Синдер се наведе, вдигна новия си крак и го отри в спортните си панталони. Провери покритието, благодарна, че не беше го огънала.
Само си представи лицето на Пеони, когато научи рече Ико.
Вече чувам оглушителните й писъци още веднъж Синдер огледа внимателно множеството и тогава първите тръпки на вълнение започнаха да я гъделичкат отвътре. Нямаше търпение да разкаже на Пеони. Не друг, а самият принц! Внезапен смях се изтръгна от нея. Странно наистина. Не беше за вярване. Беше
О, боже!
Усмивката на Синдер посърна.
Какво?
Ико посочи с острия си пръст към челото й.
Изцапана си с грес.
Синдер рязко отстъпи назад и затърка чело.
Занасяш се.
Надали е забелязал.
Синдер отпусна ръка.
И да е забелязал, все едно. Хайде, помогни ми да си сложа ходилото, преди някоя друга царска особа да мине насам тя сложи крак на коляното си и според цвета им взе да свързва жиците една с друга, като се питаше дали бе успяла да заблуди принца.
Стои ти чудесно, нали? Ико държеше цяла шепа с винтове, които Синдер завиваше в дупките.
Чудесно е, Ико, благодаря ти. Дано Адри не забележи. Ще ми отреже главата, ако научи, че съм похарчила 600 униви за един крак тя стегна и последния винт и протегна крак, раздвижи глезена напред-назад и размърда пръстите. Стягаше й малко, а и няколко дни трябваше да минат, преди нервните сензори да заработят в синхрон с обновените проводници, но поне нямаше повече да куца така.
Отлично е рече тя и нахлузи ботуша. Зърна стария си крак в щипците на Ико. Можеш да изхвърлиш тоя стар боклу
Писък прониза ушите на Синдер. Тя се сепна от звука, достигнал връхната си точка в аудио интерфейса й, и се извърна в неговата посока. Пазарът притихна. Децата, които бяха започнали игра на криеница сред струпаните нагъсто магазинчета, изпълзяха от скривалищата си.
Писъкът бе дошъл от лекарката, Чанг Сача. Стъписана, Синдер стана, покатери се върху стола и надзърна над тълпата. В магазинчето, зад стъклената витрина с хлябовете и соленките с плънка от свинско, тя съзря Сача, зяпнала разперените си ръце.
Синдер стисна нос и в същия миг прозрението бързо се разпростря сред множеството на площада.
Чума! изкряска някой. Пипнала е чума!
На улицата настана смут. Майките грабнаха децата си, прикривайки с отчаяните си ръце лицата им, докато бързаха да се отдалечат от магазинчето на Сача. С трясък търговците затваряха плъзгащите се врати.
Сунто изпищя и се втурна към майка си, но тя простря напред ръце. Не, не приближавай. Един търговец от съседните магазини сграбчи в движение момчето под мишница. Сача извика нещо след тях, но думите й в бъркотията се удавиха.
Стомахът на Синдер се обърка. Трябваше да останат тук, иначе в хаоса хората щяха да стъпчат Ико. Без да поема въздух, тя се пресегна към въженцето в ъгъла на магазинчето и дръпна по релсите металната врата. Обви ги тъмнина, само на земята край вратата имаше тънка ивица светлина. Температурата се повиши от циментовия под и в тясното помещение стана задушно.
Синдер? в машинния глас на Ико се долавяше тревога. Сензорът й се озари и окъпа магазинчето в синя светлина.
Не се безпокой Синдер скочи от стола и взе мазния парцал от масата. Виковете вече заглъхваха и магазинчето се превърна в една отделна, празна вселена. Чак на другия край на площада е. Тук сме на сигурно при все това тя се мушна навътре към стената с рафтовете, клекна и покри носа и устата си с парцала.
Стояха там така и чакаха, Синдер се стараеше да не диша дълбоко, докато най-сетне чуха сирените на въздушната линейка дошла да отведе Сача.
