Събудих се с жестоко главоболие и дълго повръщах в клозетната чиния. Беше пет часът сутринта твърде рано за закуска. В чекмеджето на нощното шкафче имаше Библия на английски и книга за учението на Буда. Because of their ignorance прочетох в нея, people are always thinking wrong thoughts and always loosing the right viewpoint and, clinging to their egos, they take wrong actions. As a result, they become attached to a delusive existence.72 Не бях много сигурен, че разбирам, но последната фраза илюстрираше прекрасно сегашното ми състояние; тя ми донесе достатъчно облекчение, за да мога да дочакам закуската. На съседната маса имаше група чернокожи, американци гиганти, човек би помислил, че са баскетболен отбор. По-нататък маса с китайци от Хонконг личеше си, че са такива поради мръсотията им, доста трудно поносима за един западняк, но хвърляща тайландците в ужас, който навикът едва ли можеше да притъпи. За разлика от тайландците, които при всякакви обстоятелства се придържат към една педантична, стигаща до превзетост чистота, китайците се хранят лакомо, смеят се високо с отворена уста и пръскат наоколо парчета храна, плюят по земята, секнат се с пръсти изобщо държат се като свине. А това, че са многобройни свине, съвсем не оправя нещата.
Събудих се с жестоко главоболие и дълго повръщах в клозетната чиния. Беше пет часът сутринта твърде рано за закуска. В чекмеджето на нощното шкафче имаше Библия на английски и книга за учението на Буда. Because of their ignorance прочетох в нея, people are always thinking wrong thoughts and always loosing the right viewpoint and, clinging to their egos, they take wrong actions. As a result, they become attached to a delusive existence.72 Не бях много сигурен, че разбирам, но последната фраза илюстрираше прекрасно сегашното ми състояние; тя ми донесе достатъчно облекчение, за да мога да дочакам закуската. На съседната маса имаше група чернокожи, американци гиганти, човек би помислил, че са баскетболен отбор. По-нататък маса с китайци от Хонконг личеше си, че са такива поради мръсотията им, доста трудно поносима за един западняк, но хвърляща тайландците в ужас, който навикът едва ли можеше да притъпи. За разлика от тайландците, които при всякакви обстоятелства се придържат към една педантична, стигаща до превзетост чистота, китайците се хранят лакомо, смеят се високо с отворена уста и пръскат наоколо парчета храна, плюят по земята, секнат се с пръсти изобщо държат се като свине. А това, че са многобройни свине, съвсем не оправя нещата.
Само няколко минути разходка из улиците на Патонг Бийч си дадох сметка, че всичко, което цивилизованият свят е могъл да произведе като туристи, се беше събрало накуп тук, върху двата километра крайбрежие. Само на разстояние от десетина метра срещнах японци, италианци, германци, американци, без да броя няколкото богати скандинавци и южноамериканци. Всички си приличаме, всички търсим слънце беше ми казало момичето от туристическата агенция. Държах се като образцов среден клиент: наех шезлонг с дюшек, чадър, изпих няколко спрайта, покиснах се умерено дълго в морето. Вълните бяха приятни. Прибрах се в хотела към пет часа, средно доволен от свободния си ден, но решен да го продължа. I was attached to a delusive existence73. Оставаха ми баровете с момичета; преди да се насоча към подходящия квартал, се разходих пред витрините на ресторантите. В Roal Savoy Seafood забелязах двойка американци, които разглеждаха с преувеличено внимание един омар. Двама бозайници пред ракообразно, си казах. Един келнер се приближи към тях, разлят в усмивка, вероятно, за да изтъкне, че продуктът е пресен. Станаха трима, продължих машинално аз. Тълпата не спираше да се стича самотници, семейства, двойки; всичко създаваше силно впечатление на невинност.
Понякога, когато са пили много, възрастните германци се събират на групи и запяват провлачени песни, безкрайно тъжни. Това забавлява много тайландските сервитьори, които ги наобикалят със сдържани възклицания.
