Мозъкът на Джак се мъчеше да проумее какво чува.
Нима го преследваха две групировки?
Яго и онези задници които явно искаха и Лили и Алби.
И сега новодошлите на практика казваха на Яго, официалния царски тъмничар, да им се маха от пътя.
Реакцията на Яго изненада Джак.
Той сграбчи грубо Хадес за ръка и го блъсна към хората си, които го закопчаха и го избутаха в асансьора.
Сър! Джефри се хвърли след тях, но една от мутрите на Яго го фрасна с приклад в лицето.
Джефри рухна окървавен на пода.
Яго извади пистолет и спокойно го насочи към главата му.
Не! запротестира Хадес. Остави го! Не е направил нищо, освен да ми служи добре.
Остане ли тук, той е все едно мъртъв, братко отвърна Яго. Знаеш как действат царете.
Моля те
Яго прибра пистолета в кобура.
Така да бъде каза той и се качи в асансьора при Хадес и хората си.
Докато вратите се затваряха, погледът на Хадес срещна този на Лили и устните му оформиха: Бягай".
Яго пък погледна Джак и каза:
Оставям те на милостта на рицарите. Моите съболезнования.
Вратата на асансьора скри лицето му и внезапно Джак, Лили, Мей и Джефри останаха сами във великолепния апартамент, вперили погледи в двата военни самолета, увиснали пред прозорците му на шейсет етажа над улиците на Ню Йорк.
И тогава рицарите започнаха зрелищна атака срещу Саксъни Тауър.
Въртящите се оръдия на първия Оспри" оживяха и върху апартамента на Хадес се изсипа невъобразим порой трасиращи куршуми петдесети калибър.
Прозорците се пръснаха.
Навсякъде се разхвърчаха парчета стъкло.
Дупки от куршуми с размерите на топки за софтбол зейнаха в стените.
Безценни вази експлодираха.
Статуи се разлетяха на парчета.
Книгите по рафтовете бяха раздрани, листовете им се превърнаха в конфети.
Канапетата посипаха апартамента с гъши пух и пера.
Джак реагира инстинктивно. Подхвана в движение Лили и Мей и тримата се затъркаляха надолу по извитото мраморно стълбище. Джак сви тялото си около Лили, за да я предпази.
Икономът Джефри не изкара такъв късмет.
Куршумите се стовариха върху него като чукове.
Цялата предна част на тялото му се превърна в кървава каша. Той се загърчи ужасно, докато тежките противосамолетни куршуми минаваха право през тялото му и разкъсаха стената зад него, след което стрелбата най-сетне спря и той рухна на пода, пo-мъртъв и от мъртвите.
В долния край на стълбището Джак викна на Лили и Мей.
Не спирайте!
През вече пръснатите панорамни прозорци виждаше единия щурмови самолет, но не и другия
и изведнъж облечени в черно командоси влетяха през прозорците спускаха се по въжета от покрива. Явно вторият Оспри" беше кацнал горе.
Бяха шестима, с черни очила, черни керамични маски, скриващи половината лице, и поразителни черни брони. Разгърнаха се с клинична прецизност в апартамента, вдигнали картечни пистолети МР-9.
Нищо чудно, че Яго се пръждоса толкова бързо помисли си Джак.
Насам. Той помъкна Лили и Мей през коридорите на долния етаж на апартамента.
Самолетът отвън се спусна и отново откри стрелба.
Пръснаха се още прозорци.
Още стени станаха на решето.
Зоуи! извика Джак в радиостанцията, без да спира да тича. Трябваш ни!
Видях отговори гласът на Зоуи в ухото му.
Югозападният ъгъл! извика Джак.
Разбрано.
Стигнаха до спалня в югозападната част на долния етаж ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се откриваше зашеметяващ изглед към Статуята на свободата и Атлантическия океан.
Самолетът се появи като гневен божествен сокол, с насочени към тях дула.
Джак извади пистолета си и стреля пръв, като пръсна прозорците и улучи пилотската кабина. Куршумът му разби стъклото и улучи един от пилотите в гърдите.
Самолетът рязко се наклони.
В спалнята нахлу вятър.
Джак се обърна и видя в коридора зад себе си бързо движещи се сенки.
Приближаваха.
По говорителите отново се разнесе гласът с европейски акцент.
Капитан Уест. Безсмислено е да бягате. Където и да отидете, ще ви открием. Това ни е работата. Изпълняваме я безупречно от две хилядолетия. Повярвайте ми, най-добре е да се предадете веднага. Методите ни са колкото ефективни, толкова и прословути. Не искате да ги изживеете. Искаме момичето и приятеля и живи; вас не чак толкова. И все пак, макар да имаме задача да предадем на работодателя си дъщеря ви жива, не сме обещавали, че ще бъде невредима.
Лили погледна ужасено Джак и прошепна:
Кои са тези типове?
Първият преследвач се появи в коридора зад тях с вдигнато оръжие. Джак стреля два пъти и го принуди да се скрие зад ъгъла.
Капитане каза гласът. Няма къде да бягате. Обещаваме, че ако се предадете, ще ви убием бързо.
Зоуи? напрегнато каза Джак в микрофона си.
Давайте! Западният прозорец. Сега! извика Зоуи.
Джак грабна Лили и Мей за ръцете и попита:
Скок на вярата с мен?
Добре колебливо рече Мей.
И още как моментално отвърна Лили.
Заедно се втурнаха към широко отворения западен прозорец на спалнята точно когато самолетът се върна на позиция oтвън, а преследвачите им започнаха последната си атака срещу стаята и нахълтаха в нея с вдигнати оръжия.
