— Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
Спомням си как фотографчето я опипваше вчера.
Тя се изчервява и любопитството ми се събужда. Какво ли е правила, което не харесва? Дали обича експериментите в леглото? Струва ми се толкова… невинна. Обикновено това не ме привлича.
— Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи. — Трябва да я окуражавам, за да се отпусне — та тя дори не иска да говори за секс. Отново започва да се върти и да гледа пръстите си.
Спри, Ана!
— Кажи ми — нареждам аз. Мили боже, това ме дразни.
— Ами… аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная — шепне тя.
Земята спира да се върти.
Мама му стара, направо не е за вярване.
Как така?
Защо?
Мама му стара!
— Никога? — Не мога да повярвам.
Тя клати глава, очите ѝ са станали огромни.
— И си девствена? — Не мога да повярвам.
Тя кима, очевидно смутена. Затварям очи. Не мога да я погледна.
Как, по дяволите, не съм се усетил?
Пронизва ме гняв. Какво да правя с девственица? Поглеждам я гневно, яростта нахлува в тялото ми.
— Защо не ми каза, по дяволите? — ръмжа аз и започвам да крача из кабинета. Какво да правя с девственица?Тя свива извинително рамене и не знае какво да каже.
— Не разбирам защо не ми каза! — Възмущението ми сигурно се долавя ясно в гласа ми.
— Никога не е ставало дума — отвръща тя. — Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.
Както винаги, тя има право. Не мога да повярвам, че ѝ показах стаята си с играчките. Добре че разчитам на споразумението за конфиденциалност.
— Е, сега вече знаеш доста за мен — изръмжавам. — Знаех, че нямаш голям опит, но… девствена!?По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах…
Не само стаята с играчките, ами правилата си, ограниченията. Тя не знае нищо. Как да го направя?
— Дано Господ ми прости — мърморя. Не знам какво да правя.
Хрумва ми стряскаща мисъл — единствената ни целувка в асансьора, където можех да я изчукам — да не би това да беше първата ѝ целувка?
— Целувал ли те е някой преди мен?
„Моля те, кажи да!“
— Разбира се! — Тя ми се струва обидена. Да, целували са я, но не често. Поради някаква причина тази мисъл… ме радва.
— И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! — Защо нито един мъж не я е отвел в леглото?
Мама мустара, може да е религиозна. Не, Уелч щеше да е наясно. Тя свежда поглед към пръстите си и ми се струва, че се усмихва. Смешно ли ѝ се вижда? Готов съм да се изритам сам.
— И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит?
Не намирам думи. Как е възможно?
— Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те. — Защото аз наистина не разбирам. Та тя е в колеж и от онова, което помня от колежа, всички хлапета се чукаха като зайци.
Всички до един. Освен мен.
Тази мисъл е мрачна, но за момента я отблъсквам.
Тесните ѝ рамене се повдигат едва забележимо.
— Никой никога не е…
И млъква.
„Никой какво? Никой не е забелязал колко си привлекателна ли? Никой не оправдал очакванията ти ли, за разлика от мен?“
Тя наистина не знае нищо. Как е възможно да ми стане подчинена, ако няма никаква представа за секса? Тази работа няма да я бъде… и всички усилия, които положих, ще отидат на вятъра. Не мога да сключа сделката.
— Защо си толкова ядосан? — прошепва тя.
Разбира се, че ще мисли така. „Оправи нещата, Грей“.
— Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че… — „Защо да съм бесен на теб?“ Каква каша само. Прокарвам ръце през косата си и се опитвам да се овладея.
— Искаш ли да си ходиш? — питам загрижено.
— Не. Освен ако ти не искаш да си ида — уверява ме тихо тя, а в гласа ѝ се прокрадва съжаление.
