АЛЕКС ХЕЙБЪР:Да, казват, че тази щяла да бъде много страшна.
Люсиен изважда един омар от трюма и го вдига над главата си.
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ:Забравил си един, Сони!
СОНИ БРОТИГАН:Да си стои там за късмет!
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ( обръща се към омара ): Задава се Бурята на века, mon frere — току-що го казаха по радиото. ( Почуква по черупката на омара. ) Добре, че си имаш броня, нали?
Той хвърля омара обратно в трюма — плъос! Четиримата мъже напускат гемията и камерата тръгва подире им.
МАЙК( отново глас зад кадър ): Но ние не сме еднакви. На островите животът е различен. Помагаме си, когато се наложи.
Сони, Джони, Алекс и Люсиен вече са на рампата и си прибират такъмите.
СОНИ БРОТИГАН:И тази буря ще мине и замине.
ДЖОНИ ХАРИМАН:Да, както винаги.
ЛЮСИЕН ФУРНИЕ:Не се тревожа за вълните, а за лодката.
АЛЕКС ХЕЙБЪР:Какво пък разбира французин като теб от тези неща?
Люсиен замахва шеговито към него. Всички се смеят. После продължават напред. Сони, Люсиен, Алекс и Джони влизат в постройката на Годсоу. Камерата се обръща и поема нагоре по Атлантик Стрийт, показвайки ни висящия светофар, който вече видяхме. Оттам се насочва надясно. Това е деловата част на градчето. Натоварен сутрешен трафик.
МАЙК( отново глас зад кадър ): И можем да пазим тайна, когато се налага. Тази, за която ще ви разкажа, ме връща в 1989 година. ( Пауза. ) Тукашните хора все още ревниво я пазят.
Влизаме в универсалния магазин на Андерсън. Непрекъснато влизат и излизат хора, които очевидно бързат. Появяват се три жени: Анджела Карвър, Госпожа Кингсбъри и Робърта Кош.
МАЙК( отново глас зад кадър ): Знам го.
РОБЪРТА КОИН:Е, запасих се с консерви… Да връхлита тая пущина и да се свършва.
ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ:Само се моля да ме спре токът. Не мога да готвя на дървена печка. Даже вода не мога да стопля на нея. Голямата буря само за едно нещо става…
АНДЖЕЛА КАРВЪР:Аха, и моят Джак добре го знае.
Другите две я поглеждат смаяно. После и трите се кикотят като малки момиченца, преди да се отправят към колите си.
МАЙК( отново глас зад кадър ): Все още поддържам връзка с някои от тях.
3А ЕКСТ. ПРЕДАДЕНА ОТ ПОЖАРНИТЕ КОЛИ.
Нечия ръка полира с кърпа лъскавата червена повърхност на возилото и излиза от кадър. Доволен от работата си, Лойд Уишман се взира в отражението на собственото си лице.
ФЪРД АНДРЮС( глас зад кадър ): По радиото казаха, че ще вали страшен сняг.
Лойд се обръща и камерата ни показва облегналия се на вратата Фърд. Понесъл е половин дузина ботуши, които започва да нарежда по чифтове под кукичките, където висят униформите и шлемовете.
ФЪРД АНДРЮС:Загазим ли, винаги загазваме здравата.
Лойд се усмихва на по-младия си колега и продължава да лъска ламарината.
ЛОЙД УИШМАНСпокойно, Фърд. Само ще побелее тук-там. Знаеш, че бедите не минават през пролива — нали затова живеем на острова?
Съдейки по лицето му, Фърд не е толкова убеден. Излиза навън и поглежда нагоре към…
4 ЕКСТ. ПРИБЛИЖАВАЩИ СЕ БУРЕНОСНИ ОБЛАЦИ — ДЕН.
Камерата се задържа върху тях за секунда, след което се спуска надолу към една типична за Нова Англия къщичка — бяла и спретната. Къщата се намира на Атлантик Стрийт — горе-долу на половината път към билото на хълма, между кейовете и центъра на градчето. Има си дървена оградка, отделяща улицата от поразената от зимата морава (но там няма сняг; още не сме видели сняг в градчето), и портичката зее открехната, приканвайки вътре всеки, който би си направил труда да поеме по стръмните стъпала, водещи до верандата. До портичката има пощенска кутия, забавно декорирана като розова крава. На нея пише: Кларъндън.
