А Декстър отново изчезна, превъплътил се в ролята на безобиден дребен адвокат от Пенингтън. По-късно Деверо се пенсионира. Вече разполагаше с много време и го използва, за да издири ловеца на глави, наричан Отмъстителя.
Оказа се, че и двамата са в пенсия: бившият тунелен плъх и аристократът-денди от Бостън. Декстър погледна слушалката в ръката си и попита:
Какво искате, господин Деверо?
Извадиха ме от пенсия, господин Декстър. Лично върховният главнокомандващ. Възлага ми една задача. Става дума за нещо, което сериозно застрашава страната. Както казах, помоли ме да се заема. Нуждая се от първи заместник и старши помощник. Ще съм ви изключително признателен, ако обмислите възможността да приемете поста.
Декстър не пропусна да забележи използвания речник. Не искам или предлагам ви, а ще съм ви изключително признателен.
Трябва да знам повече. Много повече.
Естествено. Ако ме посетите във Вашингтон, с удоволствие ще ви обясня почти всичко.
Декстър се премести на предния прозорец в скромната си къща в Пенингтън, загледа се в окапалите листа и обмисли предложението. Беше на шейсет и една. Поддържаше се във форма и въпреки няколко съвсем прозрачни намека беше отказал да се ожени повторно. Общо взето животът му бе удобен, лишен от стрес, кротък и провинциално буржоазен.
Ще дойда и ще ви изслушам, господин Деверо. Само ще ви изслушам. Тогава ще реша.
Много мъдро, господин Декстър. Ето адреса ми в Александрия. Да ви очаквам ли утре?
И му издиктува адреса си. Преди да затвори, Кал Декстър имаше един последен въпрос.
Като имам предвид общото ни минало, защо избрахте точно мен?
Много просто. Вие сте единственият, който някога ме е изигравал.
Част 2
Съскане3
Поради съображения за сигурност Братството суперкартелът, контролиращ цялата кокаинова индустрия се събираше в пленарна сесия рядко. Преди години нещата бяха много по-лесни.
Настаняването в президентството на Колумбия на яростния противник на наркотиците Алваро Урибе бе променило това. Под негово ръководство бе извършено прочистване на някои елементи в националната полиция с последващо издигане на върха на генерал Фелипе Калдерон и забележителния началник на разузнаването в отдела за борба с наркотиците полковник Дос Сантос.
Настаняването в президентството на Колумбия на яростния противник на наркотиците Алваро Урибе бе променило това. Под негово ръководство бе извършено прочистване на някои елементи в националната полиция с последващо издигане на върха на генерал Фелипе Калдерон и забележителния началник на разузнаването в отдела за борба с наркотиците полковник Дос Сантос.
И двамата бяха доказали, че може да се живее на полицейска заплата и да останеш неподкупен. Картелът не бе свикнал на това и бе направил няколко грешки, довели до загубата на ключови фигури, но накрая урокът бе научен. След което започна безмилостна война. Но Колумбия е огромна страна и има безброй места, където да се скриеш.
Неоспоримият шеф на Братството бе дон Диего Естебан. За разлика от бившия властелин на кокаина Пабло Ескобар, дон Диего не беше главорез-психопат, издигнал се от тъмните улички на предградията. Беше от старата аристокрация образован, вежлив, с изискани маниери, истински испански възпитаник, наследник на няколко поколения идалго. Всичко го наричаха просто Дона.
Именно той, в този свят на убийци, бе събрал в един синдикат безнадеждно различните бандити в света на кокаина и бе започнал да го управлява като съвременна корпорация. Преди две години последният противопоставящ се на обединението отцепник беше екстрадиран във вериги за Щатите, за да не се завърне никога. Казваше се Диего Монтоя, шеф на Картел дел норте дел валле, и се гордееше, че е продължител на традициите и мрежата на Кали и Меделин.
Така и не се разбра кой точно бе направил телефонното обаждане до полковник Дос Сантос, довело до атаката срещу Монтоя, но след показването му в медиите с оковани ръце и крака опозицията срещу Дона престана да съществува.
Колумбия се разсича от североизток на югозапад от две високи планински вериги, разделени от провиращата се между тях река Магдалена. Всички реки на запад от веригата Оксидентал се вливат в Тихия океан или Карибско море, а реките източно от веригата Ориентал се втичат в Ориноко или Амазонка. Тази източна територия, обхващаща басейните на петдесетина реки, представлява хълмиста местност, набодена тук-там от хасиенди с площта на държави. Дон Диего притежаваше поне пет, за които можеше да се докаже, че е собственик, и други десет, за които това не бе възможно. И всяка от тях разполагаше с няколко самолетни писти.
Срещата през есента на 2010 бе в Ранчо де ла Кукарача в покрайнините на Сан Хосе. Останалите седем членове на борда бяха привикани с лични емисари и пристигнаха с частни самолети, излетели сред десетки други, поели за различни заблуждаващи местоназначения. Макар използването на мобилни телефони за един-единствен разговор да се смяташе за изключително сигурно, Дона предпочиташе да изпраща съобщенията си с внимателно проверени куриери. Беше старомоден, но пък не беше залавян и никога не беше подслушван.