— Разбира се, че не искам да си идеш. Искам да си тук. — Тези думи ме изненадват в мига, в който ги изричам. Наистина ми е приятно, че тя е тук. Приятно ми е да съм с нея. Тя е толкова… различна. Освен това искам да я чукам, да я напердаша, да видя как алабастровата ѝ кожа порозовява под ударите ми. Това обаче отпада, нали? Не чукането… може би ще мога. Тази мисъл е истинско откровение. Мога да я отведа в леглото. Да я обладая. И за двама ни ще е нещо съвсем ново. Дали ще иска? Одеве ме попита дали ще правя любов с нея. Мога да опитам, без да я връзвам.
Само че тя може да ме докосне.
Мамка му! Поглеждам си часовника. Късно е. Когато вдигам глава към нея, тя отново хапе долната си устна. Това ме възбужда.
Все още я желая, въпреки че е невинна. Дали да я отведа в леглото? Тя ще иска ли, след като знае толкова много неща за мен? По дяволите, нямам представа. Дали да не я попитам? Само че тя ме изпреварва и отново прехапва устната си. Посочвам и тя се извинява.
— Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.
Дъхът ѝ секва.
А-ха. Може би се интересува. „Да. Хайде да го направим“. Вземам решение.
— Ела. — Подавам ѝ ръка.
— Какво?
— Ще разрешим проблема веднага.
— Какво искаш да кажеш? Кой проблем?
— Твоят проблем, Ана. Ще правим любов. Веднага.
— О!
— Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.
— Мислех, че не правиш любов. Каза, че чукаш… яко — напомня ми тя, гласът ѝ е дрезгав и толкова прелъстителен, а очите ококорени, зениците разширени. Тя е поруменяла от желание — и тя го иска.
Усещам напълно непозната тръпка.
— Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен в леглото. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и… надявам се след време да бъде желан и от теб резултат. — Думите се изливат като порой.
„Грей! Стегни се!“
Бузите ѝ поруменяват.
„Хайде, Ана, да или не. Умирам“.
— Само че не съм направила нещата, които искаш в списъка с изисквания. — Говори срамежливо. Страхува ли се? Надявам се, че не. Не искам да се страхува.
— Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за тази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.
Протягам отново ръка и този път тя я поема и аз я привличам към себе си. Тя ахва от изненада и аз я притискам. Тъмнината носи тишина, може би покорена от либидото ми. Желая я. Тя е толкова привлекателна. Това момиче ме обърква на всяка крачка. Разкрих ѝ черната си тайна, а тя е все още тук — не избяга.
Пръстите ми подръпват косата ѝ, привличам лицето ѝ към своето и се вглеждам във вълшебните ѝ очи.
— Ти си една смела млада дама — шепна. — Обожавам те. — Навеждам се и я целувам нежно, след това вкусвам долната ѝ устна със зъби. — Искам да ухапя тази устна. — Подръпвам по-силно и тя изскимтява. Членът ми реагира на мига.
— Моля те, Ана, дай ми тази нощ — шепна до устата ѝ.
— Да — отвръща тя и тялото ми грейва като Четвърти юли.
„Стегни се, Грей“. Нямаме нищо подписано, не сме установили границите, не е моя, за да правя с нея каквото пожелая, но същевременно съм развълнуван. Възбуден. Това е непознато чувство, което ми носи възторг, а желанието към тази жена ме разтърсва. Нося се на гребена на огромна вълна.
Конвенционален секс, а?
Мога ли да го направя?
Без да кажа и дума повече, я извеждам от кабинета, минаваме през хола и тръгваме по коридора към спалнята ми. Тя ме следва, стиснала здраво ръката ми.
По дяволите! Контрацептиви. Сигурен съм, че не пие противозачатъчни… За щастие имам презерватив, за всеки случай. Поне няма да се тревожа за разни, с които е спала. Пред леглото я пускам, отивам до скрина и свалям часовника, обувките и чорапите си.
— Предполагам не вземаш противозачатъчни.
Тя поклаща глава.
