Приор сложи чантата й в бяла кола, покрита с платнище, и тя се покатери след нея, чувайки слаби гласове на испански от слушалките на шофьора кубинец. След това Еди натовари крокодиловите куфари, и се качиха заедно с Приор. И потеглиха към пистата през стените от дъжд.
Самолетът не беше каквото познаваше от стимовете, не като дълъг луксозен автобус с много седалки отвътре. Беше малък и черен, с остри и тънки криле и прозорци, които го правеха да изглежда като че ли намига.
Тя се качи по някакви метални стъпала, и вътре имаше място с четири седалки, всичко покрито с еднообразен сив килим, стените и таванът също, всичко чисто, хладно и сиво. Еди се качи след нея и седна на седалката, като че ли го правеше всеки ден, разхлаби връзката си и опна крака. Приор натискаше бутоните до вратата. Затваряйки се, тя издаде въздишка.
Тя погледна през тесните, обтекаеми прозорци към светлините на пистата, отразени от мокрия бетон.
Ела тук долу с влака, помисли си тя, от Ню Йорк до Атланта, и ще се промениш.
Самолетът потрепера. Тя чу как скелетът му скърца, когато оживя.
Събуди се за малко след два часа, в затъмнената кабина, люляна от безкрайното бучене на реактивния двигател. Еди спеше с полуотворена уста. Приор може би също спеше, или може би просто си беше затворил очите, тя не можа да разбере.
Потъвайки обратно в сън, който нямаше да може да си спомни на сутринта, тя чу звука на онова тексаско радио, заглъхващите стоманени струни, проточени като болка.
9. ПОД ЗЕМЯТА
Джубили и Бейкърло, Кръга и Дистрикта. Кумико се вгледа в малката ламинирана карта, която Петал й беше дал, и сви рамене. Бетонната платформа като че ли излъчваше студ през подметките на обувките й.
Толкова шибано старо е каза Сали Шиърс разсеяно. Очилата й отразяваха вдлъбната стена, покрита с бели керамични плочки.
Моля за извинение?
Тръбата. Под брадичката на Сали имаше вързан нов шал с цвят на тартан, и когато говореше, дъхът й беше бял. Знаеш ли кво ме тормози? Като някой път ги видя да лепят нови плочки по тези станции, само че не махат първо старите. Или като продупчат стената да докачат някоя жица, и виждаш всичките тези различни слоеве плочки
Да?
Защото става по-тясно, разбираш? Като артериална плака
Да, разбирам каза със съмнение в гласа Кумико. Извинявай, Сали, какво е значението на костюма на тези момчета?
Джакове. Викат им Джак Дракула.
Четиримата Джак Дракула пристъпваха като гарвани на отсрещния перон. Носеха черни шлифери без отличителни белези и лъснати високи бойни обувки, вързани на глезените. Един от тях се обърна към друг, и Кумико видя, че косата му е дръпната назад в сплетена плитка и закопчана с малка черна шнола.
Обесиха го след войната каза Сали.
Кого?
Джак Дракула. След войната бяха въвели за известно време публично бесене. По-добре да не се мотаеш около Джаковете. Мразят всичко чуждестранно
На Кумико й се искаше да се свърже с Колин, но апаратчето на Маас-Неотек беше бутнато зад мраморен бюст в стаята, където Петал сервираше храната им, и след това пристигна влакът, и я учуди с архаичния гръм на колела по стоманени релси.
Сали Шиърс на фона на съставения сякаш от кръпки фон на градската архитектура, очилата й отразяват лондонската бъркотия, всяка точка лекьосана от икономиката, пожари или войната.
Кумико, вече объркана от три бързи и наглед случайни смени на влаковете, се беше оставила да я влачат през прехвърляния от едно такси в друго. Изскачаха от поредното, влизаха в някой голям магазин, излизаха през най-близкия изход на друга улица, хващаха друго такси.
Хародс каза Сали на едно място, докато си пробиваха бързо път през покрита с орнаменти, облицована с плочки и осеяна с мраморни колони зала. Кумико премига при вида на дебелите червени пържоли с кокал, изложени на подредени в стълбица мраморни гишета, и предположи, че са пластмасови. И пак навън, и Сали спира следващото такси.
Ковънт Гардън.
Извини ме, Сали, какво правим?
Изгубваме се.
Сали пиеше горещо бренди в мъничко кафе под заснежения стъклен покрив на пиацата. Кумико пиеше шоколад.
Изгубили ли са ни, Сали?
Да. Поне така се надявам. Днес тя изглеждаше по-стара, помисли Кумико. Линиите на напрежението си личаха около устата й.
Сали, какво работиш ти? Приятелят ти попита дали си още в пенсия
Занимавам се с бизнес.
И моят баща също, така ли?
Да, и той също, сладурче. Не, не по този начин. Аз работя сама за себе си. Главно инвестирам.
В какво инвестираш?
Сали, какво работиш ти? Приятелят ти попита дали си още в пенсия
Занимавам се с бизнес.
И моят баща също, така ли?
Да, и той също, сладурче. Не, не по този начин. Аз работя сама за себе си. Главно инвестирам.
В какво инвестираш?
В други, които работят сами за себе си. Тя сви рамене. Любопитна ли си днес?
Ти ме посъветва да бъда своя собствена шпионка.
Добър съвет. Само дето иска доста внимание.
Сали, тук, в Лондон ли живееш?
Пътувам.
И Суейн също ли работи сам за себе си?
Той мисли така. Под влияние е, прави поклони в съответната посока; тук имаш нужда от това, за да си въртиш бизнеса, само че ми лази по нервите. Тя глътна остатъка от брендито и облиза устни.
