Увеличете звука изпищя Пърл, като изблъска от себе си шивачката.
изследванията продължават да бъдат основният ни приоритет, казваше принцът, стиснал трибуната с две ръце. Екипът от учени е решен да открие ваксина против болестта, която отне майка ми и заплашва да отнеме и баща ми, както и десетки хиляди наши съграждани. Ситуацията се утежнява още повече на фона на избухналата днес в града епидемия. Вече не можем да твърдим, че болестта вилнее сред бедното и провинциално население на страната. Летумозисът заплашва всички ни, но ние ще намерим начин да го спрем. Само тогава ще успеем да възстановим икономиката и да върнем някогашния разцвет на Източната Република.
Сред множеството се чуха вяли аплодисменти. Изследванията върху заразата бяха започнали още преди дванайсетина години, когато за пръв път болестта избухна в едно малко градче в Африканския съюз. Напредъкът оттогава беше незначителен. Междувременно болестта се появяваше на стотици места по света, които на пръв поглед нямаха връзка помежду си. Стотици хиляди бяха заболели, страдаха, умираха. На едно пътуване до Европа съпругът на Адри също се беше заразил. Същото онова пътуване, по време на което беше дал съгласието си да стане настойник на едно осиротяло единайсетгодишно момиче киборг. Един от малкото спомени на Синдер за мъжа беше, когато го отвеждаха към изолатора, а Адри беснееше как не можел така да я зареже с това нещо.
Адри никога не говореше за съпруга си и в апартамента твърде малко неща бяха останали да напомнят за него. Всъщност единственото, което подсказваше, че някога е съществувал, беше редицата от гравирани холографски плочки и медали по протежението на полицата на камината отличия за постижения и поздравителни награди в три поредни години от едно международно техническо изложение. Синдер нямаше представа какво беше изобретил. Но каквото и да беше, явно не е имало успех, защото след смъртта си не беше оставил нищо на семейството.
На екрана речта на принца беше прекъсната от непознат, който се изкачи на платформата и подаде на принц Каи един лист. Очите на принца се помрачиха. Екранът почерня.
Пресцентърът се смени от маса на фона на син параван. Една жена седна на стола, с безизразно лице, но със стиснати юмруци.
Прекъсваме пресконференцията на Негово Императорско Височество, за да съобщим последните новини за състоянието на Негово Императорско Величество, император Рикан. Лекарите на императора току-що ни известиха, че Негово Величество е влязъл в третия стадий на болестта.
Ахвайки, шивачката извади карфиците от устата си.
Синдер се подпря на рамката на вратата. Съвсем беше забравила да изкаже съболезнованията си на Каи и да пожелае на императора да оздравее. Принцът сигурно я беше взел за безчувствена, за недодялана.
Научихме, че се полагат всички усилия да се осигури покоят на Негово Императорско Величество в този момент, а учените работят денонощно, за да открият ваксина. Въпреки че тегленето на киборги продължава, все така се чувства остра нужда от доброволци за опитите с лекарства. Заради заболяването на императора се породиха много спорове около сто двайсет и шест годишното честване на Фестивала на мира, но принц Каито уведоми медиите, че тържествата ще продължат, както е предвидено, и се надява те да донесат радост в тези иначе тежки времена говорителката се поколеба, при все че аутокюто беше пред нея. Лицето й се смекчи, а твърдият й глас избълбука нежно накрая, да живее императорът.
В отговор на говорителката, шивачката измърмори думите под нос. Екранът пак стана черен, после се върнаха на пресконференцията, но принц Каи беше напуснал сцената, а сред публиката цареше безпорядък, докато журналистите предаваха събитията, всеки пред своята камера.
Аз познавам един киборг, който може да се запише като доброволец рече Пърл. Защо трябва да чакаш да те изтеглят?
Синдер прицели поглед в Пърл, която, макар да беше с година по-голяма, беше по-ниска с почти петнайсет сантиметра.
Добра идея отвърна тя. Тогава ти ще имаш шанс да изкараш малко пари за красивата си рокля.