Тази слънчева утрин Дона лично приветства екипа си в господарската къща, в която вероятно спеше не повече от десетина пъти годишно, но която винаги се поддържаше за него като постоянна резиденция.
Сградата бе със староиспанска архитектура, подът беше теракотен, вътрешността прохладна в горещо време, във вътрешния двор бликаха фонтани, а под навесите дискретно сновяха сервитьори с бели униформи и разнасяха подноси с напитки.
Първият пристигнал от пистата бе Емилио Санчес. Като другите шефове на отдели, и той отговаряше за една-единствена функция в неговия случай производството. Задачата му бе да контролира всеки аспект, свързан с работата на десетките хиляди крайно бедни селяни, кокалеросите, отглеждащи храсти в Колумбия, Боливия и Перу. Той изкупуваше пастата, проверяваше качеството й, разплащаше се с тях и доставяше до вратата на рафинерията тонове колумбийско пуро пакетирано и балирано.
Всичко това се нуждаеше от непрестанна охрана не само от силите на реда и закона, така наречените ПОО, но и от всевъзможни живеещи из джунглите бандити, винаги готови да откраднат продукцията и да се опитат да я препродадат от свое име. Частната армия се ръководеше от Родриго Перес бивш терорист от ФАРК. Страховитата някога марксистка революционна група толкова често бе привиквана да въдворява ред, че на практика работеше за Братството.
Печалбата от кокаиновата индустрия бе толкова астрономическа, че самият океан от пари се превръщаше в проблем, който трябваше да се разрешава единствено чрез изпирането на доларите. Едва след това те можеха да се реинвестират в хилядите напълно законни компании навсякъде по света, но това ставаше след изваждане на разноските и специалната част лично за Дона, който вече разполагаше със стотици милиони.
Натовареният с прането бе толкова бандит, колкото бе и самият Дон. Беше адвокат, специализирал финансово и банково право. Кантората му в Богота беше престижна и дори полковник Дос Сантос да имаше свое мнение по въпроса, съмненията му така и не бяха намерили някакво потвърждение. Сеньор Хулио Jlyc пристигна трети и Дона го приветства топло, докато от пистата приближаваше четвърти джип.
Хосе-Мария Ларго бе супремо на пласмента. Неговата арена на действие бе светът на консуматорите на кокаин и стотиците банди и мафии, които бяха клиенти на доставяния от Братството бял прах. Той бе човекът, който сключваше сделки с бандите в Мексико, Щатите и Европа. Негова бе отговорността за преценката за платежоспособността на отдавна утвърдилите се банди и постоянния приток новодошли, които идваха, за да запълнят нишата, оставена след арестуването и затварянето на предшествениците им. Лично той бе решил да предостави европейския монопол на внушаващата ужас Ндрангета италианската мафия в пръстите на италианския ботуш Калабрия, притисната в сандвич между неаполитанската Камора и сицилианската Коза Ностра.
Понеже самолетите им бяха кацнали почти едновременно, Ларго бе споделил джипа си с Роберто Карденас корав, нашарен с белези уличен боец от Картахена. Задържанията от митническите и полицейски власти в стотиците пристанища и летища на Щатите и Европа щяха да са поне пет пъти повече, ако не бе подпомагащата работа на подкупени служители. Ролята им бе критично важна и той отговаряше за тях вербуване и заплащане.
Последните двама се забавиха заради времето и разстоянията. Всъщност когато от поредния джип слезе извиняващият се Алфредо Суарес, вече сервираха обяда. Вежливостта на Дона обаче бе неизменна и той благодари на подчинения си, сякаш последният бе имал избор дали да дойде, или да откаже.
Суарес и уменията му бяха жизненоважни. Специалността му бе транспортът. Негов бе рискът в осигуряването на безопасното и незабележимо транзитно преминаване на всеки грам от вратата на рафинерията до точката на доставка. Всеки куриер, всяко муле, всеки търговски кораб, лайнер или яхта, всеки по-голям или по-малък самолет и всяка подводница му бяха подчинени, заедно с целия си екипаж, стюардеси, пилоти и така нататък.
От години се спореше коя от двете философии е по-правилна: превозване на кокаина в малки количества, но с участието на хиляди отделни куриери, или транспортиране на огромни пратки, много по-малко на брой.
Според някои Картелът трябваше да неутрализира защитата на двата големи континента с хиляди нищо незнаещи мулета за еднократна употреба, пренасящи по 12 килограма в куфар или само по един в глътнат пакет. Да, някои щяха да бъдат заловени, но много щяха да преминат. И щяха да пометат преградите чрез този начин на пренос. Или поне такава бе теорията.
Суарес обаче бе привърженик на алтернативата. При годишна норма от 300 тона на континент той предпочиташе по стотина операции годишно срещу Щатите и пак толкова срещу Европа. Каргото бе между един и десет тона и това оправдаваше големите инвестиции и грижливото планиране. А ако получаващите банди, след като платяха стоката, имаха желание да я разпределят в малки пакетчета, това вече си бе тяхна работа.
Но станеше ли провал загубата бе тежка. Преди две години английската фрегата Железният херцог, патрулираща из Карибите, бе прехванала търговски кораб и бяха конфискувани пет и половина тона чист кокаин. Оценката му беше за 400 милиона долара, при това не улична цена, защото това бе преди разреждането му 6:1.