Тръгнах след трима четирийсетгодишни мъже, които бурно си разменяха Ach! и Ja, и се озовах, без да искам, на улицата с баровете. Млади момичета с къси поли се надпреварваха да гугукат с цел да ме привлекат към Blue Nights74, Naughty Girl75, Classroom76, Merilyn, Venus накрая избрах Naughty Girl. Още нямаше много хора няколко западняци, сами на масите си, най-вече млади американци и англичани, между двайсет и пет и трийсет години. На дансинга около десетина момичета се поклащаха бавно в ритъма на ретро диско. Някои бяха по бели бикини, други без горнището на банските си и само по прашки. Всички бяха на около двайсет години, със златистокафява кожа и възбуждащи, гъвкави тела. Един стар германец седеше на масата до мен пред халба Карлсберг внушителен корем, бяла брада, очила, приличаше доста на пенсиониран университетски професор. Беше вперил очи в младите тела, които се движеха пред него, напълно хипнотизиран; неподвижността му беше толкова явна, че за миг го помислих за мъртъв.
Сцената се обви в дим, смениха музиката с полинезийски слоу. Момичетата се оттеглиха и бяха сменени с десетина нови; венци от цветя висяха около гърдите и ханшовете им. Те се въртяха бавно, венците от цветя разкриваха ту гърдите, ту извивката на дупетата им. Старият германец продължаваше да не отмества поглед от сцената; по едно време си махна очилата, за да ги избърше, очите му бяха влажни. Намираше се в рая.
Всъщност момичетата не се предлагаха на клиентите, но човек можеше да покани някоя от тях на чаша, да поговори с нея, да плати на заведението a bar fee77 от петстотин бати и да заведе момичето в хотела, след като се пазари за цената. За цяла нощ, мисля, тарифата е четири или пет хиляди бати горе-долу месечната заплата на неквалифициран работник в Тайланд; но Пхукет е скъп курорт. Старият германец направи дискретен знак на едно от момичетата, което чакаше, все по бяла прашка, да се качи на сцената. Тя отиде при него веднага, настани се свойски между бедрата му. Младите й кръгли гърди бяха на височината на лицето на стареца, който се изчерви от удоволствие. Чух да го нарича тате. Платих си текилата с лимон и си тръгнах малко смутен; имах чувството, че присъствам на една от последните радости в живота на стария човек; беше прекалено вълнуващо и прекалено интимно.
Точно до бара намерих открит ресторант, където седнах да хапна ориз с раци. Почти всички маси бяха заети от двойки западняк и тайландка и повечето приличаха на калифорнийци, във всеки случай бяха обути с пластмасови сандали за плаж. Всъщност може би бяха австралийци човек лесно може да ги обърка; каквито и да бяха, имаха здрав спортен и сит вид. Бяха бъдещето на света. В този миг, виждайки всички тези англосаксонци, млади и безупречни и с обещаващо бъдеще, си дадох сметка, че сексуалният туризъм е бъдещето на света. На съседната маса две трийсетинагодишни тайландки с щедри форми бърбореха оживено; бяха с лице към двама млади англичани с обръснати глави, които приличаха на каторжници от епохата на постмодернизма; те трудно преглъщаха бирата си и не проронваха нито дума. Малко по-надолу две лесбийки германки с гащеризони, доста дебелички, с къси червени коси, си бяха доставили удоволствие с компанията на една прекрасна девойка с дълги черни коси с изключително непорочно лице, облечена в пъстър саронг. Имаше и двама усамотени араби с неопределима националност главите им бяха увити с нещо, наподобяващо кухненската кърпа, по която можеш да разпознаеш Ясер Арафат при телевизионните му появявания. Накратко, богатият или полубогатият свят беше тук, беше се отзовал на неизменния и нежен призив на азиатската катеричка. Най-странно беше усещането, че с един поглед можеше да кажеш с коя от двойките работите ще се уредят. В повечето случаи момичетата се отегчаваха, правеха сърдити или примирени муцки, хвърляха погледи встрани, към другите маси. Някои обаче, с очи извърнати към събеседника си в любовно очакване, жадно го слушаха или оживено му отговаряха; тогава човек можеше да допусне, че нещата ще стигнат доста далеч, че ще се развие приятелство, а дори и по-трайна връзка; знаех, че женитбите не бяха рядкост, особено с германци.
