„Леле. Дълга реч дръпна, Грей. Да не би току-що да я покани на среща?“
— Какво се случи с петнайсетте преди мен? — пита тя.
— Различни неща. Но в крайна сметка, като цяло… несъвместимост.
— И смяташ, че ние сме съвместими?
— Да.
„Поне така се надявам…“
— И вече не се виждаш с никоя от тях?
— Не, Анастейжа, не се виждам с никоя от тях. Аз съм моногамен във връзките си с жени.
— Ясно.
— Направи проучването, Анастейжа.
Тя оставя вилицата и ножа, за да покаже, че е приключила.
— Това ли е всичко, което възнамеряваш да изядеш?
Тя кима и отпуска ръце в скута си, а устата ѝ е свита по типичния за нея инатлив начин… и аз разбирам, че трябва да се скараме, ако искам да я накарам да изяде всичко. Нищо чудно, че е толкова слаба. Трябва да се направи нещо по въпроса с храненето ѝ, стига да се съгласи да бъде моя. Докато продължавам да ям, тя ме стрелка с очи на всеки няколко секунди и по бузите ѝ избива лека руменина.
„Я, това пък какво е?“
— Бих дал всичко, за да разбера какво мислиш в момента. — Очевидно е, че мисли за секс. — Мога да се досетя — дразня я.
— Радвам се, че не можеш да четеш мислите ми.
— Не мога. Но мога да чета тялото ти, Анастейжа, с което имах възможността да се запозная доста добре от вчера до днес. — Ухилвам се хищнически и искам сметката.
Когато си тръгваме, пръстите ѝ са преплетени с моите. Тя мълчи — замислена е, поне така ми се струва — и продължава да мълчи през целия път до Ванкувър. Дал съм ѝ доста обширна тема за размисъл.
Но и тя ми е дала много, над което да мисля.
Дали ще пожелае да продължи с мен?
По дяволите, много се надявам да стане.
Когато пристигаме пред дома ѝ, все още е светло, но слънцето потъва и хвърля розови и перлени отблясъци по връх Сейнт Хелън. Ана и Кейт живеят на живописно място с невероятна гледка.
— Искаш ли да влезеш? — кани ме тя, след като изключвам мотора.
— Не, имам доста работа. — Знам, че ако приема поканата, ще прекрача черта, за което все още не съм готов. От мен не става гадже и затова не искам да ѝ давам празни надежди за връзката, която ще има с мен.
Тя се натъжава, раменете ѝ се отпускат, извръща поглед.
Не иска да си тръгвам.
Чувствам смирение. Протягам ръка и стискам нейната, целувам кокалчетата ѝ с надеждата това да разсее болката от отказа ми.
— Благодаря ти за този уикенд, Анастейжа. Беше много хубав… най-хубавият уикенд. — Тя обръща блестящите си очи към мен. — Сряда? — продължавам аз. — Ще те взема от работа. Ще те взема където и да си.
— Сряда — повтаря тя и надеждата в гласа ѝ ме обърква.
„Мама му стара! Това няма да е среща!“
Целувам отново ръката ѝ и слизам от автомобила, за да ѝ отворя вратата. Трябва да сляза преди да направя нещо, за което ще съжалявам.
Когато слиза, се оживява, става съвсем различна от момичето, което е била допреди малко. Тръгва към входната врата, но преди да се качи по стълбите, неочаквано се обръща.
— О, между другото, все още нося слиповете ти — заявява предоволно и разкопчава колана, за да видя надписите „Поло“ и „Ралф“ да се показват над дънките.
Откраднала ми е бельото!
Не мога да повярвам. В този момент единственото ми желание е да я видя по моите боксерки… само по тях.
Тя отмята коса и влиза наперено, оставя ме на тротоара да гледам след нея като глупак.
Клатя глава и се качвам в колата, паля двигателя, но така и не успявам да сдържа самодоволната си усмивка.
Надявам се да каже да.
Довършвам работата си и отпивам от чудесния „Сансер“, който са ми донесли от обслужване по стаите. Беше отново чернооката чернокожа жена. Прехвърлям имейлите, отговарям на онези, които чакат отговор, и тази работа се оказва чудесно занимание, което ме откъсва от мислите за Анастейжа. Сега съм приятно уморен. Цели пет часа ли съм работил? Може пък да е от сексуалните игри от снощи и днес сутринта. Спомени за прелестната госпожица Стийл нахлуват в мислите ми: в Чарли Танго, в леглото ми, в банята, танцува в кухнята ми. И като си помисля, че всичко започна тук, в петък… а сега тя обмисля предложението ми.
Дали е прочела договора? Подготвя ли си домашното?
За пореден път поглеждам телефона, да не би да съм получил есемес или да съм пропуснал обаждане, но както може да се предполага, няма нищо.
Дали ще се съгласи?
Надявам се…
Андреа ми е изпратила новия имейл адрес на Ана: лаптопът щял да бъде доставен утре сутринта. Сега вече мога да ѝ напиша мейл.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Новия Ви компютър
Дата:22 май 2011, 23:15
До:Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
Надявам се да сте се наспала добре. Надявам се също да използвате този лаптоп по предназначение, както вече дискутирахме.
Очаквам с нетърпение да Ви видя за вечеря в сряда.
