После, бебчо.
ПП: И аз работя, за да си изкарвам прехраната.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Няма начин да се съсредоточа върху работата, докато чакам издайническото звънване да ме извести за нов имейл от Ана. Когато пристига, веднага го отварям, но се оказва, че е от Елена. Изненадан съм от разочарованието, което ме притиска.
Подател:Елена Линкълн
Относно:Уикенда
Дата:23 май 2011, 08:33
До:Крисчън Грей
Крисчън, работиш прекалено много. Какво има в Портланд? Работа ли те задържа там?
Х
Елена Линкълн
Есклава1
За красотата, която е в теб™
Да ѝ кажа ли? Ако ѝ кажа, тя ще позвъни незабавно и ще ме засипе с въпроси, а аз все още не съм готов да споделя преживяванията си от уикенда. Пиша ѝ бърз имейл, в който казвам, че става въпрос за работа, и отново се зачитам.
В девет звъни Андреа и преглеждаме заедно ангажиментите ми. Тъй като съм в Портланд, я карам да ми уреди среща с президента и областния вицепрезидент по икономическото развитие в университета, за да обсъдим проекта за науката за почвата, който сме започнали, и необходимостта от допълнително финансиране за следващата фискална година. Тя се съгласява да отложи всичките ми социални ангажименти за седмицата, след това ме свързва за първата видеоконференция за деня.
В три, докато разглеждам предложенията за таблет, които ми е изпратил Барни, някой чука на вратата. Прекъсването ме дразни, но за момент нахлува надеждата, че е госпожица Стийл. Оказва се Тейлър.
— Здравей. — Надявам се гласът ми не издава разочарованието ми.
— Нося дрехите ви, господин Грей — напомня ми любезно той.
— Влез. Би ли ги закачил в гардероба? Очаквам следващия конферентен разговор.
— Разбира се, господине. — Той тръгва бързо към спалнята, понесъл два калъфа с костюми и един сак.
Когато се връща, аз все още чакам обаждането.
— Тейлър, мисля, че няма да имам нужда от теб през следващите два дена. Защо не отидеш да се видиш с дъщеря си?
— Много ви благодаря, господине, но двамата с майка ѝ… — Той млъква смутено.
— А, това ли било? — питам аз.
Той кима.
— Да, господине. Ще има нужда от преговори.
— Добре. В сряда по-добре ли ще бъде?
— Ще попитам. Благодаря ви, господине.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Вие правите достатъчно, господине.
Няма желание да говори по този въпрос.
— Добре. Ще ми трябва принтер — можеш ли да го уредиш?
— Да, господине. — Излиза и затваря тихо вратата, а аз се мръщя. Надявам се бившата му жена да не създава проблеми. Плащам за училището на дъщеря му като поредния стимул да остане на работа при мен; той е добър човек и не искам да го изгубя. Телефонът звънва — това е очакваният конферентен разговор с Рос и сенатор Бландино.
Последният ми разговор приключва в пет и двайсет. Протягам се на стола и се замислям колко продуктивен съм бил този ден. Невероятно е колко повече работа успявам да свърша, когато не съм в офиса. Трябва да прочета само два доклада и приключвам за деня. Щом поглеждам през прозореца към небето на ранната вечер, мислите ми се плъзват към потенциалната подчинена.
Питам се как ли е минал денят ѝ в „Клейтън“, докато е слагала цени на кабели и е мерила въжета. Дано един ден ги използвам на нея. Мисълта ме кара да си я представя вързана в стаята с играчките. Замислям се за момент… след това бързо ѝ пускам имейл. Цялото това чакане, работа и пускане на имейли ме прави неспокоен. Много добре знам как да се освободя от натрупаната енергия, но ще трябва да се примиря с един крос.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Изкарване на прехраната
Дата:23 май 2011, 17:24
До:Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
Надявам се денят Ви на работа да е бил приятен и лек.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Преобличам се в екипа за бягане. Тейлър ми е донесъл още два анцуга. Сигурен съм, че това е по настояване на Гейл. На тръгване към вратата проверявам имейла си. Тя е отговорила.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Изкарване на прехраната
Дата:23 май 2011, 17:48
До:Крисчън Грей
Сър, денят ми бе лек и приятен. Благодаря.
Ана
Само че тя не си е подготвила домашното. Пускам ѝ нов имейл.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Свърши си задачата!
Дата:23 май 2011, 17:50
До:Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
Радвам се, че денят Ви е минал добре.
И защо докато пишете имейли не правите нищо по това проучване?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Вместо да изляза, чакам отговора ѝ. Не се налага да чакам дълго.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Глупости!
Дата:23 май 2011, 17:53
До:Крисчън Грей
Господин Грей, престанете да ми пишете и ще си свърша работата. Бих искала да заслужа още една отлична оценка.
Ана
Избухвам в смях. Точно така.Тази шестица е върхът. Затварям очи и отново усещам устните ѝ около члена си.
Мама му стара!
