Така че си тръгна след тихо и фалшиво парти поредната условност, която не можеше да понася и се прибра в елегантната си къща в историческия град Александрия. Където потъна в забележителната си библиотека и сбирката си от редки творби на ислямското изкуство.
Не беше нито гей, нито семеен тема за спекулации в раздумките край охладителите за вода и по коридорите на Старата сграда в Лангли (той категорично бе отказал да се пренесе в Новата сграда). В крайна сметка клюкарите се видяха принудени да се примирят с очевидното. Йезуитският интелектуалец и бостънски брамин просто не се интересуваше. По това време някакъв остроумен бърборко, изглежда, бе подметнал, че Деверо има чара на кобра. И прякорът му се лепна.
Младият служител на Белия дом първо се отби в дома му на кръстовището на Саут Лий и Саут Феърфакс. Икономката лъчезарната Мейси му каза, че господинът е на църква, и му обясни къде да отиде. Младежът се върна при колата си и преди да потегли, се огледа. Стори му се, че се е върнал два века в миналото.
И наистина можеше да е точно така. Основаната от английски търговци през 1749 г. Александрия си беше предвоенна не само в смисъл, че е съществувала преди Гражданската война не, тя предхождаше и Войната за независимостта. Някога речно пристанище на Потомак, градът бе процъфтявал от търговията със захар и роби. В корабите със захар, пълзящи срещу течението от залива Чесапийк, с облекчение оставили бурния Атлантик зад кърмата си, за баласт се използвали стари английски строителни тухли и търговците използвали точно тези тухли, за да вдигнат красивите си домове. Ефектът напомняше повече за Старата Европа, отколкото за Новия свят.
Служителят на Белия дом се качи в колата, седна до шофьора и му обясни как да отиде до Саут Роял Стрийт и къде да намери католическата църква Света Мария. Когато пристигнаха, отвори тихо вратата, остави зад себе си шума на улиците, за да го смени с тихото спокойствие на нефа, огледа се и видя един-единствен човек, коленичил пред олтара.
Тръгна по централната пътека покрай осемте стъклописа, предлагащи единственото осветление тук. Беше баптист и носът му долови слабата миризма на тамян и топлия аромат от нагрятия восък на запалените свещи, докато приближаваше среброкосия мъж, който се молеше пред покрития с бяла тъкан олтар, над който се издигаше прост златен кръст.
Мислеше, че не е издал никакъв звук, но мъжът предупредително вдигна ръка знак да не нарушава тишината. Когато свърши молитвата си, мъжът стана, сведе глава, прекръсти се и чак тогава се обърна. Дошлият от Пенсилвания Авеню понечи да отвори уста, но отново видя вдигната ръка и я затвори. Двамата заедно минаха през нефа и чак когато стигнаха до вратата, по-възрастният мъж го погледна и му се усмихна. Отвори тежката врата и веднага забеляза лимузината от другата страна на улицата.
Идвам от Белия дом, сър обясни служителят.
Много неща се променят, млади приятелю, само не прическите и колите каза Деверо. Ако служителят бе смятал, че думите Белия дом, които обожаваше, щяха да имат обичайния си ефект, трябваше да се разочарова.
И какво има да каже Белият дом на един пенсиониран старец?
Това озадачи служителя. В днешното вманиачено на тема младост общество никой не наричаше себе си старец, та дори да е на седемдесет. Той, разбира се, нямаше представа, че в арабския свят възрастта се почита.
Сър, президентът на Съединените щати иска да ви види.
Деверо мълчеше, сякаш обмисляше чутото.
Веднага, сър.
В такъв случай, предполагам, е уместно да облека тъмен костюм с вратовръзка, ако можем да спрем при дома ми. А понеже не шофирам, нямам кола. Да смятам ли, че ще ме откарате дотам и ще ме върнете?
Да, сър. Естествено.
В такъв случай да вървим. Шофьорът ви знае къде живея. Явно вече сте разговаряли с Мейси
Срещата в Белия дом бе кратка и се състоя в офиса на началника на кабинета обръгнал на всякакви интриги илинойски конгресмен, близък с президента от години.
Президентът се здрависа и представи най-доверения си съюзник в целия Вашингтон.
Имам едно предложение за вас, господин Деверо каза върховният представител на изпълнителната власт. Може да се каже дори молба. Да, определено настойчива молба. За съжаление в момента ме чака заседание, от което не мога да отсъствам. Но това няма значение. Джонатан Силвър ще ви обясни всичко. Ще съм много благодарен, ако ми отговорите, когато ви бъде възможно.
Усмивка, ново стискане на ръката и президентът излезе. Господин Силвър не се усмихваше. Нямаше подобен навик. Всъщност правеше го изключително рядко и само когато научеше, че противник на президента сериозно е загазил. Извади от бюрото си папка и я предложи на госта.
Президентът би бил благодарен, ако първо прочетете това. Тук. Сега. И направи знак към едно от дълбоките кожени кресла в дъното на стаята.
Пол Деверо взе папката, седна, кръстоса обутите си в елегантен панталон крака и се вглъби в Доклада Бериган. След десет минути свърши и вдигна поглед.
Джонатан Силвър работеше над някакъв документ долови погледа на стария таен агент и остави химикалката.
Пол Деверо взе папката, седна, кръстоса обутите си в елегантен панталон крака и се вглъби в Доклада Бериган. След десет минути свърши и вдигна поглед.
