Тя се гърчи пред мен, но аз не обръщам внимание на движението и заравям нос в косата ѝ.
— Миришеш толкова хубаво, Анастейжа…
Тя се намества и аз се пресягам за душгела. Изстисквам малко в ръката си, втривам го в гъба и започвам да масажирам врата и раменете ѝ. Тя стене и главата ѝ се отпуска на една страна под нежните ми докосвания.
— Харесва ли ти така? — питам аз.
— Да — мълви доволно тя.
Измивам ръцете и подмишниците ѝ, след това стигам първата цел: гърдите ѝ.
Господи, какво усещане!
Тя има съвършени гърди. Мачкам ги и ги дразня. Тя продължава да стене, извива бедра и, дишането ѝ се ускорява. Възбудена е. Тялото ми откликва и аз набъбвам под нея.
Ръцете ми пробягват по тялото ѝ, по корема, към втората цел. Преди да стигна до срамните косми спирам и грабвам гъбата. Изстисквам малко душгел върху нея и започвам бавно да я мия между краката. Нежно, бавно, но уверено трия, измивам, почиствам и стимулирам. Тя започва да диша по-тежко и бедрата ѝ се движат в синхрон с ръката ми. Главата ѝ е отпусната на рамото ми, очите ѝ са затворени, устата отворена в безмълвен стон, докато се предава на безмилостните ми пръсти.
— Почувствай го, бебчо. — Прокарвам зъби по меката част на ухото. — Заради мен.
— Моля те — скимти тя и се опитва да изпъне крака, но аз съм ги стиснал под моите.
Достатъчно.
Надигнала се е към гъбата, така че съм готов да продължа.
— Мисля, че вече си достатъчно чиста. — Отдръпвам ръце от нея.
— Защо спираш? — негодува тя и отваря очи, без да крие разочарованието и недоволството си.
— Защото имам други планове за теб, Анастейжа.
Тя диша тежко и ако не греша, се цупи.
Чудесно.
— Обърни се към мен. И аз имам нужда от… къпане.
Тя се обръща, лицето ѝ е поруменяло, очите блестят, зениците са разширени.
Повдигам бедра и хващам члена си.
— Искам да се запознаеш отблизо с най-любимата и скъпоценна за мен част от тялото ми. Много силно съм привързан към нея.
Тя свежда поглед и остава с отворена уста, а след това вдига очи от пениса ми към лицето… и отново поглежда надолу. Не мога да сдържа хитрата си усмивка. Лицето ѝ е пример за моминско страхопочитание.
Докато тя оглежда, изражението ѝ се променя. Отначало е замислено, след това преценяващо, а когато погледите ни се срещат, предизвикателството в тях е ясно.
„Давай, госпожице Стийл“.
Усмивката ѝ е изпълнена с радост, когато посяга към гъбата. Без да бърза, тя изцежда малко душгел в дланта си и без да откъсва очи от моите, потрива ръце. Разтваря устни, прехапва долната и прокарва език между зъбите.
Ана Стийл, прелъстителката!
Членът ми откликва с радост и се надървя още повече. Тя протяга ръка, обхваща ме и стиска. Дъхът ми излиза със съскане през стиснатите зъби и аз затварям очи, наслаждавам се на момента.
„Така, значи нямам нищо против да ме докосва“.
Да, наистина нямам нищо против… Поставям ръка върху нейната и ѝ показвам какво да прави.
— Ето така. — Гласът ми е дрезгав, докато я насочвам. Тя ме стиска малко повече и ръката ѝ започва да се движи нагоре и надолу под моята.
Точно така.
— Точно така, бебчо…
Пускам я, оставям я да продължи, затварям очи и се предавам на ритъма, който тя определя.
О, господи!
Как е възможно невинността ѝ да ме възбужда чак толкова? Да не би да се наслаждавам на всичко, което тя прави за пръв път?
Неочаквано тя ме поема с уста, засмуква силно и езикът ѝ започва мъчението си.
Мамка му!
— Господи… Ана!
Тя засмуква още по-силно; очите ѝ блестят, озарени от женска хитрост. Това е отмъщението ѝ, нейното танто за танто. Тя изглежда невероятно.
— Господи — ръмжа аз и затварям очи, за да не свърша на мига. Тя продължава сладкото мъчение и увереността ѝ расте. Изтласквам бедра нагоре, за да вляза по-дълбоко в устата ѝ.
