— Пий.
Тя ме поглежда над чашата и отпива предпазливо.
— Цялата — нареждам. Надявам се водата да тушира ефекта от адския махмурлук, който я чака утре.
Какво ли щеше да ѝ се случи, ако не се бях намесил? Настроението ми се скапва.
Мисля си какво ми се е случило току-що.
Нейното докосване. Моята реакция.
Настроението ми продължава да се смачква.
Ана се олюлява, докато пие, затова я задържам, като поставям ръка на рамото ѝ. Харесва ми да я докосвам. Тя е като олио върху бурните ми тъмни вълни.
„Хм… цветя и рози, Грей“.
Тя допива водата, аз взимам чашата от ръката ѝ и я слагам на бара.
Добре. Тя иска да говори с така наречената си приятелка. Оглеждам претъпкания дансинг и ми става неприятно, че всички тези тела ще се притискат в мен, докато се промъкваме.
Стягам се, стискам ръката ѝ и я повеждам към дансинга. Тя се колебае, но държи да говори с приятелката си, така че начинът е само един: ще трябва да танцува с мен. Щом Елиът влезе в ритъм, не можеш да го спреш — дотук с тихата вечер пред телевизора.
Придърпвам я и тя е в прегръдката ми.
С това мога да се справя. Когато знам, че ще ме докосне, добре. Мога да овладея положението, още повече че съм със сако. Промъкваме се през навалицата към мястото, на което се кълчат Елиът и Кейт.
Елиът — без да спира да танцува — се навежда към мен и ни оглежда невярващо.
— Ще заведа Ана у тях. Кажи на Кейт — изкрещявам в ухото му.
Той кима и придърпва Кавана до себе си.
Така.Хайде сега да заведа госпожица Пияната книжна мишка у тях… но поради незнайно каква причина на нея не ѝ се тръгва. Гледа Кавана загрижено. Когато слизаме от дансинга, поглежда отново към Кейт, след това вдига очи към мен и се олюлява, все още малко замаяна.
— Мамицата му… — Благодарение на някакво чудо успявам да я задържа, когато тя припада насред бара. Изкушавам се да я метна на рамо, но така ще привлечем погледите на всички, затова я притискам към гърдите си и почти я отнасям навън, в колата.
— Господи — мърморя, докато вадя ключа от дънките и в същото време се опитвам да я държа. Колкото и невероятно да изглежда, успявам да я настаня на предната седалка и да ѝ сложа предпазния колан.
— Ана. — Разтърсвам я леко, защото мълчанието ѝ ме притеснява. — Ана!
Тя изломотва нещо неразбираемо и разбирам, че е в съзнание. Знам, че трябва да я откарам у тях, но до Ванкувър е много път, а не знам дали няма да повърне отново. Никак не ми е приятно като си помисля, че аудито ми ще мирише на повръщано. И без това миризмата, която се носи от дрехите ѝ, вече се усеща.
Поемам към „Хийтман“ и си казвам, че го правя заради нея.
„Да, залъгвай се, Грей“.
Докато се качваме с асансьора от гаража, тя спи в ръцете ми. Трябва да ѝ сваля дънките и обувките. Вкисналата миризма на повръщано се усеща навсякъде. Искам да я изкъпя, но това означава да прекрача границата на приличието.
„А сега не я ли прекрачваш?“
Щом влизаме в стаята, хвърлям чантата ѝ на канапето, след това я отнасям в спалнята и я слагам на леглото. Тя измърморва нещо, но не се събужда.
Свалям бързо обувките и чорапите ѝ и ги пъхвам в пластмасовия плик за пране, осигурен от хотела. След това смъквам ципа на дънките и свалям и тях, проверявам джобовете и пъхвам и дънките в плика. Тя лежи на леглото, разперила се е като морска звезда с тези бели ръце и крака, и за момент си представям същите тези крака увити около кръста ми, а китките ѝ вързани за кръста на Сейнт Андрю. На коляното ѝ бледнее синина и се питам дали не е останала от онзи път, когато падна в офиса ми.
„Белязана е от онзи път… също като мен“.
Вдигам я да седне и тя отваря очи.