Глава втора
Сирените на линейката все още не бяха заглъхнали, когато на площада се чу рева на друг мотор. Маршируващи по паважа крака раздраха тишината на пазара, а сетне се чуха и отсечени заповеди. Последва нечий гърлен отговор. Като метна през рамо чантата на гърба си. Синдер пропълзя по прашния под и се провря под покривката, която висеше от тезгяха. Подпъхна пръсти в светлата пролука под вратата и я открехна едва. Като притисна буза до топлия, грапав цимент, тя успя да види в другия край на площада три чифта жълти ботуши. Отрядът за действие в извънредни ситуации. Открехна вратата още малко и видя как мъжете всички с противогази, напръскаха целия магазин с някаква течност в жълт контейнер. Въпреки разстоянието, Синдер сбърчи нос от зловонието.
Какво става? попита Ико зад гърба й.
Ще изгорят магазина на Чанг-джи Синдер плъзна поглед по площада и забеляза чисто белия въздушен кораб на ъгъла. Освен тримата мъже площадът беше празен. Като се изтърколи по гръб, тя погледна към Ико, чийто сензор още светеше над нея в тъмното.
Тръгваме, щом огънят пламне, докато са заети с него.
Грози ли ни опасност?
Не. Но точно днес не мога да бия път до изолатора.
Един от мъжете изстреля някаква заповед, последвана от шум на стъпки. Синдер извърна глава и с присвити очи погледна през пролуката. Една факла полетя към магазина. Миризмата на бензин скоро се смеси с тази на прегорял хляб. Мъжете отстъпиха назад, униформите им се чернееха на фона на разрастващия се пожар.
Синдер протегна ръка, хвана андроида на принц Каи и го дръпна до себе си. Мушна го под мишница и плъзна нагоре вратата, колкото да изпълзи под нея, без да сваля очи от гърбовете на мъжете. Ико я последва и бързо се плъзна край съседния магазин, докато Синдер спусне вратата.
Втурнаха се стремително покрай магазините, повечето оставени широко отворени по време на масовото бягство, и свиха в първата тясна уличка. Черен дим скриваше небето над тях. Секунди след това над сградите забръмча гвардия от новинарски кораби, упътили се към пазара.
Щом се отдалечиха достатъчно, Синдер забави крачка и те излязоха от лабиринта от улички. На запад, зад небостъргачите слънцето вече залязваше. Въздухът се потеше от августовската жега, но от време на време топъл бриз се промъкваше между сградите и понасяше във вихрушка боклука от канавките. На четири пресечки от пазара по улиците отново се появиха признаци на живот по тротоарите пешеходците се скупчваха, за да обсъдят чумата, пламнала в центъра на града. Вградените в стените на сградите екрани излъчваха на живо огъня и дима в центъра на Нов Пекин, а в тревожните заглавия броят на заразените растеше ежеминутно, макар че, доколкото Синдер разбираше, досега само за един-единствен човек беше потвърдено, че е болен.
Тези лепкави кифлички обади се Ико, докато подминаваха кадър на почернелия магазин в едър план.
Синдер прехапа ъгълчето на бузата си. Нито Ико, нито тя някога беше опитвала прехвалените кифлички от пекарната на пазара. Ико нямаше вкусови рецептори, а Чанг Сача не обслужваше киборги.
Магазините и високите бизнес сгради постепенно започнаха да се сливат с безразборно многообразие от жилищни блокове, построени толкова близо един до друг, че се превръщаха в една нескончаема стена от стъкло и бетон. Някога апартаментите в този край на града били просторни и привлекателни, но в безкрайния опит да натъпчат все повече хора в същото пространство с времето така ги преустроили и преградили, че се бяха превърнали в лабиринт от стълбища и коридори.
Но веднъж свила по своята улица, Синдер забрави за кратко пренаселената грозота наоколо. В тесен процеп между сградите пред очите се откриваше гледка към Двореца на Нов Пекин, величествен и спокоен на скалата, която се извисяваше над града. Островърхите му златни куполи оранжевееха под слънцето, прозорците отразяваха светлината обратно към града. Фронтоните с орнаментите по тях, многоетажните пагоди, опасно килнали се на ръба на скалата, заоблените храмове, протегнали се до небето. Синдер спря да погледа двореца, като си мислеше за човека, който живее зад стените и може би точно в този момент е там горе.
И по-рано, когато беше виждала двореца, пак знаеше, че принцът живее там, но днес, като никога преди, усети близост, и с нея я обзе почти самодоволно щастие. Беше се запознала с принца. Той беше дошъл в магазинчето й. Знаеше името й.