Докъде мога да стигна, сладурче?
Възбуждащо е да я гледам, наистина много възбуждащо. Стискам косата ѝ и започвам да се движа в устата ѝ, докато тя се подпира с ръце на бедрата ми.
— О, бебчо, страхотна си!
Тя е скрила зъби зад устните и ме поема в уста отново.
— А! — стена и се питам колко дълбоко може да ме поеме. Устата ѝ ме измъчва, скритите зъби стискат силно. А аз искам повече.
— Господи! Колко навътре можеш да го поемеш?
Очите ѝ срещат моите и тя се мръщи. След това с решителен поглед се плъзва надолу така, че опирам в гърлото ѝ.
Мамка му!
— Анастейжа, ще свърша в устата ти — предупреждавам задъхано. — Ако не искаш да го правя, спри веднага. — Повдигам се отново към нея, наблюдавам как пенисът ми влиза и излиза от устата ѝ. Повече от еротично е. На ръба съм. Неочаквано тя оголва зъби и стиска леко, а аз съм дотук, изпразвам се в гърлото ѝ и изкрещявам от удоволствие.
Мамка му!
Дишам тежко. Тя напълно ме срази… за пореден път!
Когато отварям очи, тя грее от гордост.
Така и трябва. Беше невероятна свирка.
— Не усещаш ли гадене, когато нещо опре до гърлото ти? — удивявам се аз, когато успявам да си поема дъх. — За бога, Ана, това беше много, много хубаво! И доста неочаквано. Не спираш да ме учудваш. — Това е похвала за добре свършената работа.
Чакай, това беше толкова хубаво, че тя би трябвало да има някакъв опит.
— Правила ли си го преди?
— Не — отвръща тя с нескрита гордост.
— Добре. — Надявам се облекчението ми да не е проличало. — Ето още нещо, което ви се случва за първи път, госпожице Стийл! Е, получавате отличен по орален секс. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.
Излизам от ваната малко замаян и увивам кърпа на кръста си. Дръпвам друга, подавам ѝ я и ѝ помагам да излезе от ваната, завивам я в нея, така че тя е в капан. Притискам я до себе си, целувам я, целувам я истински. Проучвам устата ѝ с езика си.
Усещам вкуса на спермата си в устата ѝ. Придържам главата ѝ и задълбочавам целувката.
Желая я.
Цялата я желая.
Желая и тялото, и душата ѝ.
Искам да е моя.
Вглеждам се в съсредоточените ѝ очи и моля:
— Кажи да.
— За кое?
— За споразумението. Искам да си моя, само моя. Моля те, Ана. — За пръв път от много време ми се случва да моля. Целувам я отново и влагам цялата тръпка, която изпитвам, в целувката. Когато поемам ръката ѝ, тя ми се струва замаяна.
„Омагьосай я още повече, Грей“.
Когато влизаме в спалнята, я пускам и питам:
— Имаш ли ми доверие?
Тя кима.
— Добро момиче.
Добро и красиво момиче.
Отивам в дрешника и избирам една от вратовръзките си. Когато заставам отново пред нея, дръпвам кърпата и тя пада на пода.
— Сложи ръцете си една до друга отпред.
Тя се облизва и ми се струва, че не е много сигурна, но след това протяга ръце. Бързо връзвам китките с вратовръзката. Пробвам възела. Точно така.Няма да се развърже.
„Дойде време за още обучение, госпожице Стийл“.
Устните ѝ се разтварят, докато тя поема въздух… развълнувана е.
Нежно подръпвам двете плитки.
— Изглеждаш така млада. Те обаче няма да ме спрат. Махам кърпата от кръста си. — О, Анастейжа! Какво искам да направя с теб! — Стискам я под раменете и я побутвам леко на леглото, като я държа, за да не падне. Щом се отпуска, лягам до нея, стискам юмруците ѝ и ги вдигам над главата ѝ. — Дръж ръцете си тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме?
Тя преглъща.
— Отговори ми.
— Няма да мърдам ръцете си — обещава тя с дрезгав глас.
— Добро момиче. — Не се сдържам и се усмихвам. Тя лежи до мен, с вързани китки, безпомощна. Моя.
Все още не мога да правя с нея каквото пожелая — все още не, — но напредваме.
