Мари-Жан ме поздрави за това смело решение. Говори ми за активния период на траур, за енигмата на родството; използваше социално приемливи думи, почерпени от един доста ограничен списък, но това нямаше особено значение усещах, че храни топли чувства към мен, това беше изненадващо и беше добре. У жените поне има топли чувства, казах си, качвайки се на влака за Шербург; дори и в работата си те са склонни да създават топли отношения, трудно им е да действат в свят, изцяло лишен от топли отношения, в подобна атмосфера не могат да се осъществят. Страдат от тази слабост, рубриките Психо на Мари-Клер6 им го напомнят с постоянство по-добре би било да поставят ясна граница между професионалното и емоционалното; но не успяват, което рубриките Истински случки на Мари-Клер доказват със същото постоянство. Някъде около Руан се замислих отново върху подробностите на случая. Голямото разкритие на капитан Шомон е, че Айша е имала интимни връзки с баща ми. Колко често и до каква степен? Не е могъл да разбере, пък и това се оказало без значение за напредъка на следствието. Един от братята на Айша признал доста бързо, че идвал да иска обяснение от стария човек, че разговорът се разгорещил и че го оставил като мъртъв върху бетонния под на котелното.
Мари-Жан ме поздрави за това смело решение. Говори ми за активния период на траур, за енигмата на родството; използваше социално приемливи думи, почерпени от един доста ограничен списък, но това нямаше особено значение усещах, че храни топли чувства към мен, това беше изненадващо и беше добре. У жените поне има топли чувства, казах си, качвайки се на влака за Шербург; дори и в работата си те са склонни да създават топли отношения, трудно им е да действат в свят, изцяло лишен от топли отношения, в подобна атмосфера не могат да се осъществят. Страдат от тази слабост, рубриките Психо на Мари-Клер6 им го напомнят с постоянство по-добре би било да поставят ясна граница между професионалното и емоционалното; но не успяват, което рубриките Истински случки на Мари-Клер доказват със същото постоянство. Някъде около Руан се замислих отново върху подробностите на случая. Голямото разкритие на капитан Шомон е, че Айша е имала интимни връзки с баща ми. Колко често и до каква степен? Не е могъл да разбере, пък и това се оказало без значение за напредъка на следствието. Един от братята на Айша признал доста бързо, че идвал да иска обяснение от стария човек, че разговорът се разгорещил и че го оставил като мъртъв върху бетонния под на котелното.
Възпроизвеждането на събитията се водеше, както си му е редът, от съдия-следователя, дребен човек, сух и строг, облечен с фланелен панталон и тъмно поло, с лице, изкривено в непрекъсната гримаса на раздразнение; капитан Шомон овладя положението бързо, като истински церемониалмайстор. Бодър и пъргав, той посрещаше участниците, казваше им по една дума за добре дошли, водеше ги до мястото им изглеждаше много щастлив. Беше първият му случай на убийство и го беше разрешил за по-малко от седмица; в тази мръсна и банална история той беше единственият истински герой. Свлечена на един стол, явно смазана, с черна забрадка около лицето, Айша едва повдигна очи при пристигането ми; явно избягваше да погледне към мястото, където се намираше брат й. Заобиколен от двама жандарми, той беше забил упорито поглед в една точка на пода. Имаше вид на типичен най-обикновен грубиян; не изпитвах капка съчувствие към него. Вдигайки очи, той срещна погледа ми, явно ме идентифицира. Знаеше за ролята ми, вероятно го бяха предупредили според дивашките схващания аз имах право на отмъщение, бях отговорен за пролятата кръв на баща ми. Осъзнал връзката, която се пораждаше между нас, аз го гледах, без да ми трепне окото; позволих на омразата бавно да ме завладее, дишах по-леко, беше приятно и силно усещане. Ако имах оръжие, щях да го ликвидирам без колебание. Да премахна този боклук, ми се струваше не само незначителен акт, но дори добродетелна, положителна постъпка. Един от жандармите очерта с тебешир следите по пода и възпроизвеждането започна. Според обвиняемия нещата били много прости по време на разговора той се ядосал и блъснал силно баща ми, който паднал по гръб и си строшил черепа в пода; обзет от ужас, той избягал веднага.