Те изплащат обезщетения на семействата на доброволците, калаена тикво изръмжа Пърл.
Някакъв кралски екип от изследователи започна преди година жребия с киборги. Всяка сутрин от хилядите киборги на територията на Източната Република теглеха нов идентификационен номер. От далечни провинции като Момбай и Сингапур, поданиците бяха транспортирани, за да участват в тестването на ваксината като опитни мишки. Нещата биваха представяни така, че да дадеш живота си за добруването на човечеството е един вид чест, но в действителност това просто беше едно напомняне за различността на киборга от останалите. Благодарение на щедростта на учените, мнозина бяха получили втори шанс за живот и следователно дължаха съществуването си на своите създатели. Много хора смятаха, че те са били късметлии и толкова да поживеят. Редно беше именно киборгите да са първите, отрекли живота в името на лек за болестта.
Не можем да им дадем Синдер за доброволец Пеони стисна полите си в ръка. Трябва да ми поправи преносимия екран.
Пърл изсумтя и им обърна гръб. Пеони се оплези зад гърба й.
Стига сте се джафкали намеси се Адри. Пеони, мачкаш си полата.
Шивачката се върна към работата си, а Синдер заднешком пристъпи в коридора. На две крачки пред нея, нетърпелива, Ико бързаше да избяга от Адри.
Синдер беше благодарна на Пеони, че я защити, но също знаеше, че от това полза няма. Адри никога нямаше да я даде доброволец, защото това би значело край на единствения й доход, а и Синдер беше сигурна, че в живота си мащехата й никога не беше работила.
Но ако изтеглеха нея, никой с нищо нямаше да може да помогне. Напоследък все по-голям брой от изтеглените бяха от Нов Пекин и околностите му.
Всеки път, когато жертвата на жребия беше някое момиче на нейната възраст. Синдер си представяше един тиктакащ часовник в главата.
Глава трета
Отиваш на бала! Ико затрака с щипци, като имитираше ръкопляскане. Трябва да ти намерим рокля и обувки. С тези грозни кундури не те пускам. Ще ти набавим нови ръкавици и
Дай насам светлината, моля те Синдер издърпа най-горното чекмедже на шкафа с инструментите и взе да рови в него. Болтове и гайки се раздрънчаха, а Ико се приближи на колелцата си. Синкава светлина окъпа мазето и разпръсна здрача.
Представи си какви ястия ще има само продължи Ико. И рокли. И музика!
Без да й обръща внимание, Синдер подбра няколко различни инструмента и ги нареди върху магнитното тяло на Ико.
О, звезди! И принцът ще е там! Може да танцуваш с принца!
Синдер спря и примигна срещу ослепителния прожектор на Ико.
Че защо принцът ще иска да танцува с мен?
Вентилаторът на Ико забръмча, докато търсеше отговор.
Защото този път челото ти ще е чисто.
Синдер потисна смеха си. Логиката на андроидите беше толкова простичка.
Не ми е приятно да ти го съобщя, Ико тя затръшна чекмеджето и продължи със следващото, но на никакъв бал няма да ходя.
Вентилаторът на Ико спря за миг, после пак продължи.
Отчитам грешка.
Да започнем оттам, че вече похарчих спестяванията си за нов крак. Но дори и да имах пари, защо ще ги хвърлям на вятъра за рокля, обувки и ръкавици?
Че какво друго да си купиш с тях?
Ами например пълен комплект гаечни ключове. Или шкаф с чекмеджета, които не заяждат тя тръшна с рамо и второто, за да подсили думите си. Или да платя първата вноска за мой собствен апартамент, в който вече няма да се налага да бъда прислуга на Адри.
Адри не би подписала документите за освобождаването ти.
Синдер отвори третото чекмедже.
Знам. Пък и апартаментът струва повече от една глупава рокля тя извади отвътре една тресчотка и няколко гаечни ключа и ги остави отгоре на шкафа.
Може пък да си присадя кожа.
Кожата ти е наред.
С крайчеца на окото си Синдер погледна Ико.
О, имаш предвид върху металните части.
