След общата баня се излегнах върху дюшека, покрит с пяна; веднага разбрах, че няма да съжалявам за избора си. Оон се движеше много добре, много гъвкаво; беше сложила точната доза сапун. В един момент тя започна да гали продължително задника ми с гърдите си; това беше лична инициатива, не всички момичета го правеха. Добре насапунисаното й котенце търкаше прасците ми като малка остра четка. Веднага ми стана, за мое леко учудване; когато ме обърна и започна да гали члена ми с краката си, ми се стори, че няма да мога да се удържа. С огромно усилие, напрягайки мускулите на бедрата си, успях.
Когато легна върху мен на кревата, мислех, че ще издържа дълго време, но скоро се предадох. Независимо от младостта си, тя умееше да си служи с котенцето. Първо се хлъзна съвсем леко, слабо попристягайки члена ми, после слезе няколко сантиметра надолу, стискайки по-силно. О, не, Оон, не! извиках аз. Тя се разсмя, доволна от своята власт, после продължи да слиза, като свиваше и отпускаше стените на вагината си със силни и бавни тласъци; същевременно ме гледаше в очите явно развеселена. Изпразних се доста преди да достигне до корена на члена ми.
След общата баня се излегнах върху дюшека, покрит с пяна; веднага разбрах, че няма да съжалявам за избора си. Оон се движеше много добре, много гъвкаво; беше сложила точната доза сапун. В един момент тя започна да гали продължително задника ми с гърдите си; това беше лична инициатива, не всички момичета го правеха. Добре насапунисаното й котенце търкаше прасците ми като малка остра четка. Веднага ми стана, за мое леко учудване; когато ме обърна и започна да гали члена ми с краката си, ми се стори, че няма да мога да се удържа. С огромно усилие, напрягайки мускулите на бедрата си, успях.
Когато легна върху мен на кревата, мислех, че ще издържа дълго време, но скоро се предадох. Независимо от младостта си, тя умееше да си служи с котенцето. Първо се хлъзна съвсем леко, слабо попристягайки члена ми, после слезе няколко сантиметра надолу, стискайки по-силно. О, не, Оон, не! извиках аз. Тя се разсмя, доволна от своята власт, после продължи да слиза, като свиваше и отпускаше стените на вагината си със силни и бавни тласъци; същевременно ме гледаше в очите явно развеселена. Изпразних се доста преди да достигне до корена на члена ми.
След това побъбрихме малко, прегърнати на леглото, изглежда, не бързаше много да се върне на сцената. Каза ми, че няма много клиенти; това било по-скоро хотел за групи в последната фаза, хора без истории, откъснали се от всичко. Имало много французи, но те рядко проявявали отношение към body massage37. Тези, които идвали, били мили, но имало най-много германци и австралийци. Също и по някой японец, но тя не ги обичала, винаги искали да бият и да връзват; или пък онанирали, докато гледали обувките й; напълно безмислена работа.
А мен как ме намира? Не било лошо, но се надявала да издържа малко по-дълго. Much need38 каза тя, като полюшна нежно члена ми, сит между пръстите й. Освен това изглеждам симпатичен човек. You look quiet39 каза тя. Тук малко се лъжеше, но всъщност беше вярно, тя умело ме успокои. Дадох й три хиляди бати, което, доколкото си спомнях, беше добра цена. По реакцията й се убедих, че беше наистина добра цена. Кроп кхун, кхат! каза тя с широка усмивка, сключвайки ръце на височината на челото си. После ме изпрати до изхода, хваната за ръката ми; пред вратата разменихме няколко целувки по бузите.