Явно лъжеше и капитан Шомон го установи без особено затруднение. Огледът на черепа показваше настървеност имаше многобройни контузии, дължащи се вероятно на серия от ритници. Освен това лицето на баща ми беше удряно в пода, за да изхвръкне окото му от орбитата си. Не си спомням каза обвиняемият. Обзе ме бяс. Наблюдавайки нервните му ръце, тясното му и лошо лице, човек лесно можеше да му повярва беше действал непредумишлено, вероятно възбуден от удара на черепа в пода и вида на бликналата кръв. Планът му за защита бе ясен и правдоподобен, щеше да се справи много добре пред съда няколко години условно, не повече. Капитан Шомон, доволен от начина, по който бе протекъл следобедът, се готвеше да обобщи. Станах от стола си и се отправих към остъклената врата. Нощта падаше няколко овни приключваха деня си. Те също бяха глупави, може би дори по-глупави от брата на Айша, но в гените им не беше програмирано насилието. В последната вечер от живота си те щяха да заблеят от ужас, сърдечният им ритъм щеше да се ускорява, копитцата им отчаяно да заритат; после щеше да последва пистолетният изстрел, животът им да ги напусне, телата им да се превърнат в месо. Разделихме се с няколко ръкостискания; капитан Шомон ми благодари за присъствието.
Видях отново Айша на другия ден следвайки съвета на агента за недвижими имоти, бях решил да почистя основно къщата преди първите огледи. Предадох й ключовете и тя ме изпрати до гарата в Шербург. Зимата превземаше горичката, плътни слоеве мъгла се трупаха над плетовете. Не беше лесно помежду ни. Тя познаваше сексуалните органи на баща ми, което създаваше известна нелепа интимност. Всичко беше абсолютно удивително тя имаше вид на сериозно момиче, а баща ми изобщо не приличаше на прелъстител. Вероятно е притежавал някои привлекателни черти и качества, които не бях съумял да открия; трудно ми беше всъщност дори да си спомня чертите на лицето му. Хората живеят един до друг като волове; едва успяват от време на време да споделят бутилка алкохол.
Фолксвагенът на Айша спря на площада пред гарата; съзнавах, че би било по-добре да кажа няколко думи, преди да се разделим. И така казах аз. След няколко секунди тя се обърна към мен с глух глас: Ще напусна областта. Един приятел може да ми намери сервитьорско място в Париж; ще продължа следването си там. Семейството ми тъй и тъй ме смята за курва. Промърморих нещо с разбиране. В Париж има повече хора заявих напосоки и с болка; колкото и да се напъвах, това беше всичко, което успях да кажа за Париж. Изключителната безсъдържателност на репликата ми, изглежда, не я обезкуражи. Не очаквам нищо от семейството си продължи тя със сдържан гняв. Те не са само бедни, но на всичкото отгоре са и тъпи. Преди две години баща ми отиде на поклонение в Мека; оттогава не става за нищо. Братята ми са още по-зле поддържат се взаимно в тъпотата си, наливат се с пастис и се смятат за единствени пазители на правата вяра; позволяват си да се отнасят към мен като към мръсница, защото предпочитам да работя, вместо да се оженя за някой тъпак като тях.
Наистина, като цяло мюсюлманите не са цвете промълвих смутено. Взех си сака, отворих вратата. Мисля, че ще успеете измънках неубедително. В този момент ме осени видение миграционни потоци, които пресичат Европа под формата на кръвоносни съдове; мюсюлманите се явяваха като съсиреци, които бавно се разнасяха. Айша ме гледаше с известна подозрителност. Студът нахлу в колата. Наложих си с разума да изпитам известно желание към вагината на мюсюлманките. Усмихнах се малко насила. Тя се усмихна на свой ред, но по-откровено. Стисках й дълго ръката, усещах топлината на пръстите й, продължих, докато не усетих кръвта, която бавно пулсираше в китките й. На няколко крачки от колата се обърнах, за да й махна. Все пак пътищата ни се бяха кръстосали, все пак нещо се беше случило.
