Oт атриума се разнесоха оглушителни изстрели, последвани от писъци.
Писъците на хората от домакинството на Хадес.
Още три изстрела ги накараха да замлъкнат.
Мамка му Джак се завъртя в търсене на изход.
Хранилището обаче беше задънена улица. Нямаше друг изход освен вратата, през която бяха влезли.
Намираха се в капан.
Хадес обаче вече вървеше към входа, където клекна и отметна килима. Под него имаше вградена в пода дръжка.
Той я завъртя и част от пода се вдигна на панти.
Пред тях се отвори тайно помещение нещо като паник стая с размерите на малък килер.
Вътре! Бързо! прошепна Хадес.
Всички се набутаха в помещението под пода.
Джак хвърли поглед към шлема под стъкления похлупак в другия край на хранилището, като преценяваше дали няма да успее да се добере до него и да се върне преди врагът да пристигне, но Хадес го сграбчи за ръката.
Няма време! Остани жив днес, за да се биеш утре.
Джак скочи в скривалището. Хадес слезе последен, като затвори капака след себе си и използва въже, за да издърпа килима обратно на мястото му.
Черно-бял монитор показваше картини от различните камери, разположени в апартамента на Хадес.
В атриума телата на служителите му лежаха до асансьора в локви кръв.
Друга камера показа петима мъже с черно облекло и въоръжени с автомати да влизат в кабинета на Хадес и направо в отвореното хранилище
където първите двама веднага откриха огън, като стреляха във всички посоки.
Вълната куршуми не пропусна нито една повърхност от хранилището; куршумите рикошираха oт бронираните стъкла, предпазващи артефактите.
Джак се облещи. Хадес беше постъпил правилно да ги замъкне в паник стаята.
Всички в скривалището затаиха дъх.
Стрелбата спря и лидерът на неканените гости влезе в хранилището и каза:
Тук няма никой.
На Джак не му беше да гледа монитора, за да разбере кой е този човек.
Познаваше този глас. Гласът на човек, който мразеше Джак повече от всеки друг на света.
Орландо Комптън-Джоунс, царят на Земята.
Джак замръзна, вперил поглед в черно-белия монитор, който показваше хранилището над тях.
На него се виждаше жестокият цар, за когото се бе състезавал в Големите игри.
С Орландо имаше още четирима мъже. Двама очевидно бяха телохранители военни, въоръжени с автомати Щаер".
Джак познаваше единия от другите двама кардинал Рикардо Мендоса. Дребен, с тесни очи и тънък като молив мустак, Мендоса беше член на групата Омега на Католическата църква. Освен това беше главен съветник на Орландо. Джак го беше срещнал в Долния свят.
Последният от антуража на Орландо беше пълна противоположност на Мендоса. Изглежда, беше от индийски или пакистански произход и бе невероятно дебел, с рунтав сив мустак и много надиплени брадички. Късият му врат беше украсен с множество безвкусни златни верижки.
Това е Съни Малик прошепна Мей на Джак. Специалист по антики от черния пазар на Карачи.
Джак кимна мълчаливо. Мей му беше разказала за смъртоносната си среща с Малик в Карачи заедно със Стреч и Мечо Пух.
Загледа се в Орландо.
Не беше виждал Царя на Земята от хаоса, който беше предизвикал по време на Върховната церемония на върха на двореца на Хадес в Долния свят пет дни по-рано. Беше чул, че Орландо и Мендоса са се измъкнали oт Индия, но не знаеше къде са отишли.
На монитора Орландо се обърна към двамата си съветници.
Е?
Шлемът на Хадес. Мендоса посочи великолепното бронзово изделие. Вече имаш Меча и Шлема. Когато вземеш Тризъбеца, ще притежаваш и трите оръжия.
Орландо предпазливо повдигна похлупака над Шлема и го взе.
А къде е Тризъбецът?
Мендоса се обърна към Съни Малик.
На монитора Орландо се обърна към двамата си съветници.
