И Джак наистина беше открил, че Игрите с множеството им дяволски изпитания и награди са източникът на мита за Дванайсетте подвига на Херакъл. Именно това откритие се беше оказало жизненоважно за спечелването на състезанията.
Когато се върна в дома си в австралийската пустош, Джак мечтаеше само за едно почивка. Изобщо не беше избирал да участва в Игрите бе упоен и отвлечен, а после принуден да се бори нонстоп за живота си в продължение на две денонощия, като през цялото време беше облечен в тениска с Хоумър Симпсън и джинси.
Честно казано, ceгa желаеше единствено да ближе множеството си рани и да прекара около година в леглото си.
Но не му беше писано.
Първо жена му Зоуи с нейната къса руса коса и яркосини очи го чакаше, току-що върнала се от собственото си пътешествие до Марианската падина, най-дълбоката бразда в океанското дъно на планетата.
Щом видя Небесният воин да приближава пистата на фермата, Зоуи изтича да го посрещне.
С нетърпение очакваше да разкаже на Джак за приключението си и се усмихна широко, когато видя как той, Лили и Алби слизат от самолета, следвани от Мечо Пух и Стреч.
Само почакайте да чуете какво видях започна тя.
А после видя бръснатата глава на Джак.
И множеството порязвания и синини по лицето му.
И начина, по който накуцваше и пазеше дясната си ръка. Лявата изработена от титан от лакътя надолу беше покрита с прах и драскотини.
"Какво се е случило?"
После погледна Лили облечена в рокля на цветя, която Зоуи никога не бе виждала, и понесла в ръка обувки с висок ток. Това беше странно. Лили не беше от момичетата, които обичат високи токчета.
Мечо Пух и Стреч изглеждаха добре, но Алби беше с превързана глава.
А после Зоуи видя и майката на Джак, Мей, да слиза от черния Туполев.
Това я накара да се изправи на нокти. Дори раните на Джак да не бяха достатъчни да събудят тревогата и, присъствието на Мей определено грабна вниманието и.
А после Зоуи видя и майката на Джак, Мей, да слиза от черния Туполев.
Това я накара да се изправи на нокти. Дори раните на Джак да не бяха достатъчни да събудят тревогата и, присъствието на Мей определено грабна вниманието и.
Д-р Мейбъл Мей Мериуедър, висока само малко над един и петдесет, с прибрана на кок коса и лице като на фея, беше невероятна личност. Не понасяше глупаци и бранеше яростно уединението си. Живееше в отдалеченото крайбрежно градче Брум и не нарушаваше пълната си изолация, освен ако положението не е изключително сериозно. (Рождените дни и смъртните случаи не бяха сериозни ситуации, но за щастие сватбата на Джак беше от тях.) Пристигането на Мей с Джак определено беше повод за тревога.
А после от самолета се появиха и други.
Първо Йоланте.
Зоуи изобщо не си падаше по британската принцеса.
Аристократична, самоуверена, изтънчена и тотално егоистична, Йоланте беше пълна противоположност на Зоуи. Официалната титла на сестрата на Орландо Комптън-Джоунс, Царя на Земята, беше Пазител на Кралския архив. Пътищата им се бяха пресичали на няколко пъти веднъж Йоланте се беше опитала да убие Зоуи и Джак в Абу Симбел в Египет, многократно се беше отивала да съблазни Джак, а после, най-изненадващо, беше спасила живот му в древния подземен обект при Диего Гарсия, въпреки че не и се налагаше да го прави. Зоуи не знаеше дали да се довери на Йоланте, или да я застреля на място.
А после се появиха двама души, които тя не познаваше Хадес, на около шейсет, висок и атлетичен, и един по-дребен и набит мъж с рошава черна коса, широк нос, дебели вежди и дълбоко разположени кафяви очи. По-късно Джак го представи като Е-147.
Господи! възкликна Зоуи. Заминавам само за седмица и виж се на какво си заприличал! Какво е станало? Изглеждаш така, все едно си бил в ада и си се върнал.
Позна от първия опит, скъпа. Да влезем и да седнем. Имам много за разказване.
Това беше подценяване.
Отне известно време, но с помощта на останалите Джак разказа всичко на Зоуи.
За това как беше отвлечен в Пайн Гап, за Големите игри, за Четирите легендарни царства, за помощта, която беше получил по време на Игрите от друг шампион на име Плашилото (и на един дебел, но много доблестен пилот, оказал се далече от зоната си на комфорт, добави Скай Монстър, повдигайки бинтованата си дясна ръка като доказателство), и, разбира се, за катастрофалния край на всичко, когато армията минотаври бе щурмувала планинския дворец и всичко беше отишло по дяволите.
Мей помогна на Джак да обясни на Зоуи концепцията за четирите древни царства на Земята, Морето, Небето и Долния свят, като й показа своята специална карта на света, на която бяха отбелязани границите им, наложени върху известните национални граници:
Да не би да искаш да кажеш, че държавите, парламентите и правителствата са само фасади на тези четири царства? попита Зоуи. Че са техни инструменти?
Именно отвърна Мей. Те са реалнитe властимащи на света.
Зоуи поклати глава.
Добре, тогава какво искат?
Онова, което са искали всички владетели в историята каза Мей. Да запазят властта си.
Ами ти? обърна се Джак към Зоуи. Какво намерихте с Никой в Марианската падина?
Никой беше прякорът на професор Дейвид Блек, техен приятел и един от най-големите специалисти на света по спускане на големи дълбочини. Протеже на прочутия търсач на корабокрушения и откривател на Титаник Робърт Балард, Никой прекарваше времето си в търсене на пълни със съкровища изгубени испански галеони и изучаването на странния морски живот в най-тъмните дълбини на океаните. Той беше отчасти учен, отчасти моряк, стопроцентов авантюрист и свестен тип.