Настанявайки се във вагона Корал7, си казах, че трябваше да й дам пари. А може би не, може би щеше да го изтълкува зле. В този миг, по странен начин, осъзнах за първи път, че ще стана богат човек, или поне относително богат. Прехвърлянето на сметките на баща ми вече беше извършено. Що се отнася до останалото, бях възложил продажбата на колата на един гаражист, продажбата на къщата на агент за недвижими имоти; всичко се бе уредило по възможно най-простия начин. Стойността на собствеността се определяше от законите на пазара. Естествено, имаше поле за договаряне 10% от двете страни, не повече. Курсът на облагане също не беше загадка достатъчно бе да се направи справка в брошурките, чудесно направени и разпространявани от Данъчната дирекция.
Не се съмнявах, че баща ми е имал на няколко пъти намерение да ме лиши от наследство; накрая се беше отказал, сигурно си е рекъл, че е прекалено сложно, много постъпки с несигурен резултат (хич не е лесно да обезнаследиш децата си, законът ти дава твърде ограничени възможности малките мръсници не само ти вгорчават живота, но и се възползват след това от всичко, което си натрупал с огромни усилия). Най-вече си е рекъл, че няма смисъл какво му пука какво ще стане след смъртта му? Така е разсъждавал според мен. Но независимо от това, старият глупак беше мъртъв и аз щях да продам къщата, в която беше прекарал последните си години; щях също така да продам тойотата Ленд Крузър, която му служеше за пренасянето на пакети минерална вода Евиан от Казино Гигант8 в Шербург. Самия аз живея до Ботаническата градина, за какво ми е на мен някаква си тойота Ленд Крузър? Освен за да пренасям с нея равиоли с рикота от пазара Муфтар, за нищо друго. Когато става дума за наследство по права линия, данъците наследство не са много големи дори ако взаимната привързаност не е била особено силна. Като извадим данъците, щях да получа около три милиона франка. Това представляваше около петнайсет пъти годишната ми заплата. Представляваше и онова, което един неквалифициран работник в Западна Европа може да се надява да спечели за цял живот работа; не беше лошо. Добро начало, за да изплувам или поне да опитам.
След няколко седмици сигурно щях да получа писмо от банката. Влакът приближаваше Байьо, вече си представях как щеше да протече разговорът. Професионалистът от банката щеше да е установил значителното положително салдо в сметката ми и щеше да пожелае да се срещне с мен кой няма в един или друг момент от живота си нужда от партньор за инвестиции? Малко недоверчив, аз щях да предпочета по-сигурните възможности; той щеше да приеме тази реакция толкова честа с лека усмивка. По-голямата част от новоизлюпените инвеститори и той го знаеше добре предпочитаха сигурността пред печалбата; между колеги това беше често повод за шеги. Не бива да разбирам погрешно условията му наложи ли се веднъж да се разпореждат с наследството си, дори и по-възрастните действат понякога като истински новаци. Той от своя страна ще се опита да привлече вниманието ми с малко по-различен сценарий разбира се, ще имам достатъчно време да размисля. Защо да не вложа две трети от авоарите си в инвестиция без изненади, но със слаб доход? Останалата една трета бих могъл да заделя за по-рискована, но затова пък с възможности за истинска печалба инвестиция. Знаех, че след няколко дни размисъл щях да отстъпя пред аргументите му. Той щеше да се почувства окрилен от моето съгласие, да подготви документите, искрящ от ентусиазъм и ръкостискането ни в мига на сбогуването ни щеше да бъде недвусмислено сърдечно.