Качвайки се по стълбите, се озовах лице в лице с Жозиан, която явно се колебаеше дали да слезе. Беше облякла за вечерта черна туника с позлатени кантове, но това не я правеше по-симпатична. Мазното й, интелигентно лице ме фиксираше, без да трепне. Забелязах, че си е измила косата. Не беше грозна, не; можеше да мине и за хубава, бях харесвал ливанки от този тип; но в същността си изражението й беше определено злобно. Много добре си я представях как се застъпва за някакви политически позиции, не можех да съзра в нея никакво съчувствие. Нямах какво да й кажа и аз. Сведох глава. Може би леко смутена, тя ме заговори: Има ли нещо интересно там долу? Толкова ме вбесяваше, че едва не й отвърнах: Бар с проститутки, но в края на краищата излъгах, беше по-просто: Не, не, не знам, някакъв козметичен салон
Вие не сте отишли на фолклорната вечеря отбеляза мръсницата. Вие също затапих я аз. Този път тя забави отговора си, явно кипрейки се. Да, да, не обичам много този вид неща продължи тя и направи вълнообразно движение с ръката си, едва ли не достойно за героиня на Расин. Малко е прекалено туристическо Какво искаше да каже с това? Всичко беше туристическо. Отново едва се сдържах да не й тресна един юмрук по муцуната. Изправена насред стълбището, тя ми препречваше пътя; трябваше да проявя търпение. Автор на пламенни писма по определени поводи, свети Йероним също е успявал, когато обстоятелствата са го изисквали, да прояви добродетелите на християнското търпение; ето защо го смятат за велик светец и църковен богослов.
Спектакълът с тайландски традиционни танци беше според нея на нивото на Жозет и Рьоне, които дълбоко в душата си тя смяташе за изкопаеми; забелязах с тревога, че търсеше в мене съюзник. И наистина, маршрутът щеше скоро да продължи към вътрешността на страната, щяха да ни разделят на две маси при храненето; време беше всеки да си избере лагера. Ами, добре казах след дълго мълчание. В този момент над нас изникна като по чудо Робер. Опитваше се да слезе по стълбите. Гъвкаво му сторих път, изкачвайки няколко стъпала. Преди да се втурна към ресторанта, се обърнах Жозиан не бе помръднала и фиксираше с поглед Робер, който се отправи с бърза крачка към козметичния салон.
Бабет и Леа бяха близо до купите със зеленчуци. Кимнах с глава, правейки възможно най-незначителния знак за познанство, преди да си сервирам батати. Изглежда, и на тях традиционните тайландски танци им се бяха видели изтъркани. Връщайки се към масата, забелязах, че двете куклички бяха седнали на няколко метра от мен. Леа беше облечена с тениска Rage against the machine40 и с много впити джинсови бермуди, Бабет беше с нещо безформено, в което разноцветните копринени ленти се редуваха с прозрачни ивици. Дърдореха оживено, като явно си спомняха за различни нюйоркски хотели. Да се ожениш за една от тези мацки, си казах аз, би било абсолютният ужас. Възможно ли беше все още да си сменя масата? Не, щеше да бъде малко грубо. Настаних се на стола пред тях, така можех поне да им обърна гръб, изядох си набързо вечерята и се качих в стаята си.
Точно когато се канех да вляза във ваната, се появи една хлебарка. Това беше най-подходящият момент в живота ми за появата на хлебарка; просто по-добър не би могла да уцели. Придвижваше се бързо по плочките, миличката, потърсих с очи пантофа си, но знаех дълбоко в душата си, че шансовете ми да я размажа са минимални. И защо ли да се боря изобщо? Какво би могла да стори дори Оон с нейната божествено еластична вагина? Оттук нататък бяхме обречени. Хлебарките се съвкупяват без всякакво изящество и видима радост; но се съвкупяват многочислено и генетическите им мутации са бързи; ние не сме в състояние да направим абсолютно нищо срещу хлебарките.
