Тя трепва, очевидно смутена, но поне проявява достатъчно възпитание, за да се извини и да перифразира въпроса.
— Налагало ли ви се е да пренебрегвате семейните си задължения заради работата си?
Какво семейство?
— Имам семейство. Имам брат и сестра и любящи родители. Не възнамерявам да разширявам кръга на семейството си повече от това.
— Гей ли сте, господин Грей?
„Какви ги дрънка тази?“
Не мога да повярвам, че го каза на глас! Каква ирония, та това е въпросът, който дори семейството ми не смее да зададе. Как смее! Неочаквано у мен пламва желание да я дръпна, да я просна на коляното си, да я нашляпам, а след това да я изчукам върху бюрото със завързани зад гърба ръце. Това би било достатъчен отговор на идиотския ѝ въпрос. Поемам си дълбоко дъх, за да се успокоя. За мое злобарско удоволствие тя ми се струва шокирана от собствения си въпрос.
— Не, Анастейжа, не съм. — Извивам вежди, но запазвам изражение на безразличие. Анастейжа.Прекрасно име. Харесва ми как се плъзва по езика.
— Извинявам се. Просто… м-м… така е написано тук. — Отново напъхва нервно падналите кичури зад ухото си. Очевидно е нервен тик.
Въпросите не били нейни, така ли, питам я и тя пребледнява. По дяволите, много е привлекателна, по един ненатрапчив начин.
— Ъ-ъ… не… Кейт… госпожица Кавана де… тя ги е написала.
— Заедно ли работите във вестника?
— Не, съквартирантки сме.
Нищо чудно, че е толкова притеснена. Почесвам се по брадичката и се колебая дали да не я измъча както трябва.
— По свое желание ли дойдохте тук? — питам я и тя ми отправя стреснатия си поглед — нервна е как ще реагирам. Много ми е приятно, че имам такова въздействие върху нея.
— Тя ме помоли да дойда. Болна е.
— Това вече обяснява много.
На вратата се чука и се показва Андреа.
— Извинете, че ви прекъсвам, господин Грей, но следващата ви среща е след две минути.
— Не сме свършили, Андреа. Моля, отложете следващата ми среща.
Андреа ме зяпва объркано. Не откъсвам очи от нея. „Вън! Незабавно! Зает съм с малката госпожица Стийл“.
— Както разпоредите, господин Грей — отвръща тя, бързо възвръща самообладанието си, врътва се на токчета и ни оставя.
Насочвам вниманието си към интересното дразнещо създание на канапето.
— Та докъде бяхме стигнали с вас, госпожице Стийл?
— Моля ви, не искам да отнемам от времето ви.
„А, не, миличка. Сега е мой ред“. Искам да разбера дали зад това прелестно личице не се крият тайни.
— Искам да знам повече за вас. Мисля, че е справедливо, нали? — Облягам се назад и притискам пръсти към устните си, а очите ѝ се стрелват към устата ми и тя преглъща. „Точно така, обичайният ефект“. Много ми е приятно, че не е напълно сляпа за чара ми.
— Няма кой знае какво за разказване.
Плаша я.
— Какво мислите да правите след дипломирането?
— Не съм планирала нищо, господин Грей. Засега искам само да си взема последните изпити.
— Имаме много добра програма за стажанти.
Какво ме накара да го кажа? Това е против правилата, Грей. Никога не чукай хора от персонала… Само че ти не чукаш това момиче.
Тя е изненадана и отново впива зъби в долната си устна. Защо ли това ме възбужда толкова много?
— О, ще го имам предвид — измънква тя. — Но не съм сигурна, че това място е за мен.
— Защо мислите така? — питам. „Какво ѝ е на компанията ми?“
— Очевидно е. Не е ли?
Отговорът ѝ ме обърква. Тя започва да се притеснява отново, когато посяга към касетофона.
Мама му стара, тръгва си! Прехвърлям наум програмата си за този следобед. Няма нещо належащо.
— Искате ли да ви разведа и да ви покажа наоколо? — питам.
— Сигурна съм, че сте прекалено зает, господин Грей, а и имам доста път с колата.