Почувствала се по детински глупаво, тя пое глътка от влажния въздух и застави себе си да се обърне. Още малко и щеше да заприлича на Пеони.
Синдер премести императорския андроид в другата ръка и двете с Ико се мушнаха под навеса на дом Кула Феникс.
Синдер подаде свободната си китка към идентификационния скенер на стената и чу щракването на ключалката.
С помощта на удълженията на ръцете си Ико зачатка надолу по стълбите към мазето мрачен лабиринт от складови помещения, оградени с телена мрежа. Вълна застоял въздух ги блъсна в лицата, точно когато андроидът включи прожектора си и разпръсна сенките от мъждивите халогени. Пътят от стълбите до помещение номер 1820 им беше добре познат това беше претъпканото, студено мазе, което Адри даваше на Синдер да работи в него.
Синдер разчисти място за андроида сред бъркотията на тезгяха и сложи чантата си на земята. Смени тежките си работни ръкавици с чифт по-чисти памучни и заключи помещението.
Ако Адри пита рече тя, докато вървяха към асансьора, магазинчето ни е достатъчно далече от пекарната.
Разбрано светлината на Ико примигна.
В асансьора нямаше никой друг. Едва когато слязоха на осемнайсетия етаж, сградата се преобрази на гъмжащ кошер по коридорите се гонеха деца, плътно до стените се промъкваха домашни и бездомни котки, а от апартаментите се разливаше нескончаемия брътвеж от нетскрийновете. Докато заобикаляше децата по пътя си, Синдер регулира нивото на белия шум, произвеждан от мозъчния й интерфейс.
Вратата беше широко отворена и преди да влезе, Синдер спря да провери номера.
От дневната се чу резкият глас на Адри.
Отпуснете още деколтето на Пеони. Така прилича на някоя бабка.
Синдер надникна иззад ъгъла. Адри се подпираше с една ръка на полицата на холографската камина, облечена в халат с избродирани хризантеми, който се сливаше с колекцията ветрила в крещящи цветове на стената зад нея репродукции, направени да изглеждат старинни. С блещукащо лице от многото пудра и устни, начервени ужасяващо ярко, самата Адри имаше вид на репродукция. Беше гримирана, сякаш възнамеряваше да излиза, макар че всъщност рядко напускаше жилището.
Дори и да беше видяла Синдер да се бави на входа, не й обърна никакво внимание.
Над изкуствените пламъци нетскрийнът предаваше репортаж от пазара. От пекарната бяха останали само руини и скелета на фурната.
В средата на стаята увити цели в тюл и коприна, стояха Пърл и Пеони. Пеони държеше дългите си черни къдрици високо в ръце, докато една непозната жена нагласяваше деколтето й. Щом зърна Синдер над рамото на жената, очите на Пеони заблестяха, а лицето й се озари. Посочи с жест роклята си и едва потисна писъка.
Синдер се ухили в отговор. По-малката й доведена сестра приличаше на ангел, роклята й цялата в сребро и блясък, а уловеше ли светлината от огъня, добиваше бледолилави оттенъци.
Пърл с пръст Адри даде знак на по-голямата си дъщеря да се завърти и по целия й гръб се видяха върволица от перлени копчета. Като на Пеони и нейната рокля имаше прилепнал корсаж и поли от воали, само че беше изработена от ефирно злато. Стеснете я още малко в кръста.
Докато промушваше една игла през подгъва на деколтето на Пеони, непознатата, зърна Синдер на вратата и подскочи уплашено, но бързо извърна глава. Като отстъпи назад, жената извади от устата си снопче остри карфици и наклони глава на една страна.
Вече доста я пристегнах рече тя. Трябва да може и да танцува, нали така?
Трябва да може да си намери съпруг отвърна Адри.
Не, не шивачката се засмя сподавено и едновременно с това пристегна роклята около кръста на Пърл. Синдер видя как Пърл глътна стомаха си, колкото можа и под плата ребрата й изпъкнаха. Твърде малка е да се жени.
Вече съм на седемнайсет обади се Пърл и стрелна жената с яден поглед.
На седемнайсет! Виждаш ли? Още е дете. Сега й е време да се забавлява, нали така момиче?
