Славяни. Словените. Славени
Индоевропейски миграции. Индоевропски миграции. Индоевропске миграције
Андрей Тихомиров
© Андрей Тихомиров, 2019
Created with Ridero smart publishing system
Български език
Формирането на славянските народи
Славянските народи са базирани на славянски езици, които принадлежат към индоевропейското езиково семейство. Съвременните славяни се делят на 3 групи: източни, южни и западни. Белоруси, руснаци и украинци принадлежат на изток, българи, босненци, македонци, сърби, словенци, хървати и черногорци на юг, кашубии (етническата група на поляците, които обитават част от Полша Померания Кашубия), лужанци, поляци, словаци и чехи. Сега това са държавите, в които по-голямата част от горните славянски народи са: Беларус, Русия, Украйна, България, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Словения, Хърватия, Черна гора, Полша, Словакия и Чехия. Лужичани (лузийски сърби, сорби, венди) живеят в източна Германия.
В момента славянските народи са разпространени в големи области от Източна и Централна Европа, Балканския полуостров, Сибир и Далечния Изток. Територията на разпространението им през историята се е променила значително. Това важи особено за руснаците. В някои области на Европа славянските народи се асимилират и изчезват. Така беше например в Източна Германия, чиято съвременна топонимия свидетелства за древнославянското население на Бранденбург, Мекленбург, Саксония и други съседни региони. Още през 18 век. Славянската реч е запазена в Елба (Славянска Лаба) в квартал Люхов на река Йетц. Текстовете от края на 17 началото на XVIII век ни позволяват да съдим за езика на Лабаб.
Славянските езици са свързани с други индоевропейски езици от най-древните корнеслови и формати. Славянските езици са особено близки до групата на балтийските (балтийските) езици, дори се откроява специална славяно-балтийска общност (21 хилядолетия пр. н. е.). В още по-древни времена славянските езици (43 хилядолетия пр. н. е.) най-вероятно са били тясно свързани с иранските езици. През І хилядолетие сл. Хр Славянските езици влизат в различни връзки с германските езици, както и с гръцкия език.
От неиндоевропейските езици особено важни са отношенията на славяните с угро-финландците и тюркските народи, което се отрази в речника на славянските езици, особено на руския.
Една от най-древните предславянски култури е Лузицки, разположена по протежение на Висла и Одер. Находките и артефактите на културата Лугице се простират до брега на Балтийско море, на юг достигат горната Висла и Дунав, на запад средното течение на Елба, а на изток до Буг и Горна Припят. Най-ранните паметници на луганската култура датират от бронзовата епоха, към края на II хилядолетие пр. н. е. д. Повечето от селищата в Луга обаче принадлежат към средата на І хилядолетие пр. Н. Е. д. Сред тях древното село, разположено на брега на езерото Бискупински близо до полския град Познан, е най-добре проученото. Останките от дървени сгради поради влагата на почвата са добре запазени. Селото е било оградено от мощна отбранителна стена, изградена от три реда дървени дървени каюти, пълни отвътре с глина, пръст и камъни. В селото бяха отворени осем паралелно павирани улици, покрай които имаше дълги къщи. Подреждането на къщи под формата на огромни колективни жилища, разделени на стаи, показва, че в тях са живели племенни общности, в рамките на които вече е имало ясно разделение на семейства, но семействата все още не са били отделени от рода. Сред находките има много керамика от различни съдове.
Лужицките племена се занимавали със земеделие. В резултат на разкопки са намерени останките от дървен плуг, възбудени мотики на дървена дръжка, железни сърпове и прости каменни зърномелачки. Карбонизирани ръж, пшеница, ечемик и грахови зърна също са открити в селището Бискупински в Полша. От влакнестите растения бил известен лен. Находките, направени в тези къщи, показват липсата на забележима диференциация на собствеността на техните обитатели. Същият извод трябва да се направи от разглеждането на погребалните паметници на тази култура, които се различават по еднаквост и в това отношение са напълно различни, например от гробищните гробища на Скития, където има рязко имуществено разграничаване на погребаните. Племената на културата Луга изгаряли мъртвите си, като последвалите погребения на урни с пепел са били на погребалното поле обред, много характерен за древните славяни.