МАЙК( глас зад кадър ): Марта Кларъндън беше първият човек от Литъл Тол, който зърна Андре Линож.
На преден план в кадъра изплува озъбен сребърен вълк. Това е глава на бастун.
5 ЕКСТ. ЛИНОЖ, КАМЕРАТА НИ ГО ПОКАЗВА В ГРЪБ — ДЕН.
Линож стои на тротоара, с гръб към нас, пред открехнатата портичка — висок мъж с дънки, боти, полушуба и черна зимна шапка, нахлупена върху ушите му. Кожените му ръкавици са крещящо жълти — сякаш излъчват жлъчно презрение. Едната му ръка стиска вълчата муцуна, увенчала черния орехов ствол на бастуна. Главата му е отпусната между широките му рамене. Поза на мислител… но не само. В нея се долавя и нещо зловещо.
Той вдига бастуна си и почуква по единия край на портичката. Изчаква малко и почуква и по другия. Действията му приличат на загадъчен ритуал.
МАЙК( отново глас зад кадър ): Линож беше и последният човек, когото тя видя.
Линож бавно пристъпва по градинската пътечка, поклащайки лениво бастуна си. Тананика си детска песничка: „Аз съм малко чайниче“.
6 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.
В дома на Марта цари такъв ред, какъвто само образцовите стопани, прекарали целия си живот в една къща, могат да поддържат. Мебелите са стари и красиви, без да са овехтели. Стените са украсени с фотографии, голяма част от които датират още от двайсетте години на двайсети век. Вижда се пиано с пожълтели нотни листове, положени на пюпитъра. На най-удобното (или единственото удобно кресло в помещението) седи Марта Кларъндън — дама на осемдесет години с красиво фризирани бели коси. Загърната е в удобен домашен халат. От едната ѝ страна има масичка, върху която стоят чаша чай и чиния с курабийки, а от другата — инвалидна проходилка за възрастни с големи велосипедни ръкохватки.
Единственият съвременен предмет в дневната е големият цветен телевизор с приемника за кабелната отгоре му. Марта гледа с интерес прогнозата за времето и отпива от чая си на малки глътки. На екрана се вижда красива синоптичка. Зад гърба ѝ има карта с две големи червени букви „L“ в средата на двете обширни буреносни зони. Едната е покрила Пенсилвания, а другата е върху крайбрежната част на Ню Йорк. Синоптичката започва прогнозата си със западната зона.
СИНОПТИЧКА:Ето я бурята, която вече причини толкова нещастия… и отне живота на петнайсет души. Виждате как се насочва към Големите равнини и Средния запад. Над Големите езера тя отново насъбра предишната си сила и както виждате от траекторията ѝ…
Траекторията грейва на екрана в яркожълто (същият цвят като ръкавиците на Линож), показвайки ни бъдещия път на стихията през щатите Ню Йорк, Вермонт, Ню Хампшир и Мейн…
СИНОПТИЧКА( продължава ): … тя се приближава към нас с цялата си мощ. Сега погледнете насам, защото оттук се задава същинската беда.
Тя насочва вниманието си към крайбрежния циклон.
СИНОПТИЧКА( продължава ): Това е необичайно силна буря, приличаща повече на зимен ураган — като онзи, който парализира цялото Източно крайбрежие и затрупа Бостън през 1976 година. От тогава насетне не се бяхме сблъсквали с подобни бури… досега. Дали ще ни пощади и ще си остане в океана, както се случва понякога? За съжаление, нашият компютър казва „не“. Щатите на изток от Големите индиански води ще бъдат ударени от тази страна…
Тя посочва към първия ураган.
СИНОПТИЧКА( продължава ): … а тези от Средното атлантическо крайбрежие — от тази.
Тя се връща към крайбрежната стихия.