Твърде е скъпа за забавления изрече Адри. От тази рокля очаквам резултати.
Не се тревожи, Линджи. Пърл ще е прекрасна като утринна роса.
И като тикна обратно в устата си карфиците, жената се зае с деколтето на Пеони.
Адри вдигна брадичка и най-сетне, като обходи с поглед мръсните обувки и спортните й панталони, благоволи да забележи Синдер.
Ти защо не си на пазара?
Затвори рано днес Синдер отправи многозначителен поглед към нетскрийна, но Адри не го проследи. Като се престори на равнодушна, Синдер посочи с палец към коридора. Само да се поизчистя и съм готова за пробите.
Шивачката спря.
Още една рокля ли, Линджи? Не съм донесла плат за
Ти смени ли магниремъка на кораба?
Усмивката на Синдер се разколеба.
Не, още не съм.
Никой от нас няма да отиде на бала, ако магниремъка не се смени.
Синдер потисна раздразнението си. Миналата седмица вече два пъти бяха водили този разговор.
За да купя нов, ми трябват пари. 800 униви най-малко. Ако доходите от пазара не отиваха право в твоята сметка, досега щях да съм купила.
И да ти се доверя, че няма да ги похарчиш за някоя от глупавите ти играчки? като изрече играчки, Адри изгледа Ико свирепо и сви устни, макар че строго погледнато Ико беше нейна. Освен това не мога да си позволя и магниремък, и нова рокля, която ще облееш само веднъж. Ще трябва да измислиш друг начин да поправиш кораба или сама да си намериш рокля за бала.
От яд коремът на Синдер се сви на топка. Можеше да им напомни, че Пърл и Пеони трябваше да получат готови рокли, а не по поръчка, за да останат пари за нея. Можеше да им напомни, че след като тя изкарваше парите, те трябваше да са нейни и да ги харчи, както намери за добре. Но думите нямаше да доведат доникъде. Според закона Синдер принадлежеше на Адри, точно както и домашния андроид, а също и парите й, малкото й вещи и дори новият й крак. Адри обичаше да й го напомня.
И така Синдер стъпка гнева си, преди Адри да забележи искрата на неподчинението.
Може да успея да направя бартер за ремъка. Ще попитам в кварталните магазини.
Защо не разменим този безполезен андроид? презрително рече Адри.
Ико се сви зад краката на Синдер.
Нищо няма да вземем от нея увери я Синдер. Никой няма да купи такъв стар модел.
Естествено, че никой. Май трябва и двете ви да продам на части. Адри се пресегна и взе да нагласява недовършения подгъв на ръкава на Пърл. Не ме интересува как ще поправиш кораба, само го поправи преди бала и гледай да е евтино. За какво иначе ми е тоя тенекиен боклук? Само заема ценно място на паркинга.
Синдер пъхна ръце в задните си джобове.
Искаш да кажеш, че ако поправя кораба и си набавя рокля, тази година наистина ще мога да отида?
Адри нацупи леко устни.
Цяло чудо ще е да намериш нещо подходящо, което да скрие погледът й попадна на обущата на Синдер чудатостите ти. Но, да, предполагам, че ако поправиш кораба, ще те пусна на бала.
Изненадана, Пеони едва се усмихна на Синдер, а по-голямата й сестра се извърна към майка им.
Шегуваш се! Тази? Да дойде с нас?
Синдер облегна рамо на рамката на вратата и се опита да скрие разочарованието си от Пеони. Гневният изблик на Пърл беше излишен.
Малка оранжева светлинка затрептя в ъгъла на зрителното й поле Адри беше излъгала.
Ами обади се Синдер, като се опитваше да си придаде бодър вид. Тогава май е по-добре да ида да потърся магниремък.
Адри, чието внимание отново беше погълнато от роклята на Пърл, я отпрати. С безмълвен жест.
Синдер отправи последен поглед към пищните рокли на доведените си сестри, преди да напусне заднешком стаята. Но тъкмо да завие по коридора, чу писъка на Пеони.
Принц Каи!
Синдер замръзна на място и хвърли поглед назад към нетскрийна. Пряко предаване от пресцентъра на двореца смени репортажите за чумата. Принц Каи говореше пред тълпа журналисти хора и андроиди.