С радост ще отговоря на всички Ваши въпроси, ако възникнат такива до сряда, чрез електронната Ви поща, ако това е удобно и подходящо за Вас.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Имейлът не се връща, което означава, че адресът е действащ. Питам се как ли ще реагира Ана на сутринта, когато го прочете. Надявам се лаптопът да ѝ хареса. Утре ще разбера. Посягам към последното си четиво и се настанявам на канапето. Книгата е от двама известни икономисти, които проучват въпроса защо бедните мислят и се държат по начина, по който го правят. Представям си млада жена, която реши дългата си тъмна коса; косата ѝ блести на светлината от счупен пожълтял прозорец, наоколо танцуват прашинки. Тя пее тихо, като дете.
Потръпвам.
„Изобщо не припарвай там, Грей“.
Отварям книгата и започвам да чета.
Понеделник, 23 май 2011
Когато си лягам, минава един след полунощ. Гледам в тавана уморен, отпуснат, също така развълнуван, в очакване на онова, което ще донесе седмицата. Надявам се да имам нов проект: госпожица Анастейжа Стийл.
Крачките ми звучат тежко по Мейн Стрийт. Тичам към реката. Шест и трийсет и пет е и слънчевите лъчи блестят между високите сгради. С настъпването на пролетта дърветата по тротоарите са се раззеленили; въздухът е чист, движението все още не е натоварено. „О Фортуна“ от „Кармина Бурана“ на Орф звучи от слушалките. Днес улиците са пълни с възможности.
Дали ще отговори на имейла ми?
Още е много рано, прекалено рано за отговор, но се чувствам по-лек, отколкото от седмици.
В седем и четирийсет и пет съм пред лаптопа, след като съм се изкъпал и поръчал закуска. Пускам имейл на Андреа, за да я уведомя, че тази седмица ще работя от Портланд, и да я помоля да реорганизира срещите ми, така че да ги проведа или по телефона, или на видеоконференция. Пускам имейл на Гейл, за да знае, че до четвъртък вечер най-рано няма да си бъда вкъщи. След това проверявам инбокса и сред другите неща откривам предложение за джойнтвенчър с корабостроителница в Тайван. Препращам го на Рос, за да го прибави към въпросите, които ще обсъждаме.
След това се връщам към другия важен въпрос: Елена. През уикенда ми е пуснала два есемеса, на които не съм отговорил.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Уикенда
Дата:23 май 2011, 08:15
До:Елена Линкълн
Добро утро, Елена.
Извинявай, че не ти отговорих. Бях зает през уикенда и през цялата седмица ще съм в Портланд.
Не мога да кажа нищо за следващата седмица, но ако съм свободен, ще ти съобщя. Последните резултати за козметичния бизнес изглеждат обещаващи. Браво, госпожо…
С най-добри пожелания
К
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Натискам изпращане и се питам какво ли би казала Елена за Ана… и обратното. От лаптопа ми се разнася звън — пристига нов имейл.
От Ана е.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Новия ми компютър (назаем)
Дата:23 май 2011, 08:20
До:Крисчън Грей
По необясними причини спах доста добре. Благодаря, че попитахте, Сър. Доколкото ми е известно, компютърът е назаем, следователно не е мой.
Ана
Написала е „Сър“ с главно С. Момичето е чело и по всяка вероятност е започнало проучването си. Освен това все още ми говори. Ухилвам се като глупак на мейла. Това е добра новина. Може и да ми казва, че не иска компютъра.
Това вече ще е неприятно.
Клатя глава развеселен.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Новия Ви компютър (назаем)
Дата:23 май 2011, 08:22
До:Анастейжа Стийл
Компютърът е назаем без фиксиран срок и за неопределено време, госпожице Стийл.
Не мога да не отбележа, че от тона Ви разбирам, че сте прочели документацията, която Ви дадох.
Имате ли някакви въпроси дотук?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Натискам изпращане. Колко ли време ще мине, докато отговори? Продължавам да чета имейлите си, за да се разсейвам, докато чакам отговора ѝ. Получил съм административно резюме от Фред, шефа на телекомуникационния отдел, за разработката на таблета със соларно захранване — един от любимите ми проекти. Това е амбициозна работа, но малко от бизнесначинанията ми имат по-голямо значение от това и аз много се вълнувам. Решен съм да внеса достъпна световна технология в Третия свят. Компютърът ми звънва.
Нов имейл от госпожица Стийл.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Търсене на информация
Дата:23 май 2011, 08:25
До:Крисчън Грей
Имам много въпроси, но едва ли са подходящи за имейл, а някои хора трябва да работим, за да си изкарваме прехраната.
Не се нуждая и не искам компютър за вечни времена.
До скоро и приятен ден, Сър.
Ана
Тонът на имейла ме кара да се усмихна, но ми се струва, че тя е на работа, така че този може да е последният за известно време. Нежеланието ѝ да приеме тъпия компютър ме дразни. Личи си, че не ламти за пари. Не е златотърсачка — рядко срещано качество сред днешните жени… но пък Лейла беше същата.
— Господине, не заслужавам тази красива рокля.
— Напротив. Вземи я. И да не чувам и дума повече.
— Добре, господарю.
— Добре. А и този модел ти отива.
А, Лейла. Тя беше добра подчинена, но се привърза прекалено много, а аз не бях подходящият за целта мъж. За щастие не продължи дълго. Сега е омъжена и щастлива. Препрочитам имейла на Ана.
„А някои хора трябва да работим, за да си изкарваме прехраната“.
Наглото женище — намеква, че не върша никаква работа.
Много важно!
Включвам сухото резюме на Фред на десктопа и решавам да се разбера с Ана.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Новия Ви компютър (отново назаем)
Дата:23 май 2011, 08:26
До:Анастейжа Стийл