Да.
Това съотношение е и основната структура на вселената. Никой не знае защо.
Хариман изгледа как докторът грижливо върна раковината отново в шкафа и затвори стъклената вратичка. Всичко бе очаквал, но не и това. Нищичко не разбра, а щом той ме разбра значи и читателите на Поуст нямаше да разберат. Само си изгуби времето. Ще трябва да се измъква при първа възможност.
Фон Менк се върна зад писалището си и се обърна отново към журналиста.
Религиозен ли сте, господин Хариман?
Въпросът бе толкова неочакван, че в първия момент Хариман не знаеше какво да отговори.
Нямам задължително предвид в организационен смисъл католик, протестант и прочее. Но вярвате ли, че има някаква обединяваща сила в основата на нашата вселена?
Нямам задължително предвид в организационен смисъл католик, протестант и прочее. Но вярвате ли, че има някаква обединяваща сила в основата на нашата вселена?
Наистина изобщо не съм мислил за това отвърна Хариман, но мисля, че да.
Беше посветен в епископалното изповедание, но не бе стъпвал в църква от двайсет години, освен за венчавки и погребения.
Тогава сигурно смятате като мен, че животът ни има някакво предназначение?
Хариман изключи касетофона. Време беше да приключва и да се маха. Ако искаше лекция по религия, винаги можеше да се обърне към Свидетелите на Йехова.
При цялото ми уважение, докторе, но не виждам какво общо има това с двете скорошни убийства.
Търпение, господин Хариман. Моето доказателство е сложно, но заключението, ако използвам популярния израз, напрало ще ви побърка.
Хариман зачака.
Нека ви обясня. Цял живот изучавам мистериозното, необяснимото. Много от тези загадки съм ги разгадал задоволително за себе си. Други често най-великите си остават пълна тайна.
Фон Менк взе лист хартия, написа набързо нещо на него и го постави пред Хариман:
3243
1239
Тези две числа той потупа по листа, винаги са представлявали най-голямата загадка за мен. Разпознавате ли ги?
Хариман поклати глави.
Те бележат двата най-големи катаклизма, сполетели човешката цивилизация. През 3243 г. пр. Хр. избухва остров Сакторини и последвалите гигантски вълни са изличили от света великата минойска цивилизация на Крит и са съсипали целия свят в Средиземноморието. Събитието е източник на легендите за Атлантида и за Големия потоп. А през 1239 г. пр. Хр. градовете-близнаци Содом и Гомора са били превърнати в пепел от унищожителен дъжд.
Атлантида? Содом и Гомора? Нещата се влошаваха още повече.
Фон Менк потупа отново по листа.
Платон е описал Атлантида в два от своите диалози Тимей и Критий. Някои подробности са погрешни: датировката например, той я определя за 9000 г. пр. Христа. Скорошните интензивни археологически разкопки в Крит и в Сардиния ни дават по-точна датировка. Историята за изгубения град Атлантида се е превърнала в толкова сензационна, че повечето хора погрешно я възприемат за мит. Но археолозите са убедени, че има исторически основания за нея вулканичната експлозия на Санторини. Платон описва Атлантида тоест минойската цивилизация на Крит като могъщ град-държава, обсебен от търговията, парите, самоусъвършенстването и познанието, но лишен от духовни ценности. Археологическите находки от минойските дворци в Киосос потвърждават това. Народът на Атлантида, твърди Плутон, бил обърнал гръб на своя бог. Те парадирали с пороците си, открито поставяли под въпрос съществуването на Свръхестественото и вместо това боготворели технологиите. Платон ни казва, че са построили канали и имали т.нар. огнен камък, който произвеждал изкуствена енергия.
Докторът замълча за малко, след което рече:
Това звучи досущ като един друг град, който ние познаваме, нали, господин Хариман?
Ню Йорк.
Фон Менк кимна:
Точно така. В разцвета на могъществото на Атлантида е имало предвестници за някакво ужасяващо събитие.
Времето било необичайно студено и небето било тъмно дни наред. От земята се носело странно бучене. Хората загинали изведнъж, неочаквано, жестоко. За един се казва, че бил улучен от мълния, която дошла едновременно от небето и от недрата на земята. Друг бил разкъсан кого от взривно устройство и плътта и кръвта му увиснали във въздуха като ситна мъгла, а наоколо се разнесла ужасна смрад. В рамките на една седмица се случили експлозията и потопът, които разрушили града завинаги.
Хариман бе включил отново касетофона. В крайна сметка от това може би щеше да излезе нещо.
Точно две хиляди и четирийсет години по-късно територията около Мъртво море, разположено между днешните Израел и Йордания най-ниската естествена точка на земната повърхност била удивително тучна и плодородна. Там били разположени градовете Содом и Гомора, не се знае с точност колко големи са били тези градове, макар скорошни археологически разкопки в долината да разкриха масивни гробници, съдържащи хиляди човешки останки. Те определено са били двата най-могъщи града в Западния свят по онова време. Както и в случая с Атлантида, тези градове били изпаднали в най-дълбок грях, загърбвайки естествения порядък на нещата горделивост, леност, боготворене на земните блага разложение и разврат, отхвърляне на Бог и разрушаване на природата. Както се казва в книгата Битие на Библията, в Содом и Гомора не можело да се намерят нито петдесет, нито двайсет, нито дори десетима праведни души. И затова тези градове били унищожени отгоре със сяра и огън и пушеците от земята се издигали като от пещ. Археологическите разкопки в района на Мъртво море също потвърждават истинността на библейската история в удивителна степен. В дните преди да се случи това пак е имало предвестници на предстоящата гибел. Един мъж избухнат в стълб от жълт пламък. Други били намерени калцирани, досущ като жената на Лот, която се превърнала в стълб от сол.
