Драган(към Рада). Какво ме гледаш!
Христо(като се изпречва между Драгана и Гергя и Рада). Чакайте! Вий какво имате с нея. Ако ще се разправяте, с мене се разправяйте! Мен не ме е страх от разправии. Не съм болярски син да ми падне честта! Какво връхлитате връх нея!
Драган. Тъй? Аз зная, че ти за разправии пей даваш За тях от отзарана десет пъти си пресичаме работата.
Христо. Да не сте я пресичали! Кой ви е карал?
Драган. Да останем на твойта и вяра, и черква ний ще зарежим.
Христо. Все с вашата вяра и тази черква!
Драган. Защо? Защото той щял да земе богата мома и за нея нова черква.
Михо(средня пора зидар, малко муден, с черна жалейка на калпак. Към Христа). Туй-то! Нашата вяра и черква че тя не е ли твоя?
Христо. Не ми трябате ни вий, ни черквата ви. Една дупка изровихте там проглушихте с нея света.
Драган(извръща се по-скоро към майстор Браина). Ела сега, майсторе. Като му даваше все мегдан, ела да го чуеш. Защото не сме му уйдисали на ума, черква за него и за хаджи Славовата да дигнем, не рачи нищо да чуй!
Христо(не иска да знай). Като доде! Ха, да чуе! Ще ме уплатите!
Майстор Брайно(стъписан настрана, към Драгана). Какво е то? Без мене там не може ли?
Драган. Как тъй без тебе? Ти защо си тук? Нали с дяда Милка юздите на всички да стягате. Или ще ги оставиш с краката нагоре да тръгнат? Какво повече додохме да ги разтърваме да се не претрепят!
Дядо Милко. Кому да стягам юздите, уста Драгане? Какво ме месиш и мене?
Драган. Не ги ли видите? Зидари тъй ли бяхме ний пред по-старите, пред майстора?
Дядо Милко. Командарете се сами помежду си и се слушайте. На вашия сговор ний чакаме.
Майстор Брайно. Зидар не е добитък с юзда да го водя. Хайде стига и с твоите!
Драган. Ей я командата! Чухте ли я!
Майстор Брайно. Аз тъй зная. И не рача на всяко гърне похлупак да ставам.
Драган. Затуй имаме сговор и работа ще свършим!
Христо. Ти пък какво току се запъваш?
Драган. Нищо.
Христо. Тогази върви си, не ми боли главата.
Драган. Аз посем сега на вас ви го не вържа. Да ви тегли греха, който ви е оставил да изкривите врат, насреща ви да се не стои.
Христо. Чухме. Само ний! Пък ти, като се делякаш с майстора и мърмориш.
Драган. Защо се делякаме с майстора? Като вас! Защото не можем да разделим една мома ли?
Христо. Защото не ти върви по водата. За моми като захванат да се делякат и такива като тебе
Георги. Дано и ний някога да сме били млади
Дядо Милко(ги пресича). Стига сега! Стари, не отивайте по ума на младите. Вървете да довършите каквото сме захванали.
Герги(дърпа Драгана). Остави ги, уста Драгане. Остави нали видиш.
Драган(със сдържан гняв). Ще ги оставя! Ама помнете ми приказката. Дядо Милко, и ти я помни. Само тука темел черква няма да хване.
Христо(като махва нехайно). А-ах, тя твойта приказка!
Драган. Нали са тези ежби между нас, зидарите, нали е тази хаджи Славовата в селото По-напред кърджалиите я събориха в други ден субаша ще доде и ще ни накара сами да я съборим!
Стойко. Сами я градиме, сами ще я съборим.
Майстор Брайно. Ушите ми слин хванаха от тези прокоби. Ще градим ли, ще събаряме ли: там ще видим. Хайде сега!
Зидарите тръгват след майстора.
Драган. Ще видиш!
Майстор Брайно(натъртено). Дигайте чуковете и всеки на работата си.
Драган. Аз ще си отида на работата.
Христо(след Драгана). Много ти здраве. Ако я събориш, по-хубава ще ти дигна!
Дончо(като се извръща и го смярва с очи). Ще дигнеш!
Дядо Милко(спира се при Христа). Стига и ти като рак на бързей си се запъвал. Гръмна ми главата все твойте да разправям. Пълни си котела за варта там трябва вода! (Към Рада.) Пък тебе тия дни да те не виждам из село! Чуваш ли? Сета не ни е до сватби, ни до сватовства. Да си изкараме черквата.
Дядо Милко и селяните завиват към село.
По-старият селянин.(на тръгване, поклатвайки глава). Млади, млади и не мислят биля!
Христо и Рада остават сами на чучура. След малко мълчание.
Рада Защо беше сега тази врява?
Христо. Защо!
Рада Остави го да си върви. Какво ще се залавяш с него
Христо. Пред очите ми, да ти земе китката да го оставя!
