Мамка му, колко е хубаво!
Стена, но не мога да ѝ позволя да продължи. Преди тя да ме докосне отново, я бутвам на леглото и се отпускам на колене. Искам да махна дънките — искам да я съблека, да я възбудя още и… да я накарам да си махне ръцете от мен. Стискам бедрата ѝ и прокарвам език точно над колана, до пъпа ѝ. Тя се напряга и поема рязко въздух. Мама му стара, ухае прекрасно, има възхитителен вкус, на овощна градина през пролетта, и аз искам своя дял. Пръстите ѝ се свиват в косата ми отново; това не ми е толкова неприятно, дори ми харесва. Ощипвам я по бедрото и пръстите ѝ стискат косата ми по-силно. Очите ѝ са затворени, устата полуотворена, тя диша тежко. Когато посягам и разкопчавам копчето на дънките, тя отваря очи и погледите ни се преплитат. Смъквам бавно ципа и обхващам дупето ѝ с ръце. Плъзвам ги под колана, дланите ми обхващат меките бузи на задника и смъквам дънките.
Не мога да се спра. Искам да я шокирам… да пробвам границите ѝ още сега. Без да откъсвам очи от нея, нарочно се облизвам, след това се навеждам напред и прокарвам носа си през центъра на бикините ѝ, вдъхвам мириса на възбудата ѝ. Затварям очи и се наслаждавам.
Господи, тя е прекрасна!
— Миришеш толкова сладко. — Гласът ми е дрезгав от желание, дънките ми ме стягат. Трябва да ги сваля. Полагам я нежно на леглото, стискам дясното ѝ стъпало и се опитвам бързо да смъкна и гуменката, и чорапа. За да я подразня, прокарвам нокътя на палеца по вътрешната част на стъпалото и тя се сгърчва, точно както очаквах, устата ѝ е отворена, наблюдава ме очарована. Навеждам се и прокарвам език по вътрешната страна на ходилото, зъбите ми издраскват пътя, прокаран от палеца. Тя лежи в леглото със затворени очи и стене. Откликва бурно, което е истинска наслада.
— О, Ана, нямаш представа какво искам да направя с теб — шепна, докато си представям как се гърчи под мен в стаята с играчките: прикована към леглото с балдахин, превита над масата — увиснала от кръста. Мога да я дразня и измъчвам, докато не започне да моли за освобождение… от тези образи дънките ми отесняват още повече.
По дяволите!
Бързо махам и другата гуменка и чорап и смъквам дънките ѝ. Тя е почти гола в леглото ми, косата ѝ е обрамчила лицето, дългите бели крака са протегнати приканващо. Не бива да забравям, че е съвсем неопитна. Само че тя диша тежко. Желае ме. Не откъсва очи от мен.
Никога не съм чукал друга в леглото си. За пръв път ще е госпожица Стийл.
— Толкова си красива, Анастейжа Стийл. Нямам търпение да вляза в теб. — Гласът ми е нежен; иска ми се да я възбудя още малко, да открия какво точно знае. — Покажи ми как се задоволяваш — моля, докато я наблюдавам напрегнато.
Тя се мръщи.
— Не се срамувай, Ана, покажи ми. — Част от мен има желание да я пляска, докато избие тази срамежливост.
Тя клати глава.
— Не зная за какво говориш.
Игрички ли ми играе?
— Как свършваш сама. Искам да видя.
Тя мълчи. Очевидно съм я шокирал отново.
— Не го правя — заявява задъхано тя. Наблюдавам я и не мога да повярвам. Дори аз мастурбирах, преди Елена да забие нокти в мен.
Тя сигурно никога не е получавала оргазъм, въпреки че ми е много трудно да го повярвам. Леле! Ще нося отговорността за първото ѝ чукане и за първия ѝ оргазъм. Трябва всичко да е добре.
— Нека видим какво можем да направим по въпроса. — „Ще те накарам да свършиш яко, малката“.
По дяволите, та тя сигурно не е виждала и гол мъж. Без да откъсвам очи от нейните, разкопчавам най-горното копче на дънките, смъквам ги и ги пускам на пода, въпреки че не мога да рискувам да си сваля ризата, да не би тя да ме докосне.
„Ако обаче го направи… няма да е чак толкова зле… нали? Да ме докосне“.
