Името на листа, който трябваше да бъде изгорен, бе Медликот. Мъжът, който щеше да отговори на позвъняването, бе заместник-директор и изобщо не се казваше Медликот. Но използването на точно това име щеше да покаже на Медликот кой му се обажда един янки, който пък наистина се казваше Декстър.
А Медликот щеше да покани Декстър в клуб за джентълмени на улица Сейнт Джеймс в компанията на колега на име Кранфорд, чието истинско име не беше Кранфорд. Тримата щяха да обядват, като третият щеше да знае всичко за корабите.
Тази византийска процедура бе резултат от сутрешна оперативка в офиса два дни по-рано. След изчерпване на служебните въпроси Шефа бе подметнал:
Между другото след два дни ще дойде един американец. Премиерът ме помоли да му помогнем. Искал да купи кораби. Тайно. Някой от вас да разбира от кораби?
Пауза за размисъл.
Познавам един човек, директор на голяма брокерска фирма за Лойдс в Сити обади се контролерът за Западното полукълбо.
Добре ли го познаваш?
Веднъж му счупих носа.
Наистина доста близко познанство. Ядосал те е, предполагам?
Не, играехме на стена.
Във въздуха повя хлад. Фразата означаваше, че двамата са учили в Итън Колидж единственото място на света, където се играеше ексцентричната игра без правила, известна като стена.
Добре де покани го на обяд с твоя приятел и виж дали брокерската фирма може да му помогне да си купи корабите, без да се вдига много шум. Предполагам, че комисионата ще си заслужава труда. А и ще е компенсация за счупения нос.
И това сложи край на оперативката. След два дни Декстър се обади от стаята си в дискретния Монткалм Хотел. Медликот прехвърли американеца на колегата си Кранфорд, който взе номера му и обеща да се обади. Така и направи един час по-късно, за да уговори обяд на следващия ден със сър Абхей Варма в Брукс Клъб.
Там обаче държат на костюм и вратовръзка извини се Кранфорд.
Няма проблем успокои го Декстър. Мисля, че още не съм забравил как се връзва възел.
Брукс е доста малък клуб на източната страна на Сейнт Джеймс. Като другите подобни на него, и той няма табела на входа. Логиката е, че ако сте член или сте поканени, ще знаете къде се намира, а ако не сте местонахождението му е без значение за вас. Във всеки случай входът лесно се намира по саксиите с храсти от двете му страни. Като всички клубове на Сейнт Джеймс той има собствен стил и посетители и публиката му се състои основно от висши правителствени служители и по някой шпионин.
Оказа се, че сър Абхей Варма е директор на Стейпълхърст къмпани сериозна брокерска фирма, специализирана в корабен транспорт и намираща се на средновековна уличка недалеч от Олдгейт. И той като Кранфорд бе 45-годишен, възпълен и общителен. Преди да качи килограмите благодарение на многобройните обяди с гилдията на Сити, беше играч на скоуш от шампионска класа.
Както си му е редът, мъжете сведоха разговора на масата до баналните теми времето, как мина полетът и т. н., - след което се изнесоха в библиотеката за кафето и портвайна. Далеч от чужди уши вече можеха да се отпуснат и да поговорят по същество.
Искам да купя два кораба. Много тихо, много дискретно, като собственик ще стане фалшива компания в данъчен рай.
Сър Абхей изобщо не се смути. Това се случваше през цялото време. По данъчни съображения, естествено.
Сър Абхей изобщо не се смути. Това се случваше през цялото време. По данъчни съображения, естествено.
Какви кораби по точно? попита той. Самоличността на американеца бе извън съмнение. Не че го интересуваше за него гарантираше Кранфорд и това бе предостатъчно. В крайна сметка не бяха ли учили заедно?
Не знам чистосърдечно призна Декстър.
Забавно коментира сър Абхей. Имам предвид, че не знаете. Защото има много видове и размери, нали разбирате?
Нека бъда откровен с вас, сър. Искам да ги откарам в дискретна корабостроителница, където ще бъдат реконструирани.
А-а преоборудване. Няма проблем. Как ще изглеждат накрая?
Това си остава между нас, сър Абхей, нали?
Брокерът недоумяващо погледна шпионина, сякаш го питаше: Ама що за хора си мислите, че сме ние?.
Каквото се каже в Брукс, си остава в Брукс тихо напомни Кранфорд.
Добре тогава всеки кораб ще се превърне в плаваща база на американските тюлени. Безобиден на външен вид, не толкова отвътре.
Лицето на сър Абхей просветна.
Аха, за това значи. Е, нещата се изясняват. Пълно преоборудване. Не бих съветвал да са танкери. Формата им не е подходяща, изчистването е почти невъзможно, да не говорим колко тръби има на борда. Същото се отнася и до рудовозите. Формата им е добра за тези цели, но обикновено са огромни, много по-големи, отколкото изисква вашите нужди. Бих предложил бълкери[7], превозвачи на зърно. Чисти, сухи, лесни за преоборудване, с подвижни палуби, които ще помогнат за бързото излизане или влизане на вашите момчета.
Ще ми помогнете ли да купя два?
Не през Стейпълхърст, защото се занимаваме със застраховка, но разбира се, ние познаваме всички на пазара навсякъде по света, искам да кажа. Ще ви свържа с моя управителен директор Пол Егит. Млад, но безкрайно умен.
Стана и подаде визитната си картичка.
