Въпрос: Аз съм чувал, че Прабхупада е разрешил на някои свои ученици да имат няколко жени?
Отговор: Обикновено тази тема оживява умовете, прекалено ги оживява. Затова Прабхупада е забранил да се обсъждат тези въпроси и изобщо да се размишлява на тази тема. В началото той е казал, че ведическата култура предвижда такива бракове. Могъщи кшатрии, например такива, които се намират в про- явлението на страстта и притежават богатство, така че могат да приемат и да поддържат повече от една жена. Те съвършено познават взаимоотношенията между мъжа и жената и са много разумни. Те приемат жените не за да нарушават регулиращите принципи, да узаконят проституцията и да живеят в харем. Такива личности се ръководят от съвършено друга мотивация. Мъжът може да носи отговорност за повече от една жена, стига той да е духовно подготвен и да може да ги осигури материално. Само в този случай. Не е достатъчно, когато е само материално осигурен, необходима е духовна подготовка. Иначе човек просто деградира, отива в ада. Жената не е проститутка в къщата, а е помощник в развитието на Кришна съзнание. Тя има съвсем друго предназначение. Тя става майка на децата на този човек. И така, жената и мъжът си имат определени функции и за- дължения в семейството. Когато Шрила Прабхупада каза, че по принцип такива бракове се допускат и се смятат за ведическа традиция, тогава при мнозина преданоотдадени започнаха про- блемите. Някои пожелаха да се оженят за няколко жени. Първо за една, а когато им омръзнеше за друга. Водени от такива принципи, те изобщо забравиха ведическата култура. Тога- ва Прабхупада строго забрани такива бракове. Дори забрани обсъждането на тази тема.
Въпрос: Вие казахте, че брахмачари, преди да приеме каквото
и да е решение, трябва да получи образование. Но всъщност в Кришна съзнание, както ние виждаме, брахмачарите идват вече невъзпитани, възрастни хора. С разума си те разбират, че бракът и сексът са ненужни, но съществуват желания и заради възпитанието си, не могат да гледат правилно на жената. Как трябва да се действа в този случай?
Отговор: Хората не са били обучавани, затова не могат правилно да виждат и да общуват, но ако ги обучим, тогава ще могат. Това е въпрос на обучение. Затова е необходимо обучение, възпи- тание на характера, духовно образование. Например сега ние обсъждаме грихастха-ашрама, развитието на Кришна съзнание в семейни условия на живот. Напрактика това е образовател- на програма. Учи се и този, който говори и този, който слуша.
Преданоотдадените са длъжни да общуват и да разбират тези теми. Мнозина дойдоха в движението без достатъчна подго- товка и отречение. Никой, най-вероятно, не е водил живот на брахмачари и не е знаел, че такъв е възможен. Семейните, които се присъединиха сега към движението, се опитват да ком- бинират семейния живот и живота на брахмачари едновремен- но. На тях им се налага да комбинират! Това означава, че в един момент човек става безотговорен семеен, защото всичките му сили са насочени към духовната практика, към обучение. В този случай, разбира се, жената и семейството малко ще се притес- нят. На тях може да им се стори, че Кришна съзнание разваля човека, на него не му е до семейство и работа, той постоянно тича до храма и ходи на харинам, нищо, че вече не е малко дете, разпространява книги и дава всичките си пари на някакъв чужд човек. Всички съседи и приятели му се подиграват. Само че е необходимо да разберем, че човек минава определена школа. Ще ни се наложи да потърпим известно време, обикновено от три до пет години. Във ведическата култура преди да започне семе- ен живот, ученикът е придобивал образование в продължение на петнадесет-двадесет години. В нашия случай, поне три-пет години трябва да се посветим на интензивна практика, без да губим нито една минута. Но не е задължително когато свър- ши този срок, всички да получат достатъчно знания, не. Да раз- вият разбиране ще могат само тези, които са имали склонност към това и са полагали усилия. Но първите няколко години ще бъдат много трудни в семейния живот, тъй като ще се появят разногласия, свързани с поддържането на семейството и опитите да се запази Кришна съзнание. През това време начинаещият преданоотдаден си мисли, че да бъде в Кришна съзнание озна- чава напълно, на 100% да посвещава времето си на санкиртан или служене в храма. При семейните в този момент се появяват най-големите трудности.
