.
Каи закачи палци на джобовете си.
Ами ако спасителният ми кораб се повреди, ще имам някой подръка да го поправи?
Тя завъртя очи и неспособна отново да го погледне, взе да зяпа червеното копче за алармата до вратите.
Не, говоря сериозно. Не мога да отида сам. И наистина не мога да отида с Левана.
В града има над двеста хиляди необвързани момичета, които ще си потрошат краката да получат тази привилегия.
Тихо шумолене премина между двамата. Той не я беше докоснал, но тя усещаше присъствието му, топло и непреодолимо. Усещаше как в асансьора става все по-горещо, въпреки че термометърът й показваше, че няма покачване на температурата.
Синдер.
Тя не можа да издържи. И го погледна. Когато срещна откритостта в кафявите му очи, отбраната й леко се пропука. Самоувереността му бе изместена от тревога. Колебание.
Двеста хиляди момичета повтори той. Защо не ти?
Киборг. Лунитянка. Механик. Тя беше последното нещо, което той би пожелал.
Тя отвори уста и асансьорът спря.
Съжалявам. Но, повярвайте ми, вие не искате да отидете с мен на бала.
Вратите се отвориха и напрежението я напусна. Тя изхвърча навън, забола глава надолу, като се мъчете да не поглежда към малката групичка хора, които чакаха асансьор.
Ела с мен на бала.
Тя замръзна. Целият коридор замръзна.
Синдер се обърна. Подпрял с една ръка вратата, Каи все още стоеше в асансьор В.
Нервите й бяха изтощени, а всички емоции от изминалия час се сливаха в едноединствено болезнено чувство на отчаяние. Коридорът беше пълен с лекари, медицински сестри, андроиди, чиновници, техници и те всички бяха притихнали в неловко мълчание, и зяпаха принца и момичето с провисналите работни панталони, с което той флиртуваше.
Да, флиртуваше.
Като изпъчи гърди, тя се върна обратно в асансьора и бутна принца вътре с металната си ръка, без дори да се интересува от това.
Задръжте асансьора каза той на андроида, когато вратите ги затвориха вътре. Той се усмихна. Това привлече вниманието ти.
Вижте рече тя. Съжалявам. Наистина съжалявам. Но не мога да дойда с вас на бала. Просто трябва да ми се доверите.
Той погледна покритата с ръкавица ръка, опряна на гърдите му. Синдер се отдръпна и скръсти ръце на гърди.
Защо? Защо не искаш да дойдеш с мен?
Тя изпухтя.
Не че не искам да дойда с вас. Аз изобщо няма да ходя на бала.
Значи, все пак, искаш да дойдеш с мен.
Синдер стегна раменете си.
Това не е от значение. Не мога да дойда.
Но аз имам нужда от теб.
Имате нужда от мен?
Да. Не разбираш ли? Ако съм с теб през цялото време, тогава кралица Левана няма да може да ме върже за себе си на разговор или Той потрепери. Танц.
Синдер политна назад, а погледът й се размаза. Кралица Левана. Естествено, че всичко беше заради кралица Левана. Какво й беше казала Пеони преди сто години още? Някакви слухове за брачен съюз?
Не че съм против танците. Аз мога да танцувам. Ако и ти искаш.
Тя присви очи.
Какво?
Но ако не искаш, няма да танцуваме. Ако не знаеш да танцуваш. Това не е нещо срамно.
Усетила главоболие, тя захвана да търка чело, но спря, когато осъзна, че ръкавиците й бяха мръсни.
Наистина, наистина не мога да дойда рече тя. Разбирате ли Нямам рокля. Адри няма да го допусне. А кралия Левана ще ме убие. Заради сестра ми е.
Сестра ти?
Тя преглътна и отпусна поглед към лакирания паркет от тъмно дърво. Дори асансьорите в двореца издаваха елегантност.
Да. По-малката ми сестра. Болна е от чумата. И просто без нея няма да е същото не мога да отида, няма да отида. Съжалявам. Синдер остана изненадана думите прозвучаха искрено даже в собствените й уши. Зачуди се дали детекторът на лъжата щеше да се включи, ако можеше да я види.
Каи се облегна на стената. Косата беше паднала над очите му.
Не, аз съжалявам. Не знаех.