Именно той бе извикал Зоуи два дни преди Джак да бъде отвлечен, за да участва в Игрите искаше да й покаже откритието, което беше направил в Чалънджър Дийп, най-дълбоката част на Марианската падина. Пътуването я беше откъснало напълно от света за една седмица. И може би беше спасило живота й, когато Джак беше отвлечен.
Какво намерихме ли? отвърна Зоуи. О, нищо особено освен запечатана каменна врата на десет километра под повърхността на Тихия океан с надпис на Словото на Тот. С близнаците се спуснахме в подводница заедно с Никой, за да проучим и да направим тестове. Дълбочинният радар показа нещо зад вратата не зала или кухина, а колосален депозит на някакъв вулканичен камък, наречен пикритен базалт.
Мисля, че не става дума просто за някакви стари депозити каза Алби.
Не. Този депозит е огромен и напълно обвит от тънка кора вкаменени морски наноси. Освен това има формата на съвършен куб със страни седем километра. Седем километра! С прави страни и прави ъгли. Освен това намерихме още много орнаментирани врати десетки, разположени на равни интервали около куба. Направих снимки на първата врата.
Зоуи погледна Лили.
Надявах се, че може би ще успееш да разчетеш надписа.
Разбира се рече Лили.
Зоуи й даде снимка на орнаментираната врата, осветена oт ярък лъч на прожектор. С правоъгълна форма и с мраморни колони от двете и страни, тя изобщо не беше на мястото си на океанското дъно.
Лили видя надписа на напречната греда.
Светът е пустош от страдание и болка" преведе тя и двамата с Джак се спогледаха.
Зоуи поклати глава.
Господ да ми е на помощ. При нормални обстоятелства новините ми щяха да са направо изумителни, но след онова, което си преживял
Къде е Никой? попита Джак.
Замина за лабораторията си в Сан Франциско, за да изследва геологичните проби и да види дали има подобни на тях от други части на света.
А Лаклан и Джулиъс?
Джак обичаше близнаците двама рижи непрекъснато бърборещи шотландски гении, които обожаваха еднакво астрофизиката, историята, компютърните игри и всичко свързано с Междузвездни войни.
Върнаха се в Лондон каза Зоуи. Въпреки пристрастяването си към Лигата на легендите Лаки вече е и семеен човек. С отговорности.
През годините, откакто близнаците бяха помогнали на Джак да намери Шестте свещени камъка и да разкрие зaгадката на Петимата велики воини, двамата се бяха отърсили донякъде от вечните момчета в себе си и бяха пораснали.
Джулиъс си оставаше решително необвързан, но Лаки бе срещнал и се беше оженил за една сладка астрофизичка от японско-американски произход от Кеймбридж Ерико Киношита. Двамата имаха още по-сладки четиригодишни близнаци, Кейлъб и Уилоу.
Вечният зевзек Джулиъс изпитваше огромна наслада да пита Лаки каква кола кара сега.
Лаки навеждаше глава.
Майчински ван. Червен Нисан Куест, върховният майчински ван.
На рождения си ден преди няколко месеца Лаклан се беше събудил и бе видял състезателен номер, изписан върху капака и страните на червения ван 55. Подарък от Джулиъс.
Просто исках да изглежда малко по-секси с дяволита усмивка му беше обяснил Джулиъс.
Въпреки всичко близнаците си оставаха близнаци дупе и гащи, братя завинаги. Това, помисли си Джак, беше връзка, която никога не можеше да се скъса. Джулиъс всъщност живееше в апартамент в пристройка в задния двор на къщата на Лаки недалеч от Лондон.
След като всички се бяха събрали, Мечо Пух и Стреч бяха готови да се върнат в дома на Пух в Обединените арабски емирства.
Щяха да вземат Йоланте със себе си.
Щяха да я оставят в Дубай, откъдето тя щеше да се върне сама в Обединеното кралство.
Трябва да се върна в Кралския архив и да взема някои неща преди да го е направил Орландо каза тя на Джак, докато двамата стояха на прашната писта до фермата му. После ще се наложи да изчезна за известно време. Предполагам, че скъпият ми брат ми е доста ядосан.
Тя надраска бързо нещо върху едно листче.
Вземи. Това е номерът на мой предплатен телефон. Ако имаш нужда от мен, използвай също такъв и ми прати съобщение. И благодаря, Джак. Чудесно се справи на Игрите.
После го целуна по бузата и си тръгна.
Стоящата наблизо Зоуи се намръщи.
След като тримата си заминаха, Зоуи и Лили седнаха с Джак и се заеха с раните му.
Боже мой каза Зоуи по едно време. Наистина са те подредили добре.
Джак се намръщи.
Повярвай ми, усещам всяка синина.
Почисти изкуствената си лява ръка (с която се беше сдобил след загубата на истинската в деня на раждането на Лили преди двайсет години) с кърпа, топла вода и препарат за миене на съдове.
След това учтиво се оттегли и следван от верния си малък пудел Рокси, се излегна в пълната с гореща вода вана на задната веранда.
Затвори очи и най-сетне спря, напълно.
Задиша дълбоко, за да се отпусне, остави пустинното слънце да топли клепачите му, като поглъщаше и се наслаждаваше на тишината.
В края на краищата именно това обичаше най-много в уединената си ферма.
Затвори очи и най-сетне спря, напълно.
Задиша дълбоко, за да се отпусне, остави пустинното слънце да топли клепачите му, като поглъщаше и се наслаждаваше на тишината.
В края на краищата именно това обичаше най-много в уединената си ферма.