— Така си и мислех. — От най-горното чекмедже вадя пакетче презервативи, за да ѝ покажа, че съм подготвен. Тя ме оглежда, очите ѝ са невъзможно огромни на красивото лице и ме обзема моментно колебание. За нея това е важно събитие, нали? Помня първия си път с Елена, колко беше смущаващо… но пък каква божия благодат. Дълбоко в себе си знам, че трябва да я пратя да си ходи вкъщи. Истината е, че не искам да си тръгва, желая я. Освен това виждам желанието си отразено в изражението ѝ, в потъмнелите ѝ очи.
— Искаш ли да пусна щорите?
— Няма значение — отвръща тя. — Нали каза, че не допускаш никого да спи в спалнята ти.
— Защо реши, че ще спиш?
— О. — Устните ѝ стават съвършено кръгли. Надървям се още повече. Да, искам да изчукам тази уста, това „о“. Пристъпвам към нея, сякаш е моята плячка. „О, сладурче, искам да се потопя в теб“. Дишането ѝ е накъсано и бързо. Бузите ѝ са розови… тя е предпазлива, но развълнувана. В момента зависи от моето благоволение и като знам това, се чувствам могъщ. Тя няма представа какво ще направя с нея.
— Нека махнем сакото. — Вдигам ръка и внимателно свалям сакото от раменете ѝ, сгъвам го и го оставям на стола.
— Имаш ли някаква представа колко силно те желая, Анастейжа Стийл?
Устните ѝ се разтварят, тя въздиша и аз докосвам бузата ѝ. Кожата ѝ е нежна като цвят под върховете на пръстите ми, докато ги спускам към брадичката. Тя е като омагьосана — изгубена — в магията ми. Вече е моя. Какво опиянение.
— Имаш ли някаква представа какво мисля да направя с теб? — шепна аз и стискам брадичката ѝ между палеца и показалеца си. Навеждам се и я целувам завладяващо, притискам устните си в нейните. Тя отвръща на целувката, мека, сладка и изпълнена с желание, а аз изпитвам непреодолимо желание да я видя, цялата. Бързо разкопчавам копчетата, бавно смъквам блузата и я пускам на пода. Отстъпвам назад и я поглеждам. Тя е с бледосиния сутиен, който е купил Тейлър.
И е зашеметяваща.
— О, Ана, имаш най-прекрасната кожа. Бяла, перфектна. Искам да целуна всеки сантиметър от нея.
Тя не е белязана от нищо. Тази мисъл е тревожна. Искам да я видя белязана… поруменяла… с малки тънки следи от камшик например.
Тя поруменява в прекрасното бледорозово — няма съмнение, че е смутена. Ако не друго, поне ще я науча да не се притеснява от тялото си. Посягам и изтеглям ластика, за да освободя косата ѝ. Тя се разстила пищна и кестенява около лицето ѝ, чак до гърдите.
— Харесвам брюнетки. — Тя е прекрасна, изумителна, истинско бижу.
Задържам главата ѝ и плъзвам пръсти в косата ѝ, привличам я към себе си, целувам я. Тя стене и разтваря устни, позволява ми да завладея топлата ѝ мокра уста. Сладките звуци отекват в мен — чак до върха на члена ми. Езикът ѝ посреща срамежливо моя, предпазливо навлиза в устата ми и поради някаква причина неумението ѝ ми се струва… страхотно възбуждащо.
Тя има сладък вкус. Вино, грозде и невинност — мощна, замайваща смес от аромати. Притиснал съм я до себе си, облекчен, че е стиснала само ръцете над лактите ми. С една ръка в косата ѝ, за да я задържа близо до мен, прокарвам другата ръка по гръбнака ѝ и я спускам до дупето, придърпвам го към себе си, за да усети ерекцията ми. Тя простенва отново. Продължавам да я целувам, приканвам неопитния ѝ език да проучи устата ми също както аз проучвам нейната. Тялото ми се напряга, когато ръцете ѝ запълзяват нагоре по моите — за момент ме обзема страх къде ще ме докосне след това. Гали бузата ми, след това косата. Малко притеснително е. Когато обаче вплита пръсти в косата ми и я подръпва нежно…