Рада Ами, да не бях го оставила, щеше да я земе!
Христо. А-а, тъй ли? Кога си му дала сама кажи ми!
Рада Хвана се сега за приказка, дръж!
Христо. Кажи ми. Ами да зная. Без малко щях да ти претрепя изгорника.
Рада Изгорник!
Христо. Какво не му харесваш?
Рада Харесвам го! Как не
Христо. Тъкмо прилика. Къщите ви една до друга знайте се от малки. По двор да ходи да те гледа, в къщи да стои да те слуша. Надвечер пък ела го причакай на чучура, сама да му затъкнеш китка на ухото. Любов тъй, на наготово.
Рада Ти като не се дочакваш
Христо. Защо съм аз!
Рада Каква китка ще остане за теб.
Христо. За мен какво е останало, че и китка!
Рада Напълни си котела, иди се заплесни там черквата със свод ли да е, без свод ли пък ела по късна вечеря: може и за тебе да артиса някоя.
Христо. Е тъй. Аз не мога да се меря с вас. За мене каквото артиса.
Рада Хайде като празна воденица карай сега!
Христо. Мойта воденица все артисалото е мелила, аз съм научен.
Рада(досадно). То с тебе да рече човек да се наддумва.
Христо. Аз не мога като оногозда направя кротко-милно лице да слушам.
Рада Е, стига де, стига!
Христо. Аз никого не съм слушал. Сирак! Майка не ме е гълчала, баща врата не ми е подвил.
Рада Мърмори пък!
Христо. Как рече Дончо в Биляркината махала съм порасъл и биля от торбите на Билярката през коминя съм влязвал да крам! Туй съм аз. Виж ме! Харесвам ли ти? Като не ти харесвам, гледай си арнаутина да ти е честит! Той ще ти изрови една дупка там, да се венчейте.
Рада(изведнъж, като понижава глас, мъчително). Христо, сега ли ще се опознаваме с тебе. Защо приказваш тъй?
Христо. Хубаво да ме познаеш. Затуй!
Рада Ний сме рекли веднъж нашата приказка. Няма ката ден, като се срещнем, да захващаме отново.
Христо. Колко ми чини твойта приказка, кога китката ти зема други!
Рада(кърши пръсти). Аз какво съм крива?
Христо. Ами аз крив ли съм, та ме остави без китка?
Рада(безпомощно се озърта, въздиша, докато най-подир се просълзява и заплаква). Какво да сторя? Нима съм го викала? Не ти ли носех китка какво да ти приказвам Като не ми вярваш, какво да ти приказвам?
Христо(щом вижда сълзите, омеква, приближавасе при нея и почва да ягали). Чакай. Немой, Радо. Само срещу сълзи не мога аз!
Рада(все още не може да си задържи сълзите). Душа ти е и свят да ме разплачеш. Тогази ще ме галиш.
Христо. Изкарай насреща ми цяло село, ако щеш. Бийте ме, трепете ме с всичко излязвам наглава. Ама сълзи по твоите очи да не видя. Като се разплачеш
Рада Ти не идеш. Той ме връхлетя тук намери сгода да ми отваря сърцето си. Тряба ми неговото сърце! Ама като не зема от дума.
Христо(мило). Нека нека се усуква край тебе, Радо остави го!
Рада(успокоена). Тъй. На тебе ти кеф стана
Христо. Как няма да ми е кеф! Завъртях му една, да ме помни, докато е жив!
Рада Какво има той с тебе? Аз сама му казах.
Христо. Какво ли? Галил те, гледал те от малък. Ти хаджи Славова щерка, той от Арнаудовото коляно дето не може да бъде повече! Пък и къщите ви сред село, една до друга.
Рада Е, че?
Христо. Смятал си ти си една на майка, нямате мъж в къщи: ще се настани.
Рада(кима усмихната). Хъм!
Христо. Затуй още отсега е направил приказката си тежка черква ли се гради, обща работа ли се захваща, той все с най-старите държи. Тежък човек!
Рада Таквизи са те момците от нашата махала.
Христо. Тежки! Като него.
Рада Аз защо тръгнах с тебе. Додеяха ми! Каквото приказваме ний, приказваме готи за тебе, аз за мене. Пък тям дай им за дедите си и за бабите си да разправят.
Христо. Че от тях откъсвал ли се е някой от полите на баба си, да види нещо, да разправя! Ей го, гледай го как се усуква наоколо, хленчи, като да не е мъж! Пък мен ме гледа като мечка и събрал цяла дружина да ме плаши. (Самодоволно засмян.) Ой, невидяло се макар! Като не ми даде една подолка да и напия менците по-миналата година, бях се зарекъл никога с мома да не захващам. С тебе струвало да се завъртя, само него от кожата да изкарам.