Суарес не беше спокоен. Бяха се събрали да обсъдят друго голямо прехващане. Катерът Далас на американската брегова охрана бе иззел два тона от риболовен кораб, опитал да се промъкне покрай него нагоре по тясно речно корито край Корпус Кристи, Тексас. Така че сега се налагаше Суарес да защити пред Дона своята философия възможно най-убедително.
Онзи, от когото Дона се държеше на хладна дистанция, бе седмият му гост нисичкият, почти джудже Пако Валдес. Външността му може и да бе нелепа, но никой и не помисляше да се засмее. Нито тук, нито никъде. Никога. Защото Валдес беше Главореза.
Беше само метър и шейсет дори със специалните си кубинки с дебела подметка. Главата му бе несъразмерно голяма, а лицето му имаше бебешки черти. Черната му коса бе зализана по темето, устните му бяха вечно недоволно нацупени. Единствено празните му очи издаваха садистичния психопат, обитаващ това дребно тяло.
Беше само метър и шейсет дори със специалните си кубинки с дебела подметка. Главата му бе несъразмерно голяма, а лицето му имаше бебешки черти. Черната му коса бе зализана по темето, устните му бяха вечно недоволно нацупени. Единствено празните му очи издаваха садистичния психопат, обитаващ това дребно тяло.
Дона го приветства с официално кимване и мила усмивка. Въздържа се от ръкостискане. Знаеше, че мъжът пред него, познат в подземния свят с прякора Ел Анимал, Животното, веднъж бе измъкнал със същата тази ръка червата на жив човек, за да ги хвърли на мангала. Дона не беше сигурен дали изобщо си е мил ръцете след това, а бе гнуслив.
Храната бе прекрасна, вината подбрани, а дискусията разгорещена. Алфредо Суарес надделя. Философията му на големи пратки правеше нещата по-лесни за пласмента, обслужващите лица и прането на пари. Гласовете на тримата, отговарящи за тези дейности, му спечелиха мнозинството. Така че напусна хасиендата жив. Главореза бе разочарован.
Британският министър-председател проведе съвещание със съответните хора същия следобед, отново в Чекърс. Докладът на Бериган бе раздаден и прочетен в пълна тишина. Същото стана и с по-късия документ на Кобрата, излагащ неговите условия. Накрая дойде време за изказване на мнения.
Край масата в елегантната дневна, която се използваше и за заседания, седеше секретарят на кабинета и началник на администрацията, от когото не можеше да бъде скрита никаква инициатива. До него седеше директорът на Тайната разузнавателна служба, неправилно наричана от медиите МИ5 и по-позната сред работещите в нея и колегите като Фирмата.
След пенсионирането на сър Джон Скарлет, криминолог, прозвището Шефа (никога генерален директор) се падна на друг арабист с перфектен арабски и пущу и с многогодишен стаж в Близкия изток и Централна Азия.
Присъстваха и трима представители на военните: министърът на отбраната, който по-късно щеше да информира, ако се наложеше, началника на генералния щаб (сухопътни войски), началника на военновъздушните сили и Първия лорд на адмиралтейството (флота). Останалите двама бяха директорът на военните операции и директорът на специалните сили. Всички присъстващи знаеха, че и тримата военни са прекарали част от кариерата си в Специалните сили. Премиерът, по-висш от тях по ранг, но по-млад, бе преценил, че ако тези тримата плюс Шефа не са в състояние да разиграят гаден номер на неприятен чужденец, значи работата е безнадеждна.
Обслужването в Чекърс винаги се извършва от Кралските ВВС. Когато сержантът сервира кафето и се оттегли, това бе знак за начало на дискусията. Секретарят на кабинета се спря на правните последици.
Ако това лице, наричано Кобрата, желае да замълча, за да намери точната дума, подпомогне кампанията срещу кокаиновата търговия, която вече е доста могъща, съществува опасността да поиска от нас да нарушим международното право.
Доколкото разбирам, американците нямат проблем с това отговори премиерът. Те смятат да променят класифицирането на кокаина от наркотик клас А в национална заплаха. Това прави терористи Картела и всичките им контрабандисти. В териториалните води на Съединените щати и Европа те си остават гангстери. Извън тях стават терористи. В този случай ние имаме правото да постъпваме, както правим в момента и както сме правили след 11 септември.
Не можем ли и ние да го променим? попита министърът на отбраната.
Изглежда, ще се наложи отговори секретарят на кабинета. И отговорът е да това ще означава регламентиращ инструмент, а не нов закон. Ще мине тихомълком. Освен ако не надушат медиите. Или онези, дето се гушкат със зайчета или прегръщат дърветата.
Поради това ще се придържаме към принципа за нужда от информиране, за да запазим минимална групата на запознатите със ситуацията подчерта министърът. И дори в този случай операцията ще трябва да бъде легендирана много убедително.
Провели сме толкова черни операции срещу ИРА намеси се директорът на специалните сили, а след това и срещу Ал Кайда. Не знам дали някой е надушил дори върха на айсберга.
А какво точно искат Братовчедите от нас? попита министърът на отбраната.
Доколкото ми е известно лично от президента: разузнаване, сведения и опит в тайните операции отговори премиерът.
Дискусията продължи с много въпроси и малко отговори.
Доколкото ми е известно лично от президента: разузнаване, сведения и опит в тайните операции отговори премиерът.
