Матю Райли
Трите тайни града
Джак Уест Младши #5
ПРОЛОГ I
ГОЛЕМИЯТ КРЪГ
ДОЛНИЯТ СВЯТ, ИНДИЯ
Цели три дни след Големите игри Подземният свят беше смълчан.
Участникът пленник капитан Джак Уест-младши, състезаващ се от името на Царя на земята Орландо, бе победил.
Беше се изправил срещу същите смъртоносни предизвикателства като тримата предишни шампиони на Игрите не други, а Озирис, Гилгамеш и Херкулес и за изненада на мнозина в царската галерия беше спечелил.
Но по време на финалната церемония по коронясване на царя победител и връчването на Мистериите, които трябваше да преведат благополучно Земята през наближаващата криза, се беше разразил същински пандемониум.
Хеликоптери бяха атакували храма на планинския връх, където се провеждаше древната церемония. Синовете на Хадес се бяха опитали да убият собствения си баща. И войската минотаври на Хадес, всичките четири хиляди, след като бяха открили плана на синовете да премахнат господаря им, се беше вдигнала на бунт и бе атакувала планината. Когато телохранителите на двама от бягащите царе проявиха глупостта да открият огън по минотаврите, последва смърт и разруха.
Двама от четиримата царе бяха разкъсани на парчета. Почти целият царски елит, събрал се да гледа Игрите, също беше избит.
Само двама царе бяха оцелели.
Хадес, царят на Подземния свят, който беше избягал с Уест и верните му приятели.
И Орландо, който се беше изнизал заедно със съветника си, католическия кардинал и член на тайната църковна група Омега Рикардо Мендоса, изоставяйки целия си антураж и дpyгитe царски особи да срещнат смъртта.
Никога през историята не се беше случвало Четирите легендарни царства да изпаднат в такъв хаос. В продължение на хиляди години те бяха управлявали света от сенките, като бяха поставяли и сваляли правителства според прищевките си, бяха разпалвали войни и бяха унищожавали империи.
Мълвата се разпространи бързо.
Навсякъде по света онези с връзки с Четирите царства бързо научиха за случилото се.
Владетелската институция изисква някои неща, най-важното от които е приемствеността. Трябваше да бъдат намерени и коронясани наследници, но непосредствено след Игрите не беше сигурно кои от тях са оцелели и кои не.
Друго изискване на владетелската институция е наказанието, възмездието, обвиняването.
Някой трябваше да бъде посочен като виновник за нечувания край на Игрите. И съответно да бъде наказан.
Най-тревожното беше, че Мистериите самата причина за организирането на Великитe игри не бяха разкрити, а съдбата на света зависеше от тях.
За всички тези неща обаче ще се погрижат други", помисли си царят на минотаврите, докато оглеждаше опразнения Подземен свят, очукан и разнебитен след хаоса.
Голямото стълбище беше ужасяващо разбито в средата. Това беше дело на Усет.
Асансьорът до свещения храм на върха на планината беше откачен от носещата си конструкция.
Навсякъде лежаха трупове. Мнозина бяха летели от храма чак до oсноватa на планината. Гледката не беше приятна.
Когато бе избягал от Подземния свят, Хадес бе завещал царството си на царя на минотаврите Минотус и народа му, за да изживеят дните си в спокойствие и неизвестност тук, в отдалечената пустош в северозападната част на Индия.
След всички тези събития Минотус беше дал на войската си от минотаври няколко дни почивка и сега беше дошло времето за почистване.
Труповете бяха събрани и изгорени.
Разбитите каменни блокове на Голямото стълбище бяха разчистени в подготовка за възстановяването му.
И трийсет минотавъра бяха изпратени при Големия кръг, най-отдалечения край на Подземния свят и мястото на Петото предизвикателство безумно състезание с коли по път без парапети около ръба на черна бездънна пропаст.
На трийсетте бе наредено да разчистят разбитите коли и труповете, осейващи коварния път.
Ключова част от задачата им беше разчистването на района около двете загадъчни структури, издигащи се в най-отдалечения край на най-отдалечения кът от Подземния свят огромна пирамида, разположена в подобна на кутия ниша и многоетажна сграда, увиснала над бездната.
По страните на cградата на равномерни редове бяха изсечени стотици правоъгълни ниши, във всяка от които имаше по един блестящ сребърен ковчег.
На всеки от стотиците ковчези имаше гравюра на мъж с глава на дългоклюна птица.
Никой не беше там, когато малко след Игрите един от ковчезите беше започнал бавно да се отваря.
Сега, когато пристигнаха тук, чистачите минотаври го видяха отворен.
Това предизвика голямо вълнение.
Откакто се помнеха, древната кула се беше издигала в мистериозно мълчание.
Водачът на почистващия екип се свърза с царя на минотаврите и му съобщи за откритието. Минотус отговори, че ще дойде веднага.
Неспособни да устоят на любопитството си, чистачите пристъпиха към отворения сребърен ковчег и надникнаха вътре.
В него лежеше човекоподобна фигура.
В напълно спокойна поза, по гръб, сякаш спеше.
Приличаше на бронзова статуя с предимно човешки черти глава, рамене, ръце, крака.
С изключение на едно.
Нямаше лице.
Очите и устата липсваха, а вместо нос имаше зловещ извит клюн.
Ръцете на фигурата бяха скръстени на гърдите. Бяха изваяни от същата матова бронзова сплав, от която беше и цялата статуя. Бронзът беше особен сияещ и в същото време матов. Лъчите на фенерите се отразяваха от статуята по странен, някак мъглив начин. По тялото на статуята не се виждаха никакви резки и снадки. Сякаш цялата беше излята наведнъж в съвършен калъп.
