Той обърна молива наопаки и изтри с гумичката въпросителните знаци.
2004 сл. Хр.
Във всички случаи е имало предвестници. Малки случки с очевидно ограничено значение. Много от тези събития са включвали смъртта на морално съмнителни хора по същия начин като в предстоящата катастрофа. Това е станало в Помпей преди изригването на Везувий, Лондон преди Големия пожар, във Венеция преди чумата. Тогава може би вече разбирате, господин Хариман, защо казвам, че Джеръми Гроув и Найджъл Кътфорт са сами по себе си незначителни. О, да, и двамата са известни с омразата си към религията и морала с отхвърлянето на почтеността, с възмутителните си крайности. Като такива те са ролеви модели за алчността, похотта, материализма, жестокостта на нашето време и особено на това място, Ню Йорк. Но те си остават само предвестници първите от, боя се, много такива.
Фон Менк внимателно положи картона върху писалището. После, все така умислен, попита.
Четете, ли поезия, господин Хариман?
Не, във всеки случай от колежа насам не съм чел.
Може би си спомняте стихотворението на Уилям Йейтс Второто пришествие?
Море от анархия залива света
На най-добрите им липсват убеждения,
а най-лошите
са изпълнени със страстни сила
Фон Менк се наведе по-близо до Хариман.
Живеем във време на морален нихилизъм и сляпо преклонение пред технологиите, в съчетание с отхвърлянето на духовните измерения на живота. Телевизия, филми, компютри, видео-игри. Интернет, изкуствен разум. Това са божествата на нашето време. Нашите лидери са морално банкрутирали, безсрамни лицемери, преструват се на набожни, но лишени от истинска духовност. Живеем във времена, в който университетските учени омаловажават духовното, презират религията и се кланят дълбоко пред олтара на науката. Живеем във времена, в които мнозина са обърнали гръб на църквите и синагогите, в които радио-коментаторите бълват омраза и простащини, в които телевизионните забавления се свеждат до Истински секс и Факторът страх у знаменитостите. Живеем във времена на самоубийствени взривове, на вилнеещ тероризъм и ядрено изнудване.
След тези думи в стаята се възцари мълчание, чуваше се само едва доловимото жужене на диктофона. Фон Менк най-сетне се размърда и заговори отново:
Древните са смятали, че природата се състои от четири елемента: земя, въздух, огън и вода. Някои говорят за наводнения, други за земетресения и бурни ветрове; трети за дявола. Когато Атлантида е напуснала своята ниша на моралния порядък на природата, тя била погълната от вода. Разрушаването Содом и Гомора било причинено от огън. Чумата, връхлетяла Венеция, дошла от въздуха. Досущ както при златното сечение, моделът е цикличен. Ето тук съм го начертал.
Той извади нова диаграма много сложна, състояща се от линии, таблици и числа. Всички линии изглежда се събираха в един пентаграм в средата, в който бе написано:
2004 г. сл. Хр. Ню Йорк сити огън
Значи смятате, че Ню Йорк ще изгори?
Не и обичайния смисъл. Той ще бъде погълнат от огън отвътре досущ като Гроув и Кътфорт.
Смятате ли, че това може да бъде избегнато, ако хората се обърнат отново към Бог?
Фон Менк поклати глава.
Твърде късно е за това. И моля отбележете, господин Хариман, че не съм използвал думата Бог. Онова, за което говоря, не е задължително Бог, а природна сила морален закон на вселената, точен като всеки закон от физиката. Ние сме създали дисбаланс, който трябва да бъде поправен. Година 2004-а той потупа купчинката схеми Това е годината. Това е предрекъл Нострадамус, това е предрекъл Едгар Кейс, това е предречено в Откровението на Йоана.
Хариман кимна. Усети как по гърба му пролазват тръпки. Това бе вече силен материал. Но дали не бе бомбастично празнословие?
Доктор Менк, вие сте посветили много време за проучване на всичко това.
То бе моята идея-фикс. Още отпреди петдесет години знам за значението на 2004 година. И чаках.
Наистина ли сте убеден, или това е само една хипотеза?
Ще ви отговоря така: утре напускам Ню Йорк.
Напускате?
Заминавам за Галапагоските острови.
И защо на Галапагосите?
Както би ви отвърнал Дарвин: защото са прочути със своята изолираност Фон Менк посочи касетофона Този път няма да има документален филм. Цялата история е ваша, господин Хариман.
Няма да има филм? повтори слисаният Хариман.
Ако съм прав дори само в частица от това, когато то свърши, няма да има публика за документални филми, нали, господин Хариман.
И за пръв път, откакто Хариман бе влязъл в стаята, доктор фон Менк се усмихна с лека, тъжна усмивка, изцяло лишена от веселие.
30.
ДАгоста се взираше в жалкото на вид нещо в чинията дълго, тънко, неопределимо, плуващо в локвичка сос, приличащо слабо на риба. Поне ще помогне на диетата му, помисли си той. Бяха минали десет дни от смъртта на Гроув и той вече бе отслабнал с два килограма, благодарение на новия режим на тренировки с тежести и крос, който бе въвел, да не говорим за часовете, които прекарваше на стрелбището те добавяха мускулна маса на ръцете от китката до лакътя и в раменете. Още два месеца и щеше да влезе отново във формата, която поддържаше в Нюйоркското управление.
