Обратно Към Земята - Danilo Clementoni 9 стр.

Елиза благодари на войника и елегантно излезе от колата. Тя погледна нагоре, докато изпълваше дробовете си с чист вечерен въздух, спирайки за малко, за да се вгледа в прекрасната гледка, която само звездното небе на пустинята можеше да предостави.

Полковникът изчака за момент, неспособен да реши дали да излезе да я посрещне или да остане вътре и да я изчака да влезе. Накрая той избра да остане на мястото си с надеждата, че това ще го направи да изглежда по-малко нервен. След това, с престорено безразличие, той се разходи до барът, седна на едно високо столче и, слагайки левият си лакът върху тъмната, дървена повърхност, пресуши последната капка от напитката, която беше останала в чашата му, наблюдавайки лимоновата семка да се пада бавно на дъното.

Вратата се отвори с леко скърцане и военният шофьор се огледа наоколо, проверявайки дели всичко е в ред. Полковникът кимна леко и ескортът въведе Елиза, приканвайки я да влезе с щедро махване на ръката.

‘’Добър вечер, доктор Хънтър,’’ каза полковникът, ставайки от столчето си и показа най-хубавата си усмивка. ‘’Надявам се, че пътуването е било комфортно?’’

‘’Добър вечер, полковник,’’ отговори Елиза със същата ослепителна усмивка. ‘’Много мило, благодаря ви. Вашият шофьор беше много мил.’’

‘’Може да тръгвате вече, благодаря ви,’’ каза той на шофьора с властен глас. С военен поздрав, младият мъж се обърна на петите си и изчезна в нощта.

‘’Мога ли да ви предложа аперитив, професоре?’’ попита полковникът, извиквайки мустакатият барман с махване на ръката.

‘’Същото като вашето,’’ отговори Елиза с колебание, посочвайки към чашата с мартини, която полковникът все още държеше. После добави, ‘’Моля наричайте ме Елиза, полковник. Предпочитам така.’’

‘’Разбира се. И вие ме наричайте Джак. ‘’Полковник’’ е само за моите войници.

Това е добро начало, помисли си полковникът.

Барманът умело наля второто мартини и го подаде на новопристигналата. Вдигайки чашата си, тя я чукна в чашата на полковникът.

‘’Наздраве,’’ каза тя с весел глас, отпивайки.

‘’Трябва да кажа, че изглеждате ослепително тази вечер, Елиза,’’ каза полковникът, прокарвайки бързо очи нагоре и надолу по своята гостенка.

‘’Вие самият не изглеждате зле. Една униформа може да има своят чар, но аз ви предпочитам така,’’ каза тя, усмихвайки се дяволито и накланяйки главата си настрани.

Някак си смутен, Джак насочи вниманието си към съдържанието на чашата, която държеше в ръка. Той се втренчи в нея за малко, после го изпи цялото на един дъх.

‘’Ще отидем ли до нашата маса?’’

‘’Добра идея,’’ възкликна Елиза. ‘’Умирам от глад.’’

‘’Аз съм поръчал специалитета на заведението. Надявам се да ти хареса.’’

‘’Не ми казвай, че си ги убедил да сготвят Масгоуф!’’ попита тя изумена, отваряйки широко своите прекрасни зелени очи, колкото се може по-широко. ‘’Почти е невъзможно да се намери тигрова есетра по това време на годината.’’

‘’Само най-доброто за гост като теб,’’ каза полковникът самодоволно, виждайки, че е направил добър избор. Той подаде учтиво дясната си ръка и я покани да го последва. Все още с дяволита усмивка, тя му позволи да я заведе до масата.

Мястото беше украсено привлекателно в стил, който беше типичен за региона. Осветлението беше топло и приглушено, а огромни завеси се спускаха от тавана и почти закриваха стените. Голям килим с дизайн на Еслими Торанждар, покриваше на практика целият под, докато други по-малки бяха поставени в ъглите на стаята сякаш да я очертаят цялата. Разбира се, според традицията, ястието трябваше да бъде консумирано докато лежаха върху меки, удобни възглавници върху пода, но като типичен западняк полковникът предпочиташе по-‘’нормална’’ маса. Даже тя беше внимателно подредена, цветовете избрани за покривката си подхождаха с останалата част от сградата перфектно. Музика за фон, в която се долавяха звуците на тарамбука9 и максум10 , акомпанирани от мелодията на уд11 , нежно изпълваха стаята.

Перфектна вечер.

Един висок, слаб сервитьор се приближи към тях учтиво, и с поклон ги покани да заемат местата си. Полковникът остави Елиза да седне първа, докато беше концентриран да нагласи столът си, после седна срещу нея, внимавайки вратовръзката му да не падне в чинията.

‘’Тук наистина е много приятно,’’ каза Елиза, оглеждайки се наоколо.

‘’Благодаря,’’ каза полковникът. ‘’Трябва да призная, че бях малко разтревожен, че няма да ти хареса. Но после си спомних твоята страст към това място и си помислих, че то би било най-добрият избор.’’

‘’Правилно си предположил!’’ каза Елиза, показвайки своята прекрасна усмивка още веднъж.

Сервитьорът отвори бутилка шампанско, и докато пълнеше двете чаши със столчета, друг пристигна носейки табла. ’’Бихте ли желали да опитате Мост-о-бадемжун12 ’’.