Джонатан Силвър работеше над някакъв документ долови погледа на стария таен агент и остави химикалката.
Какво мислите?
Интересно, но нищо ново. Какво искате от мен?
Президентът се интересува от следното Би ли било възможно с помощта на цялата ни съвременна технология и специалните ни сили да се унищожи кокаиновата индустрия?
Деверо вдигна поглед към тавана.
Отговор след пет секунди би бил безполезен. Надявам се, че това е очевидно и за двама ни. Трябва ми време да направя онова, което французите наричат projet detude.
Пет пари не давам как го наричат французите бе отговорът. Джонатан Силвър рядко напускаше Щатите освен в посока на любимия си Израел, а когато му се наложеше да замине, мразеше всяка минута от отсъствието си, особено ако ставаше дума за Европа и най-вече за Франция. Време за анализ значи? Колко време?
Минимум две седмици. Освен това ще ми трябва упълномощаващо писмо, което да задължава всички държавни органи или институции да отговарят на въпросите ми откровено и без преиначаване на истината. Предполагам, че нито вие, нито президентът бихте желали да губите време и да прахосвате пари за обречен на провал проект.
Началникът на кабинета го гледа втренчено няколко секунди, после стана и излезе. След пет минути се върна с исканото писмо. Деверо го прочете и бавно кимна. Държеше в ръцете си таран срещу всяка мислима бюрократична бариера в страната. Началникът на кабинета му подаде и визитната си картичка.
Частните ми номера у дома, в кабинета и мобилния. Шифровани. Абсолютно надеждни. Можете да ми се обаждате по всяко време, но само ако има сериозна причина. От този момент нататък президентът няма нищо общо с това. Искате ли да задържите Доклада Бериган?
Не отговори Деверо. Запомних го. Както и трите ви номера.
И му върна картичката. Вътре в себе си се отнасяше с насмешка към фрази от рода на абсолютно надеждни. Само преди няколко години британски компютърен маниак с лека форма на аутизъм бе пробил всички защити на НАСА и бе проникнал в базите данни на Пентагона като горещ нож в масло. При това с помощта на евтина техника от спалнята си в Северен Лондон. Кобрата знаеше какво означава истинска тайна трима души могат да опазят тайна само ако двама от тях са мъртви. Номерът беше да влезеш и излезеш, преди лошите да са се усетили.
Седмица след срещата Деверо Силвър президентът беше в Лондон. Не беше държавно посещение, а следващото по значение официално. Въпреки това той и Първата дама бяха приети от кралицата в Уиндзорския замък, което опресни старото им и искрено приятелство.
Освен тази среща имаше няколко работни дискусии, на които бе обърнато по-специално внимание на Афганистан, икономиките на двете страни, ЕС, глобалното затопляне и изобщо промяната на климата, и естествено търговията. Президентът и съпругата му се съгласиха да прекарат уикенда в компанията на премиера в официалната правителствена резиденция величествено имение, наричано просто Чекърс. Съботната вечер завари двете двойки на кафе след вечерята в Дългата галерия. Камината беше напалена с дебели цепеници и светлината от пламъците на огъня играеше по гърбовете на подвързаните в марокен стари томове.
Дали двама правителствени глави някога ще се сближат като хора и дали между тях ще се развие емпатията на искрено приятелство е абсолютно непредсказуемо. При някои това се случва, при други не. Историята помни, че Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, за които не може да се каже, че не са имали различния, са се харесвали. Роналд Рейгън и Маргарет Тачър също били искрени приятели въпреки пропастта, разделяща твърдите убеждения на англичанката и простодушния хумор на калифорниеца.
Между британци и европейци на това ниво рядко се получава нещо повече от официална учтивост, а често дори и до това не се стига. Помни се обаче как веднъж германският канцлер Хелмут Кол довел със себе си съпругата си, която била толкова ослепителна, че Харолд Уилсън, докато слизал по стълбището за вечеря, в рядък за него изблик на хумор съобщил на събралите се съветници: Е, размяната на съпруги е изключена.
Харолд Макмилан не можел да понася Шарл дьо Гол (впрочем, чувството било взаимно), но изпитвал бащинска обич към много по-младия Джон Ф. Кенеди. Причината съвсем незадължително може да е била общият език.
Харолд Макмилан не можел да понася Шарл дьо Гол (впрочем, чувството било взаимно), но изпитвал бащинска обич към много по-младия Джон Ф. Кенеди. Причината съвсем незадължително може да е била общият език.
Предвид пропастта в биографиите на двамата мъже, споделящи топлината на огъня в камината тази есенна вечер, докато сенките навън се издължаваха, а американската Сикрет Сървис патрулираше в имението съвместно с английската САС, сигурно трябваше да се приеме за изненадващо, че за три срещи една във Вашингтон, една в ООН и сега в Чекърс между тях се бе създало приятелство на лична основа.
Американецът имаше обременено минало баща кениец, майка родом от Канзас, детство в Хавай и Индонезия, борба от ранна възраст с расовия фанатизъм. Англичанинът произхождаше от семейство на борсов агент, женен за областен съдия, като малък бе имал детегледачка, а после се бе радвал на образование в двете най-скъпи и престижни училища в страната. Подобна съдба на младини може да се развие до непосредствен чар, маскиращ желязна непоколебимост. При някои това се случва, при други не.