O lente, lente, currite noctis equi рецитира напевно Пендъргаст.
Доктор Фауст, действие пето, втора сцена додаде веднага Констанс.
Звездите тихо плуват, времето тече, часът ще удари,
дяволът ще дойде и Фауст ще бъде прокълнат.
Лека усмивка пробяга по лицето на Пендъргаст.
Според легендата след полунощ от стаите му се разнесли ужасни писъци. Никой от гостите му не посмял да види какво става. На сутринта спалнята му приличала на скотобойна. Стените били целите в кръв. Някой намерил едно око в ъгъла на стаята. Останките от смазания му череп висели от една стена. Намерили каквото друго било останало от тялото му на улицата долу, захвърлено върху купчина конска тор. Казват, че
Прекъсна я почукване върху вратата на библиотеката.
Това трябва да е сержант ДАгоста погледна Пендъргаст часовника. Влез! извика по-силно той.
Вратата се отвори бавно и сержант ДАгоста пристъпи в библиотеката мръсен, с разкъсани дрехи, изподраскан, окървавен.
Пендъргаст скочи рязко от стола си.
Винсънт!
16.
ДАгоста се отпусна на един стол, замаян и в шок. Струваше му се, че половината му тяло бе безчувствено, а другата половина пулсираше от болки. От тази стара сграда го побиха тръпки таткова влажна, студена и тъмна беше. Нима наистина Пендъргаст сега живееше тук? Имаше красив дом на Сентръл парк запад, а вместо това бе предпочел да живее в сърцето на Харлем, в тази обитавана от призраци къща-музей, пълна с препарирани животни и скелети и с най-различни боклуци по лавиците. Поне библиотеката бе като оазис, меки столове, пламтящ огън. Изглежда Пендъргаст имаше гостенка, но в момента ДАгоста се чувстваше прекалено изнервен, надраскан и преуморен, че да й обърне внимание.
Изглеждаш така, сякаш току-що си избягал от дявола каза Пендъргаст.
Това направих.
Шери?
Да имаш случайно някоя студена Бъд?
16.
ДАгоста се отпусна на един стол, замаян и в шок. Струваше му се, че половината му тяло бе безчувствено, а другата половина пулсираше от болки. От тази стара сграда го побиха тръпки таткова влажна, студена и тъмна беше. Нима наистина Пендъргаст сега живееше тук? Имаше красив дом на Сентръл парк запад, а вместо това бе предпочел да живее в сърцето на Харлем, в тази обитавана от призраци къща-музей, пълна с препарирани животни и скелети и с най-различни боклуци по лавиците. Поне библиотеката бе като оазис, меки столове, пламтящ огън. Изглежда Пендъргаст имаше гостенка, но в момента ДАгоста се чувстваше прекалено изнервен, надраскан и преуморен, че да й обърне внимание.
Изглеждаш така, сякаш току-що си избягал от дявола каза Пендъргаст.
Това направих.
Шери?
Да имаш случайно някоя студена Бъд?
Пендъргаст изглеждаше почти обиден.
Една Пилснър Ъркуел ще свърши ли работа?
Ако е бира, да.
Младата жена в дълга, розова рокля се изправи и излезе от стаята. След минутка се върна с чаша бира върху поднос. ДАгоста пое чашата и отпи с благодарност Благодаря ви, ъ-ъ-ъ
Констанс долетя до него тихият отговор.
Констанс Грийн добави Пендъргаст Моя подопечна, това е сержант Винсънт ДАгоста, доверен мой сътрудник. Помага ми в това дело.
ДАгоста погледна Пендъргаст, Негова подопечна ли? Какво, по дяволите, означаваше това? Огледа с по-голямо любопитство момичето. Бе красиво, с бледи, деликатни черти. Роклята й бе много прилична и твърде скромна, но гърдите, които издуваха дантелената й предница предизвикаха у ДАгоста най-нескромно трепване в слабините. Въпреки старомодните си одежди тя не изглеждаше на повече от двайсет години. Но тези нейни виолетови очи, тъй будни и интелигентни, кой знае защо изобщо не приличаха на очите на младо момиче. Никак.
Приятно ми е да се запознаем каза ДАгоста и се изправи на стола си, но залитна.
