вяват ли се някакви временни ограничения?
Отговор: Ако човек наистина е отговорен за своя духовен живот, тогава той може да поеме отговорност и за живота на хората, за които се грижи. Безотговорен човек не трябва да приема се- меен начин на живот, защото извършва грях. Никой не трябва да става съпруг, баща или духовен учител, ако не може да върне тези, за които се грижи, обратно при Бога. Отговорността е много голяма. Преди това човек трябва да бъде устойчив пре- даноотдаден, брахмачари. След това той трябва да води семей- ството си към Кришна съзнание, поддържайки го материално. Това е негово задължение, негов дълг. Жената също изпълнява своите определени задължения. Мъжът и жената са длъжни да изпълняват своя дълг, в противен случай техните отноше- ния се разрушават. Тази наука следването на дхарма, дългът във взаимоотношенията между мъжа и жената сега са почти неизвестни. Тя е изгубена и практически малко хора се опитват да я следват. Затова ние ще обсъждаме тази наука от практи- ческа гледна точка. Трябва да се научим да действаме така, че да укрепваме семейните взаимоотношения. Мъжът има дхарма и жената също има. Зад това може да се крие определена изгода. На Бенгали казват, че бракът това не е нищо повече от из- годна сделка. От практична гледна точка можем да го обсъждаме и така. Това се отнася до дхарма, изпълнението на задълженията на жената и мъжа така, че те да не очакват един от друг нищо друго. В това се корени причината на проблема. Съпрузите чакат един от друг това, което никой от тях не иска да дава. Даже ня- мат намерение, нито им минава такава мисъл.
Мъжът и жената живеят с такива очаквания, очаквания- та не се оправдават, те започват да се карат, да проявяват неудовлетворение. Отношенията се изострят, съпрузите не мо- гат да разберат какъв е проблемът, но вътрешно и двамата ги движи скрит мотив. Те така и не се разкриват докрай, не могат да разберат, как да вървят към целта с общи усилия. Случва се също, мъжът и жената да нямат обща цел. Те живеят заедно дъл- го време, но те нямат обща цел, не си казват нищо за това. Обща цел например е Кришна съзнание. Но това не е достатъчно, това е някаква неясна категория, терминология. Необходимо е да обсъждаме как жената разбира Кришна съзнание и как мъжът разбира Кришна съзнание. Важно е съпрузите да притежават сходно разбиране и да намерят сходни пътища към постигането на тази цел. Не трябва да бъде така, че те да имат различни цели и пътищата за постигане на тези цели също да бъдат различни. Как тогава можем да се надяваме да си сътрудничим и да си помагаме един на друг в този случай? Понякога преданите си мислят: «Тя повтаря мантрата и аз я повтарям, тя слуша лек- ции и аз слушам лекции, имаме си общ духовен учител значи всичко е наред». Това не е достатъчно, това е само повърхностно. Не трябва да забравяме, че съществуват взаимоотношенията. Има непосредствени взаимоотношения между хората. Не тряб- ва да забравяме за развитието на отношенията, но човек, който не е получил необходимата подготовка, се притеснява да развива тези отношения със своята жена, особено ако някой забелязва техните беседи, съвместни действия или проявления на загри- женост. В миналото преданите, в присъствието на други наоколо, не са взимали децата си на ръце. Много рядко и у дома. Мнозина смятаха, че те нарушават регулиращите принципи, ако вземат детето на ръце. Съществуваше известен фанатизъм, а отноше- нията в семейството се основават на любов.
Човек винаги трябва да проявява някаква любов, иначе
просто няма да може да живее пълноценен живот. Висшето ниво на любовта е према-бхакти. Ако ни е сложно да проявим пре- ма-бхакти, тогава е необходимо да проявим бхава. Ако не можем да проявим бхава, трябва да проявим поне привързаност към Личността на Бога. Ако и с това имаме проблем, тогава важно е да изпитаме вкус към Него. Ако един предан не може да изпита вкус към Кришна, тогава какво да правим? Развивайте добри отношения с преданите. Докато преданите не се научат с любов да се отнасят един към друг, за никаква бхава или према не може да се говори. Затова човек се развива последователно, отначало в брахмачари-ашрама, а след това в грихастха-ашрама, след това приема ванапрастха-ашрама, и след това, евентуално, се отрича от света в саняса-ашрама. Като правило, за мнозина е необходи- мо да минат точно такъв път. Ако човек наистина усеща голям вкус или бхава, тогава може да не приема грихастха-ашрама, това не е толкова важно. Той може да създаде или да не създаде семейство по свое усмотрение.
