Лунен Танц - Amy Blankenship 8 стр.

– Ако не млъкнеш, ще се наложи да карам аз. А тогава ще включа и червените лампи и сирената – предупреди тя игриво.

Чад веднага замълча, защото си припомни последния такъв случай. Тогава тя закъсняваше за работа, а на него му беше лошо да шофира и беше дълбоко заспал на пасажерското място. Шерифът го мъмреше за случая и досега.

*****

Енви изключи сините светлини на около пресечка преди клуба. Загледа се в цветния лазер, който шареше по облаците. На хоризонта се появи двуетажната сграда.

Напоследък Енви работеше толкова много, че не беше имала време да се отбие в новия клуб “Лунен Танц”. Беше слушала само възторжените коментари на някои от клиентите си. Отвън, клубът не беше нищо особено. Приличаше на тухлен склад с оскъдни прозорци и голям неонов надпис на фасадната стена.

Опашката от хора се виеше чак до средата на паркинга. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи и разговаряха оживено. Фактът, че в десет вечерта все още имаше чакащи пред входа, ú подсказваше, че работата тук би била доста доходоносна.

– Да, определено ще кандидатствам – усмихна се тя.

– Поне опашката не е безкрайна – каза Чад саркастично. Не му се чакаше, само и само да види как Тревор си получава заслуженото от екзалтираната му сестра.

Паркираха далече, в най-тъмната част на паркинга, точно до автомобила на Тревор. Преди Енви да отвори вратата си, Чад се просегна и я хвана за ръката. – Вземи. – подаде ú малкия тейзър и без да продума повече, излезе от колата.

Енви обви пръсти около тейзъра с усмивка. Брат ú я беше обучил в самозащита толкова добре, че тя можеше да покоси повечето ченгета, без да ú мигне окото. Но Чад винаги повтаряше – Защо да се биеш, като всичко може да приключи с един бутон?

Тя пъхна тейзъра в малкия страничен джоб на полата си при личната си карта. Щеше хубаво да стрелне Тревор. Ако спусъкът извикваше асансьора към ада, с удоволствие щеше да го натисне. Никой не можеше да изневери на Енви Секстън и да се надява, че ще му се размине.

Потеглиха към опашката рамо до рамо. Енви много се зарадва, че хората се придвижваха бързо и редът им дойде само след няколко минути.

Охранителят беше облечен в хубави панталони “Армани” и елегантно сако. Долната му блуза прилепваше плътно по добре оформените му гърди. Кестенявата му коса падаше на вълни по скулите му. Имаше леко набола брада и пронизващи очи, които сякаш отразяваха неоновата светлина.

Чад плати и те показаха личните си карти. Мъжът им сложи печати и откопча червената кадифена лента, за да ги пусне вътре. След главната порта, минаха през къс коридор, който ги отведе до друга, плъзгаща се врата. Щом влязоха в главната зала, и двамата бяха поразени. Сякаш попаднаха в друго измерение.

Препълненият паркинг ги беше подвел, че вътре ще е тясно. Но не беше. Енви зяпна с отворена уста, щом видя огромната кръгла бездна към долния етаж.

Приближи се, за да надникне през парапета към дансинга. От двете страни на долния етаж се простираха подиуми, а в средата – дълъг бар свързваше двата далечни края на огромното помещение. Самият бар беше изработен от пръскано стъкло, огрято с мека неонова светлина.

Две странични стълбища се срещаха по средата, за да отведат към дансинга. По танцуващите шареше мека светлина, но единствено краката им се виждаха отчетливо. Пъстрите лазери минаваха над главите на хората, но не очертаваха контурите им.

Сцената беше така устроена, че да изпъкват само глезените на танцуващите, а телата им да остават в сянка.

Енви се надвеси над парапета, за да потърси други барове на долното ниво. Не видя нищо освен дансинга. Приличаше ú на трап, на дъното на който, ставаш роб на тъмнината.

– На три етажа ли е? – попита Енви, загледана в плътния таван над себе си. Ако броеше подземието, това следваше да е третият етаж. Чудеше се дали и мазето е официална част от клуба или остава задкулисно пространство.

Подсвирквания и овации привлякоха отново вниманието ú върху дансинга. Зяпна с удивление студената светлосиня светлина на лазера, която сочеше право в една клетка в центъра на трапа. Зашемети се от мъжа, който стоеше зад решетките.

Погледът на Чад също се прикова върху клетката. Приличаше на килия от затвор. Вътре, мъж и жена кръжаха един около друг. Дори от разстояние, страстта в движенията им беше осезаема. Чад сви юмруци до побеляване щом зърна как мъжът притисна партньорката си към решетките. Тя се огъна около ръката му, докато той я натискаше.

С едно завъртане, мъжът сграбчи китката ú и рязко я обърна с лице към решетките. Накара я да ги стисне с длани, отърка се в почти голото ú тяло, докато наблюдаваше как главата ú се накланя към гърдите му в привиден знак на удоволствие.

Беше примитивно изпълнение, почти като животински любовен танц. Чад и Енви бяха погълнати от шоуто, всеки по своему.