Джак, майка му и дъщеря му скочиха през разбития прозорец на шейсет етажа над света, право пред увисналия V-22 и в утринното небе
Джак, Мей и Лили полетяха надолу покрай кулата точно два метра преди да тупнат в стоманената кошница на кран крана, който беше монтиран на покрива на Уан Трайбека, сградата в строеж от другата страна на улицата срещу Саксъни Тауър.
Докато преди бе спрян хоризонтално и напречно на покрива на Уан Трайбека, сега кранът беше издигнат под стръмен ъгъл към горните етажи на Саксъни Тауър и кошницата му беше поставена точно под югозападния ъгъл на апартамента на Хадес.
В кабината на крана седеше Зоуи, пратена там по-рано в случай че им се наложи да се омитат бързо.
Зоуи завъртя крана, от което висящата от стрелата му кошница се разлюля силно.
Двата V-22 го видяха и реагираха моментално.
По-близкият самолет се завъртя във въздуха и насочи оръжията си не към кошницата, а към Зоуи в кабината.
Самолетът откри огън и ротационните му оръдия затрещяха като пневматични чукове.
Зоуи приклекна.
От стоманените стени на кабината се посипаха искри от ударите на куршумите. Всичките й прозорци се пръснаха.
Вълната куршуми блъскаше кабината и я караше да се тресе.
Джак, Мей и Лили бяха все още в кошницата, която се люлееше в широка дъга високо над улиците. Прелетя ниско над покрива на строящата се сграда точно когато унищожителната стрелба на самолета откъсна кабината от гнездото й и целият кран се откъсна и бам! рухна върху покрива.
Зоуи се метна от кабината и се претърколи по прашния бетонен покрив на Уан Трайбека, а дългата стрела отскочи от повърхността и целият кран политна през ръба и изчезна от поглед.
Недалеч от Зоуи Джак, Мей и Лили скочиха от кошницата и се проснаха на бетона
миг преди кошницата да бъде повлечена към ръба.
Подобно на някакво гигантско насекомо с дълги крака, кранът полетя покрай Уан Трайбека и се стовари на оплетена купчина на улицата между строящата се сграда и Саксъни Тауър.
Джак вече беше скочил на крака. Подбра Лили и Мей и четиримата със Зоуи се втурнаха към най-близкото стълбище, докато двата самолета завиваха в небето над тях.
Господи, Джак извика Зоуи над цялата шумотевица. Кои са тези типове?
Поредната група от света в сенките, която иска смъртта ни мрачно отвърна Джак. Някакви рицари. Казаха, че искат Лили жива, а мен мъртъв, и че са им платили да го направят.
Четиримата се втурнаха надолу по прашните стълби.
Докато бягаха, виждаха през откритите бетонни нива на строежа как самолетите кръжат около сградата и ги дебнат.
Джак докосна микрофона на гърлото си.
Алби! Обади се!
Чувам те, Джак незабавно отвърна Алби в ухото му.
Заеми позиция! Надявах се, че няма да се наложи да те използваме, но май ще се наложи!
Идвам каза Алби.
Джак, Зоуи, Мей и Лили все още бяха много високо на Уан Трайбека и забързаха към обърнатата към реката страна на сградата.
Водите на Хъдсън проблясваха непосредствено до основата на сградата. На отсрещния бряг на широката река силуетът на Джърси се открояваше на утринната светлина.
Джак се загледа във водите трийсет етажа под тях и каза:
Горе-долу деветдесет метра. Може да се оцелее. На косъм.
И тогава преследвачите им взеха решението вместо тях.
Единият от самолетите увисна над реката десетина етажа под тях
и изстреля две ракети по строящата се кула!
Ракетите полетяха, оставяйки абсолютно прави димни следи, улучиха Уан Трайбека и се взривиха.
Две колосални експлозии разтърсиха сградата.
Джак и трите жени се мъчеха да останат на крака, докато всичко около тях се тресеше и люлееше.
Греди скърцаха.
Бетон стенеше.
А после кулата се прекърши като отрязано дърво точно в средата и горната и половина започна да пада към река Хъдсън с Джак, Зоуи, Мей и Лили в нея.
Гледката беше невероятна.
Сякаш някакъв титаничен дървар беше отсякъл през средата високата четирийсет етажна сграда, принуждавайки я да се пречупи и да падне.
С оглушителен грохот на пукащ се бетон и раздрана стомана горната половина на кулата се откъсна от долната, полетя към Хъдсън
и се стовари във водата с гигантски плясък.
Огромната бетонна структура, тежаща цели 900 000 тона, рухна във водата и вдигна огромна вълна.
Вълната се разпространи във всички посоки като движеща се водна стена. По-голямата част oт нея се слегна в реката, без да нанесе поражения, но друга част се понесе обратно към острова, разби се във вълнолома и се разплиска върху крайречната автострада.
За момент огромната кула с откритите и бетонни етажи остана на повърхността после нивата и се напълниха с вода и масивната конструкция започна да потъва.
За момент огромната кула с откритите и бетонни етажи остана на повърхността после нивата и се напълниха с вода и масивната конструкция започна да потъва.
Ако някой беше гледал внимателно сградата, докато падаше във водата и по-точно северозападния и ъгъл, щеше да види как четири миниатюрни фигури скачат от нея в последния момент и падат с краката напред във водата.
След като колосалната бетонна структура изчезна под повърхността сред кипнала пяна, двата V-22 Оспри" се понесоха над водата в търсене на оцелелите ако имаше такива.
В първия Оспри" лидерът на Рицарите на Златната осмица Йегер Айнс се взираше в потъващата сграда и търсеше Уест и дъщеря му сред останките и вълните.