Нямаше как да знаете. Синдер отри длани в бедрата си. Кожата й гореше под ръкавиците. Всъщност, има нещо което ми се иска да ви кажа. Ако не възразявате.
Той килна глава, заинтригуван.
Мисля, че тя би искала да знаете за нея. Това е Казва се Пеони. На четиринайсет е и е лудо влюбена във вас.
Веждите му се извиха нагоре.
Само си помислих, че ако стане някакво вълшебство и тя оцелее ще може ли да я поканите на танц? На бала? гласът на Синдер задра на гърлото й нали знаеше, че вълшебства не съществуват. Но трябваше да попита.
Погледът на Каи я изгори. Той кимна бавно и решително.
За мен ще бъде удоволствие.
Тя сведе глава.
Ще й кажа, за да го очаква с нетърпение.
С крайчеца на окото си Синдер видя как Каи мушна ръка в джоба и я сви в юмрук.
Вече ставаме съмнителни за хората отвън обади се Синдер. Слуховете ей сега ще плъзнат навред. Каза тя с тромав смях, на който Каи не отговори. Когато отново се осмели да го погледне, с отпуснати рамена той гледаше разсеяно дървената облицовка на стената зад нея.
Добре ли сте?
Той взе да кима, но спря.
Левана смята, че може да си играе с мен като с кукла на конци. Челото му се набръчка. И тъкмо ми хрумна, че току-виж излязла права.
Синдер размърда ръкавиците си. Колко лесно беше забравила с кого разговаря, както и всичките неща, за които той трябваше да мисли, неща къде-къде по-важни от нея. По-важни дори от Пеони.
Мисля, че всичко ще оплескам обади се той.
Няма. Тя гореше от желание да протегне ръка към него, но се спря и закърши ръце. Вие ще бъдете от онези императори, които всички обичат и почитат.
Да. Сигурно.
Говоря сериозно. Вижте само колко сте загрижен, колко много се стараете, а още дори не сте станали император. Освен това, тя скръсти ръце, като покри ръкавите си, вие не сте сам. Имате и съветници, и секретари, и ковчежници, и свои представители във всички провинции Е, хайде, сам човек колко може да напакости?
Кан се засмя, но не от сърце.
Не ми помагаш да се почувствам по-добре, но ценя усилията ти. Той вдигна очи към тавана. Пък и аз не е редно да ти казвам тези неща. Те не са твой проблем. Просто с теб се говори лесно.
Тя пристъпи от крак на крак.
Донякъде е и мой проблем. Искам да кажа всички трябва да живеем тук, нали?
Можеш да се преместиш в Европа.
Знаете ли, напоследък точно това се върти в главата ми.
Каи се засмя и този път топлината се завърна в гласа му.
И ако това не е вот на доверие, не знам какво е тогава.
Тя сведе глава.
Вижте, знам, че сте царска особа и прочее, но хората сигурно губят търпение да чакат аса дъхът й се накъса, когато Каи се наведе напред, толкова близо, че тя за малко си помисли, че ще я целуне. Синдер замръзна, заля я вълна от паника и тя едва смогна да вдигне очи.
Но вместо да я целуне, той прошепна:
Представи си, че има лекарство, но за да го откриеш, ще трябва да платиш висока цена да провалиш живота си. Как ще постъпиш?
Топлият въздух я обгърна. Толкова беше близо, че долавяше уханието на сапун, което идваше от него.
Очите му пронизваха нейните, чакаха, малко отчаяни.
Синдер навлажни устни.
Да проваля живота си, за да спася милиони? Изборът не е голям.
Той разтвори устни не й остана друг избор, освен да погледне към тях, а после незабавно в очите му. Можеше да преброи черните мигли около тях. Но тогава в очите му се процеди тъга.
Права си. Изборът не е голям.
Тялото и едновременно жадуваше да затвори празнината помежду им и да го отблъсне. Очакването, което гореше върху устните й, правеше и двете невъзможни.
Ваше Височество?
С неуловимо движение тя склони лице към пето. Чуваше колебливия му дъх и този път, неговите очи паднаха върху устните й.
Съжалявам изрече той. Това е ужасно неуместно, но май животът ми е на път да бъде провален.
Тя сключи вежди въпросително, но той не каза нищо повече. Пръстите му, леки като дъх, докоснаха лакътя й едва доловимо. Той протегна глава. Синдер не можеше да помръдне и едва успя да навлажни устни, когато клепачите й се затвориха.