Лично аз нямах особено желание да завържа разговор с момиче в бар; съсредоточено твърде много върху вида и цената на предстоящата сексуална услуга, този вид общуване беше по принцип разочароващо. Предпочитах салоните за масажи, където се започва със секса; понякога се създава интимност, друг път не. Има случаи, когато ти се ще да предложиш продължение в хотела и тогава разбираш, че момичето не винаги има желание за подобно нещо понякога е разведена, има деца, които е оставила на някого; тъжно, но така е по-добре. Докато довършвах ориза си, замислих сценарий на приключенски порнографски филм със заглавие Салон за масажи. Сириен, млада тайландка от Севера, се влюбва безумно в Боб, американски студент, попаднал в салона случайно, довлечен от другарите си по чаша след пиянска вечер. Боб не я докосва, задоволява се да я гледа с прекрасните си светлосини очи и да й разказва за страната си Северна Каролина или нещо наблизо. След това се срещат няколко пъти извън работата на Сириен, но за съжаление Боб трябва да замине, за да изкара последната си година в Йелския университет. Малко по-късно: Сириен чака Боб с надежда и задоволява усърдно изискванията на многобройната си клиентела. Макар и непорочна в душата си, тя върти пламенни свирки на шкембести и мустакати французи (второстепенна роля за Жерар Жюньо), на тлъсти, плешиви германци (второстепенна роля за немски актьор). Накрая Боб идва и се опитва да я измъкне от този ад; но китайската мафия не е съгласна. Боб вкарва в играта посланика на Съединените щати и председателката на една хуманитарна асоциация, която се бори против търговията с млади момичета (второстепенна роля за Джейн Фонда). Като се има предвид китайската мафия (препратка към Триадите78) и съучастничеството на тайландските генерали (политическото измерение, призив към ценностите на демокрацията), можеха да се включат битки и преследвания из улиците на Банкок. В крайна сметка Боб побеждава. В една почти финална сцена Сириен демонстрира сексуалните си умения за първи път без преструвки. Всички членове, които е близала с надежда и очакване на члена на Боб, който е върхът в сравнение с останалите нещо от този род, тук диалогът ще се доразвие. Кадър, показващ сливането на двете реки (Чао Прайа и Делауер). Надписите с имената на актьорите и край. За европейското му разпространение вече предвиждах специална реклама, малко жанрова: На вас ви хареса «Салон за музика» «Салон за масажи» ще ви покори. Засега не всичко беше много ясно, а и нямах все още съдружници. Платих и станах, изминах петдесет метра, избягвайки различни възможности, докато се озовах пред Pussy Paradise79 Бутнах вратата и влязох. На три метра от мен разпознах Робер и Лионел, седнали на чаша ирландско кафе. В дъното зад едно стъкло седяха около петдесет момичета върху амфитеатрално разположени пейки, всяка носеше значка с номер. Келнерът дойде веднага. Лионел се обърна и ме забеляза, израз на срам се изписа на лицето му. Робер се извърна на свой ред и ми махна бавно с ръка да се присъединя към тях. Лионел хапеше устни, не знаеше къде да се дене. Келнерът взе поръчката ми. Аз съм десен каза Робер без видима връзка, но внимание И размаха показалец над масата, сякаш за да ме предупреди. От самото начало на пътуването, бях забелязал, той си беше въобразил, че съм ляв, и само изчакваше да му се отдаде случай да ме заговори по този въпрос, но аз нямах намерение да му се хващам на играта. Запалих цигара; той ме измери сурово с очи. Щастието е деликатно нещо каза с назидателен тон. Трудно е да го намерим у самите себе си и невъзможно да го намерим другаде. След няколко секунди добави със строг глас: Шамфор. Лионел го гледаше с възхищение, беше изцяло покорен, фразата ми се стори спорна: ако се разменяха местата на трудно и невъзможно, щяхме може би да се приближим малко до действителността; не исках да продължавам този разговор, струваше ми се наложително да се върнем към нормалната туристическа ситуация. Освен това започвах да изпитвам желание към номер 47 малка тайландка, много слаба, дори малко кльощава, но с дебели устни и много мил вид; носеше червен