Синдер затвори чекмеджето, взе чантата от тезгяха и натъпка в нея инструментите.
Какво друго може да ни о, крика на колела. Къде съм го оставила?
Държиш се глупаво каза й Ико. Може да размениш нещо за роклята или да си вземеш една на концесия. Умирам си да ида в онзи магазин за изискани рокли на Сакура. Сещаш ли се за кой говоря?
Синдер прерови инструментите, захвърлени под тезгяха.
Все тая. Няма да ходя.
Не е все тая. Става дума за бала. И за принца!
Ико, аз само му поправям андроида. Не сме станали първи приятели андроидът на принца й напомни нещо и миг след това Синдер извади крика от мястото му. И е все тая, защото Адри никога няма да ме пусне на бала.
Но тя каза, че ако поправиш кораба
Точно така. А после? Портативният екран на Пеони, който все дава дефекти, а след него тя огледа стаичката и видя един ръждясал андроид, закътан в ъгъла, след него и този стар Гард 7.3.
И защо ще й е на Адри това ръждясало нещо? Вече няма градина. Дори балкон си няма.
Просто казвам, че няма никакво намерение да ме вземе на бала. Докато съумява да ми измисля какво да поправям, работата ми край няма да има тя тикна в чантата и две стойки за крик и си каза, че пукната пара не дава. Никак даже. И без друго нямаше да се впише в официалната атмосфера на бала. Дори да смогне да си намери рокля, ръкавици и пантофки, под които да скрие уродливостта си, косата й, права като клечки, нямаше да успее да се накъдри, а и в гримирането Синдер беше пълна дупка. Накрая щеше да прекара вечерта отстрани на дансинга, взимайки на подбив момичетата, които припадаха, за да привлекат вниманието на принц Каи, и да се преструва на безразлична. Да се преструва, че й е все едно.
Макар че щеше да й е любопитно да види храната.
А и можеше да се каже, че принцът вече я познава. Беше се отнесъл внимателно с нея на пазара. И сега видеше ли я да стои така самотна, може би ще я покани на танц. От учтивост. От галантност.
Крехката илюзия се сгромоляса така внезапно, както беше и започнала. Това бе неосъществимо. Не си струваше да мисли за него.
Тя беше киборг и никога нямаше да отиде на бала.
Май това е всичко рече тя и за да прикрие разочарованието си, взе да нагласява чантата на рамото си.
Готова ли си?
Отчитам грешка произнесе Ико. Ако дори и да поправиш кораба, не ще убедиш Адри да те вземе на бала, тогава защо да ходим на бунището? Ако толкова много й е притрябвал нов магниремък, да отиде тя да се рови из боклуците и да си намери.
Остави бала. Само да й дадем повод, наистина мисля, че ще те продаде на части и то за жълти стотинки. А и щом те заминат, апартаментът остава изцяло на наше разположение.
Какво ще кажеш за това?
Мисля, че е чудесно!
Синдер се обърна и видя Пеони да се провира през вратата. Още не беше свалила балната рокля, но подгъвите на ръкавите и деколтето вече бяха готови. Парче дантела беше добавено в основата на деколтето, подчертавайки факта, че на четиринайсет очертанията й вече бяха доста се позаоблили, докато за Синдер нещата бяха безнадеждни. Дори някога тялото й да е било склонно да развие женствени форми, то тази склонност е била съсипана от намесата на хирурзите, оставили я с фигура плоска като дъска малко мършава, малко момчешка и малко тромава с тежкия изкуствен крак.
Ще удуша мама рече Пеони. Ще ме подлуди. Пърл трябва да си намери съпруг, Дъщерите ми само ме цедят, Какво ли не правя за тях и пак са неблагодарни, дрън-дрън-дрън и подражавайки подигравателно на майка си, тя размаха пръст във въздуха.
Ти какво правиш тук долу?
Крия се. И исках да те питам дали ще хвърлиш един поглед на портативния ми екран иззад гърба си тя извади един джобен екран и го подаде на Синдер.
Синдер го взе, но очите й гледаха към полата на Пеони, чиито блещукащи краища събираха топки прах.
