— Не ми отговори — ръмжа. Трябва да съм сигурен, че ѝ е било приятно. Всички доказателства сочат, че отговорът трябва да е „да“, но аз имам нужда да го чуя от нея. Докато чакам отговора ѝ, свалям презерватива. Господи, как мразя тези неща. Пускам го дискретно на пода.
Тя ме поглежда и се засмива срамежливо.
— Бих искала да го направим пак.
Какво?
Пак?
Толкова скоро?
— Така ли стана, госпожице Стийл? — Целувам ъгълчето на устата ѝ. — Ти си една взискателна млада дама. Обърни се по корем.
„Така ще съм сигурен, че няма да ме докосваш“.
Тя ми отправя кратка мила усмивка, след това се обръща по корем. Членът ми потръпва одобрително. Разкопчавам сутиена ѝ и прокарвам ръка по вирнатото ѝ дупе.
— Имаш толкова красива кожа… — отбелязвам, докато приглаждам косата назад от лицето ѝ и разтварям краката ѝ. Обсипвам рамото ѝ с нежни целувки.
— Защо си с риза? — пита тя.
Толкова е любопитна. Докато е по корем, знам, че няма да ме докосва, затова се надигам и смъквам ризата си през главата, пускам я на пода. Напълно гол, лягам върху нея. Кожата ѝ е топла и се топи под моята.
„Хм… Мога да свикна с това“.
— Искаш да те чукам пак? — прошепвам в ухото ѝ и я целувам. Тя се извива приканващо под мен.
„Така няма да стане. Стой мирно, сладурче“.
Плъзвам ръка по тялото ѝ, чак до сгъвката на коляното, след това разтварям широко краката ѝ, за да се разтвори под мен. Тя притаява дъх и аз се надявам да е в очакване. Застава мирно под мен.
Най-сетне!
Стискам дупето ѝ, докато отпускам тежестта си върху нея.
— Ще те чукам отзад, Анастейжа. — С другата си ръка сграбчвам косата ѝ на тила и подръпвам внимателно, за да я задържа неподвижна. Тя не може да помръдне. Ръцете ѝ са безпомощни, разтворени на чаршафите, далече, не могат да пипат.
— Моя си — шепна аз. — Само моя. Не го забравяй!
Премествам ръка от дупето към клитора и започвам да описвам бавни кръгчета.
Мускулите ѝ се свиват, когато се опитва да се премести, но тежестта ми я държи на място. Прокарвам зъби по линията на челюстта. Сладкият ѝ аромат се смесва с миризмата на съвкуплението.
— Миришеш така сладко — шепна, докато отривам носа си зад ухото ѝ.
Тя започва да върти дупе под ръката ми.
— Не мърдай — предупреждавам я аз.
„Защото може и да спра…“
Бавно пъхвам палеца си в нея и го завъртам, като обръщам специално внимание на предната стена на вагината ѝ.
Тя простенва и се напряга под мен, опитва се отново да се движи.
— Харесва ли ти така? — дразня я аз и зъбите ми проследяват извивката на ушната мида. Не спирам да гъделичкам клитора ѝ, но започвам да измъквам пръста си от нея и да го вкарвам отново. Тя се напряга, но не може да помръдне.
Простенва високо, очите ѝ са стиснати.
— Толкова си мокра. Така скоро! Откликваш на мига. О, Анастейжа, това много, много ми харесва!
„Така. Да видим сега докъде можеш да стигнеш“.
Изтеглям пръста си от вагината ѝ.
— Отвори си устата — нареждам и когато тя изпълнява, пъхвам палеца си вътре. — Усещаш ли колко си вкусна? Смучи, бебчо!
Тя засмуква палеца ми… силно.
Мама му стара!
За момент си представям, че членът ми е в устата ѝ.
— Искам да те чукам в устата, Анастейжа, и скоро ще го направя — изговарям почти без дъх.
Тя стиска със зъби, силно.
Ау! По дяволите!
Дръпвам силно косата ѝ и тя отпуска зъби.
— Палаво сладко момиче! — Мислите ми препускат през няколко наказания, подходящи за подобна дързост, ако ми беше подчинена. При тази мисъл членът ми набъбва до пръсване. Пускам я и се надигам на колене.