Е?
Шлемът на Хадес. Мендоса посочи великолепното бронзово изделие. Вече имаш Меча и Шлема. Когато вземеш Тризъбеца, ще притежаваш и трите оръжия.
Орландо предпазливо повдигна похлупака над Шлема и го взе.
А къде е Тризъбецът?
Мендоса се обърна към Съни Малик.
Според няколко древни критски тeкстa оръжието на Владетеля на морето, Тризъбият боздуган, бил погребан с него. Намира се в гробницата на Посейдон.
А тя къде е?
Точното и местоположение е неизвестно, но всички сведения сочат, че е недалеч от град Атлас.
Орландо се обърна към Мендоса, който кимна.
Съгласен съм каза кардиналът. Това отговаря на нашите записи в библиотеките на Ватикана. А има и логика, тъй като Атлас е бил историческата столица на Царството на морето.
Атлас кисело рече Орландо. Това означава консултиране със Сфинкса. Мамка му.
Винаги съм намирал компанията на лорд Ланкастър за много приятна каза Мендоса. Много начетен и изтънчен човек, който почита традициите. Във ваше предимство е, че именно той е пазачът на Атлас. Предполагам, че като ваш кръвен роднина той с радост ще ви помогне в благородното ви начинание.
Сфинкса може и да ми е братовчед изсъска Орландо, но също така е змия, която познава всяка тайна на всяка кралска фамилия на света. Как иначе според теб е получил прякора си? Освен това много добре си дава сметка, когато е в силна позиция. Господин Малик, докато ние говорим със Сфинкса, ти започни да проучваш къде се намира гробницата на Посейдон и Тризъбецът.
Както заповядате отвърна Съни Малик.
Докато Орландо и Малик разговаряха, Мендоса пристъпи към триъгълната варовикова плоча и насочи към нея някакво странно изглеждащо устройство.
То бързо сканира плочата с два зелени лазера.
Баща ми ми разказа за тази плоча рече Орландо. Каза ми, че бащата на Хадес твърдял, че била част от Олтара на космоса.
Устройството на Мендоса избибипка
и лицето на кардинала грейна, докато четеше от екрана:
Мистерията на оръжията: Първото убива. Второто ослепява. Третото управлява. И Мистерията на градовете: Първият е Туле, потънал в неизмерими дълбини. Вторият е Ра, великият планински град".
Мендоса изглеждаше така, сякаш е видял Бог. Направо беше в екстаз.
Невероятно каза той. Това са две oт Мистериите естеството на оръжията и редът на градовете. Това е жизненоважно без него нямаше да знаем откъде да започнем. Започваме с Туле. Освен това трябва да отнесем плочата в лабораторията ми във Ватикана за пълен анализ.
В тъмната паник стая под тях Хадес се обърна към Джак и прошепна:
Нали ти казах програми за превод.
Докато двамата телохранители вдигаха тежката плоча от подиума и, Мендоса я гледаше с възхищение.
Господи на небесата, великолепна е.
Орландо изсумтя.
Щом казваш. Хадес вече не е неин собственик. И няма да му потрябва там, където отива. Ние обаче трябва веднага да потеглим за Туле
Внезапно млъкна, заслушан в слушалката си.
Разбрано каза в микрофона. Господа, трябва да се размърдаме. Други пътуват насам и не бива да сме тук, когато пристигнат.
И толкова бързо, колкото бяха дошли, Орландо и хората му напуснаха хранилището с Шлема и плочата и забързаха към асансьора.
Веднага щом вратите му се затвориха, Хадес вдигна капака на паник стаята и каза:
Взеха Шлема и плочата. По дяволите. Поне успяхме да разчетем надписите.
Кой е този Сфинкс, за когото споменаха? попита Мей, докато излизаха от скривалището.
Попадала ли си на трисмагите при проучванията си? попита Хадес, докато и подаваше ръка да й помогне.
Да отвърна Мей. Пазителите на трите тайни града.