Отбийте се утре в офиса. Пол ще ви приеме веднага. Гарантирам ви най-добрата консултация в Сити. За сметка на фирмата. Благодаря за обяда, Бари. Поздрави Шефа от мен.
Излязоха заедно на улицата и се разделиха.
Хуан Кортес свърши работата си и излезе от търбуха на 4000-тонния трампер[8], върху който прилагаше магията си. След тъмнината на долния трюм лятното слънце беше ослепително и той си сложи слънчевите очила.
Изцапаният му работен комбинезон беше залепнал за потното му тяло. Под него носеше само гащета. Жегата долу наистина бе жестока.
Излишно беше да чака. Онези, които го бяха наели, щяха да дойдат чак сутринта. Щеше да им покаже какво е направил и как да използват тайната врата. Кухината зад обшивката на вътрешния корпус беше неоткриваема. Щяха да му платят добре. Какъв вид контрабанда щяха да пренасят в тайното отделение, което бе направил, не го интересуваше, а ако тъпите гринго смятаха да натъпчат ноздрите си с бял прах, това също си бе тяхна работа.
Неговата работа бе да облече вярната си съпруга Ирина, да сложи на масата храна и да купи учебници за раничката на сина си Педро. Прибра оборудването си в отделеното му шкафче и тръгна към скромния «Форд Пинто. В подреденото бунгало гордост за работник като него в красивия жилищен комплекс в полите на хълма Серо Ла Попа го очакваше дълъг освежаващ душ, целувка от Ирина, прегръдка от Педро, вкусен обяд и няколко бири пред плазмения телевизор. Щастлив от живота, най-добрият заварчик на Картахена тръгна към дома си.
Кал Декстър познаваше Лондон, макар и не особено добре, но търговският възел, наричан Сити или Квадратната миля, му бе напълно непознат. Черното такси обаче, шофирано от млад кокни, роден и израсъл само на миля източно от Олдгейт, нямаше никакви проблеми с адреса. В единайсет без пет колата спря пред вратата на брокерска фирма за морски застраховки, намираща се в сграда, по времето на Шекспир сигурно била манастир. Усмихната секретарка го съпроводи до втория етаж.
Пол Егит работеше в малък отрупан с папки кабинет. Стените бяха украсени с поставени в рамки снимки на товарни кораби. Беше трудно човек да си представи милионите от застрахователен бизнес, които минаваха през тази бърлога. Единствено екранът на съвсем съвременния компютър доказваше, че Чарлс Дикенс не си е тръгнал оттук преди малко.
По-късно Декстър щеше да осъзнае колко заблуждаващ е външният вид на този вековен пазар на пари, чийто ежедневен оборот от покупки, продажби и комисиони се измерваше с десетки милиарди. Егит бе към 40-годишен, с разкопчана на врата риза с къси ръкави. Излъчваше приветливост. Сър Абхей Варма го бе информирал, но само за най-основното. Беше му казал, че американецът представлява нова компания за рисково инвестиране, която търсела да купи два излишни някому бълкера, по възможност за превоз на зърно. Обясни, че не знаел за какво ще бъдат използвани. Не било нужно да знае. Но му обещал Стейпълхърст да предложи консултация, препоръки и някакви контакти в света на търговските кораби. Американецът бил приятел на сър Абхей. Така че услугата нямало да се фактурира.
Бълкери? поиска да се увери Егит. С които се е превозвало зърно? Е, улучили сте точния момент. При това състояние на световната икономика има доста свободен тонаж в момента, както в морето, така и по сухите докове. Но ще ви трябва брокер, за да не ви одерат жив. Познавате ли такъв?
Не призна Декстър. Кого бихте ми препоръчали?
Ами, това е малък свят, в който всички се познаваме. Само на половин миля оттук са Кларксън, Бремер-Сийскоп, Голбрайт и Гибсънс. Всички те се занимават с покупко-продажби и чартиране. Срещу заплащане, естествено.
Разбира се. Неотдавна получено шифровано съобщение от Вашингтон го известяваше, че има новооткрита сметка на о-в Гърнзи, в Ламанша дискретен данъчен рай, който Европейският съюз безуспешно се опитваше да закрие. Съобщението съдържаше също името на банковия служител, към когото следваше да се обърне, и кодовото число, нужно за освобождаване на средствата в сметката.
От друга страна, добрият брокер вероятно ще спести на купувача на кораба повече, отколкото е таксата за услугата. Имам добър приятел в Парксайд & Ко. Да му се обадя ли?
Да, ако обичате.
Егит проведе петминутен разговор по телефона.
Вашият човек се казва Саймън Линли каза той и написа адреса на едно листче. На една крачка оттук е. Като излезете, завийте наляво. На Олдгейт отново наляво. После право напред и питайте за Джупитер Хаус всички ще ви ориентират. Успех.
Декстър допи кафето си, стана, стисна ръката на Егит и си тръгна. Указанията бяха перфектни. Стигна за петнайсет минути. Джупитер Хаус беше пълна противоположност на Стейпълхърст свръхмодерна сграда от метал и стъкло. Безшумни асансьори.»Парксайд се намираше на 11-я етаж и от панорамните прозорци на три километра в западна посока се виждаше куполът на катедралата Свети Павел. Линли го посрещна при асансьора и го въведе в малка заседателна зала. Веднага им донесоха кафе и сладки.
Искате да купите два бълкера, вероятно за превоз на зърно? поиска да се увери Линли.