Обратно Към Земята - Danilo Clementoni 10 стр.

‘’Правилно си предположил!’’ каза Елиза, показвайки своята прекрасна усмивка още веднъж.

Сервитьорът отвори бутилка шампанско, и докато пълнеше двете чаши със столчета, друг пристигна носейки табла. ’’Бихте ли желали да опитате Мост-о-бадемжун12 ’’.

Двамата вечерящи се спогледаха във възторг. Вдигайки техните внушителни чаши, те вдигнаха тост отново.

В една тъмна кола на приблизително сто метра от ресторантът двама странника се мъчеха да поправят една сложна система за наблюдение.

’’Видя ли как полковникът глези това маце?’’каза определено дебелият на шофьорското място с усмивка. Той дъвчеше огромен сандвич пълнейки корема и панталоните си с трохи.

’’Беше брилянтна идея да сложим предавателят в обеците на професора,’’ отговори другият, който беше много по-слаб и имаше големи, тъмни очи и пиеше кафе от голяма, кафеникава картонена чаша. ’’Ние можем да чуем всичко, което те казват от тук.’’

’’Убеди се, че няма да оплескаш това и запиши всичко,’’ смъмри другият,’’ в противен случай, те ще ни накарат да изядем тези обеци за закуска.’’

’’Не се тревожи. Аз съм добре запознат с тази екипировка. Ние няма да пропуснем даже и въздишка. ’’

’’Трябва да разберем какво точно е открила тази дама,’’ добави по-дебелият. ’’Шефът е инвестирал много пари, за да запази това изследване в тайна.’’

’’Това със сигурност няма да бъде лесно, имайки в предвид строгите мерки за сигурност, които полковникът е взел на това място.’’ Слабият мъж погледна нагоре към небето като насън, после добави ’’Ако ми дадат и частица от тези пари точно сега, ще се излежавам под палмово дърво в Куба и единственото нещо, за което ще трябва да се притеснявам ще бъде дали да си поръчам Маргарита или Пина Колада. ’’

’’И може би няколко момичета в бикини ще те мажат със слънцезащитен крем,’’ каза едрият мъж, който избухна в смях, карайки трохите да падат от шкембето му, което се тресеше нагоре и надолу.

’’Това предястие е вкусно.’’ Гласът на професора беше леко променен от малкият говорител на пулта. ’’Трябва да си призная, никога не съм мислила, че зад твърдата, военна външност се крие такъв изтънчен мъж.’’

’’Защо, благодаря ти, Елиза. И аз никога не съм мислил, че такъв висококвалифициран учен може да бъде в същото време красив, дружелюбен и чаровен, ’’ каза полковникът, чийто глас беше отново някак си променен, но леко по-нисък.

’’Чуй ги как флиртуват,’’ възкликна едрият мъж на шофьорската седалка.

’’Смятам, че ще приключат в леглото.’’

’’Не съм сигурен,’’ заяви другият.’’ Нашият доктор очевидно е умна жена и не вярвам, че един евтин комплимент като този ще бъде достатъчен да я накара да падне в ръцете му. ’’

’’Ще се обзаложа с теб на десет долара, че ще го направят тази вечер,’’ каза дебелият мъж протягайки дясната си ръка към своят колега.

’’Добре, така да бъде,’’ съгласи се другият, стискайки голямата ръка, която му беше подадена.

Космическия кораб Теос – Мистериозният обект

Обектът, който се появи пред двамата учудени пътника не приличаше на нищо, което природата би могла някога да създаде, въпреки безграничното си въображение. Той беше на външен вид като метално цвете с три дълги листенца и без стебло, и централно разположен, леко конусообразен плодник. Задната част на плодника беше приела формата на шестоъгълна призма, основната повърхност, на която беше леко по-голяма от тази на конуса, който се намираше на срещуположната страна, която служеше за опора на цялата структура. Правоъгълните листенца се разширяваха от трите равномерно разположени страни на шестоъгълника, с дължина поне четири пъти по-голяма то тази в основата.

‘’Прилича на някакъв вид стара вятърна мелница. Като тези, които са използвали в големите източни прерии преди векове, ‘’ извика Петри, без да маха очите си от обектът върху големия екран. Азакис почувства тръпки надолу по гръбнакът си. Той си спомняше някои стари прототипи, които старейшините предполагаха, че е изучил преди тяхното заминаване.

‘’Трябва да е космическа сонда, ‘’ заключи той. ‘’Виждал съм няколко от тези с повече или по-малко същият дизайн в старите GCS архиви, ‘’ продължи той, бързайки да извлече толкова информация, колкото можеше от N^COM.

‘’Космическа сонда? ‘’ попита Петри обръщайки се към своята компания с учуден поглед. ‘’И кога сме я пуснали? ‘’

‘’Не мисля, че е наша. ‘’

‘’Не е от нашите? Какво имаш в предвид? ‘’

‘’Имам в предвид, че не е нито построена, нито пусната от жителите на планетата Нибиру. ‘’

Изражението на Петри ставаше все по-замаяно. ‘’Какво имаш в предвид? Не ми казвай, че ти също вярваш в тези глупости за извънземните? ‘’

‘’Това, което знам е, че нищо подобно на това не е било построявано на нашата планета. Аз проверих GCS архивите и нищо не наподобява обектът, който имаме тук. Даже и никой от плановете на проекти, които никога не са били реализирани.