Минотаврите чистачи се спогледаха в почуда и се замислиха за стотиците други ковчези, вградени в стените на висящата кула.
Никой от тях не беше отворен. С изключение на този.
И изведнъж бронзовата статуя се надигна, седна и обърна към тях зловещата си безлика глава.
Някъде дълбоко от нея прозвуча безизразен глас:
Кушма алла?
Минотус и помощниците му дойдоха след двайсет минути
и завариха целия разчистващ екип, всичките трийсет, насечени на парчета и лежащи в локви кръв.
Отвореният ковчег беше празен.
А после бронзовата фигура се появи зад Минотус и помощниците му.
Кушма aллa? каза безликото нещо.
Минотус се намръщи. Езикът му бе непознат.
Не разбирам отвърна той.
И тогава бронзовият човек вдигна металните си нокти и ги атакува без страх, колебание и милост.
ПРОЛОГ II
ЗАМЪКЪТ АРАГОН
ОСТРОВ ИСКИЯ,
БРЕГЪТ НА АМАЛФИ, ИТАЛИЯ
ЧЕТИРИ ДНИ СЛЕД ГОЛЕМИТЕ ИГРИ
В просторната пещера във вътрешността на извисяващия се островен замък срещу западния бряг на Италия имаше осмоъгълна зала.
В осмоъгълната зала имаше осмоъгълна маса, скована от износени дъски, някога били част от Porta Scelerata, прокълнатата порта, една от вратите на древния Рим.
Понякога през вековете масата била описвана като кръгла, но технически това не е вярно. Тя беше осмоъгълна, с място за един от осемте мъже, които през последните 1600 години бяха седели тук и се бяха обявявали за собственици на масата, на замъка и на целия остров Иския.
За онези, които знаеха за съществуването им, те бяха известни като Рицарите от Златната осмица.
Осмоъгълната им зала беше украсена с трофеи от минали мисии, отнети oт жертвите им мечове, щитове, корони.
Днес пред Осемте беше изправен самотен мъж, застанал на тесен корниз от другата страна на пропастта до масата. Платформата беше известна като Терасата на молителя и беше измислена така, че стоящият на нея да е принуден да гледа нагоре към Рицарите.
Мъжът на корниза носеше прозрачна медицинска маска, покриваща долната дясна четвъртина на лицето му.
Очите му пламтяха яростно. Измъчваше го непоносима болка, но той не го показваше. Лекарят му беше изписал силни болкоуспокояващи, но мъжът отказваше да ги взема.
Точно сега болката го захранваше, пришпорваше го, напомняше му за отмъщението, което търсеше.
Отмъщение, което Златната осмица щеше да му осигури.
След като мъжът с маската представи случая си и осигури изискваното гигантско заплащане, лидерът на Златната осмица стана и се обърна тържествено към събратята си.
Цената е платена, знакът е поставен. Съгласно нашия стар свещен обичай Рицарите от Златната осмица приемат тази задача.
Лидерът взе трите снимки, дадени от мъжа по време на изложението му.
Задачата е ясна каза той. Едно убийство, две отвличания. Този мъж трябва да бъде ликвидиран, а по-младият и жената да бъдат заловени живи и изправени пред знатния ни работодател, който да постъпи с тях така, както намери за добре.
Лидерът на Златната осмица кимна почтително на мъжа с маската.
Цената ни е висока, но за повече от две хиляди години никога не сме проваляли мисия.
Той вдигна снимките. На тях бяха заснети:
Джак Уест-младши.
Дъщеря му Лили.
И приятелят и Алби Калвин.
ПЪРВО ПРЕСЛЕДВАНЕ
ОБЕЗГЛАВЯВАНЕТО НА ХАДЕС
Interregnum (лат. междуцарствие).
Времето между края на управлението на един владетел и възкачването на следващия; често период на смут, стратегически маневри и сблъсъци, от които се ражда нов ред.
В НЕБЕТО НАД АТЛАНТИЧЕСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА САЩ
24 НОЕМВРИ, 05:30
Самолетът на Джак Усет се носеше в небето по-бързо от звука към Ню Йорк.
Известен като Небесният воин, самолетът беше Туполев Ту-144", руска имитация на Конкорд". Източен като стрела, покрит с черен материал, поглъщащ радиовълните и подобно на прочутия Конкорд преди него, бърз ама наистина бърз.
Джак се беше сдобил с Небесният воин" от стар неприятел, след като предишният му самолет, любимият му Боинг 747" Халикарнас", беше унищожен по време на отчаяна мисия на Великденския остров.
В момента, управляван от верния пилот на Джак Скай Монстър, стреловидният самолет цепеше небето със скорост 1,5 маха на височина 15 240 метра, много над маршрутите на пътническите авиокомпании.
Като за човек, който често пътува до затънтени кътчета по света, многолюдният Ню Йорк не беше редовна дестинация за Джак, но точно сега той бързаше да стигне там.
Бързането му не се дължеше само на лични причини, но и на господина, който пътуваше с него Антони Михаел Доминик Десакс, известен на обикновените хора като един от големите богаташи на Земята, корабен и минен магнат и четвърти представител на своя изключително стар и аристократичен род, назначаван за маршал на Франция.
Но той беше такъв за обикновените хора.
В по-потайните кръгове той бе известен като едни от четиримата вечни царе, които управляваха планетата Хадес, царят на Долния свят.
Или поне доскоро беше такъв.
Нещата се развиваха бързо за Джак и Хадес, след като се бяха върнали в дома на Джак в часовете след катастрофалния край на Големите игри.
Победата на Джак в Игрите си беше направо историческо постижение, което му осигуряваше място в елитния пантеон на герои, включващи митичния гръцки воин Херакъл.