— Не мърдай! — Дръпвам нов презерватив от нощното шкафче, разкъсвам опаковката и нагласявам латекса върху еректиралия си член.
Наблюдавам я и виждам, че тя стои неподвижно, освен леките движения на гърба, докато диша тежко в очакване.
Великолепна е.
Навеждам се отново над нея, стискам я за косата и я държа така, че да не може да си мръдне главата.
— Този път ще е бавно, много бавно, Анастейжа.
Тя ахва и аз навлизам постепенно в нея, докато не усещам, че няма накъде повече.
Мамка му! Толкова е приятно в нея.
Излизам със завъртане и отново се плъзвам в нея. Тя изскимтява и крайниците ѝ се напрягат под мен, докато се опитва да мръдне.
„А, не, няма да стане, малката.
Искам да си неподвижна.
Искам да усетиш всичко.
Усети удоволствието“.
— Чувствам се великолепно с теб — признавам и повтарям движението отново, завъртам ханша. Бавно. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Всичко в нея започва да трепери.
— О, не, не, бебчо, не още!
„Няма да те оставя да свършиш.
Не и когато се кефя толкова много“.
— О, моля те, моля те… — вика тя.
— Искам да те разкъсам. — Изтеглям се и отново се потапям в нея. — Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. Само аз. Ти си само моя.
— Моля те, Крисчън, моля те! — не спира тя.
— Кажи ми, Анастейжа, кажи ми какво искаш. — Продължавам бавното мъчение. — Кажи ми.
— Теб. Искам теб. — Тя е отчаяна.
Иска мен.
„Точно така, моето момиче“.
Забързвам и вътре в нея всичко затреперва отново, усещам незабавния отклик.
След всеки тласък изричам по една дума.
— Толкова. Си. Сладка. Искам. Те. Много… — Крайниците ѝ треперят от напрежение да не мърда. Тя е на ръба. — Хайде, направи го заради мен — изръмжавам.
Като по команда тя е разтърсена от тръпка и се стяга около мен, докато оргазмът я завладява и тя изкрещява името ми, както е заровила лице в матрака.
Думите ѝ ме довършват, изпразвам се и се просвам върху нея.
— Баси мамата, Ана! — прошепвам, изчерпан и същевременно във възторг. Изтеглям се веднага от нея и се превъртам на гръб. Тя се свива до мен, докато свалям презерватива, затваря очи и заспива.
Неделя, 22 май 2011
Събуждам се стреснато, обзет от чувство на вина, сякаш съм извършил непростим грях.
Да не би да е защото изчуках Анастейжа Стийл, девственица?
Тя се е сгушила до мен, дълбоко заспала. Проверявам радиоалармата. Три след полунощ е. Ана спи дълбоко и невинно. Е, вече не е толкова невинна. Тялото ми потръпва, докато я наблюдавам.
Мога да я събудя.
Да я изчукам отново.
Определено има предимства, когато е в леглото ми.
„Грей, престани с тези глупости!
Изчука я, защото това беше средство да си постигнеш целта и приятно развлечение.
Да, наистина беше много приятно.
По-скоро невероятно.
Беше си чиста проба секс, за бога“.
Затварям очи в напразен опит да заспя. Стаята обаче е пълна с Ана: с нейния аромат, с тихото ѝ дишане, със спомена за първото ми най-обикновено чукане. Представям си я как е отметнала глава назад в момент на страст, как изкрещява името ми, което едва разпознавам, безкрайното ѝ желание за сексуален контакт ме покорява.
Госпожица Стийл е плътско създание.
Ще е истинско удоволствие да я обуча.
Членът ми потръпва в знак на съгласие.
Мама му стара!
Не мога да спя, въпреки че тази нощ не кошмарите ме държат буден, а госпожица Стийл. Ставам от леглото, вдигам използваните презервативи от пода, връзвам ги и ги изхвърлям в кошчето. От скрина вадя долнище на пижама и го нахлузвам. Поглеждам лениво привлекателната жена в леглото и решавам да отида до кухнята. Жаден съм.