— Ще карате обратно до Ванкувър? — Поглеждам през прозореца. Безкрайно пътуване, освен това вали. Не трябва да шофира в това време, само че не мога да ѝ забраня. Тази мисъл ме ядосва. — Карайте внимателно. — Гласът ми звучи по-наставнически, отколкото възнамерявам. Тя продължава да се тутка с касетофона. Иска да се махне от офиса ми, а аз съм изненадан, че не искам да я пусна. — Записахте ли всичко, което ви трябваше? — питам в прозрачен опит да удължа престоя ѝ поне малко.
— Да, господине — отвръща тя тихо. Отговорът ѝ направо ме разбива — начинът, по който звучат думите, как излизат от красивата ѝ уста — и за миг си представям как тази уста е изцяло на мое разположение.
— Благодаря за интервюто, господин Грей.
— Удоволствието беше изцяло мое — отвръщам и това е самата истина, защото отдавна не съм бил така очарован от жена. Тази мисъл ми се струва притеснителна. Тя се изправя и аз протягам ръка, нетърпелив да я докосна.
— До нови срещи, госпожице Стийл. — Гласът ми прозвучава приглушено, когато тя пъхва ръка в моята. Да, искам да нашибам това момиче с камшици и да я изчукам в стаята с играчки. Ще я вържа и ще събудя желанието ѝ… тя ще ме желае, ще ми има доверие. Преглъщам.
„Няма да стане, Грей“.
— Довиждане, господин Грей. — Тя кимва и отдръпва бързо ръка, прекалено бързо, бих казал.
Не мога да я пусна да си тръгне просто така. Очевидно е, че отчаяно иска да се махне. Дразнещо е, но вдъхновението връхлита, когато отварям вратата на офиса.
— Искам да съм сигурен, че ще успеете да минете през вратата без проблем — шегувам се.
Устните ѝ се свиват.
— Много мило, наистина, господин Грей — озъбва се тя.
Госпожица Стийл отвръща на удара! Ухилвам се зад нея, докато тя излиза, и я следвам навън. И Андреа, и Оливия ни гледат с почуда.
— Имате ли палто? — питам.
— Сако.
Поглеждам многозначително Оливия и тя незабавно скача, за да донесе тъмносиньото ѝ сако, и ми го подава, превзето, както винаги. Господи, тази Оливия ме дразни, не спира да въздиша по мен.
Хм.Сакото е износено и евтино. Госпожица Анастейжа Стийл би трябвало да е по-добре облечена. Държа ѝ го и когато го вдигам на слабите ѝ рамене, докосвам кожата на врата ѝ. При допира ми тя замръзва и пребледнява.
Да!Не е безразлична. Това вече ме радва. Тръгваме към асансьора и аз натискам копчето, докато тя пристъпва притеснено до мен.
„Да знаеш, че мога да укротя тези нерви, малката“.
Вратите се отварят и тя се шмугва вътре, след това се обръща към мен. Невероятно привлекателна е. Дори бих казал, че е истинска красавица.
— Довиждане, Анастейжа — сбогувам се аз.
— Довиждане, Крисчън — отвръща тихо тя. Вратите се затварят и оставят името ми да виси между нас: прозвучало е странно, непознато и невероятно сексапилно.
Трябва да разбера повече за това момиче.
— Андреа — излайвам, когато се връщам в офиса. — Свържи ме с Уелч. Веднага.
Докато седя в офиса и чакам обаждането, поглеждам картините на стената на офиса и думите на госпожица Стийл се връщат. „Извисяване на обикновеното до необикновено“. Все едно описваше себе си.
Телефонът ми звънва.
— Свързвам ви с господин Уелч.
— Давай.
— Да, господине.
— Уелч, искам една проверка.
Събота, 14 май 2011
АНАСТЕЙЖА РОУЗ СТИЙЛ
Дата на раждане:10 септември 1989, Монтесано, Вашингтон
Адрес:Глен Стрийт 1114 SW, апартамент 7, Хейвън Хайтс, Ванкувър, Вашингтон 98888
Мобилен телефон:360–959–4352
Номер на социална осигуровка:978–65–4320
Банка:Уелс Фарго, Ванкувър, Вашингтон
Номер на сметка:309361:
Баланс:638 $
Занимание:дипломант Университет на Ванкувър, колеж по изкуства и науки, английска филология
Среден успех:4
Досегашно образование:гимназия „Монтесано“
Успех на САТ:2150
Работа:железарски магазин „Клейтън“, NW Ванкувър Драйв, Портланд, Орегон (на непълен работен ден)
Баща:Франклин А. Ламбърт, роден 1 септември 1969 г., починал 11 септември 1990 г.