Въпрос: Сега, когато ИСКОН е в начален стадий, има ли семей- ства, които можем да наречем щастливи?
Отговор: Практичен въпрос. Мога да кажа, че в нашата държава практически не съм срещал щастливи семейства. Но аз не съм пътувал по целия свят и не познавам учениците на Шрила Прабхупада. Познавам няколко грихастхи духовни учите- ли и мисля, че те са напълно щастливи, може би затова, че са в Кришна съзнание. За това искам да поговоря. Не е възможно да бъдеш щастлив в семейния живот. Така е написано в шастрите. Затова е невъзможно да видим щастлив семеен живот, докато между съпрузите не се развият достатъчно духовните взаимо- отношения. Ако в семейството се развиват духовни отношения, те задължително ще бъдат щастливи, но не от това, че просто си живеят в семейството, а защото при тях се пробуждат раз- биране и уважение един към друг, както към духовна личност. Съществуват различни нива на семейни отношения и различни нива за разбиране на щастието.
Въпрос: Не ви ли се струва, че самият живот слага човека в рамки,
за да изпълни ведическите принципи? Той се ражда, става брахма- чари, след това някъде към четиринадесетата си година се интере- сува от разни полови въпроси, след това работи, жени се, по време на старостта пътува по света, посещава интересни места това е ашрам на ванапрастха, а след това, някъде към шестдесет, самият живот го кара да вземе пръчка и да ходи. Или грешим?
Отговор: Няма грешка, Шрила Прабхупада е казвал същото. В един момент самата природа помага на хората. Затова Ве- дите препоръчват да се възползваме от помощта на природа- та. Необходимо е да се възползваме от помощта, но да не из- живяваме безсмислено периода на ученичеството, семейния живот, отречението от света. Не може да изживяваме тези етапи в невежество, така човек няма да постигне истинското предназначение в живота си. Плачевен завършек на се- демдесет години той просто по цял ден си играе на домино и не се е възползвал от преимуществото на човешкото раж- дане. Разумният човек трябва да се възползва, необходимо е обучение в знанието.
Въпрос: Прабхупада пише, че грихастха-ашрамът е предназна- чен за пречистване, за да върне човек в изначалното състояние на любов към Кришна. Така ли е?
Отговор: Да, грихастха-ашрамът е предназначен за пречистване. Пречистване е необходимо, за да развием любов към Бога. Пре- ди да се научи на любов към Бога, човек трябва да се пречисти. Затова той приема семейния начин на живот за собствено пре- чистване. Но как да се пречистим в този ашрам? Трябва да из- пълняваме своите задължения в служене на Кришна.
Въпрос: Вие казахте, че грихастха-ашрамът не е нищо повече от изгодна сделка. По какви параметри трябва да се създаде той? Отговор: Правилото е такова семейният човек трябва да бъде много практичен. Понякога ние питаме преданите: «Как сте?»
Аз сменям ашрама.
О, поздравления!
А къде ще живеете?
Още не знам.
Как ще поддържате семейството си?
Още не сме го обсъждали.
Те стоят и се усмихват, гледат се един друг и Приятните отношения дотолкова замъгляват всичко, че им се струва как- вото и да става, само да сме заедно, дори без пари с милия ми, рай ще е дори на палатка. След това настроенията се сменят. Затова наличие на разум значи, че човек веднага практически подхожда към създаването на семейство. Има такива хора, нали? Срещали сте ги? Трудно могат да ги разберат тези, които са свикнали да се влюбват от пръв поглед. Те казват: «Ние няма да се оженим, защото още нямаме квартира . Те сигурно нямат любов? Но те просто имат разум. Затова те контролират похотта. Само че това е един от моментите.
В случая със Савитри е станало тъкмо обратното. Тази исто- рия я знае цяла Индия. Савитри си избрала мъж само за една година, знаейки че той ще живее съвсем кратко и проявила велика преданост към него. Такава преданост говори за това, че съществуват различни нива на взаимоотношения между мъжа и жената. Отношенията между съпрузите могат да бъдат много извисени. Както между предани могат да бъдат много извисени отношенията, по същия начин между мъжа и жената отношени- ята също могат да бъдат много извисени. Струва ни се, че никой даже не е подозирал за това. Семейният живот може да бъде та- къв. Затова има различни нива. Но в обикновения смисъл също така е необходима практичност.