Проктър се движеше безшумно, поднасяше и отнасяше почти без предупреждение. Пендъргаст седеше начело на масата. Констанс бе вляво от него. Вече не бе чак толкова бледа навярно се дължеше на слънцето през вчерашния ден. Ала трапезарията в старинната къща на Ривърсайд си оставаше все така мрачна с тъмнозелените си тапети и също тъй тъмните маслени платна. Прозорците, които някога са гледали към Хъдсън, бяха отдавна заковани с капаци и, както изглеждаше, Пендъргаст щеше да ги остави така. Нищо чудно, че бе толкова блед, след като живееше в мрака като някакво пещерно създание. ДАгоста с радост би заменил цялата тази вечеря с процесията й от мистериозни блюда за изпечени на скара ребра и пълен с бири хладилник в задния двор на къщата си в слънчевата околия Съфък. Дори екзотичната кошница за пикник на Фоско от предишния ден бе за предпочитане. Той разбута с вилицата си нещото в чинията си с проучвателна цел.
Не обичаш ли хайвер от треска? попита го Пендъргаст. Приготвен е по стара италианска рецепта.
Баба ми беше от Неапол, но никога през живота си не готвила такова нещо.
Мисля, че рецептата е от Лигурия. Но няма значение. Хайверът от треска не е по вкуса на всекиго.
Той даде знак на Проктър, който отнесе блюдото и няколко секунди по-късно се върна с бифтек и малка сребърна купичка, пълна с чудесен на аромат сос. В другата му ръка имаше кутийка бира Бъдуантър, още заскрежена от леда.
ДАгоста се нахвърли върху храната, но вдигна глава, за да види как Пендъргаст се усмихва, развеселен.
Констанс приготвя поразително добре турнедо бордолез Поръчах го за всеки случай. Както и ъ-ъ-ъ леденостудената бира.
Много благородно от твоя страна.
Харесва ли ви бифтекът? попита го Констанс. Приготвих го saignant, както го предпочитат французите.
Не знам какво е stagnant, но е полусуров, както аз го обичам.
Констанс се усмихна доволна.
ДАгоста набоде ново парче, лапна го и го поля с глътка бира.
Е, какво следва? попита той Пендъргаст.
След вечеря Констанс ще ни поглези с няколко пиеси на Бах Тя е доста добра цигуларка, макар че, боя се, съм доста слаб познавач в тази сфера. Струва ми се, че и цигулката, на която ще свири, ще ти се види интересна. Тя е от колекцията на чичо ми стара Амати в доста прилична форма, макар че тонът й донякъде се е изгубил.
Страхотно прокашля се деликатно ДАгоста. Но аз имах предвид какво следва в разследването.
Аха! Разбирам. Следващият ни ход всъщност е на два фронта. Ще открием този Рейниър Бекман и ще продължим с проучванията на странното естество на тези две убийства. Вече имам човек, който работи по първия въпрос. А Констанс ще ни осветли по втория.
Констанс свенливо избърса устни със салфетката.
Алойзиъс ме помоли да потърся исторически прецеденти за СВЗ.
Спонтанно вътрешно запалване рече ДАгоста. Както в случая с Мери Рийзър, които спомена пред съдебния лекар при убийството на Кътфорт?
Точно така.
Но ти всъщност не вярваш в него, нали?
Случаят с Мери Рийзър е само най-известният от много такива случаи и е добре документиран. Нали, Констанс?
Известен, безупречно документиран и много любопитен. Тя погледна бележките вляво от себе си. На 1 юли 1951 година Мери Рийзър, вдовица заспала в кресло в апартамента си в Сейнт Питърсбърг, Флорида. Намерена била на следващата сутрин от приятелка, която подушила пушека. Когато разбили вратата видели, че от креслото, в което седяла Мери Рийзър, била останала само купчинка обгорели пружини. А що се отнася до самата Мери Рийзър, от осемдесетте й килограма били останали не повече от пет килограма пепел и кости. Само лявото й ходило стояло непокътнато, обуто в чехъл, обгорено до глезена, но инак незасегнато. Освен това били намерени черният и дроб и черепът й, разбит, разцепен от високата температура. И въпреки това останалата част от апартамента била непокътната. Горенето станало само в малък кръг, обхващащ останките на Мери Рийзър, стола й и пластмасов електрически контакт, който се стопил и часовникът й спрял на 4:20 сутринта. Когато го включили в друг контакт той заработил перфектно.
Шегуваш се.
Веднага извикали хора от ФБР и тяхната документация е безупречна каза Пендъргаст. Снимки, тестове, анализи отчетите надхвърлят хиляда страници. Експертите ни установили, че за да се кремира тъй цялостно тялото, е била нужна температура от най-малко три хиляди градуса. Цигара, запалила дрехите й, никога не би предизвикала такава температура, а освен това Мери Рийзър не пушела. Нямало следи от бензин или други ускорители на пожара. Нямало късо съединение. Изключено било дори попадение на светкавица. И делото официално още не е приключило.
ДАгоста поклати недоверчиво глава.
И това е само една скорошна случка каза Констанс Дикенс описва спонтанно вътрешно горене в романа си Мрачният дом. Рецензентите го критикували рязко за това, но той по-късно се защитил като в предговора на изданието от 1853 година написал, че е разказал истински случай на СВЗ.
ДАгоста, който бе на път да лапне нова хапка бифтек, остави вилицата си.
Вечерта на 4 април 1731 година разказва Дикенс, графиня Корнелия Дзангари де Банди от Чезена, Италия, се оплаква, че чувства тежест и потиснатост. Една прислужничка й помогнала да си легне и двете прекарали няколко часа в молитви и разговори. На следващата сутрин, когато графинята не станала в обичайния час, прислужницата я повикала през вратата. Отговор не последвал, само се носела лоша миризма.