Навеждам се и я целувам лекичко и ѝ казвам, че ще я обсипя цялата с целувки.
Тя въздиша, докато устните ми се местят от основата на ухото чак до ямката в основата на шията. Възнаграден съм със стон на удоволствие. Тя рязко сваля ръце, за да обвие врата ми.
„Не, не, недей. Така няма да стане, госпожице Стийл“.
Поглеждам я гневно и връщам ръцете ѝ над главата.
— Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало.
— Искам да те докосна — шепне тя.
— Знам. — „Само че не можеш“. — Дръж ръцете си над главата.
Устните ѝ са разтворени, гърдите ѝ се повдигат с всяка глътка въздух. Тя е възбудена.
Чудесно.
Обхващам с пръсти брадичката ѝ и започвам да целувам цялото ѝ тяло. Ръката ми пълзи по гърдите ѝ, устните я следват. С една ръка на корема ѝ преча да мърда и обръщам внимание на зърната, смуча и леко подръпвам, радвам се, че се втвърдяват.
Тя мърка и бедрата ѝ започват да се движат.
— Не мърдай — предупреждавам я с уста до кожата ѝ. Обсипвам корема с целувки, езикът ми вкусва дълбочината на пъпа ѝ.
— А… — стене и се гърчи тя.
Ще трябва да я науча да стои неподвижно…
Зъбите ми се плъзват по кожата ѝ.
— М-м-м, толкова сте вкусна, госпожице Стийл.
Нежно пощипвам кожата между пъпа и срамните косми, след това сядам между краката ѝ. Стискам и двата ѝ глезена и разтварям широко краката ѝ. Както е гола и уязвима, е невероятна гледка. Стискам лявото ходило, свивам коляното ѝ и вдигам пръстите ѝ към устните си, без да откъсвам очи от лицето ѝ. Целувам всеки пръст, след това захапвам меките възглавнички на всеки.
Тя е отворила широко очи, устата ѝ се свива, за да изрече тихо „О“. Когато захапвам възглавничката на малкия пръст по-силно, тазът ѝ потръпва и тя изскимтява. Прокарвам език по вътрешната страна на ходилото чак до глезена. Тя стиска очи, главата ѝ се мята от една на друга страна, докато продължавам да я измъчвам.
— Моля те, моля те — умолява ме тя, когато засмуквам и хапя малкото пръстче.
— Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл — шегувам се аз.
Когато стигам до коляното ѝ, не спирам, продължавам, лижа, смуча и хапя бедрото от вътрешната страна, разтварям широко краката ѝ.
Тя трепери, в шок е, очаква езика ми между бедрата си.
„О, не, госпожице Стийл, все още не“.
Насочвам вниманието си към левия ѝ крак и пощипвам коляното от вътрешната страна.
Тя се напряга и най-сетне аз лягам между краката ѝ. Тя обаче държи ръцете си вдигнати.
Браво на момичето!
Нежно прокарвам нос нагоре и надолу по вулвата ѝ.
Тя се гърчи под мен.
Спирам. Трябва да се научи да не мърда.
Тя вдига глава, за да ме погледне.
— Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? — Задържам погледа ѝ и притискам нос в срамните косми, вдишвам дълбоко. Тя отпуска глава на леглото и стене.
Духвам леко сред косъмчетата.
— Това ми харесва — прошепвам. Отдавна не бях виждал срамни косми толкова отблизо. Подръпвам ги нежно. — Мисля, че ще ги запазим.
Но пък никак не са подходящи за игра с восък…
— О, моля те, моля те… — вие тя.
— Обичам, когато ме молиш, Анастейжа.
Тя стене.
— Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл — прошепвам до кожата ѝ. — Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. — Отпускам бедрата ѝ, отварям я за езика си и бавно започвам да описвам кръгчета около клитора.
Тя вика, тялото ѝ се надига от леглото.
Аз обаче не спирам. Езикът ми е безжалостен. Краката ѝ се напрягат, пръстите са изпънати.
Толкова е близо. Бавно пъхвам средния си пръст в нея.
Мокра е.
Мокра и тръпнеща в очакване.
— О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. — Започвам да движа пръста си по посока на часовниковата стрелка, разтягам я. Езикът ми продължава да дразни клитора ѝ, отново и отново. Тя се стяга под мен и най-сетне изкрещява, когато оргазмът я разтърсва.