Миришат чудесно.
Отварям очи и виждам, че светлината нахлува през прозорците, а от кухнята се носи апетитна миризма. Бекон. В първия момент се чувствам объркан. Да не би Гейл да се е върнала от сестра си?
След това си спомням.
Ана.
Поглеждам часовника и разбирам, че е късно. Скачам от леглото и следвам аромата.
Ето я и Ана. Облякла е ризата ми, косата ѝ е сплетена на плитки и тя танцува на някаква музика. Аз обаче не я чувам. Със слушалки е. Без да ме забележи, се настанявам на плота в кухнята и наблюдавам шоуто. Тя разбива яйца, прави закуска, плитките ѝ подскачат, докато пристъпва от крак на крак, и разбирам, че не е с бельо.
Браво на момичето!
Тя е вероятно една от най-некоординираните жени, които познавам. Това е весело, очарователно и същевременно странно възбуждащо. Мисля си за всички начини, по които мога да подобря координацията ѝ. Щом се обръща и ме забелязва, застива на място.
— Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждате така изпълнена с енергия тази сутрин. — Изглежда още по-млада с тези плитки.
— Аз… спах добре — заеква тя.
— Странно! — шегувам се и признавам пред себе си, че аз също съм спал чудесно. Минава девет. Кога за последно съм спал след шест и трийсет?
Вчера.
След като спах с нея.
— Гладен ли си?
— Много. — Само че не съм сигурен дали е за закуска, или за нея.
— Палачинки, бекон и яйца?
— Страхотно!
— Не зная къде държиш подложките за чинии — признава тя малко объркана и аз си казвам, че е засрамена, защото съм я хванал да танцува. Дожалява ми за нея, затова предлагам аз да подредя масата и добавям:
— Искаш ли да пусна музика, за да си продължиш с… танците?
Тя се изчервява и забожда поглед в пода.
По дяволите! Притеснил съм я.
— Моля те, не спирай заради мен. Много беше забавно.
Тя се цупи, обръща ми гръб и продължава да разбива енергично яйцата. Питам се дали има представа колко неуважително може да се стори това на човек като мен… но тя, разбира се, няма представа и поради някаква необяснима причина се усмихвам. Приближавам се до нея и нежно подръпвам едната плитка.
— Много ми харесват. — Но няма начин да те спасят.
„Не и от мен. Не и след като вече съм те имал“.
— Как предпочиташ яйцата си? — Гласът ѝ изведнъж е станал надменен. Иска ми се да се изсмея на глас, но се сдържам.
— Първо ги чупиш внимателно, после ги разбиваш на пяна — отвръщам, като се старая да съм сериозен. Тя се опитва да скрие смеха си и продължава със задачата.
Усмивката ѝ е омайваща.
Бързо подреждам масата и се питам кога съм правил същото за друг.
Абсолютно никога!
Обикновено, през уикенда, подчинената ми се грижи за всичко в домакинството.
„Не и днес, Грей, защото тя не ти е подчинена… все още не е“.
Наливам портокалов сок и за двамата и включвам кафето. Тя не пие кафе, само чай.
— Искаш ли чай?
— Стига да имаш.
В шкафа намирам „Туинингс Брекфаст“. Помолил съм Гейл да купи.
Виж ти, виж ти, не съм и предполагал, че ще го използвам.
Тя се мръщи, когато го вижда.
— Толкова съм предвидима, нали?
— Едва ли. Освен това не съм сигурен, че сме стигнали до какъвто и да е извод, госпожице Стийл — отвръщам със строг поглед.
„И недей да говориш за себе си по този начин“.
Прибавям тази нейна склонност да се подценява към списъка с поведенчески проблеми за промяна.
Докато сервира закуската, тя избягва погледа ми. Слага две чинии върху подложките, после вади кленовия сироп от хладилника.
— Госпожице Стийл. — Соча ѝ къде да седне.
— Благодаря, господин Грей — отвръща тя официално и се мръщи, докато сяда.
— Искам да знам колко те боли. — Оставам изненадан от чувството на вина. Искам да я изчукам отново, за предпочитане след закуска, но ако е прекалено протъркана, и дума не може да става. Може този път да използвам устата ѝ.
