Браво!
Коленича и взимам презерватив. Слагам си го и влизам бавно в нея.
Боже, толкова е хубаво!
— Хубаво ли е? — проверявам.
— Да! — потвърждава тя дрезгаво.
Започвам да се движа и се наслаждавам колко е стегната. Отново и отново, все по-бързо, губя се в тази жена. Искам да свърши отново.
Искам я задоволена.
Искам я щастлива.
Най-сетне тя се напряга отново и изскимтява.
— Готова си. Направи го за мен, бебчо — казвам през стиснати зъби и тя се свива около мен.
Провиквам се, когато усещам собственото си освобождаване. За кратко се отпускам върху нея и се наслаждавам на мекотата ѝ. Тя отпуска ръце така че обхващат врата ми, но тъй като е вързана, не може да ме докосне.
Поемам си дълбоко дъх, повдигам се на ръце и я поглеждам в почуда.
— Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват. — Челата ни се докосват и аз затварям очи.
„Моля те, кажи да“.
Пред вратата чуваме гласове.
Какво става, по дяволите?
Това са Тейлър и Грейс.
— Мамка му! Това е майка ми!
Ана се свива и аз се изтеглям от нея.
Скачам от леглото и хвърлям презерватива в кошчето за боклук.
Какво прави майка ми тук, по дяволите?
Слава богу, Тейлър е успял да я забаламоса. Сега я чака изненада.
Ана е все още просната на леглото.
— Хайде, трябва да се облечем. Ако искаш да видиш майка ми, разбира се. — Усмихвам се на Ана, докато си нахлузвам дънките. Тя изглежда прелестно.
— Крисчън, не мога да мръдна — оплаква се тя, но е широко усмихната.
Навеждам се, развързвам възела и я целувам по челото.
Майка ми ще е очарована!
— Ето още нещо ново — прошепвам и не мога да скрия усмивката си.
— Нямам никакви чисти дрехи тук.
Намъквам бяла тениска и когато се обръщам, тя е седнала и е прегърнала коленете си.
— Дали не е по-добре да остана тук все пак?
— О, не, не е — казвам предупредително. — Можеш да облечеш нещо мое.
Приятно ми е, когато облича моите дрехи.
Тя става сериозна.
— Анастейжа, дори и в чувал би изглеждала прекрасна. Моля те, не се тревожи. Бих искал да се запознаеш с майка ми. Облечи се. Ще ида да я успокоя. Ще те очаквам там след пет минути. В противен случай ще дойда и ще те измъкна независимо дали си гола, облечена или в какво си облечена. Тениските ми са в шкафа, ризите — в дрешника. Избери си!
Тя се ококорва.
„Да, говоря сериозно, сладурано“.
Предупреждавам я с поглед, отварям вратата и отивам да намеря мама.
Грейс е застанала в коридора срещу вратата на фоайето и Тейлър ѝ говори нещо. Лицето ѝ грейва, когато ме вижда.
— Миличък, нямах представа, че не си сам — възкликва тя и ме поглежда малко смутено.
— Здравей, мамо. — Целувам бузата, която тя ми подава. — Аз поемам оттук — обръщам се към Тейлър.
— Добре, господин Грей. — Той кима — изглежда раздразнен — и тръгва към кабинета си.
— Благодаря, Тейлър — провиква се след него Грейс, след това насочва цялото си внимание към мен. — Поемаш значи? — казва укорително. — Бях на пазар в центъра и реших да се отбия да пием кафе. — Млъква. — Ако знаех, че не си сам… — Свива рамене с неудобство, съвсем като момиченце.
Често е идвала на кафе и тук е имало жена, но тя така и не е разбирала.
— Тя ще дойде след малко — казвам, за да не се чувства нещастна. — Заповядай, седни. — Махвам към канапето.
— Тя ли?
— Да, мамо. Тя. — Гласът ми звучи сухо, докато се опитвам да не прихна. За пръв път я виждам, че е без думи, докато минава през хола.
— Виждам, че сте закусвали — отбелязва тя и оглежда неизмитите тигани.
— Искаш ли кафе?