Кумико сви рамене.
Няма нужда да се плашиш от Суейн. Янака може да го лапне за закуска.
Не. Мислех си за онези момчета в метрото. Толкова слаби
Дракуловците.
Те банда ли са?
Босозоку каза Сали с добро произношение. Пътуващи племена? Както и да е, нещо като племе. Не беше точната дума, но Кумико като че ли разбра разликата. Слаби са, защото са бедни. Тя направи жест към сервитьора за второ бренди.
Сали, започна Кумико, когато дойдохме тук, по пътя, по който дойдохме, влаковете и такситата, това трябваше да подсигури, че никой не ни е проследил ли?
Никой никога не може да е сигурен.
Но когато отидохме да се видим с Въшката, ти не взе предпазни мерки. Можеха лесно да ни проследят. Ти поиска от Въшката да следи Суейн, но не взе мерки. А когато ме докара тук, взе много мерки. Защо?
Сервитьорът остави вдигаща пара чаша пред Сали.
Ти си хитро малко сладурче, нали? Сали се наведе напред и вдиша парите на брендито. Нещо такова е, окей? Може би се опитвам чрез Въшката да вдигна малко екшън.
Но Въшката беше загрижен да не го открие Суейн.
Суейн не би го докоснал, поне ако знае, че той работи за мен.
Защо?
Защото знае, че мога да го убия. Тя вдигна чашата. Внезапно изразът й беше станал по-щастлив.
Да убиеш Суейн?
Точно така. Тя отпи.
Тогава защо беше толкова внимателна днес?
Защото понякога е добре човек да се отръска от всичко това, да се измъкне изпод сянката. Може и да не сме успели. Но може и да сме. Може би никой, ама абсолютно никой не знае къде сме в момента. Добро усещане, а? Мислила ли си някога, че може да са те вързали? Може таткото ти, вождът на Якудза, да е мушнал в теб бръмбарче, за да може да следи дъщеря си. Имаш хубави малки зъбчета, може зъболекарят на тате да е пъхнал малко хардуер в тях, докато си стимвала. Ходиш ли на зъболекар?
Да.
Стимваш ли, докато той работи?
Да
Това ми ти. Може той да ни слуша в момента
Кумико за малко не обърна останалото от шоколада й.
Ей, полираните нокти потупаха китката на Кумико, не се тревожи толкова. Не би те пратил тук при тези обстоятелства с бръмбарче. Прави те твърде лесна за проследяване от враговете му. Но разбираш какво имам предвид, нали? Добре е да се измъкнеш от наблюдението, или поне да пробваш. Да си свободна, нали?
Да каза Кумико. Сърцето й още блъскаше, и паниката продължаваше да се надига. Той уби майка ми измънка тя, и след това повърна шоколада на сивия мраморен под на кафето.
Сали я водеше покрай колоните на Сейнт Пол. Ходеше, без да говори. Кумико беше в замаян транс на срам, и забелязваше отделни неща: бялата пухена вълна, покриваща коженото палто на Сали, масленият дъгоцветен блясък върху перата на сокол, който се отдръпва от пътя им, червени автобуси като гигантски играчки в Музея на транспорта, Сали затопля ръцете й около пластмасова чаша вдигащ пара чай.
Студено, сега винаги щеше да е студено. Замръзващата влага в древните кости на града, студените води на Сумида, които бяха напълнили дробовете на майка й, леденият полет на неоновите жерави.
Майка й беше деликатно сложена и мургава, и плътният й сноп коси беше напръскан със златни звездички като някаква рядка тропическа дървесина. Майка й миришеше на парфюм и топла кожа. Майка й й разказваше истории за елфи и феи и Копенхаген, който беше град много, много далече. Когато Кумико сънуваше елфите, те приличаха на секретарите на баща й, стройни и уравновесени, с черни костюми и навити чадъри. В разказите на майка й елфите правеха много странни неща, и разказите бяха вълшебни, защото се променяха с разказването, и никога не можеш да предположиш как ще завърши тази нощ този разказ. В тях имаше също и принцеси, и балерини, и всяка една от тях, Кумико го знаеше, беше по някакъв начин майка й.
Принцесите-балерини бяха красиви, но бедни, танцуваха за любов в сърцето на далечния град, където бяха обградени от артисти и студенти поети, също красиви и безпарични. За да издържа възрастен родител, или да купи орган за болен брат, някоя принцеса-балерина можеше да трябва да пътува наистина много далече, понякога чак до Токио, за да танцува за пари. От разказите се подразбираше, че да танцуваш за пари не е щастлива работа.
Сали я отведе в бар робата в Ърлс Коурт и я накара да изпие чаша саке. В горещото вино плуваше пушен плавник от фугу, и му придаваше цвят на уиски. Ядоха робата от опушения грил, и Кумико усети как студът отстъпва, но не и изтръпването. Декорите на бара вдъхваха силно чувство за културна дислокация: успяваха някак да отразяват традиционния японски дизайн, и да го правят да изглежда като нарисуван от Чарлз Рени Макинтош.
Много странна беше тази Сали Шиърс, по-странна от всички в гайджинския Лондон. Сега тя разказваше на Кумико истории, истории за хора, които живееха в една Япония, която Кумико никога не беше познавала, разкази, които определяха ролята на баща й в този свят. Оябунът, така наричаше тя бащата на Кумико. Светът, който описваха разказите на Сали, изглеждеше не по-реален от света на майчините й феи, но Кумико започна да разбира базата и обхвата на влиянието на баща си. Куромаку, каза Сали. Думата означаваше черна завеса.