Сфинкса, или по-точно лорд Хардин Ланкастър XII, е един от трисмагите каза Хадес. Той е пазителят на най-великият от градовете, Атлас.
Хайде, народе, размърдай се подкани ги Джак. Ние също трябва да се пръждосваме.
Излязоха забързано от кабинета на Хадес в коридора, минаха покрай извитото стълбище и продължиха към асансьорите.
Хадес погледна тъжно окървавените тела на хората си. Джефри коленичи до един от труповете
Дзън!
Лампичката на десния асансьор светна.
Лампичката на десния асансьор светна.
Джак се извъртя.
Вратата на асансьора се отвори
и видяха огромен здравеняк, заобиколен от шест тежковъоръжени ченгета от специалния отряд на нюйоркската полиция. По мъртвешките им погледи обаче ясно си личеше, че не са никакви ченгета.
Здравенякът също видя групата пред себе си Джак, Хадес, Лили, Мей и Джефри и се ухили гадно.
Я, здрасти. Излезе от асансьора. Май ви пипнах в крачка.
Беше по-висок от Хадес, поне метър и деветдесет, и в адски добра форма. Приликата беше очебийна. Лицето му бе същото като на Хадес пронизващи очи, сурови черти и черни извити вежди само че бе по-младо.
Братко каза той и кимна подигравателно на Хадес. Колко се радвам да те видя. А това той се обърна към Джак, предполагам, че е прочутият капитан Уест. Изключително ми е приятно да се запознаем. Аз съм принц Яго Десакс, управител на Царския затвор, и съм тук, за да ви арестувам.
Всички бяха замръзнали в напрегнато очакване.
Яго предпазливо каза Хадес. Моля те. Нека поговорим.
Няма нищо за казване, братко. Ти извърши измяна срещу четирите трона и затова си осъден на доживотен затвор в Ереб. Свален си.
Джак веднага долови тона му.
Едва прикрито презрение.
Яго, горд принц, принуден да заеме по-ниския пост на полицай и тъмничар, не даваше и пукната пара за Хадес.
Хадес обаче не се предаваше.
Яго, моля те, трябва да намерим Мистериите, за да спрем събитието Оме
Аз не трябва да правя нищо рязко го прекъсна Яго. Вече нямаш власт над мен, Антони. Ролята ти в световните дела приключи. Не ти остава нищо друго освен болка и страдание от моите ръце и аз с радост ще изпълня присъдата. Колкото до капитан Уест, той посегна на цар
Внезапно алармите на сградата нададоха пронизителен вой.
Яго рязко се извъртя.
Джак също.
Последва дълбоко буботене
и зад панорамните прозорци на северната страна на апартамента на Хадес се появи страховита гледка.
Гигантски щурмови самолет V-22 Оспри увисна пред прозорците с обърнати нагоре витла и застрашително наведен нос, с насочени към тях оръдия и ракети.
Втори самолет премина зад първия, рязко се наклони и описа широк кръг около небостъргача.
Джак не знаеше какво става. Ако се съдеше по изненаданата физиономия на Яго, същото се отнасяше и за него.
От двустранен сблъсъкът се беше превърнал в тристранен.
Сирените замлъкнаха и по системата за вътрешно оповестяване на сградата се разнесе мъжки глас:
Поздрави, принц Яго и цар Хадес добре де, бивш цар Хадес. С какво съжаление научих, че сте изпаднали в немилост.
Акцентът беше европейски отчасти френски, отчасти немски.
Аз съм Йегер Айнс и ние сме Рицарите на Златната осмица. Имаме законна заповед да убием капитан Усет и да заловим дъщеря му, както и приятеля й, младия господин Калвин, ако и той е тук. Цената беше платена и знакът е поставен. Сега те са наша собственост. Яго, предполагам, че си тук за Хадес и Уест. Ще ти позволим да вземеш Хадес, но не и Уест. Той и двамата младежи са наши.