Пропъждам мисълта преди тъмнината да се надигне, сграбчвам я за глезените и разтварям краката ѝ. Тя се ококорва и стиска чаршафите.
„Точно така, дръж си ръцете там, малката“.
Пропълзявам на леглото, между краката ѝ. Тя се извива под мен.
— Не мърдай — настоявам и се навеждам, за да целуна нежната кожа от вътрешната страна на едното бедро. Обсипвам с целувки бедрата, проправям си път към бикините, по корема, като не спирам да я щипя и засмуквам. Тя се гърчи под мен.
— Трябва да поработим върху това да опиташ да не мърдаш, бебчо.
„Стига да ми позволиш“.
Ще я науча просто да се наслаждава на удоволствието и да не мърда — и по този начин ще усети по-наситено всеки миг, всяко докосване, всяка целувка и ощипване. При тази мисъл ми се иска още повече да потъна в нея, но преди това искам да разбера какъв ще е откликът ѝ. Досега не ме спира. Оставя ме да властвам над тялото ѝ. Не се е поколебала дори за миг. Тя го иска… наистина го иска. Пъхвам език в пъпа ѝ и продължавам бавното пътуване нагоре, вкусвам я. Намествам се до нея, единият ми крак все още между нейните. Ръката ми пълзи по тялото ѝ, по бедрото, по кръста, по гърдата. Нежно обхващам гърдата, опитвам се да преценя реакцията ѝ. Тя не се стяга. Не ме спира… има ми доверие. Дали ще ми позволи да завладея напълно тялото ѝ… да доминирам над нея? Мисълта е възбуждаща.
— Гърдите ти напълват идеално ръката ми, Анастейжа. — Пъхвам пръст в чашката на сутиена, плъзвам го надолу и усещам гърдата. Зърното е малко, розово и вече твърдо. Смъквам сутиена, така че целият да остане под гърдата, а самата гърда да е отгоре. После повтарям същото и с другата гърда и наблюдавам очарован как зърното ѝ се втвърдява под нетрепващия ми поглед. Леле…Все още не съм я докоснал.
— Много добре — прошепвам нетърпеливо, духвам нежно по-близкото зърно и наблюдавам с удоволствие как се втвърдява и уголемява. Анастейжа затваря очи и извива гръб.
„Не мърдай, сладурче, просто се наслади на удоволствието, тогава ще ти се стори много по-завладяващо“.
Духвам пак зърното, а другото завъртам нежно с палец и показалец. Тя стиска чаршафите по-силно, а аз се навеждам и го засмуквам. Тялото ѝ се извива отново и чувам вика ѝ.
— Нека видим дали можеш да свършиш така — прошепвам и не спирам. Тя започва да скимти.
„Точно така, мила… почувствай го“. Зърната ѝ стават още по-големи, тя започва да върти бедра, все по-бързо. „Не мърдай, бебчо. Ще те науча да стоиш мирно“.
— Моля те… моля те… — стене тя. Краката ѝ се напрягат. Получава се. Близо е. Продължавам сладострастното си мъчение. Съсредоточавам се върху зърната, наблюдавам отклика ѝ, усещам удоволствието ѝ, което направо ме побърква. Господи, как само я желая.
— Отпусни се, бебчо — шепна и стискам зърното ѝ със зъби. Тя извиква в мига, в който свършва.
Браво!Вдигам се бързо, за да я целуна, и улавям виковете ѝ с уста. Тя е задъхана, замаяна от удоволствие… Моя.Първият ѝ оргазъм е мой и съм невероятно доволен, че е така.
— Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча. — Нямам търпение… но точно сега я желая. Цялата. Целувам я отново и спускам ръка по тялото ѝ чак до вулвата. Държа я, усещам топлината ѝ. Пъхвам показалец под дантелата на бикините и бавно описвам кръгче около… мама му стара, тя е подгизнала!
— Толкова си влажна. Господи, колко силно те желая. — Пъхвам пръст вътре в нея и тя извиква. Гореща е, стегната и влажна — и аз я желая. Пъхвам пръста отново вътре и заглушавам виковете с уста. Притискам длан към клитора и… натискам, описвам кръгчета. Тя вика и се гърчи под мен. Мамкаму, желая я — веднага. Тя е готова. Сядам, смъквам бикините ѝ, след това боксерките си и посягам за презерватив. Коленича между краката ѝ и ги разтварям. Анастейжа ме наблюдава с какво… какво? Страх ли е това? Сигурно не е виждала пенис в ерекция досега.
