Поне на Земя 7 храната става за ядене.
Почукване на вратата.
Влез.
През вратата влезе пиколо в бродирания жакет с висока яка на Обслужващия корпус и удари уважително токове.
Това ли са дипломатическите кутии, които искате да транспортираме, Ваше превъзходителство?
Да, Люис отговори Шарлът Вилие.
Всичко ли да пренеса, или желаете да вземете някои с вас?
Имам ти доверие, Люис. С мен ще взема само лични вещи.
Ще се погрижа да ви приготвят всичко необходимо.
Благодаря, Люис.
На всеки шест месеца Президиумът на Целостта от Познатите светове сменяше седалището си на поредната паралелна Земя. На теория така се пропагандираше равенство и демокрация. За Шарлът Вилие това си беше глупава политическа коректност. Би била напълно щастлива и в постоянния си щаб на Земя 2 времето беше приятно, шопингът отличен, местните мода и кухня забележителни. Или дори на Земя 5: онези конни карети и елегантната, пропорционална архитектура, живописното облекло. Установяването на ново място винаги беше досадно и възпрепятстваше задълженията ѝ, въпреки че имаше възможност след работа да се прибира на З3 през Портала на Хайзенберг. Шарлът Вилие бе изтърпяла четири премествания от издигането си до длъжността специален пратеник на Целостта, но все още ѝ се струваше, че едва ли не веднага след като всички папки са каталогизирани и прибрани по шкафовете, се налага отново да бъдат каталогизирани, прибрани в кутии и изпратени към поредното си местоназначение.
Ще се наложи да си опресня англиша каза тя. Ужасно грозен език. Звучи като повръщане.
По-скоро опитай едно от тези, кора обади се Чарлз Вилие. Той разтвори длан и ѝ показа чип с размерите на нокът. Върви със специална рамка. Носиш го като очила. Прожектира езика в очите ти. Блестящо.
Наречи ме старомодна, но предпочитам да не прогарям мозъка си с някакъв чип за памет каза Шарлът Вилие. Идеята за нечии други глас, думи, мисли в главата ѝ я изпълваше с отвращение. Мозъкът ѝ беше добре охраняван, недосегаем, изцяло неин. В него бяха заключени мрачни тайни. Някакви новини от проследяващото устройство?
Беше изпратила своя агент, копието на Еверет Синг от З4, на изцяло незаконна мисия през портала на Хайзенберг до забраненото измерение на Земя 1, за да инсталира квантово проследяващо устройство върху въздушния кораб Евърнес. Беше заминал, екипиран с един от най-мощните персонални бойни костюми на разположение на Разума на Трин. И се бе върнал само по трико и раница.
Чарлз Вилие погледна мобилния си телефон:
Все още няма данни.
Сигурен ли си, че работи?
Технология на Трин отвърна нейното копие. Безпогрешна е.
Шарлът Вилие повдигна вежда. Жителите на З4 се предоверяваха на технологията си. Тя самата предпочиташе да работи с хора. Особено с хора, които да манипулира или сплашва. На изплашените хора можеш да имаш доверие.
Инсталирал ли е изобщо устройството?
Възможно бе просто да е захвърлил всичко бойния костюм на Трин, летателен апарат, проследяващо устройство и да е побягнал за вкъщи при първия изглед за среща с Наан. Шарлът Вилие знаеше достатъчно за нанотехнологичната чума, погълнала Земя 1, за да храни свои собствени съмнения по отношение на собствената си неустрашимост в лицето на Наан. Завладяваха, разграждаха, рекомбинираха, отнемаха тялото, ума ти, изковаваха от тях сплав от всички останали, които са абсорбирали: Наан бяха съвсем същият кошмар като езиковите импланти на Земя 2, но увеличен по хиляда. Наан бяха осквернение.
Твърди, че го е направил каза Чарлз Вилие.
Градацията е: лъжци, колосални лъжци и четиринайсетгодишни момчета посочи Шарлът Вилие. Но все още разполагам със семейството му. Истинското му семейство.
4.
През нощта снегът се бе разтопил до безкрайната мокра сивота на януари. Еверет М Синг наблюдаваше върволиците от автомобилни фарове в сутрешния зрак, докато Роудинг роуд оживяваше от коли на родители, откарващи децата за училище. Ауспусите димяха в студа. Продължаваше да не разбира логиката в това транспортната ти система да се основава на работата на двигатели с вътрешно горене, захранвани от течно гориво.
На перваза на прозореца Наан бръмчаха в своя стъклен затвор. Еверет М се наведе, за да погледне по-добре нещото в буркана. Предната вечер Лора едва не го бе хванала. Беше останал буден, стиснал здраво в ръка Наан паяка, докато всички лампи не изгаснаха, а звуците от телевизор, радио и измити зъби не престанаха. Спусна се тихо по стълбите. Новите му Трин импланти му го позволяваха не само тихо, но и бързо. Недостатъчно бързо и тихо обаче. Пробудена от шума, Лора също слезе, за да открие, че Еверет М вече е ликвидирал две трети от съдържанието на един буркан с фъстъчено масло.
Шарлът Вилие повдигна вежда. Жителите на З4 се предоверяваха на технологията си. Тя самата предпочиташе да работи с хора. Особено с хора, които да манипулира или сплашва. На изплашените хора можеш да имаш доверие.
Инсталирал ли е изобщо устройството?
Възможно бе просто да е захвърлил всичко бойния костюм на Трин, летателен апарат, проследяващо устройство и да е побягнал за вкъщи при първия изглед за среща с Наан. Шарлът Вилие знаеше достатъчно за нанотехнологичната чума, погълнала Земя 1, за да храни свои собствени съмнения по отношение на собствената си неустрашимост в лицето на Наан. Завладяваха, разграждаха, рекомбинираха, отнемаха тялото, ума ти, изковаваха от тях сплав от всички останали, които са абсорбирали: Наан бяха съвсем същият кошмар като езиковите импланти на Земя 2, но увеличен по хиляда. Наан бяха осквернение.