— Не. Благодаря ти, миличък. — Тя сяда. — Ще се запозная с… приятелката ти и си тръгвам. Не искам да ви прекъсвам. Мислех си, че превиваш гръб над документи. Работиш прекалено упорито, миличък. Искаше ми се да те изведа. — Поглежда ме почти извинително, когато сядам до нея на канапето.
— Не се тревожи. — Реакцията ѝ наистина ме забавлява. — Защо не си на църква тази сутрин?
— Карик трябваше да работи, затова ще отидем на вечерната служба. Едва ли ще искаш да дойдеш с нас.
Извивам вежда цинично и презрително.
— Мамо, знаеш, че това не е за мен.
Двамата с Господ си обърнахме гръб много отдавна.
Тя въздъхва, но в този момент се появява Ана — облечена в своите дрехи — и застава срамежливо на вратата. Напрежението между майка и син се разсейва и аз ставам, обзет от облекчение.
— Ето я.
Грейс се обръща и става.
— Майко, това е Анастейжа Стийл. Анастейжа, това е Грейс Тревелиан-Грей.
Двете си подават ръце.
— Нямате представа какво удоволствие е за мен — започва Грейс с малко повече ентусиазъм, отколкото ми се нрави.
— Приятно ми е, доктор Тревелиан-Грей — отвръща любезно Ана.
— Казвай ми Грейс — усмихва се тя и веднага започва да се държи приятелски и неофициално.
Какво? Толкова бързо?
Грейс продължава да обяснява.
— Обикновено ме наричат доктор Тревелиан, а госпожа Грей е свекърва ми. — Намига на Ана и сяда. Давам знак на Ана и потупвам възглавницата до мен; тя се приближава и сяда.
— Е, как се запознахте? — любопитства Грейс.
— Анастейжа дойде за едно интервю за студентския вестник за университета във Ванкувър. Нали ще връчвам дипломите там следващата седмица.
— Значи завършваш сега? — пита Грейс.
— Да — отговаря Ана.
Мобилният ѝ звънва и тя се извинява, за да се обади.
— А аз ще държа реч — обяснявам на Грейс, но цялото ми внимание е насочено към Ана.
Кой ѝ звъни?
— Слушай, Хосе, не му е сега времето! — чувам я да казва.
Скапаният фотограф! Той пък какво иска?
— Оставих съобщение на Елиът, след това разбрах, че е в Портланд. Не съм го виждала от миналата седмица — обяснява Грейс.
Ана затваря.
Грейс продължава, докато Ана се върне при нас.
— … и Елиът се обади да ми каже, че си тук. Не те бях виждала от две седмици, момчето ми.
— Аха, Елиът ти е казал. Така ли стана сега? — подхвърлям.
Какво иска фотографчето?
— Мислех да отидем да обядваме заедно днес, но виждам, че имаш други планове, и не искам да провалям деня ви. — Грейс става и за пръв път съм доволен, че притежава невероятна интуиция и разбира какво става. Отново си подава бузата. Целувам я за довиждане.
— Трябва да закарам Анастейжа до Портланд.
— Разбира се. — Грейс отправя ослепителна — и ако не греша, изпълнена с благодарност — усмивка на Ана.
Колко дразнещо.
— Анастейжа, за мен беше голямо удоволствие. Надявам се да се видим скоро. — Подава ръка на Ана.
— Госпожо Грей?
Тейлър е — появил се е на прага.
— Благодаря, Тейлър — отвръща Грейс и той я извежда от стаята, през двойната врата към фоайето.
Интересно.
Майка ми открай време си мисли, че съм гей. Тъй като винаги е уважавала границите ми, никога не ме е питала.
Е, сега вече знае.
Ана е притеснена и хапе долната си устна, от нея се излъчва безпокойство… както и трябва да бъде.
— Значи фотографът се обади — ръмжа аз.
— Да.
— Какво искаше?
— Само да се извини… знаеш… за петък вечерта.
— Ясно. — Може би иска да се пробва отново. Неприятна мисъл.
Тейлър прочиства гърлото си.
— Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.
Мама му стара! Така става, когато не проверявам имейлите си рано сутринта. Нали бях зает с Ана.
— Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?
— Да, сър.
Тейлър кимва на Ана.
— Извинете ме, госпожице Стийл.
Тя му отправя широка усмивка и той си тръгва.
— Той тук ли живее? — пита тя.
— Да.
Тръгвам към кухнята, вземам си телефона и бързо проверявам имейлите. Рос ми е изпратила един спешен и два есемеса. Звъня ѝ веднага.
— Рос, какъв е проблемът?
— Здравей, Крисчън. Докладът от Дарфур не е добър. Не могат да гарантират безопасността на пратките, нито на наземния екип, а Държавният департамент не желае да отпусне помощта без подкрепа на неправителствена организация.
Мътните да ги вземат!
Не искам да рискувам безопасността на който и да е екип. Рос знае това много добре.
— Можем да се пробваме с наемници — предлага тя.
— Не, откажи…
— Ами цената… — опитва се да протестира тя.
— Ще пуснем от самолет.
— Знаех, че ще кажеш това, Крисчън. Имам план. Само че ще струва скъпо. Междувременно контейнерите могат да заминат за Ротердам от Филаделфия и ще продължим оттам. Това е.
— Добре. — Затварям. Малко помощ от Държавния департамент би ни дошла добре. Трябва да позвъня на Бландино, за да обсъдим въпроса по-подробно.
Връщам вниманието си към госпожица Стийл, която е застанала в хола ми и ме наблюдава предпазливо. Трябва да върна отношенията ни там, откъдето ни прекъснаха.
Да. Договорът. Това е следващата стъпка в преговорите ни.
Влизам в кабинета, събирам листата от бюрото и ги натъпквам в кафяв плик.
Ана не е помръднала от мястото си в хола. Дали не мисли за фотографа? Настроението ми се скапва.
— Това е договорът. — Подавам ѝ плика. — Прочети го и ще го обсъдим другия уикенд. Позволявам си да те посъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво става дума. — Тя поглежда плика, след това вдига очи към мен. Пребледняла е. — Това в случай, че се съгласиш, а наистина се надявам да го направиш — добавям.
— Проучване?
— Нямаш представа какво можеш да научиш от интернет.
Тя се мръщи.
— Какво има? — питам аз.
— Нямам компютър. Обикновено ползвам този в университета. Ще видя дали мога да взема лаптопа на Кейт.
Нямала компютър ли?Как е възможно студентка да няма компютър? Да не би да е безпарична? Подавам ѝ плика.
— Сигурен съм, че няма да ми откажеш да ти дам… назаем един. Вземи си нещата. Ще те закарам до Портланд и ще обядваме по пътя. Ще ида да се облека.
— Ще се обадя по телефона — заявява тя, гласът ѝ е тих и неуверен.
— На фотографа? — сопвам се. Тя ме поглежда виновно.
Какво става, по дяволите?
— Само запомнете, госпожице Стийл, че никак не обичам да деля нещо с някого.
Изфучавам от стаята преди да кажа още нещо.
Да не би да си пада по него?
Да не би да ме е използвала, за да я отворя?
Мама му стара!
Може да е заради парите. Каква потискаща мисъл… въпреки че не я мислех за златотърсачка. Колко бурно само реагира, че съм ѝ купил дрехи. Свалям дънките и си слагам боксерки. Връзката ми „Бриони“ е на пода. Навеждам се и я вдигам.
Тя понесе връзването добре… „Има надежда, Грей. Надежда“.
Натъпквам вратовръзката и други две в плик заедно с чорапите, бельото и презервативите.
Какво правя?
Дълбоко в себе си знам, че цялата следваща седмица ще остана в „Хийтман“… за да съм близо до нея. Грабвам два костюма и ризи, които Тейлър ще донесе през седмицата. Единият ми трябва за дипломирането.
Обувам чисти дънки и вземам кожено яке. В този момент телефонът ми избръмчава. Получил съм есемес от Елиът.
●Връщам се днес с колата ти.
Дано не ти съсипвам плановете.●
Веднага отговарям.
●Не. Тръгвам към Портланд.
Кажи на Тейлър кога ще пристигнеш.●