— Здравей, Ана — прошепвам, докато свалям бавно сакото ѝ, без помощ от нейна страна.
— Грей… Устни… — ломоти тя.
— Точно така, миличка. — Слагам я нежно да легне. Тя затваря отново очи и се обръща на една страна, свива се на топка и изглежда малка и уязвима. Завивам я и я целувам по косата. След като мръсните ѝ дрехи вече ги няма, ароматът ѝ се е върнал… едва забележимо. Ябълки, есен, свежо, апетитно… Ана… Устните ѝ се разтварят, миглите трепкат над бледите бузи, кожата ѝ е безупречна. Ще си позволя още едно докосване, докато галя бузата ѝ с пръст.
— Спи спокойно — шепна, след това отивам в хола, за да направя списъка с дрехи за пране. Когато приключвам, слагам торбата пред вратата на апартамента, за да вземат дрехите и да ги изперат.
Преди да си прегледам имейлите пускам есемес на Уелч и го моля да провери дали Хосе Родригес има полицейско досие. Любопитен съм. Искам да знам дали не се възползва от млади пияни жени. След това се заемам с въпроса за дрехите на госпожица Стийл и изпращам бърз имейл на Тейлър.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Госпожица Анастейжа Стийл
Дата:20 май 2011, 23:46
До:Джей Би Тейлър
Добро утро, би ли осигурил за госпожица Стийл следното. Да бъде доставено в моята стая преди десет.
Дънки: сини, размер 36
Блуза: синя, красива, размер 36
Гуменки: черни, номер 36,5
Чорапи: размер — малки
Бельо — размер малък, сутиен около 75 D
Благодаря
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Веднага щом имейлът излиза от аутбокса, пускам есемес на Елиът.
●Ана е с мен.
Ако си все още с Кейт, кажи ѝ.●
Той отговаря веднага.
●Дадено.
Дано ти се отвори парашутът.
Имаш голяяяма нужда. ;)●
Изсумтявам, след като прочитам отговора му.
„Имам голяяяма нужда, Елиът. Голяяяма“.
Отварям работния имейл и започвам да чета.
Събота, 21 май 2011
След около два часа си лягам. Минава два без петнайсет. Тя спи дълбоко, не е мръднала. Събличам се, слагам си долнището на пижамата и тениска и лягам до нея. Тя е пълен аут — едва ли ще започне да се мята и да ме докосне. Поколебавам се за момент, когато мракът в мен се надига, но не се показва на повърхността, и знам, че е така, защото наблюдавам хипнотичното повдигане и спускане на гърдите ѝ и дишам в синхрон с нея. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Издишвам. И така няколко секунди, минути, часове, не знам колко време я наблюдавам. Докато тя спи, разглеждам всеки сантиметър от прекрасното ѝ лице. Тъмните ѝ мигли потрепват, устните ѝ са леко разтворени и виждам белите ѝ зъби. Тя прошепва нещо неразбираемо, езикът ѝ се стрелва навън и облизва устните. Възбуждащо е, невероятно възбуждащо. Най-сетне заспивам дълбоко, без сънища.
Когато отварям очи, е тихо и за момент се чудя къде съм. А, да. В „Хийтман“. Часовникът на нощното шкафче показва 7:43.
Кога за последно съм спал до толкова късно?
„Ана“.
Обръщам бавно глава и виждам, че тя спи дълбоко, обърната към мен. Красивото ѝ лице е толкова нежно, когато е отпуснато.
Никога не съм спал с жена. Изчукал съм доста, но да се събудя до привлекателна млада жена е нещо ново и стимулиращо. Членът ми е съгласен.
„Тази работа няма да я бъде“.
С огромно неудоволствие ставам и обличам анцуга, за да отида да потичам. Трябва да изгоря цялата тази… излишна енергия. Докато се преобувам, се опитвам да си спомня кога за последен път съм спал толкова добре.
Влизам в хола и включвам лаптопа, проверявам пощата и отговарям на два мейла от Рос и на един от Андреа. Отнема ми малко повече време от обикновено, защото се разсейвам от мисълта, че Ана спи в съседната стая. Интересно как ли ще се почувства, когато се събуди.
