Хвърлих отново поглед върху 47 очакването е възбуждащ момент, човек би искал да го продължи възможно по-дълго; но винаги съществува рискът друг клиент да вземе момичето. Махнах леко с ръка на келнера. Аз не съм евреин възкликна Робер, мислейки, че се готвя да му възразя. Всъщност можех да му възразя по няколко пункта бяхме все пак в Тайланд и индивидите от жълтата раса не са били никога считани от белите за низши братя, а за развити човешки същества, членове на различна цивилизация, сложни и дори малко опасни; можех също да му обърна внимание, че сме тук да чукаме и че неговите философствания само ни губят времето; всъщност това беше основното ми възражение. Келнерът се доближи до масата ни; Робер му направи знак да повтори поръчката. I need a girl82 казах аз с тънък гласец, the girl forty seven.83 Той обърна към мен лице, обезпокоено и въпросително; група китайци се бяха настанили току-що на съседната маса, вдигаха ужасен шум. The girl number four seven!84 изкрещях аз, разчленявайки сричките. Този път разбра, усмихна се широко и се отправи към микрофона, който беше поставен пред стъклото, каза няколко думи в него. Момичето стана, слезе по пейките и пое към един страничен изход, приглаждайки косите си. Расизмът продължаваше Робер, поглеждайки ме изкосо, се характеризира, струва ми се, най-напред с нарастване на антипатията, с усещане за бурна надпревара между мъжкарите от различни раси; като следствие на това се стига до увеличаване на сексуалното влечение към женските от другата раса. Истинският залог на расовите стълкновения ясно произнесе Робер не е нито икономически, нито културен, той е биологически и животински: надпревара за вагината на младите жени. Предусещах, че ще се захване с дарвинизма; в този момент келнерът се върна на масата ни, придружен от номер 47. Робер вдигна очи към нея и дълго я разглежда. Добър избор заключи сдържано той, има вид на мръсница. Момичето се усмихна свенливо. Пъхнах ръка под полата й и погалих задника й, един вид закрила. Тя се сгуши в мен.
Така е, в моя квартал белите нямат думата намеси се Лионел ни в клин, ни в ръкав.
Точно така! одобри енергично Робер. Вие се страхувате и имате основание да се страхувате. Предвиждам в бъдеще увеличаване на расовото насилие в Европа; всичко това ще завърши с гражданска война каза той, леко разпален, всичко това ще се разреши с Калашников. Изпи на един дъх коктейла си; Лионел започваше да гледа на него с известна боязън. Мен ми е все тая! добави той, тряскайки чашата на масата. Аз съм западняк, но мога да живея където си искам, засега парите са си все още у мен. Бях в Сенегал, в Кения, в Танзания, на Брега на слоновата кост. Момичетата не са такива майсторки като тайландките, вярно е; не са така нежни, но са добре сложени и имат ухаещи катерички. Явно в този момент бе обзет от спомени, защото внезапно млъкна. What is your name? използвах да попитам номер 47. I am Sin85 отвърна тя. Китайците от съседната маса бяха направили своя избор; поеха към етажите с пръхтене и смях; настъпи относителна тишина. Застават на четири крака малките негърки показват ти дупето и котенцето си продължи замислено Робер; а отвътре котенцето им едно такова розово добави той шепнешком. Станах и аз. Лионел ми хвърли признателен поглед; явно беше доволен, че избрах пръв момиче, без мен щеше да му е по-малко неудобно. Кимнах за сбогом на Робер. Суровите черти на лицето му бяха изкривени в горчива гримаса, гледаше към залата и отвъд нея към целия човешки род без капка милост. Беше си излял душата, поне му бе предоставена тази възможност; усещах, че ще го забравя много бързо. Изведнъж ми се стори бита карта, свършен човек; имах чувството, че дори е загубил желание да прави любов с момичетата. Животът може да се опише като процес на обездвижване, най-добре той се наблюдава при френския булдог искрящ от жизненост като млад и тъй апатичен в зрялата си възраст. При Робер този процес бе доста напреднал; може би имаше още ерекции, но и това не беше сигурно; и без тях човек може да се прави на умен, да създава впечатление, че е разбрал поне малко живота, а животът винаги свършва. Моята съдба наподобяваше неговата, споделяхме едно и също поражение; и въпреки това не изпитвах към него истинска солидарност. При отсъствието на любов нищо не може да бъде свято. Под кожата на клепачите ти се сливат петънца от светлина; имаш видения, имаш мечти. Всичко това не се отнася до човека, който чака нощта; нощта настъпва. Платих две хиляди бати на келнера, който ме придружи до двойната врата, водеща към етажите. Син ме държеше за ръка; през следващите един-два часа щеше да се опита да ме направи щастлив.
