Чу се шум до вратата и Диенфонг погледна часовника си. Точен почти до секундата Пендъргаст вече потвърждаваше едно от нещата, с които беше прочут. Миг по-късно вратата се отвори и в лабораторията влезе строен мъж в черен костюм, следван от ръководещия специален агент Карлтън, шеф на Южната област на ФБР и от смълчана групичка младши агенти и сътрудници. Във въздуха се носеше почти осезаема възбуда каквато обикновено предизвикват шумните дела. И с едно шумно дело можеше да докара в неделя в лабораторията човек кого Карлтън. Всички отнасящи се до делото доказателства бяха изпратени за по-задълбочен анализ от местата полиция във ФБР. И сега бе ред на Диенфонг да събере всички парченца на мозайката. Опасенията му не се разсеяха.
Диенфонг внимателно огледа непознатия агент. Пендъргаст бе такъв, какъвто го описваха, движеше се със скритата сила и елегантност на котка. Косата му бе светлоруса, почти бяла, лицето му хладно и аристократично, бледите му очи неспокойно попиваха всичко наоколо. Диенфонг се бе срещал с много агенти от ФБР по време на кариерата си, но този бе от съвсем различна категория.
Онези леденостудени очи се спряха върху Диенфонг и агентът приближи към него.
Доктор Диенфонг рече той с ласкавия, типичен за юга акцент.
Приятно ми е пое Диенфонг сухата и хладна длан.
Смятам, че вашият материал в Джърнъл ъв форензикс за съзряването на ларвите на червея Блоуфлай в човешкия труп за много интересно четиво.
Благодаря ви.
Никога не бе мислил статията си за интересно четиво, но всеки знае себе си. Представата на Диенфонг за добро четиво бяха есетата на Самюъл Джонсън в Рамблър.
Готови сме за представянето рече той и посочи към редицата столове, подредени пред прожекционния екран ще започнем с кратка визуална презентация.
Отлично.
Агентите се настаниха, шепнейки, покашляйки се и скърцайки със столовете. Ръководещият, специален агент Карлтън, зае централното място на първата редица, дебелите му бедра преливаха извън ръбовете на стола.
Диенфонг кимна на помощника си и той намали осветлението и включи компютърния проектор.
Моля, чувствайте се свободни да ме прекъсвате с въпроси по всяко време каза Диенфонг и извика на екрана първото изображение Ще вървим от най-простото към по-сложното. Това е 50-кратно увеличение на пробата от сяра, намерена на място. Химическият ни анализ показа, че е естествена, с елементи, които показват вулканичния и произход. Била е бързо загрята и изгорена по неизвестен начин. Когато сярата гори, тя се свързва с кислорода, за да образува серен двуокис, който има много силна миризма миризма на изгорели кибритени клечки. Ако този газ влезе в контакт с вода, се образува сярна киселина. Тези влакна появи се следващото изображение са от дрехите на жертвата. Забележете накъдрянето и свиването им, очевидно в резултат на въздействието на сярна киселина върху дрехите на жертвата.
Появиха се още три изображения в бърза последователност.
Както мажете да видите, има микроскопична вдлъбнатина върху пластмасовите очила на жертвата, върху лака на стените и на пода вследствие на бързото освобождаване на серни съединения.
Имате ли представа какъв е произходът на тази сяра? попита Пендъргаст.
Почти е невъзможно да се отговори на този въпрос. Ще трябва да анализираме и сравняваме хиляди познати ни вулканични източници, което е непосилна задача, дори да разполагаме с проби от тях. Мога само да ви кажа, че съдейки по високото съдържание на силиций, източникът е континентален, а не е от океана. С други думи сярата не е дошла от Хаваите или, да речем, от океанското дъно.
Пендъргаст се облегна назад, изражението му бе непроницаемо в затъмненото помещение.
Пендъргаст се облегна назад, изражението му бе непроницаемо в затъмненото помещение.
Следващото изображение показва микроразрез на изгорялото дърво на пода от т. нар. копито.
Последваха още няколко изображения. Диенфонг се прокашля. Тук вече започваше трудното.
Ще забележите дълбокото проникване на изгореното дърво. Вижда се най-добре на 200-кратното увеличение.
Още един диапозитив.
Това не е постигнато чрез жигосване. Той замълча и преглътна. Тоест този отпечатък не е прегорен в дървото с нажежено до червено желязо. Причинен е от интензивно горене вследствие на нейонизираща радиация, навярно в много късия инфрачервен обхват, която е проникнала в дървото.
Намеси се Карлтън, както Диенфонг очакваше.
Искате да кажете, че престъпникът не е нагрял нещо, което да притисне към пода?
Точно така. Всъщност нищо не е докосвало дървото. Прегарянето е вследствие на кротко изригване на чиста радиация.
Карлтън се размърда и столът му тревожно изстена.
Чакайте малко. Как е възможно това?
Моята задача е да описвам, а не да интерпретирам отвърна Диенфонг и пусна следващия диапозитив.
Но началникът не бе свършил.
Да не би да искате да кажете, че отпечатъкът е направен с някакъв вид лъчево оръжие?
Не мога да кажа какъв е бил източникът на радиация.
Карлтън изсумтя невярващо.
Така стигаме до кръста. Появи се следващият диапозитив Нашият експерт по изкуствата го идентифицира като рядък екземпляр тоскански кръст от XVII век, обикновено такива кръстове са носели аристократите. Направен е от злато и сребро, напластени, споени и ръчно гравирани, за да се постигне доста интересния ефект, познат като lameleas fines. След това е инкрустиран в дърво, което до голяма степен е изгоряло.