С махмурлук. „Ох“.
В минибара откривам бутилка портокалов сок и го наливам в чаша. Когато влизам, тя продължава да спи, косата ѝ е като махагонов водопад на възглавницата, а завивките са се плъзнали под кръста. Тениската ѝ се е вдигнала, оголила е корема и пъпа. Тази гледка кара тялото ми отново да реагира.
„Мамка му, Грей, престани да зяпаш момичето“.
Трябва да изляза преди да направя нещо, за което ще съжалявам. Оставям чашата на нощното шкафче и влизам в банята, вадя два ибупрофена от несесера за пътуване и ги оставям до чашата с портокалов сок.
Поглеждам за последно Анастейжа Стийл — първата жена, с която съм спал— и излизам да потичам.
Когато се връщам, в хола има торбичка от магазин, който не познавам. Надничам вътре и виждам дрехите за Ана. Доколкото виждам, Тейлър се е справил добре, при това е смогнал преди девет.
Този човек е истинско чудо!
Чантата ѝ е на канапето, където съм я оставил снощи, а вратата към спалнята е затворена, затова предполагам, че не си е тръгнала и все още спи.
Какво облекчение. Разглеждам менюто на румсървиса и решавам да поръчам храна. Тя ще е гладна, когато се събуди, но аз нямам представа какво ще яде, затова ще поръчам цялото сутрешно меню. Съобщават ми, че ще отнеме около половин час.
Време е да събудя прелестната госпожица Стийл — спала е достатъчно.
Грабвам кърпата, с която ходя да тичам, и плика, чукам на вратата и влизам. С огромно удоволствие забелязвам, че тя седи на леглото. Таблетките ги няма, изпила е и сока.
Браво на момичето!
Пребледнява, когато влизам.
„Дръж се небрежно, Грей. Нали не искаш да те обвинят в отвличане“.
Тя затваря очи и аз решавам, че го прави, защото е смутена.
— Добро утро, Анастейжа. Как си?
— По-добре, отколкото заслужавам — мърмори тя, докато оставям плика на стола. Вдига лице към мен. Очите ѝ са невъзможно големи и сини и въпреки че косата ѝ е в пълен безпорядък, тя изглежда… зашеметяващо.
— Как дойдох тук? — пита тя плахо, сякаш се страхува от отговора.
„Дай ѝ кураж, Грей“.
Сядам на ръба на леглото и се придържам към фактите.
— След като припадна, не исках да рискувам кожената тапицерия на колата си като те карам чак до вас, така че те докарах тук — обяснявам.
— Ти ли ме сложи да легна?
— Да.
— Повръщах ли пак? — пита тя още по-тихо.
— Не. — „Слава богу“.
— Ти ли ме съблече?
— Да. — „Кой друг да те съблече?“
Тя се изчервява и най-сетне цветът се връща в бузите ѝ. Съвършени зъби захапват долната устна. Потискам един стон.
— Нали… не сме… — прошепва тя и свежда очи към ръцете си.
„Господи, тя за животно ли ме мисли?“
— Анастейжа, ти беше в безсъзнание, а некрофилията не ми е по вкуса — отвръщам сухо. — Обичам жените ми да имат усет и да са отзивчиви. — Тя се отпуска от облекчение, което ме кара да се питам дали не ѝ се е случвало и преди да е припадала и да се е будила в леглото на непознат, след което да е разбрала, че той я е изчукал без нейно съгласие. Може пък това да е начинът на действие на фотографчето. Тази мисъл е неприятна. Спомням си обаче признанието ѝ от снощи, че никога досега не се е напивала. Добре че не ѝ е станало навик.
— Много се извинявам — шепне тя, гласът ѝ е пълен със срам.
По дяволите! Май трябва да пипам по-внимателно.
— Като цяло беше забавна вечер. Едва ли ще я забравя скоро. — Надявам се да прозвучи помирително, но веждите ѝ се свиват.
— Не беше нужно да ме следиш с разни джаджи ала Джеймс Бонд, с каквито се занимавате в компанията ти.