Точно така! одобри енергично Робер. Вие се страхувате и имате основание да се страхувате. Предвиждам в бъдеще увеличаване на расовото насилие в Европа; всичко това ще завърши с гражданска война каза той, леко разпален, всичко това ще се разреши с Калашников. Изпи на един дъх коктейла си; Лионел започваше да гледа на него с известна боязън. Мен ми е все тая! добави той, тряскайки чашата на масата. Аз съм западняк, но мога да живея където си искам, засега парите са си все още у мен. Бях в Сенегал, в Кения, в Танзания, на Брега на слоновата кост. Момичетата не са такива майсторки като тайландките, вярно е; не са така нежни, но са добре сложени и имат ухаещи катерички. Явно в този момент бе обзет от спомени, защото внезапно млъкна. What is your name? използвах да попитам номер 47. I am Sin85 отвърна тя. Китайците от съседната маса бяха направили своя избор; поеха към етажите с пръхтене и смях; настъпи относителна тишина. Застават на четири крака малките негърки показват ти дупето и котенцето си продължи замислено Робер; а отвътре котенцето им едно такова розово добави той шепнешком. Станах и аз. Лионел ми хвърли признателен поглед; явно беше доволен, че избрах пръв момиче, без мен щеше да му е по-малко неудобно. Кимнах за сбогом на Робер. Суровите черти на лицето му бяха изкривени в горчива гримаса, гледаше към залата и отвъд нея към целия човешки род без капка милост. Беше си излял душата, поне му бе предоставена тази възможност; усещах, че ще го забравя много бързо. Изведнъж ми се стори бита карта, свършен човек; имах чувството, че дори е загубил желание да прави любов с момичетата. Животът може да се опише като процес на обездвижване, най-добре той се наблюдава при френския булдог искрящ от жизненост като млад и тъй апатичен в зрялата си възраст. При Робер този процес бе доста напреднал; може би имаше още ерекции, но и това не беше сигурно; и без тях човек може да се прави на умен, да създава впечатление, че е разбрал поне малко живота, а животът винаги свършва. Моята съдба наподобяваше неговата, споделяхме едно и също поражение; и въпреки това не изпитвах към него истинска солидарност. При отсъствието на любов нищо не може да бъде свято. Под кожата на клепачите ти се сливат петънца от светлина; имаш видения, имаш мечти. Всичко това не се отнася до човека, който чака нощта; нощта настъпва. Платих две хиляди бати на келнера, който ме придружи до двойната врата, водеща към етажите. Син ме държеше за ръка; през следващите един-два часа щеше да се опита да ме направи щастлив.
Явно е, че в салон за масаж рядко ще попаднеш на момиче, което има наистина желание да прави любов. Веднага щом влязохме в стаята, Син коленичи пред мен, свали панталона и слипа ми и пое с устни члена ми. Веднага се надървих. Тя го забели с леки движения на устните си. Затворих очи, замаян от силна тръпка, помислих, че ще се изпразня в устата й. Тя внезапно спря, съблече се с усмивка, сгъна дрехите си и ги постави върху стола. Massage later86 каза тя, изтягайки се на кревата; после разтвори бедра. Бях вече в нея и се движех бързо нагоре-надолу, когато си дадох сметка, че бях забравил да си сложа презерватив. Според докладите на Лекари по света87 една трета от тайландските проститутки са серопозитивни. Не бих казал, че изпитах тръпка на ужас; просто бях леко раздразнен. Няма съмнение, че всички кампании за предпазване от СПИН завършиха с пълен провал. Все пак бях поомекнал. Something wrong?88 обезпокои се тя, повдигайки се на лакти. Maybe a condom89 казах смутено аз. No problem, no condom I am OK!90 подхвърли тя игриво. Взе тестикулите ми в шепата си, а с другата ръка започна да ми го гали. Излегнах се по гръб, отдавайки се на милувката. Движението на ръката й стана по-бързо, усетих отново как кръвта издува члена ми. В крайна сметка нали минават през медицински контрол или нещо от този род. Щом се надървих, тя седна върху мене и го пое веднага докрай. Кръстосах ръцете си около слабините й; чувствах се неуязвим. Започна с леки въртения да си движи таза, удоволствието й нарастваше, разтворих бедрата й, за да проникна още по-навътре. Насладата беше голяма, почти опияняваща, дишах много бавно, за да се удържа, усещах се помирен със света. Тя се изтегна върху мене, потърка силно срамната си кост в моята, като надаваше тихи викове на удоволствие; вдигнах ръка, за да погаля тила й. В момента на оргазма замръзна, нададе дълго стенание и се отпусна тежко върху гърдите ми. Бях все още в нея, усещах как котенцето й се свива и отпуска. Получи втори оргазъм, една дълбока контракция, идваща отвътре. Без да искам, я притиснах в прегръдките си и се изпразних с вик. Остана неподвижна, с глава върху гърдите ми, около десетина минути; после стана и ми предложи да взема душ. Изсуши ме много нежно, попивайки ме с пешкира, както се прави с бебе. Седнах на канапето и й предложих цигара. We have time каза тя, We have a little time91. Научих, че е на трийсет и две години. Не харесвала работата си, но мъжът й я изоставил с две деца. Bad man каза тя, Thai men, bad men92. Попитах я дали има приятелки сред другите момичета. Не много, каза тя; повечето от момичетата били млади и без мозък, харчели всичко спечелено за дрехи и парфюми. Тя не била като тях, била сериозна, влагала парите си в банка. След няколко години можела да спре да работи и да се върне в селото си; родителите й били стари сега, имали нужда от помощ.