Ранен ли си? попита Пендъргаст.
Почти навсякъде отвърна ДАгоста и отпи още една голяма глътка.
Разкажи ни какво стана.
ДАгоста остави чашата си.
Първо посетих лейди Милбанк Беше абсолютно гола. Искаше да говорим единствено за новата й смарагдова огърлица. И с Кътфорт не ми провървя много повече: излъга за причината, поради която Гроув му се е обадил, отговаряше на въпросите със заобикалки, ако изобщо им отговаряше. Последно се срещнах с Булард в Нюйоркския атлетичен клуб. Твърди, че почти не познавал Гроув, че не знае защо се обаждал, не си спомня за какво си бъбрили, не знае откъде Гроув е взел номера му. Лъжец от игла до конец и дори не си даде труда да го скрие.
Интересно.
Да, и при това е страхотен образ. Грамадно, грозно, арогантно кепе ДАгоста погледна момичето Мъж. На практика направо ме изхвърли. Тръгнах си, вечерях в кръчмата Мълинс до Бродуей. Забелязах на няколко пъти една златиста импала. Взех метрото до 96-а улица и отидох пешком до Ривърсайд И оттам поех за насам. Импалата се появи отново около 130-а улица.
В северна или в южна посока се движеше?
ДАгоста се почуди защо бе важно това.
В северна.
Пендъргаст кимна.
Усетих, че нещо ще става, затова изтичах в Ривърсайд парк. Двамина изскочиха от колата и ме подгониха, стреляха с оръжия с лазерен прицел: точни, с голям калибър. Преследваха ме през целия парк. Излязох на магистралата към Уест сайд и се натъкнах на телена ограда. Помислих си, че всичко свърши. И тогава забелязах една наскоро катастрофирала кола на петнайсетина метра от мен. Някакъв тъпанар бе минал през оградата и бе оставил колата да ръждясва там. Мушнах се през дупката, изгубих ги на магистралата, дадох знак на една кола да спре. Тя ме остави на следващия изход, но не можах да взема такси и трябваше да вървя трийсет пресечки разстояние до тук. И тъй като през целия път се придържах към сенките и гледах за импалата, това ми отне известно време.
Пендъргаст кимна отново.
Значи един от хората те е проследил до метрото, а другият е карал колата. Събрали са се заедно и са се опитали да ти отрежат пътя.
И аз така си помислих. Стар номер.
Отвърна ли на стрелбата им?
Да, ама не ми свърши кой знае каква работа.
Така ли, при твоите превъзнасяни стрелкови умения?
ДАгоста сведе очи.
Малко са поръждясали.
Въпросът е кой ги е изпратил.
Случи се ужасно скоро след като пораздрусах Булард.
Случи се ужасно скоро след като пораздрусах Булард.
Маже би прекалено бързо.
Булард не ми се видя като човек, които би изчакал. От решителните типове е.
Пендъргаст пак кимна.
През цялото време на този речитатив младата жена бе мълчала учтиво. Но накрая се надигна от дивана.
С ваше позволение, ще ви оставя да обсъждате този въпрос насаме. Имаше такъв маниер на говорене и съвсем лек акцент, че кой знае защо това напомняше на ДАгоста старите черно-бели филми. Отиде до Пендъргаст и го целуна леко по бузата. Лека нощ, Алойзиъс След това се обърка към ДАгоста и кимна: Радвам се, че се запознах с вас, сержант.
Малко по-късно вратата на библиотеката се затвори и се възцари мълчание.
Значи подопечна, така ли? попита ДАгоста.
Пендъргаст кимна.
И откъде дойде?
Наследих я с къщата.
И как по дяволите можеш да наследиш някого? Роднина ли е?
Не ми е роднина. Доста е сложно. Къщата и колекциите й наследих от чичо си Антоан. Тя била открита в къщата от един мой познат, който през лятото каталогизираше колекциите. Криела се е тук.
От колко време?
Последва кратка пауза.
От доста време.
И каква е тя, бегълка ли? Няма ли си семейство?
Сираче е. Моят чичо я прибрал, грижил се за нея, образовал я.
Така ли? Значи е бил нещо като светец?