Колко би струвал? Този път Карлтън зададе по-умен въпрос.
Като се имат предвид скъпоценните камъни, осемдесет, а може би и сто хиляди долара. Ако не е повреден, разбира се.
Карлтън подсвирна.
Кръстът е бил намерен на шията на жертвата, докосвал е кожата. Ето снимка от местопрестъплението той все още е на гърдите на жертвата.
Следващият диапозитив предизвика възгласи на отвращение и на недоумение.
Както виждате, кръстът е бил нагрят до точка на топене и дълбоко е прегорил кожата, върху която се е опирал. Но забележете, че околната плът изобщо не е изгоряла, дори не изгорена. Нещо а аз наистина не мога да кажа какво е нагряло само кръста. Без да нагрее заобикалящата го кожа. Кръстът отчасти е стопен и е прогорил плътта на жертвата край себе си. А тук той пусна следващия диапозитив имаме изображение от електронен микрограф с 3000-кратно увеличение, което показва изключителното хлътване на сребърната, но не и на златната повърхност на кръста. Нямам обяснение и за това. Предполагам, че би могло да е вследствие интензивна и продължителна доза радиация, която е отлюспила горните слоеве електрони и е изпарила част от метала. И е въздействала по-силно върху среброто, отколкото върху златото. Но отново нямам представа защо.
Карлтън скочи на краха.
Мажете ли да ни обясните това на обикновен английски.
Разбира се отвърна сухо Диенфонг Нещо е нагряло и оголило кръста, без да нагрее и стопи нищо около него. Предполагам, че е било някакъв вид радиация, която се поема по-силно от метала, отколкото от плътта.
Като тази радиация, която е прогорила отпечатъка на копитото ли?
Диенфонг трябваше да си признае, че Карлтън не беше чак такъв глупак, за какъвто се представяше.
Много е възможно.
Пендъргаст вдигна пръст.
Агент Пендъргаст?
Има ли следи от радиационни изгаряния или нагрявания на други повърхности в стаята?
Още по-добър въпрос.
Да има. Колонките за балдахина на леглото, които са от лакиран бор, показват признаци на нагряване, както и стената зад леглото, която е от боядисан бор. На някои места боята се е размекнала и се е подула.
Диенфонг премина с мишката по менюто на екрана и извади друго изображение.
Ето разрез на стената, който показва четири слоя боя. И още една малка загадка: само най-долният слой се е нагрял и подул. Другите са непокътнати и химически непроменени.
Анализирахте ли всичките четири слоя боя? попита Пендъргаст.
Диенфонг кимна.
Най-долният слой боя на оловна основа ли е?
Ето разрез на стената, който показва четири слоя боя. И още една малка загадка: само най-долният слой се е нагрял и подул. Другите са непокътнати и химически непроменени.
Анализирахте ли всичките четири слоя боя? попита Пендъргаст.
Диенфонг кимна.
Най-долният слой боя на оловна основа ли е?
Диенфонг се изненада. Веднага усети накъде щяха да поемат въпросите към нещо, за което не се бе сетил.
Чакайте да проверя. Той прелисти лабораторните анализи, организирани и категоризирани в дебела папка с етикет Жупел Всички разследвания на ФБР си имаха условни имена и точно това той бе дал на това дело. Мелодраматично може би, но подходящо.
Вдигна глава и отвърна:
Да, всъщност боята е била на оловна основа.
А другите не са били?
Точно така.
Още едно доказателство, че си имаме работа с някакъв вид радиация.
Много добре, агент Пендъргаст. За първи път му се случваше агент от ФБР да направи заключение преди него. Този Пендъргаст наистина си заслужаваше репутацията. Диенфонг се прокашля. Има ли други въпроси и забележки?
Карлтън отново вдигна ръка.
Да?
Нещо ми се губи. Как е възможно нещо да въздейства на най-долния слой боя, без да засегне горните?
Пендъргаст се обърна към него:
Именно оловото на боята е влязло в реакция, досущ като метала в кръста. Абсорбирало е радиацията по-силно. Засечена ли бе някаква радиоактивност на мястото при повторния оглед, докторе?
Никаква.
Карлтън кимна.
Заеми се с това, Сам.
Слушам, сър отвърна един от младшите агенти.
Диенфонг премина към следващия диапозитив.
Ето го и последното изображение разрез на кръста в близък план. Забележете локализираното стопяване, напълно несъвместимо с конвекционен източник на топлина. Това отново е признак, че си имаме работа с радиация.
Кой тип радиация ще нагрее селективно метала повече от плътта попита Пендъргаст.
Рентгеновата, гама-лъчението, микровълновото, инфрачервеното, някои дължини на вълните при радио-спектъра не споменаваме алфа-лъчението и потока от бързи неотрони. Това не е нещо необичайно. Необичайното в случая е интензивността.
Диенфонг зачака неизбежните възражения на Карлтън, но този път ръководещият агент не каза нищо.
Вдлъбнатините по кръста каза Пендъргаст, не ви ли навеждат на нещо?
Засега не.
Някакви предположения?
Аз никога не се занимавам с предположения, господин Пендъргаст.
Не мислите ли, че биха могли да бъдат причинени от интензивен електронен лъч?
Да, но електронният лъч трябва да премине през вакуумна среда. Въздухът ще го разсее още след да речем, милиметър-два. Както казах, лъчението трябва да е в инфрачервения, микровълновия, или рентгеновия спектър, само че и да се генерира лъч с такъв интензитет ще е необходим излъчвател, тежък няколко тона.