Лунен Танц - Amy Blankenship 7 стр.

Чад отказваше да мине под прикритие, макар че специалните части го убеждаваха да смени звеното. До този момент склоняваше да им бъде в услуга единствено при необходимост от влизане с взлом и укротяване на опърничави. И това му се нравеше. Беше му по-приятно да бие лошите, отколкото да се промъква тайно на места, да плямпа глупости и да се рови из секретни документи за улики срещу някого.

Сега общият им приятел Джейсън беше много по-приемлива партия за Енви. Бяха ходили заедно на училище, но тъкмо там беше проблемът. Джейсън си падаше по нея през цялата гимназия и висеше в къщата им постоянно. Енви гледаше на него по-скоро като на брат, отколкото като на потенциално гадже.

Веднага след завършването, Джейсън беше постъпил като лесничей в Национален Парк “Анджелис” и досега работеше там. Енви все още обичаше да прекарват време заедно. Поддържайки връзка с него, тя имаше възможност да вижда често и най-добрата си приятелка Табата, която служеше в същия горски отряд.

Чад скочи от креслото и застана пред вратата на Енви. Откакто родителите им загинаха в автомобилна катастрофа, деляха общ апартамент. Съжителстваха си чудесно. Той беше ченге, а тя – барман на повикване в няколко нощни клуба.

Единствената причина да не разубеждава Енви от тази работа беше, че често изкарваше повече пари от него. Заплатата ú беше добре дошла, защото щом се стигнеше до плащане на наем, именно тя го покриваше. Той се грижеше за всичко останало.

– В кой клуб отиваме? – попита той през вратата.

– Новият. Казва се “Лунен Танц”. – Енви прихвана част от дългата си червена коса на конска опашка, останалата остави да пада свободно по гърба си. – Може и да кандидатствам за работа там.

Чад се опули.

– Това е клубът в края на града, нали? – той се оттегли от стаята, без да дочака отговор. Напоследък тази част на града беше станала малко опасна. Броят на изчезнали хора в района растеше, а и бяха открити редица трупове в опасна близост до клуба.

До този момент нямаха никакви улики, които да водят пряко към “Лунен Танц”, освен, че всички жертви бяха любители на нощния живот. Тъкмо времевият промеждутък, в който се извършваха престъпленията беше подозрителен за Чад и колегите му. Обмисляше се версия, че клубът се посещава редовно от сериен убиец. Няколко от жертвите били засечени за последно именно вътре. В ролята си на полицай, Чад не можеше да пренебрегне подозрителната връзка между обстоятелства и събития.

Оръжието и значката на Чад бяха в патрулната кола. Грабна малкия електрошоков пистолет и го втъкна в колана си на кръста. Предвид опасностите, с които свързваше клуба, Чад искаше Енви да разполага със защита за всеки случай.

Излизайки от стаята си, Чад погледна през коридора и замръзна при вида на сестра си. Носеше черна кожена пола с дантела до средата на бедрото, съчетана с подобаваща черна блузка. Горнището прикриваше плътно единствено гърдите ú, а нежно разкриваше финaта ú талия и пъпчето.

Тоалетът ú се допълваше от черни кожени ботуши до над коляното с метални орнаменти по глезените. Беше сложила огърлицата с висулка от аметистов кварц, подарена от майка ú навремето. Повечето от огнената ú коса беше събрана във висока опашка. Останалата свободно падаше върху раменете ú.

Носеше обран грим – фина очна линия, сенки и тъмно червило. Приличаше на същинска домина.

– Май си тръгнала на лов? – смигна Чад с одобрителен поглед. Всъщност му се искаше да отложи излизането им в името на нейната безопасност.

Леко предизвикателно, Енви обяви:

– Ами, реших, че щом приключа с Тревор, ще се отдам на забавление! От сега нататък, няма да излизам само с един мъж. Не искам постоянно гадже. Искам много гаджета! Така, ако някой се държи като кретен, няма да ми пука, защото ще имам много други, които на драго сърце ще му дадат да разбере.

– Да, спомням си как проработи този модел в гимназията. – Чад поклати иронично глава. Беше наясно с факта, че сестра му е много по-невинна, отколкотото ú се иска да изглежда. – Да вземем колата ми, в случай, че ме повикат.

– Само ако ми позволиш да си поиграя с полицейския буркан. – Енви се усмихна закачливо, защото знаеше, че брат ú ще я остави да се позабавлява.

Чад въздъхна и закрачи към колата.

– Ти си по-зле от хлапе в детски магазин, което изпробва всяка писклива играчка, заклевам се!

– Какво? – изсмя се тя. – Синята лампа прави чудеса. Хората отбиват да ни правят път.

– Като онзи път, когато ни свърши кафето ли? Нали знаеш, че по този начин разхищаваш парите на данъкоплатците? – смъмри я Чад.

– Ако не млъкнеш, ще се наложи да карам аз. А тогава ще включа и червените лампи и сирената – предупреди тя игриво.

Чад веднага замълча, защото си припомни последния такъв случай. Тогава тя закъсняваше за работа, а на него му беше лошо да шофира и беше дълбоко заспал на пасажерското място. Шерифът го мъмреше за случая и досега.