Преди да си легна, отдадох още веднъж дължимото на Оон и на всички тайландски проститутки. Не беше лесен занаятът на тези момичета; сигурно не им се случваше много често да попаднат на добро момче, надарено със сносна физика, което наистина да не желае нищо повече от едновременен оргазъм. Да не говорим за японците при мисълта за тях целият настръхнах и хванах здраво Гида на пътешественика. Бабет и Леа не биха могли, помислих си, да бъдат и тайландски проститутки; не са достойни за такова нещо. Валери може би; в това момиче имаше нещо: грижовна като майка и в същото време малко мръсница и двете потенциално, разбира се, засега тя беше предимно мило момиче, дружелюбна и сериозна. Явно Валери ми харесваше. Лекичко онанирах, за да пристъпя към четенето с ведра глава; резултатът беше няколко капки.
Въпреки че си поставя по принцип за цел да ви подготви за пътуване до Тайланд, Гидът на пътешественика на практика изразява сериозни резерви и се чувства задължен още в самия предговор да изобличи сексуалния туризъм, това гнусно робство. Накратко, авторите на Пътешественика бяха мрънкачи, чиято единствена цел беше да помрачат и най-малката радост на туристите, които мразеха. Не обичаха междувпрочем никого освен самите себе си, ако се съди по пръснатите из цялата книга саркастични забележки от рода на: Да, скъпа госпожо, знаете това сигурно от епохата на хипитата! Най-мъчителното обаче беше резкият, спокоен и строг тон, потреперващ от сдържано възмущение: Не от фалшиво целомъдрие, просто не обичаме Патайа. Прекаленото си е прекалено. Малко по-нататък продължаваха с нападките срещу западняците с тлъсти кореми, които се перчели с малките тайландки и от това на тях направо им се повдигало. Тъпи протестанти хуманитари, ето какво бяха те и цялата им симпатична компания от приятели, взели участие при написването на книгата, чиито гадни мутри се пулеха самодоволно на една четвъртина от корицата. Захвърлих с все сила произведението, като едва не нацелих телевизора Сони, и взех с примирение Фирмата на Джон Гришам. Това беше американски бестселър, един от най-добрите, т.е. един от най-продаваните. Главният герой беше млад адвокат с голямо бъдеще, блестящ и красив, който работеше по деветдесет часа на седмица; тази помия беше не само написана като сценарий авторът й беше помислил и за актьорите дори, в случая ролята беше писана явно за Том Круз. Съпругата на героя също не беше лоша, въпреки че работеше само по осемдесет часа на седмица; Никол Кидман обаче нямаше да е подходяща, не беше роля за изкуствено накъдрена героиня, а за фризирана с четка и сешоар. Слава Богу поне, че гълъбчетата си нямаха деца, това ни спестяваше някои мъчителни сцени. Ставаше дума за разказ, който държи в напрежение е, в умерено напрежение; още от втората глава беше ясно, че управителите на фирмата са мръсници, а изобщо не можеше да става дума героят да умре накрая, нито пък жена му. Но междувременно, за да покаже, че не се шегува, писателят щеше да пожертва няколко симпатични второстепенни персонажи; оставаше да разберем кои точно, това би оправдало четенето. Може би бащата на героя работите му вървяха зле, трудно му беше да се приспособи към мениджмънта, налагащ минимум резерви, почти бях сигурен, че присъстваме действително на последния му Thanksgiving.41
6
Валери беше прекарала първите години от живота си в Тремеван, селце на няколко километра северно от Гингамп. През седемдесетте години и в началото на осемдесетте правителството и местните общини имали амбицията да превърнат Бретания в крупен център за производство на свинско месо, способен да съперничи на Великобритания и Дания. Насърчавани да развиват интензивни производствени единици, младите скотовъдци към които се числеше и бащата на Валери задлъжнели сериозно към Креди Агрикол42. През 1984 година цените на свинското започнали рязко да падат; Валери била на единайсет години. Била послушно момиченце, по-скоро саможиво; била добра ученичка; готвела се да започне пети клас в колежа в Гингамп. Брат й, също добър ученик, бил току-що издържал матурата си и приет в подготвителен клас43 със специалност агрономство в лицея в Рен.