минижуп и черни чорапи. Усетил раздвоеното ми внимание, Робер се обърна към Лионел. Вярвам в истината каза той с тих глас, вярвам в истината и в принципа на доказателството. Слушайки разсеяно, научих, че е дипломиран математик и че на младини е бил автор на обещаващи трудове върху групите на Ли80. Реагирах оживено на информацията: значи е имало известни области, известни сектори, подвластни на човешкия разум, в които той първи е различил ясно истината, постигнал я е с абсолютна, доказуема сигурност. Да съгласи се той едва ли не със съжаление. Естествено, всичко това е доказано по-късно отново в по-широк план. После преподавал, главно в университетските подготвителни класове; посветил без удоволствие годините на своята зрялост да кара някакви млади тъпаци да зубрят, обсебени единствено от мисълта да влязат в Политехническото или Централното81, нямало значение, че били сред най-надарените. Във всеки случай добави той не притежавах необходимото за един истински математик творец. Това е дадено на много малко хора. Към края на седемдесетте години бил участвал в министерска комисия за реформата в преподаването на математика страхотна тъпотия, както сам призна. Днес беше на петдесет и три години и след като се пенсионирал, се посветил на сексуалния туризъм. Бил женен три пъти. Аз съм расист каза той весело. Станах расист Едно от първите въздействия на пътешествията добави той се състои в подсилването или създаването на расови предразсъдъци; защото как би могъл да си представиш другите, без да ги познаваш? В началото те са същите като теб, няма съмнение; постепенно си даваш сметка, че действителността е по-различна. Когато може, западнякът работи; работата често го отегчава или вбесява, но той се преструва, че му е интересна това се вижда. На петдесет години, уморен от преподаването, от математиката и всичко останало, аз реших да открия света. Току-що се бях развел за трети път, нямах особени очаквания в сексуален план. Първото ми пътуване беше до Тайланд, почти веднага след това заминах за Мадагаскар. Оттогава не съм се чукал никога повече с бяла жена, дори не съм изпитвал подобно желание. Повярвайте ми добави той и хвана здраво с ръка китката на Лионел, хубавата нежна катеричка, послушната, гъвкавата и стегнатата, я няма вече при белите жени, напълно е изчезнала. Номер 47 забеляза, че я гледам настойчиво; усмихна ми се и скръсти плътно крака, разкривайки яркочервени жартиери. Робер продължаваше да излага възгледите си. Във времето, когато белите са считали, че превъзхождат останалите каза той, расизмът не е бил опасен. За заселниците, мисионерите, светските учители от XIX век негърът е бил голямо животно, не много лошо, със забавни обичаи, нещо като малко по-добре развита маймуна. В най-лошия случай са го считали за доста полезен добитък, способен да изпълнява сложни задачи; в най-добрия случай като примитивна душа, недодялана, но способна, ако се образова, да се издигне до Бога или до западния разум. Във всеки случай в него са виждали «по-низш брат», а към по-низшия не изпитваш омраза, само презрително добродушие. Този добронамерен, почти хуманен расизъм е напълно изчезнал. От момента, в който белите са започнали да считат черните за равни, е било ясно, че рано или късно ще започнат да ги считат за по-висши от себе си. Понятието равенство няма никаква почва у човека продължи той, размахал отново показалец. За миг помислих, че ще започне да цитира авторите, от които черпеше Ларошфуко или не знам още кой, но не го стори. Лионел сбърчи чело. Белите сами се мислят за по-низши продължи Робер, с желание да бъде разбран, всичко е налице за появата на един нов расизъм, основан върху мазохизма исторически именно при такива условия се стига до насилие, до междурасова война или кланета. Всички антисемити са единодушни в признаването на определен вид превъзходство на евреите ако прочетете антисемитските писания от онова време, ще установите с учудване, че евреинът е считан за по-умен, по-хитър, че му приписват специални качества в областта на финансите, а освен това и солидарност спрямо общността. В резултат шест милиона убити.