Тя се изчервява.
— За да съм съвсем откровена, никога не съм изживявала такава свирепа болка — озъбва се тя. — Искаше да предложиш съболезнованията си ли? — Сарказмът ѝ ме изненадва. Ако беше моя, щеше да си изпроси поне едно нашляпване, може би дори върху плота в кухнята.
— Не. Чудех се дали да продължим основното ти обучение.
— О! — стресна се тя.
„Да, Ана, можем да правим секс и през деня. Много ми се иска да напълня голямата ти уста“.
Лапвам хапка от закуската и затварям очи, за да вкуся. Много добре. Когато преглъщам, тя все още ме наблюдава.
— Яж, Анастейжа — нареждам аз. — Неочаквано вкусно!
Тя може да готви, при това добре.
Ана опитва храната си, след това я разбутва из чинията. Моля я да престане да хапе долната си устна.
— Разсейваш ме непрекъснато, и по една случайност знам, че под ризата ми си гола.
Тя се опитва да се справи с торбичката чай и чайника и не обръща внимание на раздразнението ми.
— Какво имаш предвид под „основно обучение“? — любопитства тя.
Това любопитство няма край, да видим докъде ще стигне.
— Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения.
Тя се задавя с чая.
По дяволите! Не искам да се задуши. Потупвам я внимателно по гърба и ѝ подавам чашата портокалов сок.
— Разбира се, в случай че искаш да останеш. Не искам да предизвиквам късмета си.
— Бих искала да остана днес. Утре обаче съм на работа.
— В колко си на работа утре?
— В девет.
— Добре. В девет ще си на работа.
Какво? Искам ли тя да остане?
За мен също е изненада.
Да, искам тя да остане.
— Трябва да се прибера тази вечер. Да си облека чисти дрехи.
— Можем да ти набавим дрехи и тук.
Тя замята коса и прехапва нервно устната си… за пореден път.
— Какъв е проблемът? — питам.
— Трябва да се прибера тази вечер.
Боже, какъв инат. Не искам да си тръгва, но на този етап, без споразумение, не мога да настоявам да остане.
— Добре, тази вечер. Сега си изяж закуската.
Тя поглежда храната.
— Яж, Анастейжа. Снощи не яде нищо.
— Наистина не съм гладна — прошепва тя.
Това започва да ме дразни.
— Искам да си изядеш закуската! — нареждам тихо.
— Какво ти става, като стане дума за хранене? — сопва се тя. „Сладурче, хич не ти трябва да знаеш“.
— Казах ти, че имам проблем с прахосването на храна. Яж. — Поглеждам я навъсено. „Не ме предизвиквай по този въпрос, Ана“. Тя ме поглежда инатливо и започва да яде.
Докато я наблюдавам как лапва хапка яйца, се успокоявам. Тя е истинско предизвикателство по свой си начин. Неповторим начин. Никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Точно така. Тя е нещо ново за мен. Тъкмо в това се крие очарованието ѝ… нали? Ана приключва с храната и аз вдигам чинията.
— Ти приготви закуската, значи аз ще вдигна масата.
— Демократично — извива вежди тя.
— Да. Не е точно в мой стил. После ще влезем във ваната.
Тъкмо ще тествам оралните ѝ умения. Поемам си бързо дъх, за да овладея възбудата при тази мисъл.
По дяволите!
Телефонът ѝ звъни и тя отива в другия край на стаята, за да говори. Спирам при мивката и я наблюдавам. Както е застанала край стъклената стена, утринната светлина очертава тялото ѝ под бялата ми риза. Устата ми пресъхва. Тя е слаба, с дълги крака, съвършени гърди и съвършено дупе.
Все още задълбочена в разговора, тя се обръща към мен и аз се преструвам, че вниманието ми е насочено другаде. Кой знае защо, не искам да ме хване как я зяпам.
Кой ѝ звъни?
Чувам я, че споменава името на Кавана, и се напрягам. Какво казва?Погледите ни се срещат.
„Какво казваш, Ана?“
Тя се обръща настрани и след миг затваря, след това тръгва към мен и бедрата ѝ се полюшват в мек, прелъстителен ритъм под ризата ми. Дали да ѝ кажа, че я виждам?
