Лунен Танц - Amy Blankenship

Amy Blankenship, RK Melton

“Лунен Танц”

Кръвни Връзки – Книга Първа

Преводач - Mila Savova

Редактор Tektime

Авторски права 2010 Ейми Бланкъншип

Съдържание

  Пролог

  Глава 1

  Глава 2

  Глава 3

  Глава 4

  Глава 5

  Глава 6

  Глава 7

  Глава 8

  Глава 9

  Глава 10

  Глава 11

  Глава 12

  Глава 13

Пролог

Огромната площ на Национален горски парк “Анджелис” е дом на опасни пуми и изкуствено заселени ягуари. Понякога, в ясни нощи, броят им нараства за кратко. Тогава, териантропите на Лос Анджелис, познати във фолклора като “шифтъри” – същества, способни да се преобразяват в други – кръстосват дивите горски площи редом с далечните си братовчеди. Тъкмо в такива нощи, истинските животни се изпокриват в бърлогите си, а градските хищници нахлуват в територията им, с цел лов или битки, невъзможни за осъществяване на човешка територия.

Няма нищо по-зловещо от битка на шифтъри. Ако единият съперник бъде ранен, той става също толкова опасен за хората, колкото див звяр. За да предпазят хората, сред които живеят, шифтърите се стремят да провеждат битките си в ловните територии на прадедите си.

Тази нощ, гората стана призрачно тиха. Двамата собственици на най-големия клуб в града нахлуха в резервата, за да освободят дивите зверове в себе си. Търсеха гроба на вампира, който можеше да погуби и двамата.

Дълбоко в гората нямаше кой да ги чуе. Малачи – лидерът на малък клан ягуари – препускаше през мрака към своя съперник… мъж, комуто никога не трябваше да гласува доверието си, за сметка на най-добрия си приятел. Врагът му беше друг шифтър – с кръв на пума – Натаниел Уайлдър… Двамата бяха бизнес партньори на Малачи от 30 години.

Малачи нахлу в сечището, където съперникът му го очакваше в човешки облик. Пристъпвайки, той плавно се преобрази отново в мъж. И двамата имаха смъртоносна сила, независимо от формата, която заемаха. Човешките им тела бяха атлетични, с оформени мускули, покрити с гладка кожа. Шифтърите стареят бавно – мъжете даваха вид на около 30-годишни, въпреки, че бяха минала 50-те.

Ако това беше сцена от холивудски филм, щеше да е изпъстрена със специални ефекти. Но действителността беше достатъчно внушителна и без измислени чудовища. Шифтърите не се смущават от голотата си. През облаците, луната огряваше голите тела на шифтърите с ярък сноп светлина.

В последен опит да вразуми приятеля си, но бойна готовност, Натаниел каза:

– Не е нужно да стигаме дотам. Слушай, беше преди 30 години и нещата се промениха…Аз се промених.

– 30 години лъжи! – изръмжа Малачи.

Гласът му отекна из сечището. Погледът му падна върху мястото, където беше погребал Кейн. Усети как очите му се насълзяват.

– Заради теб погребах Кейн…заради теб го обрекох за 30 години!

– Не мога да допусна да го изровиш, Малачи! Знаеш до какво би довело това. – Натаниел нервно следеше копнеещия поглед на Малачи, отправен към гроба на най-добрия му приятел. Не проумяваше стремежа на ягуара. Кейн беше вампир, и то опасен.

Кейн, също така, беше една от двете пречки пред дружбата между ягуари и пуми…Другата беше красивата, неверна съпруга на Малачи – Карлота. Натаниел пръв я беше обикнал. Никога не бе искал да се стига дотам. В крайна сметка, именно той беше разрешил проблема в изблик на непреодолима ревност… убивайки два заека с един куршум.

– Той беше най-добрият ми приятел и никога не ме е предавал! Ти си този, който заби нож в гърба ми! – С едно мигване, Малачи прогони яростните сълзи, които напираха в очите му. Докосна обицата си – обицата на Кейн. Какво беше станало? Когато бе намерил Кейн, надвесен над мъртвата Карлота, Малачи бе изпаднал в ступор. А Натаниел, възползвал се от объркването му, удобно бе обвинил Кейн в убийството.

Тя беше умряла тъкмо тук, на това поле. За Малачи беше редно, виновникът също да намери смъртта си тук…на тази земя. Дори си бе позволил да открадне книгата с проклятия на Кейн и да я използва срещу него с мъст.

Да, Натаниел беше прав за едно. Повечето вампири бяха зли. Имаше, обаче, изключения и Кейн бе едно от тях. Но Малачи си даваше сметка, че няма нищо по-зловещо от онова, което сам бе сторил. Проклятието можеше да бъде развалено само от сродна на Кейн душа.

Навремето му се струваше смешно – макар Кейн да бе безсмъртен, той така и не беше намерил своята сродна душа. В миналото винаги се бяха шегували, че подобна жена никога не би се родила. Малачи си спомни как думите му бяха развеселили Кейн – Господ би проявил висша форма на чувство за хумор, за да създаде жена, която да търпи глупостите ти.

– Остана заровен твърде дълго. – предупреди Натаниел. – Кейн е луд и жаден за кръв…ще убие и двама ни, ако го освободиш сега.

Малачи килна глава и впи поглед в Натаниел.