Ще съсипеш роклята и тогава горко ти.
Пеони се изплези, но после събра в ръце полите си и ги вдигна до колене.
Е, какво ще кажеш? попита тя, като подскачаше на боси крака.
Много си красива.
Пеони се заперчи, като мачкаше още по-силно плата с ръце. После радостта й се помрачи.
Трябваше и за теб да поръча една. Така не честно.
Аз и без това не искам да ходя. Синдер сви рамене. В гласа на Пеони имаше толкова съчувствие, че не си направи труда да спори.
Сред хората Пеони беше единственият й приятел и Синдер обикновено успяваше да пренебрегне завистта към доведените си сестри как Адри даваше и душата си за тях и колко нежни бяха ръцете им. Но не можа да преглътне ревността, която я бодна, щом видя Пеони в роклята.
Какво му е на екрана ти? смени тя темата.
Прави пак същите номера Пеони бутна няколко инструмента от една купчина празни кофи от боя, избра най-чистото местенце и седна, а полите й се разхвърчаха наоколо. Замахна с крака и взе да удря с петите по пластмасата.
Пак ли си сваляла от онези глупави клюкарски приложения?
Не.
Синдер повдигна вежди.
Един речник. Само това. Трябва ми за училище. О, преди да забравя, Ико, донесох ти нещо.
Ико се плъзна до нея, а тя извади една кадифена лента плат от корсажа, останала от роклята. Щом Ико я зърна, светлината в стаичката засия.
Благодаря ти каза андроидът, докато Пеони връзваше лентата на тънката й китка. Прекрасна е.
Синдер сложи портативния екран на тезгяха до андроида на принц Каи.
Утре ще го погледна. Сега отиваме да издирим магниремък за Нейно Величество.
О? И къде отивате?
На бунището.
Ще е забавно обади се Ико, като отново и отново оглеждаше импровизираната гривна със сензора си.
Така ли? Може ли и аз да дойда? попита Пеони.
Синдер се разсмя.
Ико те занася. Просто упражнява сарказма си.
Пет пари не давам. Всичко друго ще е за предпочитане пред това да се върна в онзи душен апартамент. Пеони помаха с ръка пред лицето си и разсеяно се облегна върху металните стелажи.
Синдер протегна ръка и я дръпна към себе си.
Внимавай, роклята.
Пеони огледа първо полите си после и мръсните стелажи, а сетне махна с ръка на загрижеността на Синдер.
Сериозно, може ли и аз да дойда? Изглежда вълнуващо.
А всъщност е мърляво и смрадливо обади се Ико.
Ти откъде знаеш? измърмори Синдер Нямаш рецептори за обоняние.
Да, но имам невероятно въображение.
Като се подсмихна самодоволно, Синдер побутна доведената си сестра към вратата.
Добре, хайде тичай да се преоблечеш. Но не се бави. Имам да ти разказвам нещо.
Глава четвърта
Пеони удари Синдер по рамото и почти я прати сред купчина изтъркани колела на андроиди.
Защо чак сега ми казваш? Прибра се вкъщи преди, колко, четири часа?
Знам, знам, извинявай Синдер потърка рамото си. Не намерих подходящ момент, а и не исках Адри да научи. Не ми се ще да се възползва от случая.
На кого му пука какво мисли мама? Аз искам да се възползвам от случая. О, звезди! Принцът! В твоя магазин! Не е за вярване, че съм го изпуснала. Защо не съм била там?
В това време си била на проби, облечена в коприна и брокат.
Пфу! Пеони ритна един счупен фар от пътя си. Трябваше да ми пратиш съобщение. Щях веднага да долетя, така, с недошитата рокля. Пфу. Мразя те. Съвсем официално, мразя те. Ще го видиш ли пак? Тоест, трябва да го видиш, нали? Може и да спра да те мразя, ако обещаеш да ме вземеш с теб.
А, става ли?
Намерих! извика Ико на десетина метра пред тях. Прожекторът й сочеше туловището на ръждясал кораб, окопал в сенки купчините отпадъци зад него.