— Не се притеснявай, ти си еластична и ще се разтвориш достатъчно, за да го поемеш — шепна аз. Отпускам се над нея, поставям ръце от двете страни на главата ѝ и лактите ми поемат тежестта. Господи, желая я… въпреки това проверявам дали все още е съгласна. — Наистина ли го искаш? — питам.
„Много те моля, не казвай не!“
— Моля те, моля те!
— Свий си коленете — нареждам. Така ще е по-лесно. Не помня да съм бил по-възбуден. Едва се сдържам. Просто не разбирам… сигурно е заради нея.
Защо?
„Грей, съсредоточи се!“
Нагласявам се така, че да мога да я обладая, когато поискам. Очите ѝ са широко отворени, молят ме. Тя наистина го желае… колкото и аз. Дали да бъда нежен и да удължа агонията, или да действам бързо?
Решавам да действам бързо. Трябва да я притежавам.
— Сега ще те чукам, госпожице Стийл. Яко.
Един тласък и съм вътре.
Мамка му!
Толкова е стегната. Тя изкрещява.
По дяволите!Наранил съм я. Искам да помръдна, да се потопя, да се изгубя в нея и се оказва, че трябва да впрегна цялата си воля, за да спра.
— Толкова си тясна… Добре ли си? — питам аз, гласът ми е дрезгав, притеснен шепот, а тя кима. Очите ѝ са станали още по-големи. Тя е като рай на земята, толкова стегнато ме е обхванала. Въпреки че пръстите ѝ са над лактите ми, не ме интересува. Тъмнината дреме — вероятно защото я желая от толкова отдавна. Никога не съм изпитвал подобно желание, този… гладе непознат за мен. Чувството е ново, чисто ново и много лъскаво. Искам толкова много от нея: и доверието ѝ, и послушанието ѝ, и подчинението ѝ. Искам да е моя, но в момента… аз съм неин.
— Сега ще мръдна. — Гласът ми е напрегнат. Отдръпвам се леко. Чувството е невероятно, великолепно, тялото ѝ е обхванало члена ми. Правя нов тласък и я завладявам, и знам, че никой не го е правил досега. Тя изскимтява.
Спирам.
— Искаш ли още? — прошепвам със суров глас.
— Да! — въздиша тя след малко.
Този път навлизам по-дълбоко.
— Още?
— Моля те, моля те!
Доверието ѝ в мен изведнъж се оказва сляпо и аз започвам да се движа, бързо и рязко. Искам тя да свърши. Няма да спра, докато не свърши. Искам да притежавам тази жена, телом и духом. Искам да усетя как се стяга още повече около мен.
А — тя… тя започва да посреща всеки тласък, следва ритъма ми. „Виждаш ли колко добре си пасваме, Ана?“ Стискам главата ѝ, държа я неподвижно, докато завладявам тялото ѝ, и я целувам силно, притискам устата ѝ. Тя се напряга под мен… мамка му, точно така.Оргазмът ѝ е близо.
— Искам да свършиш, Ана — настоявам аз и тя изкрещява, когато свършва, отмята глава назад, устата ѝ е отворена, очите затворени… достатъчно ми е да видя екстаза ѝ. Избухвам вътре в нея, губя усет и мисъл, изкрещявам името ѝ и свършвам с последен мощен тласък.
Когато отварям очи, съм задъхан, опитвам се да си поема дъх, челата ни са опрени и тя ме наблюдава.
По дяволите! Скапан съм.
Целувам я бързо по челото и излизам от нея, за да се отпусна на леглото.
Тя трепва, когато излизам, но иначе ми се струва добре.
— Нараних ли те? — питам и прибирам косата зад ухото ѝ, защото не искам да спра да я докосвам.
Ана грейва. Личи ѝ, че не може да повярва.
— Дали си ме наранил?
В първия момент не разбирам защо се е ухилила.
А, стаята ми с играчките.
— Все още имам чувство за хумор — шепна аз. Дори сега ме озадачава. — Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли си?
Тя се протяга до мен, пробва тялото си и ме дразни с развеселен поглед, същевременно изражението ѝ е на задоволена жена.