2
Всичко има край, нощта също. От вцепенението, в което бях изпаднал като гущер, ме изтръгна гласът ясен и звучен на капитан Шомон. Извиняваше се, нямал време да мине снощи. Предложих му кафе. Докато водата се загряваше, той намести подвижния си компютър върху кухненската маса, включи принтера. Така щял да ми даде да препрочета и да подпиша показанията си още сега; измърморих нещо в одобрение. Жандармерията, твърде погълната от административни задачи, страдаше от това, че не може да се посвети на истинската си мисия разследването; нещо, което бях успял да заключа от различните телевизионни предавания. Тук той вече горещо се съгласи. Ето разпит, който тръгвал на добра основа, в атмосфера на взаимно доверие. Windows се включи с тихичко весело избръмчаване.
Смъртта на баща ми беше настъпила вечерта или през нощта на 14 ноември. Този ден бях на работа; на работа бях и на 15-и. Естествено, могло е и да се кача на колата, да убия баща си и да измина пътя на отиване и на връщане през нощта. Какво съм правил вечерта или през нощта на 14 ноември? Доколкото ми беше известно нищо; нищо особено. Във всеки случай нямах никакъв спомен; но пък ставало все пак дума за по-малко от седмица. Нямах нито редовна сексуална партньорка, нито близък приятел; при тези обстоятелства как да си спомня? дните минават и това е всичко. Хвърлих поглед, изпълнен със съжаление, към капитан Шомон; исках да му помогна или поне да го насоча към някаква диря в разследването. Ще видя в тефтера си казах. Не очаквах нищо от тази инициатива; странно, все пак на датата 14-и имаше номер на подвижен телефон, а под него име: Корали. Коя Корали? Тефтерът ми беше пълен с какво ли не.
Мозъкът ми е като решето казах с безнадеждна усмивка. Но май бях на откриване на изложба.
Откриване на изложба? чакаше той търпеливо с пръсти няколко сантиметра над клавиатурата.
Работя в Министерството на културата. Подготвям проекти за финансиране на изложби, понякога и на представления.
На представления?
Представления съвременен балет чувствах се окончателно сринат, обзет от срам.
С една дума, вие работите в областта на културата.
Точно така Може и тъй да се нарече.
Гледаше ме със симпатия, примесена със сериозност. Знаеше за съществуването на културен сектор, смътно знаеше, но знаеше наистина. С тази професия сигурно му се беше случвало да среща най-различни хора; никоя социална среда не му бе напълно непозната. Жандармерията това е вид хуманизъм.
На представления?
Представления съвременен балет чувствах се окончателно сринат, обзет от срам.
С една дума, вие работите в областта на културата.
Точно така Може и тъй да се нарече.
Гледаше ме със симпатия, примесена със сериозност. Знаеше за съществуването на културен сектор, смътно знаеше, но знаеше наистина. С тази професия сигурно му се беше случвало да среща най-различни хора; никоя социална среда не му бе напълно непозната. Жандармерията това е вид хуманизъм.
Останалата част от разговора протече почти нормално; бях гледал социални телевизионни филми, бях подготвен за този вид диалог. Да съм чувал баща ми да има врагове? Не, но не бях чувал и за приятели, честно казано. Във всеки случай баща ми не беше достатъчно значителен, за да има врагове. Кой би могъл да се възползва от смъртта му? Е добре, аз. Кога е било последното ми посещение? Вероятно през август. В службата няма много работа през август, но колегите ми са принудени да излязат в отпуска заради децата си. Аз оставам в Париж, играя пасианс на компютъра и си взимам дълъг уикенд около 15-и; тогава посещавам баща си. Имал ли съм всъщност добри отношения с баща си? Да и не. По-скоро не, но го посещавах веднъж или два пъти в годината, което не е чак толкова лошо.
Той повдигна рамене. Усещах, че показанията ми са към своя край; искаше ми се да му кажа повече. Изпитвах ирационална симпатия към капитан Шомон, ненормална. Вече зареждаше принтера си. Баща ми беше много спортен тип! казах рязко. Той ме стрелна изпитателно с очи. Не знам продължих, като отчаяно разперих ръце, просто исках да кажа, че спортуваше много. С жест на раздразнение той включи принтера.
След като подписах показанията си, изпроводих капитан Шомон до вратата. Съзнавам, че съм ви разочаровал като свидетел казах му аз. Всички свидетели ни разочароват отвърна той. Известно време размишлявах върху този афоризъм. Пред нас се простираше безкрайната скука на полята. Капитан Шомон се качи на своето Пежо 305, щял да ме държи в течение за напредъка на следствието. В държавната служба при смърт на роднина по съребрена линия имаш право на три дни отпуска. Имах възможността да се помотая, да си купя от местните камамбери; но поех веднага по автострадата за Париж.
Прекарах последния ден от отпуската си в различни туристически агенции. Обичах туристическите каталози, тяхната абстрактност, начина им да свеждат местата по света до една ограничена поредица от възможни радости и тарифи; особено ценях системата от звездички, с която се посочваше степента на щастие, на която човек имаше право да се надява. Не бях щастлив, но ценях щастието и продължавах да се стремя към него. Според модела Маршал купувачът е рационален индивид, който иска да получи максимум удовлетворение в съответствие с цената; моделът Верблен пък анализира влиянието на групата върху процеса на купуване (в зависимост от това дали индивидът се отъждествява, или се разграничава от нея). Моделът Коупланд показва, че процесът на купуване е различен в зависимост от категорията на продукта/услугата (обикновена покупка, планирана покупка, специална покупка); моделът Бодреяр-Бекер пък счита, че да консумираш, означава също и да произвеждаш знаци. Аз лично се чувствах най-близо до модела на Маршал.