Фон Менк заобиколи писалището си и се опря на ръба му, вгледан втренчено в репортера.
Ходили ли сте някога на Мъртво море, господин Хариман?
Не, не съм.
Аз съм бил там. Няколко пъти. Първия път отидох, след като открих определена естествена връзка в датировката на катастрофите, сполетели Атлантида и Гомора. Районът на Мъртво море сега е изгорена пустош. В него не могат да живеят риби водата е многократно по-солена от тази в океаните. Почти нищо не расте по бреговете му, а и каквото поникне, се покрива и спича от солта. Когато прекосите мъртвите равнини край Тел ес-Сайдие, където много учени сега определят като мястото, където е бил Содом, ще откриете голям брой топчици от чиста природна сяра осеяли солена повърхност. Сярата не е ромбична, каквато се среща геотермичните области. По-скоро е монолитна бяла, изключително чиста изложена през по-голямата част от времето на много високи температури. Геолозите не са открили други местонахождения на естествена сяра никъде другаде на света. Но около останките на двата града тя се среща в изобилие. Онова, което е разрушило Содом и Гомора, не е било някакъв нормален геологичен процес. То си остава загадка и до ден-днешен.
Фон Менк взе листа хартия и написа още едно число под другите две:
3243
1239
2004
Две хиляди и четвърта след Христа, господин Хариман. Тя формира края на златното сечение. Направете сметките. Датата 3243 г. пр. Хр. е точно преди 5247 години: златно съотношение. Датата 1239 г. пр. Хр. е точно преди 3243 години отново златно съотношение. А следващата в поредицата е 2004 г. сл. Хр., точният брой години, разделящи двете по-раншни катастрофи. Съвпадение ли е?
Хариман се взря в листа. Нима иска да каже онова, което аз смятам, че казва? Стори му се невероятно, някаква лудост. Ала спокойните очи, които го гледаха с някакво примирение, изобщо не приличаха на очите на луд.
Години наред търсех доказателства, че греша, господни Хариман. Мислех си, че може би датировките са сбъркани, или че доказателствата са неточни. Но всяко откритие, което правех, просто придаваше по-голяма достоверност на тази хипотеза.
Той отиде до друг шкаф и извади лист бял картон. Върху него бе начертана голяма спирала като тази от раковината на наутилуса. В най-външната и точка бе написано с червен молив: 3243 г. пр. Хр. Санторини/Атлантида. Една трета по-нататък по протежение на кривата имаше друга червена маркировка: 1239г. пр. Хр. Содом/Гомора. В други точки по спиралата имаше по-малки отметки с изброени десетки други дати и места.
79 г. сл. Хр. изригването на Везувий разрушава Помпей/Херкулан.
426 г. сл. Хр. падането на Рим, плячкосан и разрушен от варварите.
1348 г. сл. Хр. чума връхлита Венеция, две трети от населението загива.
1666 г. сл. Хр. Големият пожар в Лондон.
А в самия център, където спиралата завършваше в една голяма черна точка имаше трета червена маркировка:
2004 г. сл. Хр. ???
Докторът закрепи картона върху писалището.
Както виждате, картирал съм много други бедствия. Всички те попадат точно върху естествената логаритмична спирала, всичките са свързани перфектно със златни съотношения. Независимо как изразявам данните, последната дата в поредицата винаги е 2004-а. Винаги. И какво е общото във всичките тези бедствия? Те винаги са връхлетявали някой важен световен град, град, знаменит с богатството, могъществото и технологиите си, пренебрегнал духовното.
Той се пресегна и взе червен молив от една калаена чаша.
Надявах се, че греша, надявах се, че това е просто съвпадение. Чаках идването на 2004 година с надеждата да се окажа неправ. Но вече не мисля, че природата вярва в съвпадения. Във всичко съществува порядък, господин Хариман. На този свят ние имаме морална ниша, досущ както имаме екологична ниша. Когато видовете изтощят своята екологична ниша, следва корекция, пречистване. Понякога дори измиране. Такава е природата. Но какво става, когато видът изчерпи моралната си ниша?
Той обърна молива наопаки и изтри с гумичката въпросителните знаци.
2004 сл. Хр.
Във всички случаи е имало предвестници. Малки случки с очевидно ограничено значение. Много от тези събития са включвали смъртта на морално съмнителни хора по същия начин като в предстоящата катастрофа. Това е станало в Помпей преди изригването на Везувий, Лондон преди Големия пожар, във Венеция преди чумата. Тогава може би вече разбирате, господин Хариман, защо казвам, че Джеръми Гроув и Найджъл Кътфорт са сами по себе си незначителни. О, да, и двамата са известни с омразата си към религията и морала с отхвърлянето на почтеността, с възмутителните си крайности. Като такива те са ролеви модели за алчността, похотта, материализма, жестокостта на нашето време и особено на това място, Ню Йорк. Но те си остават само предвестници първите от, боя се, много такива.
Той се пресегна и взе червен молив от една калаена чаша.
Надявах се, че греша, надявах се, че това е просто съвпадение. Чаках идването на 2004 година с надеждата да се окажа неправ. Но вече не мисля, че природата вярва в съвпадения. Във всичко съществува порядък, господин Хариман. На този свят ние имаме морална ниша, досущ както имаме екологична ниша. Когато видовете изтощят своята екологична ниша, следва корекция, пречистване. Понякога дори измиране. Такава е природата. Но какво става, когато видът изчерпи моралната си ниша?