През I хилядолетие пр. н. е. д. сред племената на културата Луга желязото измества напълно камък, а след това и бронз, от който започват да се правят само бижута. През 76 век. Преди новата ера. д. металургията на желязо се разпространила сред племената на културата Луга, която била добивана по метода на суровия желязо от местни болотни руди. Племена от културата Луга изработвали различни ястия от глина (често покривайки повърхността й с глазура), фигури на животни и птици, детски играчки и др.
В икономиката на населението на Луга значително място заемало домашното говедовъдство. В селищата има много кости от домашни животни, сред които особено кости от едър рогат добитък. Погребенията на културата Лузик са известни. Мъртвите са изгорени, а останките от изгарянето са затворени в глинени съдове, покрити с чаша и поставени в дупки. Такива саксии с останки от изгаряне на труп се наричат урни. Малък брой неща бяха поставени близо до урните и бяха поставени съдове, явно с храна. Такива погребения се наричат погребални полета или погребални урни полета. Погребалният обред в урни по-късно придобива широко разпространение сред славяните и неславянските племена на Източна Европа през първата половина на първото хилядолетие а.д.
Свързана с културата на Луга беше друга праславянска култура културата на Черната гора, която заемаше преграда на Средния Днепър и Горния Буг и е наречена за селището Черна гора в басейна на Ингулец, десния приток на Днепър. В селищата на тази култура, датиращи от ранната желязна епоха, има много рогови и костни мотики, инструменти за обработка на кожа, костни стрелки, стрелички, псалми от въдици и керамика. Голяма част от културата на Черната гора е събрана в селището Суботински. Материалите на това селище свидетелстват за широкото развитие на занаятчийското производство. В допълнение към занаятите, изработени от кост и керамика, бяха открити повече от двеста фрагмента от леярски форми, които служеха за отливане на бижута и келти, железни неща. Културата на Черната гора се характеризира с голям брой погребения от два вида могили и кули. Погребенията, както и редица други елементи на културата, са близо до паметниците на културата Луга.
В конце I тысячелетия до н. э. в результате продвижения на юг поморских племен и древних германцев из Ютландии на месте Глужицкой культуры сложилась пшеворская культура, территория которой была значительно шире. Причины этого передвижения кпока остаются неясными. Поселения пшеворцев располагались на возвышенных местах. Люди жили в мазанках, занимались земледелием и скотоводством. В культурных слоях пшеворских поселений находят железные серпы, топоры, лемехи и большое количество лепной керамики. Считают, что она в одинаковой мере принадлежала как древним славянам, так и древним германцам. Причем территориально разделить эту культуру на славянскую и германскую часть, на две области невозможно, так как в это время, на рубеже нашей эры, как германские, так и славянские племена часто меняли свое положение, жили чересполосно и элементы их культуры смешивались. Описанные нами культуры I тысячелетия до н. э. приблизительно дают представление о территории формирования древних славян. Однако нельзя сказать, какая из этих культур была древнейшей славянской культурой, хотя в прошлом были довольно решительные попытки связать со славянами какую-то одну из них.
Во II в. до н. э. между верховьями Западного Буга и Среднего Днепра, т. е. в южной части Белоруссии и в лесостепной Северной Украине, вплоть до Киева на юге и Брянска на севере, появляется зарубинецкая культура. Считают, что центры формирования этой культуры находились в западной части указанной территории. В течение четырехсот лет зарубинецкие племена были единственным и многочисленным населением лесостепного Поднепровья и Полесья, т. е. тех территорий, которые рассматриваются как древнеславянские земли на востоке Европы. Эта культура впитала в себя традиции целого ряда праславянских культур, сложилась на их основе и на той территории, которую они занимали.
Поселения зарубинецкой культуры располагались на крутых берегах рек, укреплялись тыном. Люди жили в прямоугольных наземных домах-мазанках. С начала нашей эры преобладающим типом жилищ стали прямоугольные полуземлянки, с двускатной крышей, очагом или печью. Этот тип жилищ сохранился до средневековья почти без изменений у большинства славянских племен. Рядом с жилищем располагались ямы-погреба. Основу хозяйства составляло мотыжное земледелие и домашнее скотоводство. Люди разводили коров, лошадей, овец и свиней. На Чаплинском городище были обнаружены железные топоры, серпы, зернотерки, наконечники стрел, остроги и рыболовные крючки, много украшений и глиняной посуды.