Майка:Карла Мей Уилкс Адамс, родена 18 юли 1970 г., сключила брак с Франк Ламбърт на 1 март 1989 г., вдовица от 11 септември 1989 г., омъжена за Реймънд Стийл на 6 юни 1990 г., разведена от 12 юли 2006 г., омъжена за Стивън М. Мортън на 16 август 2006 г., разведена от 31 януари 2007 г., омъжена за Боб Адамс на 6 април 2009 г.
Политически предпочитания:не са открити
Религиозни предпочитания:не са открити
Сексуална ориентация:неизвестна
Връзки:в момента няма
Навел съм се поне за стотен път над доклада, откакто го получих преди два дена, и се опитвам да намеря нещо, което да ми помогне да разбера тайнствената госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Не мога да избия тази проклета жена от главата си и това започва страшно да ме вбесява. През миналата седмица, по време на най-скучните срещи, не спирах да преповтарям интервюто. Нервните ѝ пръсти се опитват да се справят с касетофона, тя пъхва косата зад ухото си, прехапва долната си устна. Да. Тази работа с устата направо ме побърква.
Сега пък съм паркирал пред „Клейтън“, железарски магазин за мамита и татковци в покрайнините на Портланд, където тя работи.
„Ти си кръгъл глупак, Грей. Какво търсиш тук?“
Знаех си аз, че ще се стигне дотук. Цяла седмица… Знаех си, че трябва да я видя отново. Знаех го още откакто произнесе името ми преди да се качи в асансьора. Опитах се да устоя. Чаках цели пет дни, пет безкрайно досадни дни, за да разбера дали няма да забравя за нея.
Не мога да чакам. Мразя да чакам… за каквото и да било.
Никога не съм преследвал жена. Жените, които съм имал, много добре разбираха какво очаквам от тях. Страхувам се единствено, че госпожица Стийл е прекалено млада и няма да прояви интерес към предложението ми. Дали?Дали от нея ще излезе добра подчинена? Клатя глава. Ето ме тук, кръгъл глупак, седя на провинциален паркинг в най-тъпата част на Портланд.
Проверката за нея не разкри нищо забележително — освен последния факт, за който не спирам да мисля. Тъкмо затова съм тук. Защо нямате гадже, госпожице Стийл?Неизвестна сексуална ориентация — може да е лесбийка. Сумтя и си казвам, че това е много малко вероятно. Спомням си въпроса, който ми зададе по време на интервюто, неприкритото ѝ смущение, как кожата ѝ стана бледорозова… Тези похотливи мисли така и не ме оставят на мира, откакто се запознахме.
„Затова си тук“.
Нямам търпение да я видя отново — тези сини очи ме преследват дори в сънищата. Не съм споменал за нея пред Флин и се радвам, че не го направих, защото сега се държа като преследвач. Дали пък да не си призная?Не. Не искам да започне да ми досажда с поредните терапевтични дивотии. Просто имам нужда да се поразсея, а в момента единственото, което може да ме разсее, работи като продавачка в железарски магазин.
„Дойде чак дотук. Да видим сега дали малката госпожица Стийл е толкова апетитна, колкото я помниш.
Време за шоу, Грей“.
Когато влизам в магазина, дрънва звънче, всъщност се разнася монотонен електронен звук. Магазинът е доста по-голям, отколкото изглежда отвън, и макар че е почти обяд, вътре е тихо за събота. Има безкрайни гондоли с обичайните боклуци, които се продават по тези магазини. Бях забравил какви възможности има за човек като мен в такъв железарски магазин. Пазарувам основно онлайн, но докато съм тук, мога да взема някои неща: велкро, халки — точно така.Ще открия очарователната госпожица Стийл и ще се позабавлявам.