Когато се върнах на работа, заявих на Мари-Жан, че имам нужда от почивка. Мари-Жан е моята колежка; заедно с нея подготвяме проектите за изложби, заедно с нея работим за съвременната култура. Тя е жена на трийсет и пет години, с руси прави коси, с много светлосини очи; не знам нищо за интимния й живот. В йерархията заема място малко над моето, но предпочита да не го показва, в службата държи да набляга върху работата в екип. Всеки път, когато приемаме някоя наистина важна личност представител на Дирекцията за изобразителни изкуства или член на кабинета на министъра тя изтъква понятието екип. А ето и най-важния човек в отдела! възкликва тя, нахлувайки в кабинета ми, този, който жонглира със счетоводните отчети и цифрите Без него съм наистина загубена! След което се разсмива; важните посетители също се смеят или най-малкото се усмихват щастливо. Аз също се усмихвам, доколкото мога. Опитвам се да си се представя като жонгльор; всъщност владеенето на простите аритметични действия ми е напълно достатъчно. Макар на практика Мари-Жан да не прави нищо, работата й е действително най-сложната трябва да следи теченията, мрежите, тенденциите; веднъж поела културна отговорност, тя може всеки миг да бъде обвинена в закостенялост, дори в мракобесничество; това е опасност, от която тя трябва да предпазва себе си и същевременно да предпазва институцията. Тя е в непрекъсната връзка с художниците, с галеристите, с издателите на списания, за мен напълно неизвестни; тези телефонни разговори й доставят голямо удоволствие, защото страстта й към съвременното изкуство е истинска. Лично аз нямам нищо против не съм нито защитник на занаята, нито борец за връщане към традициите в живописта, проявявам сдържаността, която подхожда на началника на счетоводството. Естетическите и политическите въпроси не са от моята компетентност; не е моя работа да измислям или да одобрявам нови подходи и нови отношения към света; отказах се от това още когато раменете ми започнаха да се отпускат и лицето ми да става все по-тъжно. Присъствал съм на много изложби и на техните откривания, на представления, станали забележителни. Заключението ми днес е недвусмислено изкуството не е в състояние да промени живота. Поне не моя.
Бях съобщил на Мари-Жан за траура си; тя ме прие със съчувствие и сложи ръка върху рамото ми. Молбата ми за отпуска й се стори съвсем естествена. Нужно ти е да си направиш равносметка, Мишел разсъди тя, да намериш себе си. Опитах се да си представя как ще стане това, реших, че несъмнено има право. Сесилия ще поеме временно текущите предварителни проекти, ще говоря с нея. За какво точно намекваше и коя беше Сесилия? Огледах се, видях един проект за афиш и си спомних. Сесилия беше дебело червенокосо момиче, което непрекъснато ядеше Кадбъри3 и беше постъпило в отдела преди два месеца една от онези с временните договори или с договорите, целящи социалното приобщаване на младите, тоест доста незначителна фигура. Всъщност точно преди смъртта на баща ми работех върху проектобюджета на изложбата Горе ръцете, хъшлаци!, която трябваше да се открие през януари в Бур-ла-Рен. Ставаше дума за фотографии на полицейски насилия, заснети с телеобектив в Ивелин; не беше обаче документална работа, а по-скоро процес на театрализиране на пространството, съпътстван от препратки към различни полицейски сериали, разиграващи се в Los Angeles Police Department4. Художникът бе предпочел подхода fun5 пред онова, което би се очаквало от едно социално изобличение. С една дума, интересен проект, нито много скъп, нито много сложен; дори и тъпачка като Сесилия би могла да даде завършен вид на проектобюджета.
Обикновено се отбивах на връщане от работа в някое пийп шоу. Струваше ми петдесет франка, понякога седемдесет, когато еякулацията се забавяше. Гледката на катеричките в движение изплакваше мозъка ми. Противоречивите тенденции във видеофилмите за съвременно изкуство, равновесието между реставрацията на паметници на културата и подкрепата на живото творчество всичко това бързо се изпаряваше пред лесната магия на катеричките в движение. Прилежно изпразвах тестикулите си. По същото това време Сесилия се тъпчеше с шоколадени сладкиши в близката до министерството сладкарница; основанията ни бяха почти едни и същи.
Рядко наемах самостоятелно отделение за петстотин франка; това ставаше, когато хуят ми беше зле, когато ми изглеждаше като малък взискателен придатък, безполезен, вмирисан на сирене; тогава изпитвах нужда някое момиче да го вземе в ръцете си, да се прехласва, макар и престорено, пред мощта на члена ми и богатството на семето му. Та както и да е, прибрах се преди седем и половина. Започнах с Въпроси за шампион, чийто запис бях програмирал на видеото си, после продължих с националните новини. Кризата около лудата крава не ме интересуваше, хранех се предимно с пюре със сирене Муслин. Вечерта продължаваше. Не бях нещастен, имах сто двайсет и осем канала. Към два часа сутринта приключих с турски музикални комедии.
Така изминаха няколко дни, относително спокойни, преди капитан Шомон да ми се обади отново. Нещата били много напреднали, открили предполагаемия убиец, било дори повече от предположение, всъщност човекът признал. Щели да организират възпроизвеждане след два дни, бих ли желал да присъствам? О, да казах, да.