Твърди, че го е направил каза Чарлз Вилие.
Градацията е: лъжци, колосални лъжци и четиринайсетгодишни момчета посочи Шарлът Вилие. Но все още разполагам със семейството му. Истинското му семейство.
4.
През нощта снегът се бе разтопил до безкрайната мокра сивота на януари. Еверет М Синг наблюдаваше върволиците от автомобилни фарове в сутрешния зрак, докато Роудинг роуд оживяваше от коли на родители, откарващи децата за училище. Ауспусите димяха в студа. Продължаваше да не разбира логиката в това транспортната ти система да се основава на работата на двигатели с вътрешно горене, захранвани от течно гориво.
На перваза на прозореца Наан бръмчаха в своя стъклен затвор. Еверет М се наведе, за да погледне по-добре нещото в буркана. Предната вечер Лора едва не го бе хванала. Беше останал буден, стиснал здраво в ръка Наан паяка, докато всички лампи не изгаснаха, а звуците от телевизор, радио и измити зъби не престанаха. Спусна се тихо по стълбите. Новите му Трин импланти му го позволяваха не само тихо, но и бързо. Недостатъчно бързо и тихо обаче. Пробудена от шума, Лора също слезе, за да открие, че Еверет М вече е ликвидирал две трети от съдържанието на един буркан с фъстъчено масло.
Еверет, зная, че момчетата на твоята възраст винаги са гладни, но какво да кажа, просто така с лъжицата
Еверет М се усмихна глуповато и затегна хватката на лявата си ръка около Наан паяка.
Знаеш ли какво, откакто се прибра, не мога да те изхраня. Да не са ти дали чифт кухи крака? И не си наддал дори с килограм. Изгаси лампата, когато приключиш.
Фъстъченото масло засити донякъде студения, гризящ глад, който никога не можеше да бъде заситен, но онова, което Еверет искаше в действителност, беше бурканът. Изплакна го и преди Наан паякът да се е втурнал към свободата си, захлупи с длан отвора на буркана и изтръска наноустройството вътре. След миг и капакът беше на мястото си. Това беше причината за фъстъченото масло. Бурканът бе от фермерския пазар, Органично ФеърТрейд Хрупкаво Фъстъчено Масло (доста добро с лъжица) и си имаше метална капачка. Всеки друг буркан в кухнята беше с пластмасова капачка. Наан можеха да изядат пластмасата; да нараснат и да избягат на свобода.
Наан паякът следеше присъствието му. Направи оборот в буркана, за да завърти към него онова, което му служеше за лице. Сензорните очи с размери на карфици се отвориха, за да го анализират. Паякоподобното нещо задраска по стените на буркана, но дори технологията на Наан не можеше да се залови за гладкото стъкло.
Трябваше да го направя още снощи каза Еверет М.
Необходима му беше една мисъл, за да разтвори и разгъне електромагнитен импулсор. Електромагнитният пулс щеше да изпържи всеки модем, безжичен рутер и мобилен телефон от тази страна на Роудинг роуд, но пък щеше да убие на място Наан. Да убие нещо, което поначало не беше оживяло по правилния начин. Щеше да направи този свят по-безопасно място. Не беше неговият свят, но щеше да се превърне в негов герой. Никога нямаше да разберат. Всички на планетата щяха да му бъдат задължени, на него, Еверет Синг, но никога нямаше да разберат.
Оформи мисълта, която щеше да изпрати енергийния импулс от захранващите клетки на Трин. И спря. В главата му имаше спомени. Хайд парк под снега, разтрошените парчета от Наан цербери и птици на смъртта, пръснати в окръжност около него. Самият той собственото му нанотек копие от З1: как само маслената чернота на Наан помръдваше по собственото му лице. Очите. Не можеха да фалшифицират очите. Тези на копието му от Земя 1 бяха очи на насекомо, блещукащи, полифасетни. Еверет М едва не извика, когато си припомни как пипалата на Наан си проправяха змиевидно път от земята, по-бързо, отколкото можеше да ги унищожи, как омотаха краката на бойния му костюм, как го увиха, овързаха и задушиха в купчина с дебелина на стените от цял метър помръдващо Наан вещество. Беше се разминал на косъм с нещо по-лошо от смъртта.
Припомни си и сделката, която сключи, за да спаси живота си и да се измъкне от адското измерение на З1. Да осигури на Наан път за бягство, път, който да заобиколи карантинната защита, наложена върху измерението от Целостта.
Всичко, което Наан искаха, бе да оцелеят, като него.
Ти ли ми внуши тази мисъл? прошепна Еверет М на драскащото нещо в буркана. Беше отнесъл спората на Наан от З1 до цитаделата на Трин на обратната страна на Луната, а после и на Земя 10, скрита в собственото му тяло. Дали част от нея не беше останала там? Дали вече не пускаше нанотехнологичните си пипала из мозъка му? Още ли си в мен?
Еверет! Викът и внезапният тропот по вратата го накараха да подскочи. Без да иска, събори буркана от фъстъчено масло. Падна право към пода. Само Трин рефлексите на Еверет М му попречиха да не се разбие на парчета. Тръгваш сега. Не след десет минути, не след пет минути, не след една: сега!
Еверет М остави разтреперано буркана обратно на перваза. Отвъд прозореца валеше сива суграшица.
Идвам! Еверет М си навлече непромокаемото яке и метна на гръб раницата Тотнъм Хотспър. Обърна се към паяка в буркана и прошепна: Ще те убия по-късно.