СИНОПТИЧКА( продължава ): Що се отнася до жителите на Северна Нова Англия — ако нищо не се промени, тази вечер ги очаква жребият на загубилия. Погледнете… тук.
На екрана грейва втора яркожълта траектория. На север тя се извива към буреносната зона, задаваща се от щата Ню Йорк. Линията заобикаля Кейп Код, след което се насочва нагоре по крайбрежието, където се пресича с траекторията на първия ураган. Някой компютърен гений от телевизията, който явно си е нямал друга работа, е оцветил пресечната точка в алено — като изображение на адска експлозия.
СИНОПТИЧКА( продължава ): Ако нито един от циклоните не промени курса си, те ще се сблъскат и ще се слеят над територията на щата Мейн. Лоши новини за зрителите ни от Земята на янките, но не това е най-лошото. Най-неприятният сценарий би бил тези циклони временно да се неутрализират един друг.
МАРТА( отпивайки от чая си ): Мили боже!
СИНОПТИЧКА:Резултатът? Възникващ веднъж на сто години суперциклон, който може да се задържи за едно-две денонощия над Централен и Крайбрежен Мейн. Стигне ли се дотам, ще бъде страшно. Ураганни ветрове и феноменални количества сняг, каквито има само в арктическата тундра. Добавете към това и цели региони без електричество…
МАРТА:Мили боже !
СИНОПТИЧКА:Никой не иска да плаши зрителите, а аз — най-малко от всички. Но апелирам към населението на Нова Англия — особено жителите на крайбрежните и островните райони на Мейн — да се отнесе към ситуацията с цялата ѝ сериозност. Досега по вашите краища почти не валя, но през идните два-три дни ще се изсипе сняг, колкото за цяла зима.
Звук: звънецът на входната врата.
Марта се оглежда. После отново се обръща към телевизора. Иска ѝ се да остане в креслото и да изгледа цялата прогноза, но въпреки това оставя чашата си, взема проходилката си и бавно се надига.
СИНОПТИЧКА:Понякога използваме твърде често израза „Бурята на века“, но ако тези два фронта се срещнат — както вероятно ще се случи, — това няма да е преувеличение. След малко Джъд Паркин ще ви даде ценни съвети за подготовката при буря — без паника, просто някои практични идеи, в които няма да е зле да се вслушате. Но първо да видим…
Започват рекламите — за поръчка по пощата на видеофилм със заглавие „Наказание свише“, а междувременно Марта се тътри с усилие през дневната към коридора. Възрастната жена куцука, вкопчена във велосипедните дръжки на своята проходилка, и си мърмори под носа.
МАРТА:Когато ти казват, че идва краят на света, всъщност искат да ти продадат овесена каша. Но кажат ли ти „без паника“, значи, положението е сериозно…
Звук: звънецът на входната врата.
МАРТА:Ида! По-бързо не мога!
7 ИНТ. АНТРЕТО И КОРИДОРЪТ В КЪЩАТА НА МАРТА — ДЕН.
Старицата се тътри бавно по коридора. На стената се виждат необичайни фотографии и рисунки, които показват как е изглеждал Литъл Тол в началото на двайсети век. В края на коридора е затворената входна врата с претенциозно овално прозорче в горната си част. Закрито е с ефирно перденце — може би за да не избелее килимът от слънцето. Зад перденцето се очертава тъмен силует — главата и раменете на Линож.
МАРТА( пъшка ): Момент… Идвам… Миналото лято си счупих бедрото и сега съм тромава като костенурка.
СИНОПТИЧКА( глас зад кадър ): Жителите на Мейн и крайбрежните острови вероятно си спомнят страшната буря от януари осемдесет и седма, но тогава се касаеше за замръзнал дъжд. Сега се забърква съвсем различен коктейл. Не си и помисляйте да ринете собственоръчно снега, преди да са излезли снегорините.
Марта вече е до вратата. Гледа с любопитство тъмния силует зад прозорчето и отключва. На прага стои Линож. Чертите на лицето му са изваяни като на древногръцка статуя; той целият прилича на статуя. Очите му са затворени, а ръцете му са скръстени върху вълчата глава, увенчаваща ореховия му бастун.