Заставям своенравното си тяло да се подчини и изпращам отговор. След това чакам.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Нетърпение
Дата:23 май 2011, 17:55
До:Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
Престанете да ми пишете и си свършете задачата.
Много бих желал да Ви дам още една отлична оценка.
Първата, която дадох, беше съвсем заслужена :)
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тя не отговаря веднага и малко разочарован, аз се обръщам и решавам да отида да потичам. Тъкмо отварям вратата и чувам звън. Инбоксът ме вика.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Търсене в интернет
Дата:23 май 2011, 17:59
До:Крисчън Грей
Господин Грей,
Каква ключова дума предлагате да сложа в търсачката?
Ана
Мама му стара! Как не се сетих за това? Можех да ѝ дам книги. Хрумват ми най-различни уебсайтове, но не искам да я уплаша. Дали да не започне с най-ваниленото…
Подател:Крисчън Грей
Относно:Търсене в интернет
Дата:23 май 2011, 18:02
До:Анастейжа Стийл
Госпожице Стийл,
Винаги започвайте с Уикипедия.
Никакви имейли повече, освен ако нямаш конкретни въпроси по темата. Разбрано?
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Ставам от бюрото, като си мисля, че тя няма да ми отговори, но както обикновено, тя ме изненадва и отговаря. Не мога да устоя.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Деспотичен!
Дата:23 май 2011, 18:04
До:Крисчън Грей
Да… Сър.
Как може да си толкова деспотичен!
Ана
Много правилно си ме преценила, сладурче.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Контрол
Дата:23 май 2011, 18:06
До:Анастейжа Стийл
Нямаш представа колко, Анастейжа.
Е, сега може би имаш някаква бегла представа.
Свърши си работата!
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
„Озапти се, Грей!“ Преди тя да ме разсее отново, излизам. „Фу Файтърс“ дънят в ушите ми, докато тичам към реката; виждал съм Уиламет на зазоряване, но сега искам да я видя и на смрачаване. Вечерта е прекрасна; двойки се разхождат край брега, някои са седнали на тревата, туристи обикалят с велосипеди по алеите в парка. Избягвам ги, а музиката тътне в ушите ми.
Госпожица Стийл има въпроси. Все още е в играта — това не означава „не“. Размяната на имейли ми дава надежда. Докато тичам под Хоторн Бридж, мисля над лекотата, с която пише, много по-свободно се справя, отколкото когато говори. Може би това е предпочитаният ѝ начин на изразяване. Все пак учи литература. Надявам се, когато се върна, да ме чака нов имейл, може би с въпроси, може би с други дръзки забележки.
Точно така! Очаквам с нетърпение този момент.
Докато тичам по Мейн Стрийт, се надявам тя да приеме предложението ми. Мисълта е вълнуваща, дори ме оживява и аз ускорявам, тичам чак до „Хийтман“.
Сядам на стола пред голямата маса в осем и петнайсет. Вечерял съм пъстърва от Орегон благодарение на госпожица Черни очи и все още имам половин чаша „Сансер“ за допиване. Лаптопът ми е отворен, включен, да не би да пристигне важен имейл. Посягам към принтирания доклад за възможностите в Детройт.
— Налага се да е в Детройт — ръмжа на глас и започвам да чета.
След няколко минути чувам звън.
Пристигнал е имейл с „Шокирана студентка от университета във Ванкувър“ в полето за тема. Това ме кара да се изправя.
Подател:Анастейжа Стийл
Относно:Шокирана студентка от Университета във Ванкувър
Дата:23 май 2011, 20:33
До:Крисчън Грей
Добре, мисля, че видях достатъчно.
Беше удоволствие да те познавам.
Ана
Мама му стара!
Прочитам го отново.
Мама му стара!
Това означава „не“. Зяпнал съм екрана и не мога да повярвам.
Дотук ли бяхме?
Няма ли да обсъждаме?
Просто „беше удоволствие да те познавам“ ли?
Какво, мама му стара, стана?
Отпускам се на стола, напълно шашнат.
Удоволствие ли?
Удоволствие значи.
УДОВОЛСТВИЕ.
Мислеше, че е много повече от просто удоволствие, когато беше отметнала глава назад, докато свършваше.
„Не бързай чак толкова, Грей“.
Може пък да е шега.
„На това ли му се вика шега?“
Придърпвам лаптопа, за да напиша отговор.
Подател:Крисчън Грей
Относно:Удоволствие ли?
Дата:23 май 2011
До:Анастейжа Стийл
Докато гледам екрана, пръстите ми висят над клавишите и не мога да измисля какво да кажа.
Как можа да ме разкара толкова лесно?
Първото ѝ чукане.
„Събери си акъла, Грей. Какви са възможностите ти?“ Май трябва да я посетя, просто да се уверя, че наистина е казала „не“. Може да успея да я разубедя. Нямам представа как да отговоря на този имейл. Може пък да е видяла някои прекалено хард сайтове. Защо не ѝ дадох няколко книжки? Не мога да повярвам. Нека ме погледне в очите и тогава да ми каже „не“.