Когато си тръгвах, й дадох бакшиш от две хиляди бати; беше смешно, беше прекалено много. Тя взе банкнотите недоверчиво, поздрави ме няколко пъти, сключила ръце на височината на гърдите си. You good man93 каза тя. Надяна минижупа и чорапите си; оставаха й два часа работа преди затварянето. Изпрати ме до вратата, сключи още веднъж ръце. Take care каза тя още, be happy.94 Излязох на улицата малко замислен. Заминаването утре бе определено за осем часа сутринта, последният етап от пътешествието. Запитах се как ли бе прекарала Валери свободния си ден.
11
Купих подаръци за семейството си каза тя. Намерих прекрасни мидени черупки. Корабът се носеше по тюркоазената вода между варовиковите скали, покрити с гъста джунгла; точно така си представях пейзажа в Островът на съкровищата. Човек трябва да признае все пак, природата, да казах аз. Валери ме погледна внимателно; беше вдигнала косата си на кок, но от двете страни на лицето й няколко къдрици се развяваха на вятъра. Природата все пак, понякога продължих аз плахо. Сигурно съществуват уроци по разговор, както съществуват уроци по салонни танци; явно се бях посветил твърде много на счетоводството, бях отвикнал да общувам. Давате ли си сметка, че сме 31 декември отбеляза тя невъзмутимо. Обиколих с поглед безкрайната синева, тюркоазения океан; не, не си давах истински сметка. Голяма смелост е била нужна на хората, за да колонизират студените зони.
Сон се изправи и се обърна към групата: Ние сега приближава Ко Пхи Пхи. Там, казах вас, не може стигне. Вие сложили бански отиде там? Отиде пеша, не дълбоко, дъно има. Върви във вода. Куфари не, куфари по-късно. Лоцманът подмина един нос, спря мотора, корабът продължи да се движи, докато стигна до едно малко заливче, което се простираше в кръг между обраслите с джунгла скали. Водата, прозрачно-зелена, се плискаше в идеално белия, нереален пясък на един плаж. Сред гората, преди първите възвишения, се виждаха дървени бунгала на колове, с покриви, покрити с палмови листа. За миг групата се смълча. Земният рай прошепна Силви със свито от искрено вълнение гърло. Не преувеличаваше. Но не беше Ева. Нито аз Адам.
Членовете на групата се надигнаха един по един и започнаха да се прехвърлят през борда на кораба. Помогнах на Жозет да слезе при мъжа си. Беше си запретнала полата до кръста и й беше малко трудно да прекрачи, но беше очарована, кихаше от възторг. Извърнах се, морякът тайландец чакаше, облегнат на едно весло, да слезе и последният пътник. Валери беше кръстосала ръце върху коленете си, погледна ме изпод вежди и се усмихна смутено. Забравих да си сложа банския каза накрая тя. Вдигнах бавно ръце в знак на безпомощност. Ами мога да отида казах глупаво аз. Тя прехапа устни с раздразнение, стана, рязко си събу панталона. Гащите й бяха дантелени, много фини, в абсолютен разрез с духа на екскурзията. Отстрани се подаваха косми, доста гъсти, много черни. Аз не отвърнах глава, би било тъпо, но и погледът ми не беше прекалено настоятелен. Слязох отляво на кораба и й подадох ръка да й помогна; тя скочи на свой ред от кораба. Водата ни стигаше до кръста.