Дискусията продължи с много въпроси и малко отговори.
Какво искате от нас, господин премиер? Въпросът бе на министъра на отбраната.
Съвет, господа. Може ли да се направи и трябва ли да се забъркваме?
Първи кимнаха тримата военни. После разузнаването. Накрая секретарят на кабинета, който мразеше този вид ситуации. Ако някога се разчуеше
По-късно същия ден, след като Вашингтон бе известен, а премиерът предложи на гостите си печено говеждо, от Белия дом се получи отговор. В него се казваше: Радвам се, че сте с нас, и се предлагаше да бъде изпратен емисар, който да бъде приет в Лондон и да му бъде оказана първоначална помощ под формата на съвет нищо повече на този етап. Беше приложена и снимка, като бе раздадена в допълнение на следобедния портвайн.
На снимката бе Кал Декстър, някогашен тунелен плъх.
Докато най-различни хора разговаряха в дебрите на Колумбия или сред овощните дръвчета в Бъкингамшир, мъжът с кодово име Кобра имаше проблем във Вашингтон. Подобно на директора на специалните сили от другата страна на Атлантика той също бе загрижен с измислянето на подходяща маскировка на операцията.
Вече бе регистрирал благотворителен фонд в помощ на бежанците от Третия свят и на негово име бе подписал дългосрочен договор за наемане на невзрачен паянтов склад в Анакостия, на няколко преки от Форт Макнеър. Тук, най-горе, над няколко етажа, задръстени с дрехи, брошури, брезентови тенти и одеяла, щеше да има офиси.
Не че в тях щеше да се разгръща някаква офис дейност от класически тип. Пол Деверо бе прекарал години в борба срещу трансформирането на ЦРУ от сериозно работеща шпионска организация в необятна бюрокрация. Ненавиждаше бюрокрацията, но онова, което му бе нужно и което бе твърдо решен да създаде, бе комуникационен център на невиждано ниво.
След Кал Декстър първият му служител беше Джереми Бишоп, който също бе пенсионер, но беше един от най-способните асове на компютрите и комуникацията, работил някога във Форт Мийд, Мериланд, Централата на Агенцията за национална сигурност огромен комплекс за електронно подслушване, известен още като Замъка на загадките[5].
Бишоп започна с това да проектира комуникационен център, в който по силата на президентския указ да постъпва всяка дори привидно най-незначителна информация за Колумбия и кокаина, попаднала в която и да било от 13-те разузнавателни агенции на Съединените щати. За този център щеше да е нужно друго благовидно обяснение. На останалите агенции беше съобщено, че Овалният кабинет е разпоредил изготвянето на обобщаващ доклад върху кокаина и че сътрудничеството им е задължително. Агенциите изръмжаха недоволно, но се примириха. Поредният двутомен доклад, който никой никога няма да прочете? Знаем как стават тия неща
След това идваше ред на парите. Докато работеше за отдел СИЕ (Съветите/Източна Европа) на ЦРУ, Деверо се бе запознал с Бенедикт Форбс бивш банкер от Уолстрийт, кооптиран към ЦРУ уж само за една операция, но установил, че работата там е безкрайно по-интересна, отколкото да предупреждава хората за лица като Бърни Мейдоф[6], и останал. Беше по време на Студената война. Сега беше пенсионер, но не бе забравил нищо.
Тясната му специалност бяха тайните банкови сметки. Поддържането на агенти е скъпо удоволствие. Има разноски, заплати, премии, покупки, рушвети. За всичко това е нужно да се депозират пари, до които да имат достъп както собствените, така и вербуваните агенти. Достъпът до тези пари става чрез секретни кодове за идентифициране. И тук в работа влизаше геният на Бишоп. Никой никога не бе успял да надуши скътаните от него златни яйца, а от КГБ бяха положили специални усилия. Защото паричната следа обикновено води до предател.
Форбс започна да тегли отпуснатите долари от озадачената хазна и да ги разпределя по сметки, където да бъдат достъпни както и когато се наложи. В компютърната ера това означаваше навсякъде и винаги. Хартията бе отживелица. Няколко чуквания по клавиатурата можеха да донесат спокойни старини на всеки стига да са натиснати правилните клавиши.
Докато щабът му все още се организираше, Деверо изпрати Кал Декстър в първата му трансконтинентална задача.
Отиваш в Лондон и купуваш два кораба нареди му той. По всичко изглежда, че британците са в играта. Нека ги използваме. Те са добри в тези неща. В ход е регистриране на фиктивна компания. Ще й бъдат преведени пари. Тя ще стане собственик на корабите. После ще изчезне.
Какви кораби по-точно? поинтересува се Декстър.
Кобрата му подаде един-единствен лист, напечатан лично от него.
Запомни и изгори. Остави британците да те съветват. На листа имаш името и личния телефонен номер на човека, с когото да се свържеш. Нищо няма да записваш, още по-малко да въвеждаш в компютър или в мобилен телефон. Всичко трябва да е само в главата ти. Това е единственото лично място, което ни е останало.
Нямаше начин Декстър да знае това, но позвъняването на дадения му номер щеше да стигне до голям блок, облицован със зелени плочи от пясъчник, на брега на Темза на място, наричано Воксхол Крос. Само че работещите вътре никога не го наричаха така за тях то бе Офиса. Това бе централата на британската Тайна разузнавателна служба.