След като изпия чаша вода, ще направя онова, което правя винаги, когато не мога да заспя — ще проверя имейлите си в кабинета. Тейлър се е върнал и пита дали може да остави Чарли Танго. Сигурно Стивън спи горе. Пускам му мейл с „да“, въпреки че по това време на нощта е ясно, че не е там.
Връщам се в хола и сядам пред пианото. Това е моята утеха, мога да се изгубя в музиката за часове. Свиря добре още от деветгодишен, но едва когато се сдобих със собствено пиано, в моя апартамент, свиренето се превърна в страст. Когато искам да забравя всичко, това правя. В момента не искам да мисля, че съм предложил сделка на девствено момиче, че съм я изчукал или че съм разкрил начина си на живот пред човек без грам опит. Започвам да свиря и се потапям в самотата на Бах.
Някакво движение ме разсейва от музиката и когато вдигам поглед, виждам Анастейжа застанала до пианото. Увила се е в кувертюрата, косата ѝ е разрошена, кичурите са се накъдрили по гърба, очите ѝ блестят, тя изглежда зашеметяващо.
— Съжалявам, не исках да те обезпокоя.
Защо се извинява?
— Това май аз трябваше да го кажа на теб. — Изсвирвам последните ноти и ставам. — Трябваше да си в леглото — опитвам се да ѝ се скарам.
— Мелодията е много красива. Бах ли е това?
— Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.
— Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.
Меланхоличноли? Не за пръв път някой използва тази дума, за да ме опише.
— Позволете да говоря направо, господине. — Лейла е коленичила до мен, докато работя.
— Позволявам.
— Господине, днес сте твърде меланхоличен.
— Така ли?
— Да, господине. Бихте ли искали да направя нещо, за да…
Отърсвам се от спомена. Ана трябва да е в леглото. Казвам ѝ го отново.
— Събудих се и те нямаше.
— Имам проблем със съня, а и не съм свикнал да спя с друг човек. — Вече съм ѝ го казал, а и защо се оправдавам? Прегръщам голите ѝ рамене и се наслаждавам на кожата ѝ, докато я водя към спалнята.
— Откога свириш на пиано? Свириш превъзходно.
— От шестгодишен — отвръщам рязко.
— О — отвръща тя. Май е разбрала намека. Не желая да говоря за детството си.
— Как си? — питам и паля нощната лампа.
— Добре.
По чаршафите ми има кръв. Нейната кръв. Доказателство, че вече не е девствена. Очите ѝ се стрелкат от петната към мен и тя извръща засрамено поглед.
— Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс.
Тя ме поглежда с ужас.
„Това е просто тялото ти, сладурче“. Стискам брадичката ѝ и вдигам главата по-високо, за да видя изражението ѝ. Каня се да ѝ изнеса кратка лекция как не бива да се срамува от тялото си, но тя протяга ръка и ме докосва по гърдите.
Мама му стара!
Отдръпвам се и тъмнината отново се надига.
„Недей. Не ме докосвай“.
— Лягай — нареждам по-остро, отколкото искам, но се надявам тя да не забележи страха ми. Опулва се объркано и разбирам, че може и да се е обидила.
По дяволите!
— Ще дойда да легна при теб — добавям с намерение да предложа мир, бързо вадя тениска от скрина и я обличам, за да съм защитен.
Тя все още ме наблюдава.
— Лягай — нареждам отново, този път по-настойчиво. Тя се настанява в леглото ми и аз се отпускам до нея и я привличам до себе си. Заравям лице в косата ѝ и вдъхвам сладкия аромат на есен и ябълкови дървета. Извръщам лице, за да не може да ме докосва, и докато лежа така, решавам да се притисна към гърба ѝ, докато заспи. След това ще стана и ще свърша малко работа.
— Сладки сънища, Анастейжа. — Целувам я по косата и затварям очи. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми, напомня ми за едно щастливо време и ме оставя преситен… дори доволен…
Днес мама е щастлива. Пее.
Пее какво общо има любовта.
И готви. И пее.
Стомахът ми ръмжи. Тя готви бекон и гофрети.
Мирише хубаво. Стомахът ми обича бекон и гофрети.