Едва ли. Излиза, че Констанс е единственият човек, на когото е държал. Всъщност той продължил да се грижи за нея дълго след като спрял да се грижи за себе си. Беше мизантроп, а тя бе изключението, което потвърждава правилото. Във всеки случай, сега аз май съм единственият й роднина. Но трябва да те помоля да не споменаваш нищо от чутото в нейно присъствие. Последните шест месеца бяха изключително мъчителни за нея.
И защо?
Това е нещо, което е най-добре да оставим в минато. Достатъчно е да ти кажа, Винсънт, че Констанс е невинна жертва на поредица от дяволски експерименти, извършени преди много време. Като разбрах как собственото й семейство е станало жертва на тези експерименти, се почувствах задължен да се погрижа за нейното добруване. Това е усложнение, което определено не бях очаквал. Но познанията й за къщата и за библиотеката се оказват безценни. Тя ще стане отлична изследователка и уредничка.
Поне е приятна за окото. Когато забеляза мрачното изражение на Пендъргаст. ДАгоста се прокашля и бързо добави: Как минаха твоите разпити?
Монкалм не добави много към онова, което вече знаем. До вчера отсъствал от дома си, пътувал. Изглежда Гроув е оставил отчаяно съобщение на сътрудника му. Как може човек да развали сделка с дявала? Сътрудникът изхвърлил бележката очевидно Монкалм е магнит за смахнати персони и получава много такива съобщения. Не можа да добави нищо ново. Фоско, от друга страна, се оказа много интересен.
Надявам се здраво да си го препотил.
Не съм много сигурен кой кого препоти.
ДАгоста не можеше да си представи някой да препоти Пендъргаст.
Замесен ли е?
Зависи какво имаш предвид под замесен. Той е забележителен човек и спомените му се оказаха безценни.
Е, значи остават съмненията за Кътфорт и Булард.
Ти каза, че Кътфорт бил лъжец, като Булард Как разбра?
Каза ми, че Гроув му се обадил посред нощ, защото искал да купи някаква вехтория от ерата на рока. Аз го блъфирах, като му отвърнах, че Гроув ненавиждал рок-музиката. И това го издаде мигновено.
Груба лъжа.
Той си е грубиян, при това доста глупав. Но предполагам, че го бива в работата му, след като е натрупал толкова пари.
Интелигентността, културата и образованието не са качества, които обикновено се свързват с бизнеса на поп-музиката.
Виж, Булард е на друго ниво. И той е груб, но е много интелигентен. Не бих го подценил. Фактът е, че двамата знаят за смъртта на Гроув много повече, отколкото казват. Почти съм сигурен, че можем да пречупим Кътфорт той е слабият. Булард ще се окаже костелив орех.
Пендъргаст кимна.
Заключението на съдебните лекари за трупа на Гроув. Ще бъде готово утре. То може да ни даде тъй необходимата информации. Най-важното сега е да намерим връзката между Булард, Кътфорт и Гроув. Ако намерим такава връзка, Винсънт, ще получим ключа за разгадката на цялата този мистерия.
17.
Доктор Джак Диенфонг огледа лабораторията си металните маси, шкафовете за химически шлемове и ръкавици, микроскопи, устройствата за микротомия и титруване. Не бе приятна гледка, но бе организирана и функционална. Диенфонг бе шеф на управлението за съдебна медицина на ФБР на улица Конгрес и бе много любопитен да се запознае най-сетне със специален агент Пендъргаст, за когото бе слушал толкова много.
Погледна изписаното индексно картонче, за да преговори отново бележките си. Повечето бе в главата му, картончето бе по-скоро за самоуспокоение. Изпитваше известни опасения. Онова, което щеше да докладва, никак не му се нравеше и той просто се надяваше прочутият а някои казваха печално прочутият агент да го разбере. Според Диенфонг най-лошата грешка, която човек можеше да допусне в химията на съдебната медицина, бе да прекали с тълкуването на резултатите. Ако направиш това няколко пъти, накрая ще пратиш в затвора някои невинен човек. Това бе най-големият страх на Диенфонг. Той не би отишъл далеч в тълкуванията си за никого, дори за такъв страхотен агент като Пендъргаст.