В главата й избухна болка. Втурна се надолу по гърба.
Синдер ахна и се преви, като стисна корема си. Светът се залюля. Гърлото й гореше. Каи извика и когато тя се олюля напред, я хвана и бавно я положи на пода.
Замаяна, Синдер трепереше в ръцете му.
Болката беше потушена толкова бързо, колкото и избухна.
Синдер дишаше тежко, облегната на ръката на Каи. Гласът му постепенно достигна до нея чуваше името си, отново и отново. Приглушени думи. Добре ли си? Какво стана? Какво ти причиних?
Цялата гореше, ръката й се потеше в ръкавицата, лицето й беше в плам. Точно като преди, когато доктор Ърланд я докосна. Какво се случваше с нея?
Тя намокри устни. Езикът в устата й беше като памук.
Добре съм каза тя, като се питаше дали наистина е така. Мина ми. Добре съм.
Тя стисна очи и зачака, като се боеше, че и най-слабото движение, ще върне болката.
Пръстите на Каи притиснаха челото, косата й.
Сигурна ли си? Можеш ли да се движиш?
Тя кимна и се насили да го погледне.
Каи ахна и отскочи назад, а ръката му замръзна на сантиметри от челото на Синдер.
Страх стисна гърлото й. Да не би ретина дисплеят й да се е показал?
Какво? попита тя, като скри с ръка лицето си, и неспокойно прокара пръсти по кожата, по косата си. Какво има?
Н-нищо.
Когато отново се осмели да срещне погледа на Каи, той мигаше бързо, а в очите му цареше объркване.
Ваше Височество?
Не, няма нищо. Устните му се извиха нагоре, неубедително. Привидяло ми се е.
Какво?
Той поклати глава.
Нищо няма. Ето. Той се изправи и я вдигна да стане. Може би трябва да проверим дали докторът не може да те вмести в претъпкания си график.
Глава двайсет и пета
От момента, в който излязоха от асансьора, докато стигнат до кабинета на доктор Ърланд, Каи получи две съобщения Синдер знаеше, защото чу звъна от колана му. Но той не им отговори. Въпреки протестите й, че може да върви съвсем добре, и въпреки любопитните погледи на минувачите, той настоя да я придържа по коридора. Любопитните погледи не безпокояха толкова принца, колкото нея.
Когато стигнаха кабинета, той не почука, а щом видя кой връхлита така, без предупреждение, доктор Ърланд не се изненада, че това е принцът.
Пак се случи каза Каи. Припадъкът й или каквото е там.
Очите на доктор Ърланд се преместиха върху Синдер.
Вече ми мина рече тя. Добре съм.
Не си добре възрази Каи. Каква е причината? Какво може да се направи, че да престане?
Ще я погледна отвърна докторът. Ще видим какво може да се направи, за да не се случва отново.
Каи очевидно сметна отговора за приемлив, но само донякъде.
Ако се нуждаете от финансиране за изследвания специална апаратура, или нещо друго.
Да не изпреварваме събитията отвърна докторът. Вероятно се нуждае от ново наместване.
Синдер стисна зъби детекторът на лъжата светна. Той отново лъжеше принца. Лъжеше и нея. Но Каи не възрази, не зададе въпроси. Той пое дълбоко дъх и се обърна към Синдер. Изражението му я накара да се почувства неловко това беше поглед, който казваше, че тя е порцеланова кукла, крехка, чуплива.
И може би зад това се показваше мъничко разочарование.
Добре съм, наистина.
Тя разбра, че не успя да го убеди, но той не искаше да спори с нея. Комуникаторът му звънна отново. Той най-сетне го погледна, намуси се и го изключи.
Трябва да тръгвам.
Очевидно.
Министър председателят на Африка е свикал среща на световните лидери. Много досадно и много политическо. Моят съветник е на ръба на нервна криза.
Тя повдигна вежди и го погледна така, че да изрази, както сама се надяваше, че с нея всичко е наред, нищо че той я оставя. Все пак той беше принц. Най-влиятелните мъже и жени на Земята го бяха извикали. Тя разбираше.
Но той още стоеше тук, с нея.
Добре съм повтори пак Синдер. Вървете.
Тревогата в очите му се смекчи. Той се извърна към доктор Ърланд, извади нещо от джоба си и го пъхна в ръката му.