Ние с жена ми дойдохме в Кришна съзнание, когато вече
бяхме семейни хора с малко дете, което скоро се беше родило. Какво се случи точно след месец? Мен постоянно ме нямаше вкъщи, което означава нивритти-марга, пълно отречение. А жена ми през това време е отглеждала бебето. Аз се връщах вкъщи и проповядвах същия този нивритти-марга. Аскетизъм за всич- ки за жената, децата. А те ме молеха и приканваха към състра- дание. Понякога омеквах. И така, бяха тежки времена. Жената забрави думата «пари». Тя не я е изричала изобщо и досега не я изрича. Цял живот след това Бала Гопала не поиска никакви пари. А когато заминах за пръв път във Вриндавана, тя помисли, че аз повече няма да се върна, ще приема саняса. Жена ми вече беше готова да стане вдовица. Тя разбираше какво е това духо- вен живот, такава е волята на Кришна. Тя беше готова за всичко. По-късно аз оцених нейните усилия. Бала Гопала допринесе много за моето развитие, което се прояви по-късно. В начало- то дори не можех да си представя колко силно тя поддържаше всичките мои опити да служа на Кришна. Чак след известно време видях, че жена ми ми е направила неоценима услуга, бла- годарение на която разпространявах книги, ходех на харинам и постоянно проповядвах. Понякога заминавах за цял месец, оставяйки я без никакви средства за съществуване и бях напъл- но сигурен, че Кришна ще се погрижи за семейството, та нали аз заминавам да проповядвам. А Бала Гопала оставаше за цял месец и си мислеше, че изглежда така ще стане всичко Кришна ще се погрижи. И някак си това така и се случваше. Разбира се, аз не препоръчвам такъв начин на живот, иначе всичко ще се пре- върне в хаос, но моят духовен живот започна точно така. Пре- даноотдадените по онова време никога не обличаха бяло дхоти, това беше позор. Ние се срамувахме и затова носехме шафран. Всички до един ходехме в шафран, с жените и децата. Мъжете, жените, децата всички обличахме шафран и бяхме брахмача- ри. Против семейния живот се изнасяха разрушителни лекции. Мъжете заедно с жените си седяха заедно на лекциите, но се каз- ваше, че семейният живот е мая, трябва да се разпространяват книги, имаме мисия. И преданоотдадените изоставяха работата си и се включваха в мисията. Когато ме уволниха си помислих милост на Кришна, Той сам ме освободи. Аз съобщих на жена си за уволнението и тя радостно каза: «Прекрасно!», но като помисли, попита «Как ще живеем?». «Ами, не знам,» отговорих аз. «Ще правим нещо за Кришна». Ние искахме веднага пълно отречение и в определен смисъл получихме тази възможност. Не при всички, разбира се, всичко минаваше гладко, защото
«грихастха» означава поддържане, изпълняване на дейност, рабо-
та. Досега аз така и не работя, не изпълнявам своите задължения на семеен. Това е моят случай. Възможно е на петдесет години аз най-накрая да стана семеен.
Винаги са ме молили да провеждам семинари върху устрой- ството на семейния живот, но аз дълго време не се съгласявах. Постепенно обаче дойде разбирането, всъщност колко важно е това. Сега правилното устройство на семейния живот е едно от най-основните направления в Обществото за Кришна съз- нание. Ако преданоотдадените успеят да създадат правилен грихастха-ашрам, тогава ще възникне стабилна основа за ця- лото Движение. Неразрушима. Най-стабилната. Възпитанието на децата е най-важното в грихастха-ашрама. Ако ние не инвес- тираме в токова устройство, Обществото няма да оцелее. Ние няма да можем да покажем добър пример нито на себе си, нито на другите. Единственото което ще можем да кажем, е че трябва да приемем саняса. Това е всичко. Но обикновените хора няма да ни разберат. Трябва да покажем Кришна съзнание на прак- тика. Да покажем взаимоотношенията между мъжа и жената, както между слуги на Кришна. Но положението на слуга не озна- чава, че няма нужда да изпълняваме задълженията си на съпруг и съпруга.
Въпрос: Когато човек стане отговорен за семейството си, поя-
вяват ли се някакви временни ограничения?
Отговор: Ако човек наистина е отговорен за своя духовен живот, тогава той може да поеме отговорност и за живота на хората, за които се грижи. Безотговорен човек не трябва да приема се- меен начин на живот, защото извършва грях. Никой не трябва да става съпруг, баща или духовен учител, ако не може да върне тези, за които се грижи, обратно при Бога. Отговорността е много голяма. Преди това човек трябва да бъде устойчив пре- даноотдаден, брахмачари. След това той трябва да води семей- ството си към Кришна съзнание, поддържайки го материално. Това е негово задължение, негов дълг. Жената също изпълнява своите определени задължения. Мъжът и жената са длъжни да изпълняват своя дълг, в противен случай техните отноше- ния се разрушават. Тази наука следването на дхарма, дългът във взаимоотношенията между мъжа и жената сега са почти неизвестни. Тя е изгубена и практически малко хора се опитват да я следват. Затова ние ще обсъждаме тази наука от практи- ческа гледна точка. Трябва да се научим да действаме така, че да укрепваме семейните взаимоотношения. Мъжът има дхарма и жената също има. Зад това може да се крие определена изгода. На Бенгали казват, че бракът това не е нищо повече от из- годна сделка. От практична гледна точка можем да го обсъждаме и така. Това се отнася до дхарма, изпълнението на задълженията на жената и мъжа така, че те да не очакват един от друг нищо друго. В това се корени причината на проблема. Съпрузите чакат един от друг това, което никой от тях не иска да дава. Даже ня- мат намерение, нито им минава такава мисъл.