— Споразумението… всичко ли покрива? — пита тя и ме хваща неподготвен тъкмо когато затварям шкафа.
— Защо питаш? — „Какво цели с този въпрос? Какво каза на Кавана?“
Тя си поема дълбоко дъх.
— Как да кажа… Имам някои въпроси за секса и ми се щеше да попитам Кейт.
— Можеш да попиташ мен.
— Крисчън, при цялото ми уважение към теб… — Тя млъква.
Притеснява ли се?
— Става дума за техники. Няма да говорим за Червената стая на болката.
— На болката?
„Това пък откъде дойде?“
— Та тази стая е за удоволствие, Анастейжа. Повярвай ми. Освен това Кейт в комбинация с брат ми са двойно зло. Наистина бих предпочел да не говориш с нея.
Не искам Елиът да знае нищо за сексуалния ми живот. След това никога няма да ме остави на мира.
— Семейството ти знае ли за… предпочитанията ти?
— Не. Това не им влиза в работата.
Тя гори от желание да попита нещо.
— Кажи ми какво искаш да знаеш за секса — питам аз, заставам пред нея и внимателно се вглеждам в лицето ѝ.
„Кажи ми, Ана“.
— Не е нещо конкретно — прошепва тя.
— Е, можем да започнем с въпрос. Какво мислиш за нощес? — Дишането ми става плитко, докато чакам отговора. Цялата ни сделка зависи от отговора ѝ.
— Беше много хубаво — уверява ме тя с мека, сексапилна усмивка.
Точно това искам да чуя.
— И за мен. Никога не бях правил ванила секс. И не мога да кажа, че е нещо, което не ми харесва. Може би защото бях с теб.
Изненадата и удоволствието от думите ми са очевидни. Галя плътната ѝ долна устна с палец. Горя от желание да я докосна… отново.
— Хайде, ела да си вземем вана. — Целувам я и я повеждам към банята.
— Стой тук — нареждам, завъртам кранчето, след това добавям ароматно масло в шуртящата вода. Ваната се пълни бързо, а тя ме наблюдава. Обикновено очаквам жената, с която ще се къпя, да сведе скромно очи.
Ана обаче не прави подобно нещо.
Тя не свежда поглед, а очите ѝ блестят в очакване и от любопитство. Тя обаче се е прегърнала с ръце; срамежлива е.
Колко възбуждащо.
Като си помислиш, че никога не се е къпала с мъж.
Ето ти още нещо, което ѝ е за пръв път. Когато ваната е пълна, аз си свалям тениската и протягам ръка.
— Госпожице Стийл?
Тя приема поканата и прекрачва във ваната.
— Обърни се към мен! — настоявам аз. — Зная от опит, че тази устна е много вкусна, но би ли спряла да я хапеш? Когато я хапеш, изпитвам огромно желание да те изчукам, а не бива, защото те боли.
Тя си поема шумно въздух и пуска устната.
— Да. Сега стана ли ти ясна картинката?
Все още права, тя кима убедително.
— Добре. — Все още е с моята риза и аз вадя айпода от джоба на гърдите и го оставям на мивката. — Водата в комбинация с такива уреди не е добра идея. — Хващам пешовете на ризата и я събличам през главата ѝ. Тя свежда глава в мига, в който отстъпвам, за да се порадвам на голотата ѝ.
— Хей. — Гласът ми е тих и я подканва да вдигне очи към мен. — Анастейжа, ти си много красива жена. Цялата. Не се крий така. Няма от какво да се срамуваш. Не можеш да си представиш каква радост е за мен да те гледам. — Стискам брадичката ѝ и вдигам главата ѝ.
„Не се крий от мен, малката“.
— Вече може да седнеш.
Тя сяда с бързи, резки движения и се мръщи, когато водата докосва разраненото ѝ тяло.
Добре…
Тя стисва очи и се отпуска назад, но когато ги отваря, ми се струва по-отпусната.
— Ще дойдеш ли при мен? — кани ме със срамежлива усмивка.
— Това мислех да направя. Мини напред.
Събличам се и влизам при нея, притеглям я към гърдите си и я обгръщам с крака, стъпалата ми докосват глезените ѝ, а след това разтварям краката ѝ.